Стоеше права до прозореца. Имаше красива кремава рокля, в есенната светлина приличаше на бреза – бяла, нежна и тъжна, леко пожълтяла от отражението си.
– Какво искаш да кажеш? – Дръпна пердето и в стаята стана съвсем приглушено, почти тъмно. – Това ли е всичко?
Разбира се, че това беше всичко.
– Раз ...
Демоните на любовта
Аз като един обикновен разказвач без име или самоличност просто искам да разкажа една трогателна история за младеж на име Алехандро и едно красиво момиче на име Мария. Всичко започнало в Испания в едно затънтено градче, не голямо и разположено в подножието на Пиринеите. То било м ...
Спомням си, като бях на десет и минавах покрай пантеона да лющя злато от купола с ключа, де висеше на врата ми, спрях до един грамаден орех, пълен до горе. Ама на високо. Не мога да набера. Седя и се чудя как да се кача. По едно време като духна един вятър. Страшен! И взе, че събори ореха. Веднага д ...
Петдесет нюанса зелено
Винаги се будеше пет минути по-рано, за да ме погледа как спя. Слънцето галеше меките ми като памук бузи, а аз го бях гушнала както дете гушка любимата си играчка. Не смеех да помръдна, за да не разваля момента Целуваше ме по челото, а аз се усмихвах, правейки се на заспала.Мо ...
В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в миналото и настоящето, и спирам там, на най-високото място, където земята и небето се докосват, и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето. От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепие от сград ...
Как започнах да се смея!
автор: Ели Елинова
Аз съм една нормална жена. А нормалните хора понякога се усмихват… Нали така! Но аз не мога да се усмихна… Повярвайте ми, и затова искам, ама много искам да се усмихна и започвам да търся нещо, което да ме накарат да се усмихна…
Пускам телевизора и чувам „ ...
1
Полицаят Джо Гарфийлд не вярваше в духове. Той бе едър и червендалест (племенницата му Огъста го наричаше мил шишко), обичаше бира, живи плетове и териери, и бе ненадминат в състезанията по мятане на стрелички. И въпреки това, когато прекрачи прага на шивашкото ателие „Мис Попи” му се стори, че ви ...
Амбицията е стремеж към съвършенство.
Съвършенството е стремеж към идеализъм.
Идеализмът е стремеж към перфекционизъм.
Перфекционизмът е стремеж към по-добър живот.
По-добрият живот е цел. ...
- Е, предполагам поздравленията са наред?
- Благодаря...
- Какъв е? Той. Какъв е?
- Не разбирам...
- Как те гледа? Сутрин, когато се буди до теб. Вечер, преди да заспите. Придърпва ли те към себе си, за да заспиш по-лесно? Поглежда ли те в очите, чудейки се дали цветът им наподобява повече див кесте ...
-Ти беше четиригодишен, държеше големия чадър, който закриваше цялото ти тяло, а ние стояхме отстрани и се смеехме! Помниш ли ме, бабе?
-Не – промълви сухо тринадесет годишния Исмаил. И как другояче, сърдит е, след като от девет години баба му не го е търсила…и не само тя.
Есенен ноемврийски ден, пъ ...
Есенни картини Есен – мека и приглушена. Слънцето – притеснено, наднича зад перестите облаци, наредени ниско над хоризонта като снопи за вършитба. Градините пусти. Полето прибрано. Връщах се от съседното село. Крачката ми се задъхваше, но бързах към голямата върба. Под нея бълбукаше малко изворче. Д ...
ФЕЙСБУК ПАРТИЯ
– Абе, защо не вземем да направим една партия? – каза Аврамов, докато се пресягаше с вилицата към парче луканка с финеса на английски аристократ, култивиран от поне три века. Подвоуми се за миг, колкото да избере най-дебелото, след което го сложи в устата си и задъвка бавно. По лицето ...
