Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше.
Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене, те стигнаха до един хотел.
- Да влезем
И влязох ...
- Ти чия си? – попита я бабата от пиадестала на изкривената си пейка.
-…Ничия… - тросна се тя и отмина…
Отказа да чуе какво каза възрастната жена след нея. Остана глуха за думите и сляпа за всичко. Беше нечия, докато не разбра, че по природа не принадлежи там където беше някоя за някои. Носеше името ...
Фин снежен прашец се полепи по оголените ребра на дърветата. Усмихнах се. Няколко снежинки погалиха ресниците на навлажнените ми очи. С премрежен от снега поглед се взрях в простора. На душата ми стана едно смирено, смирено...
Мислите ми се навряха в безкрая на висините. Притиснато от огромния снеже ...
- Мислех си, че тук ще е по-добре отколкото в Германия, но нещо хич не върви – на малката холандска гара едно момиче с куфарче за ръчен багаж говореше на български по телефона. Усмихнах се на съвпадението, но седнах до нея без да кажа нищо.
- Просто не ходя с желание на работа. Ако ходех с желание, ...
Знаеш ли...
Тази целувка промени не само теб, промени и мен, показа ми една друга страна на живота, показа ми цветовете в иначе скучния сив свят. Ти беше човекът, който застана пред мен и не се страхуваше да изгуби или спечели всичко, ти пое риск, който промени не само твоя, но и моя живот. Нещото, ...
Следващата година мина сравнително спокойно. И много радостно, поне до едно време. Криси се дипломира и беше сред отличниците на випуска. Всичко беше идеално, докато не ми сервира, че е решил да запише магистратура в Германия, за да са заедно с Жани. Не бях съгласна и се скарахме. Бях му трила сол н ...
Всеки бог обича чедата си и съди според постъпките им на земята…
Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...
Година след като той си отиде, и то завинаги, тя отвори кутията, където имаше техни снимки. Нямаше сили да го направи по-рано. Знаеше, че сълзите ѝ ще се стекат върху фотохартията, а не искаше това. Сега беше вече готова, така си мислеше… Снегът продължаваше да вали, минаваше вече час, когато на дъ ...
Наскоро се запознах с една английска телевизионна драма за началото на миналия век и останах изумена от обноските, дипломацията и отношенията между хората (все неща, които наистина оценявам от тази епоха, въпреки че не оценявам особено Първата Световна война или потъването на Титаник). Ако си позвол ...
На днешния ден искам да ти кажа нещо, което означава много за мен. Искам да знаеш, че това, което се случи преди 30 месеца, тази целувка ме промени тотално. Благодарение на нея разбрах какво е да си всичко за някого, какво означава да се събудиш и да нямаш търпение да станеш и да живееш. Разбрах как ...
Петък вечер. Двете приятелки за поредна седмица са в рок бара. Вероника е въодушевена и се забавлява, както винаги. Ирина, забила поглед в тениската на бармана, върти чаша в ръка. На моменти присъствието ѝ е само телесно, умът ѝ бяга към него. Подпряна на бара, мислейки си за него, Ирина може да поч ...
Работех на летището и от доста време харесвах един колега ..., той беше шофьор на автобусите, които караха пътниците от терминала до самолетите... Имах семейство, но се забърках в това някак ненадейно.
Един ден го видях и си казах:
- Какво пък толкова, ще го поканя на кафе, ако приеме, ще излезем, щ ...
Той се събуди от пронизващия звук на алармата. 6:45. Всяка сутрин с точност до секунда звукът на ехтящи камбани, макар и да беше дигитално компресиран, го откъсваше от единственото му бягство – съня. Обиколи с поглед стаята, но както винаги, нямаше нищо ново – бели стени, бял под, бял таван и прониз ...
Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провок ...
Глава 9
30.06.145 г.
„Наблюдавах я. Наблюдавах Дея Стъкфорт. Тя бе седнала на поляна със своите дружки. Смееха се, закачаха се и играеха. Но не беше на себе си. Дея не беше злата вещица, която всички описваха. Тя бе обикновено момиче – усмихнато, весело, срамежливо. Дойде младеж на около двадесет и ...
Очите на брадатия мъж фиксираха настойчиво момчето. В тях се четеше подозрение и дори лека заплаха.
– Как разбра за мен?
Момчето се размърда нервно в стола си, прокашля се и отвърна плахо:
– Един мой приятел ми каза.
– Кой? ...
Съзнанието ѝ бавно изплува от дълбините на мрака. Първото, което усети, беше ужасното главоболие, а после дойде и една не особено приятна, но доста позната миризма. Все още не можеше да определи на какво, но беше странно позната. Дочу неразбираемо, монотонно бърборене. Бавно отвори очи. Мъгла и силу ...
Жена, която жули само вредни храни и напитки, спокойно може да бъде наречена Жули Е-та.
Автотенекеджията толкова се дразнеше от номерата на жена си, че когато веднъж се ядоса, пренаби и тях.
Когато пиеш греяно вино у дома, това си е чиста проба топлофиРкация.
Рибар на курс по медитация:
- сОмммм, сО ...
