Short stories and prose by contemporary authors
До Логодаж с Юмин (пътепис) 🇧🇬
Счупена усмивка 🇧🇬
Привидно я връщам, когато искам разнообразие, а хората си мислят, че съм се излекувала.
Не, всъщност не помня или пък да, как аз сама си я направих от страданието ми, гледайки себе си в теб.
Сега се чудиш защо съм още тук,
не, не зна ...
Карираната риза 🇧🇬
За теб лъжа, за мене истина 🇧🇬
Вездесъщата нула 🇧🇬
Да браниш сърцето си 🇧🇬
Когато я срещнах в онзи горещ ден, тя наближаваше деветдесетте, но в душата си пазеше детска любов и доброта, и някаква изключителна носталги ...
Тайната на замъка 🇧🇬
Бързи бележки 🇧🇬
- Какво ще кажете за българския национален отбор?
- Ееее…
- Ако играете срещу тях с отбора от Мексико 70, как ще завършите?
- 1 :0… ...
Съждение 🇧🇬
Независимо дали говорите или (не дай си боже) спорите с ненормалник, абсолютна закономерност е, по време на диалога, той да ви нарече най-малко един път "ненормален". Ако същият човек е в късен стадий на егоцентризъм или пък е в нап-реднала фаза на алиенация, ...
Прашасали спомени 6 🇧🇬
- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...
Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.
- Да госпожо, тук служех преди, преди години,.. и ...
Нямаше друго място 🇧🇬
Загадъчното 🇧🇬
Гледали сме и екранизации на такива.
Казано накратко героите попадат понякога в отсек на времето, от който няма измъкване. В него събитията зациклят и започват да се повтарят до безконечност.
Нещо ка ...
Прашасали спомени 5 🇧🇬
Тук трябваше да е някъде...я, няма ги и големите каваци покрай реата...
Сега нов завод за пневматични маркучи,.. ограда разделя другия завод или цех...
Спрях пред някакъв портал, веднага изкочи пазачът зад бариерата
- Тук, не ...
Кротки монолози 🇧🇬
- клаустрофобите не ги погребват
- ако жената изменя с богат любовник, мъжът й не бива да се лишава от рогата на изобилието
- полит толерантност – не логопед, а логогей
- поотделно полицаите са нормални хора ...
Нещата от живота 🇧🇬
Дъжд от любов 🇧🇬
Бавно се разходждаше тя. Наситена с разочарование и печал-от загубата на своята любов.
Разочарована бе от себе си, че е допуснала до сега да е нещастна с човек, който я използва.
Минаваха така дните. Молеше се да завали дъжд от любов, за да я намокри с хармония душата.
Някой интелиге ...
Прашасали спомени 4 🇧🇬
- Представям си, как започвам с песните на Едит Пиаф, после стихове от Яворов... после Вапцаров... и накрая Димчо Дебелянов... и завършвам с някол ...
Такива ми ти 🇧🇬
Ту сутеньорът недоволен, ту клиентът, ту и двамата. Не помага и промоцията „Коалиция“…
Пък и времето си върви, и народът почва да не ги харесва…
хххх
Ходих да ми теглят кръв. Откога ми се иска след процедурата да им кажа: „Наздраве!“, ама ме е шубе да ...
Гара Левски 🇧🇬
Случи се в една мразовита нощ на гара Левски. Пристигнах с влака от Варна около полунощ. Връзката за Ловеч беше след четири – пет чàса.
Ужасен студ! Чакалнята – неотоплена, печката на твърдо гориво – отдавна загаснала. Това не пречеше на няколко човека да потропват около нея, да потриват ...
Да остарееш млад 5 купонът и кучакът 🇧🇬
Потопени сме в хиляди и топчести, и меки, и пъстри, и ... не знам какъв всъщност е FUN – ът за сегашните деца, пропуснали сме го, по наше време имаше само дървени нашарени играчки, парцалени кукли, а също и изключително красиви нещица, формов ...
С мидички в шепите 🇧🇬
Родината на Мустафа Карадъята 🇧🇬
Родина!"-
с патос високопарен изрече
в предизборна реч Карадъята.
Недоизрече: "като част от ...
Битката за 5-те лева 🇧🇬
Докато двамата родители си разговаряха сладко-сладко, детето им намери на земята 5 лева. Обаче едно друго дете на име Детелина го изпревари за да ги вземе. Доволно то отиде при май ...
Какво му трябва на човек 🇧🇬
Нали обичам да си "крада" забавни случки от живота, и тази сутрин си откраднах една:
в подлеза на метрото един малък човек, сигурно 5-годишен, стои с тате и вдига с усмивка ръка за позд ...
По следите на изгубената краткост 🇧🇬
I. Стихотворение
Марсел Пруст
стоеше в пруста, безуст.
Пусто е! ...
Страх от високо 🇧🇬
Михаил и Васил се срещнаха на разклона за местността, която се намираше на десетина километра от града.
- Здравей! - каза Михаил.
- Здравей! - отговори на поздрава Васил.
- Закъснях ли? ...
Преди края-12 🇧🇬
-Сестричке,какво се е случило?-попита младата студентка разплаканата си и уплашена до смърт сестра.
-Айшли,Айшли...-започна да повтаря сестра ѝ.
-Какво,какво се е случило Амбър?-продължи да настоява Айшли.
Амбър,която се знаеш ...
Да нахраниш заек 🇧🇬
- Защо си тъжен, оранжеви красавецо? – поослюнчил се дивечът.
- Батко вече го няма! – изхълцал тъжният зеленчук - много съм нещастен, и нищо не може д ...
Селски неволи 🇧🇬
Поуките на Вселенската любов 🇧🇬
Аз обичам да обхождам с поглед небето.Да се взирам в него дълго,дълго...Често ми се случва да виждам НЛО-та.Особено през по-топлите сезони.Около десетина дни не бях видяла кораба на инопланетянина.Мислех си,че ...
Джин с тоник 🇧🇬
И само Любовта ще ни остане 🇧🇬
Прашасали спомени 3 🇧🇬
Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя б ...
Шаренилки 🇧🇬
- Реших да се оправя, докато съм млада – нямам още шейсет. И отидох на пластичен хирург… Накара ме да се съблека, пък като се заизсипваха едни тлъстини…
- И?
- Ами рекох му – каквото виси, всичко да реже… И на моя му препоръчах, но , кой знае защо – не ще…
хххх ...
Не е виновна Луната 🇧🇬
Откакто се случи това със сестрите на братята, ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина. Помислих си, че е редно да им се извиня, да поискам прошка, по някакъв начин да изкупя греха си. Мислих, мислих… и реших: ще ида да ...
Толстой - стремежът към Истината 🇧🇬
Съдебно заседание 🇧🇬
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
Прашасали спомени 2 🇧🇬
- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани дърва по къщите,.. толкова дърва трябваше да се ц ...