На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...
ПЪКЪЛ XVII
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...
ДОМ
(Из „Дядо, разкажи ни”)
— Дядо Петре, къде се намира Дома за стари хора? — попита Светлин и подръпна дядо си за ръкава.
Дядо Петър тъкмо беше разчистил двора от сняг и сега седеше на малкото трикрако столче и бъркаше ярма за прасето.
— Защо питаш, Светльо? — сбърчи вежди дядо Петър и погледна къ ...
Мили Дядо Коледа, Дядо Мраз и Дядо Деспоте от 6-б, втори вход, ап 52, зная вече какво искам. Подаръче. Е, като жена, искам няколко, то е ясно.
Първо. Алпийска къщичка с покрив до земята, малка веранда и дръвца, струпани отстрани. За камината. Един път седмично да слизам до селото. За продукти и две ...
- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, ко ...
Думите са нещо могъщо – те могат да нараняват по-добре от много остриета, да лекуват по-добре от най-прочутите лечители и знахари, а също така и да носят мощ. А има и думи, носещи такава сила, че цели цивилизации и народи биха могли да рухнат пред мощта им.
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...
Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сег ...
НЕВРОМАТРИКС
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...
Октомври е особен месец. Понякога студен, друг път – топъл като циганско лято. Когато се роди малкият ми син, на двайсет и осми октомври, заваля сняг, та чак до колене. Вървях пеша от щастие от Окръжна болница до Шейново, макар да знаех, че няма да ме пуснат в родилното. Щастието беше в ходенето, пр ...
Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...
Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...
Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...
НОВИТЕ ВАРВАРИ
Тиха стая. Син екран на стар телевизор. Освен мигащата светлина от екрана му няма друго осветление. Новини. Тревожният глас на новинаря съобщава за инцидент в германски град. На мъждукащият екран млад нехранимайко рита младо момиче в гърба и тя пада по стръмни стълби. Гласът съобщава, ...
Реших да отида на зъболекар при един мой съученик. Той остана да си живее в хубавия ни роден град, а аз, понеже бях амбициозен и самомнителен, се преместих в столицата. В столицата има много талантливи и умни хора със способности, от които може да се учиш. Тогава не знаех, че в столицата има също то ...
ДА СИ ПОЧИНЕМ
Дъщеря му го вика да си починат. Просто така, да седне до нея, да изпият по едно кафе, да си поговорят... Да си починат. Той обаче не е свикнал, не може просто така да седи и нищо да не прави.
Все пак му е дъщеря, не може да и́ откаже, а е неуважително, някак си, да вземе книга, леща д ...
1.
Когато за последен път се прекръсти, преди да излезе на светло от църквата, Той се усмихна, присви десният си клепач и изкриви устните си в знак на несъгласие с проповедта на свещеника, че с вяра и любов към Господа можем да бъдем щастливи, защото на практика беше точно обратното. Който не изпълн ...
БЕНЗИНАДЖИЙКАТА
В памет на Б.
Градчето се намираше край морето, близо до границата. Имаше бензиностанция на извънградския път. Там работеха две жени – една руса и една чернокоса. И мъже имаше, но жените бяха мъжки момичета и често оставаха нощна смяна. Все пак си имаха въоръжена охрана – един възрас ...
НЕПОИСКАНО ДОБРО
(Из „Дядо, разкажи ни”)
Този път дядо Петър не беше в добро настроение. Намусен, малко попригърбен...
— Ох, деца, ще се разваля времето! Болят ме коленете, плешките, кръста... Когато е млад човек, не си пази здравето! Колко пъти, като млад, отида в гората за дърва, нагазя в снега, т ...
Загърната в карамелената пелерина на вечерта, седях на балкона и вдъхвах нейното сладко ухание - на саксийни цветя, залязващо слънце и заспиващ ден. Опияняващата смес се разливаше в душата ми като вълните на Бяло море на разсъмване. Попивах това съкровище дълбоко в душата си, при всички други аромат ...
– Тоя малкия ако продължава да те зяпа така, ще му оправя прическата.
Вечеряме в една механа в малко туристическо градче. Бях по работа наблизо и когато свърших Борил дойде да се пошляем за една нощ. Обръщам се и виждам през две маси едно момче, малко по-голямо от Криси да ме гледа. В първия момент ...
С навлизането на първите лъчи се събудих. Тъй като вчера бях заспала така неочаквано, сега бях леко дезориентирана. Ето защо се събудих толкова рано. Облегнах се на таблата на леглото и започнах да си чертая плановете за деня, за седмицата.. Така, днес можех да си запълня деня като звънна в цветарск ...
Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи ...
ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...
Разбуди ме хлад по челото и нечие силно разтърсване по рамото. Бавно идвах на себе си, но все пак успях да отворя очи и се втренчих учуден в Язовеца, който стоеше пред мен и отчаяно тръскаше рамото ми. Хладината идваше от мокра кърпа на челото ми и за голяма изненада установих, че съм се проснал на ...
Нерон
Угасващите слънчеви лъчи постепенно се скриха зад върхарите на старите борове, започвайки да играят на криеница между дебелите им стволове. Усетил наближаването на нощта, високо над гората се приплъзна силуета на издигащ се в небето царски орел, който с бавни размахвания на величествените си к ...
На входа му взеха джиесема и личната карта.
– Защо и личната карта? – попита.
– Така трябва – отговори старшината и вдигна вежди. – Не знаете ли правилата?
Не ги знаеше. Но всеки път питаше това, защото допускаше, че не е редно. Викаха го вече трети път.
– Ще ви ги върнем, когато и ако се върнете, н ...
Ден втори. Боже, истина е.. Това е моят вътрешен глас в ранни зори, който се блъска от едното в другото ухо. В момента се намирам в една къща за гости недалеч от центъра на града. Сградата е приятна,във възрожденски стил и много симпатична. Точно толкова, колкото и собственичката, която вчера ме при ...
Небето над Мегидо беше тъмносиво, като пред буря, а в различните посоки контрастите създаваха плашеща реалност – от ослепителна светлина до непрогледен мрак.
Жителите отдавна бяха напуснали мястото, след като пророците с точност бяха определили датата на сблъсъка, дори животните инстинктивно последв ...
Нещо в храстите изшумоля, Алекс се обърна изплашено.
- Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.
- Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.
- Здравей приятелю – обади се един забравен глас – отдавна не сме се вижда ...
Вечерята мина в пълно мълчание, което се случваше за пръв път. Преди Ана не спираше да говори за училището си, приятелите си, отново за училището и пак за приятелите. Тази вечер, обаче, нямаше никакво настроение. И как да има, когато училището свърши, приятелите ѝ останаха в града… а тя заседна в с ...
Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...
– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...
-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха ...
Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...
Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца. ...
- Хей! Има ли някого тук?... Причува ми се... Откачам... Каква тъмница само!… Кой ли пък може да е тук?… Ето пак!... Хей Вие! Чувам дишането Ви!... Има ли някого тук?!
- Щом като чуваш, значи въпросът ти е повече от тъп.
- Господи!... Изкарахте ми акъла!... Кой сте Вие?! Какво правите тук?!
- Същото ...