Това го беше сънувал. Или по-точно – беше го преживял. Обаче преживяното винаги е по-различно. Тогава всичко беше хем мрачно, хем сияйно. Случваше се край морето, чуваше шума на вълните. Имаше павилиони, балони, продавачи и тук-там курортисти. Обаче хората не бяха много, защото сезонът бе странен. Н ...
Мария се събуди към пет и половина сутринта, никой не беше в стаята. Отви се и седна на леглото, стана и отиде до следващото болнично легло, дръпна завесата и видя една жена да лежи, беше на системи. Мария излезе от стаята и отиде да търси Петър и го открива. Той спеше дълбоко. Докторът влиза в стая ...
ОТ ДРУГАТА СТРАНА
(Разказ)
Притворих очи, слънцето блесна в очите ми, но така ми се искаше да се излежа поне още миг, поне още секунда, която времето да разтегли и по някакъв неведом начин да превърне в час, ден, столетие... Нима наистина трябваше да се събуждам? Защо трябваше да ставам? Сладката др ...
Как ти липсва нещо, което знаеш, че никога няма да се върне?
- Ще повторите ли въпроса?
- Съжалявате ли за нещо?
Въпросът на момичето бе съвсем банален. Бе облечена в розово, което е още по-банално и ако не беше изпратена от нейната приятелка от радиото, едва ли щеше да ѝ отдели и половин час. Дали ...
С фирмата се оказа сложно. Надя очакваше направо да започне да взема пари и когато Борил и каза, че се е отказал, тя реши че съм я прецакала.
– Играеш си игрички, Алекс. Това не е здравословно.
– Стига, Надя. Не ми разигравай циркове. Ако някой играе игри, това си ти. Да не мислиш, че ми се занимава ...
- Има ли нещо?
Въпросът на шефа я изважда от унеса. Напоследък пристъпите ѝ зачестиха. Дали е открил, че е назначил за помощник-готвачка магистър по комуникация, с шест езика и пет години стаж в рекламата? Не, тук никой не проверява другия. Казва, че всичко е наред и продължава с тестото.
Спомня си ...
В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шестдесет.
Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.
– Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си ...
СЕРЖАНТСКИТЕ ПАГОНИ
С чисто нов шинел съм, закопчан до врата ми, с лъскави жълти копчета и изобразен разярен лъв на тях, също като моята младост, която иска да прегази всякакви трудности и пред нищо не се спира. Кой може да се мери с мен, младия левент, сложил маршалския жезъл в раницата си. Под пеш ...
Тайната на имението Калуидж (2-ра част)
Новела на ужасите
Заради ограниченото ни време, не си казахме почти нищо. Само чичо Майръс с трепет ни говореше колко е хубаво да се спазват определени правила, защото човекът се научава на ред и животът му става по-подреден. Двете госпожи с усмивка се съглася ...
Пушеше в сянката на смърча пред черквата. Сам той беше като сянка. Мършав, с няколкодневна брада, с тъмни кръгове около очите. Войнишкият шинел висеше на гърба му неестествено широк. Притеснено пристъпяше от крак на крак и чакаше.
Камбаната възвести с един единствен звън края на службата. Жените, вс ...
Той остави китарата на леглото и погледна в огледалото. Лицето в отражението винаги му беше някак смешно и абсурдно като някаква карикатура. Нямаше особена разлика и този път. Усмихна се на образа си и отметна кичурите, падащи пред очите му. Този път имаше някаква неуловима разлика в усмивката му. Д ...
Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, ч ...
Беше краят на юни, когато дните са най-дълги, но чувстваш, че минават най-бързо. Целият ми ден измина в досадно опаковане на багаж и последващото изтощително пътуване към дома. Въпреки това, искрено исках да се махна от мястото, където пребивавах, не заради самото място, а заради обстоятелствата. Пъ ...
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...
Нов ден. Отварям очи и още е неясно как денят ще продължи. Тъкмо започва, а фибрите ми се надяват да приключи. Ще го преборя. Не е ясно гърла ли ще режа или ще подарявам искрено части от душата си. Не съм си избрала маска. Коя да бъда днес... Лудата, нормалната, властната, онази по-ниска от тревата, ...
Обичам разговорите, когато си пиян, защото знам, че няма да помниш и думичка от казаното, но така е по-добре. Така избягвам неловките въпроси и погледи, от които ми прилошава.
От малка не обичам да споделям...да общувам...чуждо ми е. Мечтая скоро да можем да си четем мислите, толкова по-лесно ще е и ...
Петър седеше на фотьойла с пура в ръка. Мария седеше пред огледалото и си решеше косата. Тя се обърна, стана от стола и отиде до гардероба да си избере рокля за първата си среща. Отново седна огледа се хубаво в огледалото, но не откри нищо което да я притесни. Мария стана, отиде в банята, отвори шка ...
Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, ...
Застинали влакове, пропуснати мигове, цигара, забита в пясъка. Как бързо я дърпаш, а минаха толкова много години. Не, пак не отидох, където ти бях обещала. Не, пак не последвах мечтите си. Да, знам, ще ми викаш, но просто без теб съм такава. Не, не е страх, ти не разбираш. Просто животът, той... Не, ...