17.02
Петък. Прибирайки се, няколко интересни мисли започват да се размесват в мен. Предпочетох да изчакам автобуса сам в края на спирката, докато се наслаждавам на слабата, но така приятна топлина от крехките слънчеви лъчи, поглъщани от черното ми яке. Като че ли бях забравил какво е усещането. Дъл ...
Умницата на мама
Автор: Ели Елинова
Дешко си купи саздърма от магазина. Пусна последен фиша си, в тото пункта и се прибра у дома си.Хвърли торбичката на земята и се затича, към тоалетната. Върна се. Гледа и не вярва на очите си…От едната му страна прасето Гошко, дъвче нещо, а от другата, котаракът М ...
- Питаш ме дали съм се страхувал някога… – мъжът отпи голяма глътка от чашата си и продължи - Няма човек на този свят, който да не се страхува. Дали ще е за него самия, или за някой близък, или за вещи, пари и бъдеще…. Ние сме изтъкани от страхове. Разбира се, страховете ни са различни. Едно е страх ...
Следобедно кръшкане
Елефтерия изду бузи и духна четирите свещички на тортата. Четири по десет! Родата и приятелите изреваха гръмогласно „Да си жива и здрава!” и тържеството взе да отива на приключване. Духнат ли се свещите, значи да духват и те. Ей, до гуша ми дойде от цялата тая дандания, то пък го ...
Скоро ще ме екранизират.
Вижте, това изобщо не ме фука. И не ме страхува. И не ме... Да не казвам. Голяма работа! Един екран, дори да е стадионен, голям екран, дето му викат, нищо не е за мен. Образът ми е по-обемен, по-многолик и значим; как изобщо може да се побере в един екран, не зная. Пък и не ...
- Нямаше нужда от рози и бонбони, аз си знам, че ме обичаш...
- Точно заради това ми харесва да го правя. Не си алчна, не си разглезена, нямаш нужда от диаманти, нито от маркови дрехи, а розите и бонбоните ти звучат като прекалено голям подарък.
- Ее, недей да ме изкарваш светица, със сигурност не с ...
Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен ...
Страхът е бариера, дори капан за тези, които му останат подвластни.
Ще ви разкажа две преплитащи се истории, в които той е главен персонаж, но няма да е съвсем злия герой.
Сега ще ви представя Виктор.
Днес вече ще я заговоря, знам, че го казвам от две седмици подред и не го правя, но усещам, че днес ...
Нека играем на ,,пусни, пусни кърпичка"...
Затвори очи и протегни ръце...
Аз ще сложа в тях сърцето си,
а ти стисни силно и не го показвай на никого...
Нека си бъде само наша тайна... ...
САКО ВТОРА УПОТРЕБА
Годината се намираше в най-красивия си стадии, когато зеленото лято е отстъпило пред жълто-оранжевата есен. Слънцето все още милваше бузите и челата. Сладострастният вятър, който развяваше разголени тела през жегите на отминалия сезон, не можеше да се сравнява с романтичният есен ...
14 февруари е. Ден като ден, при мен: нищо интересно – работа, още работа и пак работа. Ето така изглеждаха всичките ми делничните дни.
Работният ден беше към своя край, а аз се чудех с кого да изляза... Бях решил, че ще празнувам Трифон Зарезан. На този ден беше трудно да се намери приятна компания ...
„Лъже ме в очите и пак ѝ се обаждам,
бавно ми танцува и вече се предавам.
Шапка ти свалям, шапка ти свалям, шапка ти свалям“
Някаква музика достигна до все още спящия ми мозък. Не ми се става. Топло е, уютно е, искам още пет минути. Обръщам се на другата страна и се опитвам да изгоня натрапчивата ме ...
Няма човек, който да не е изпитвал страх в различните периоди от своя живот. Като деца сме се страхували от всичко.От тъмнината, от непознати хора, от гръмотевични бури и от всичко, което може да ни нарани. Плашат ни дори и нереалните неща, като историите за призраци, за които вярваме, че наистина с ...
Тринадесет годишно момче гледа филм на ужасите, в киносалон.
Поти се, хрупайки пуканки...
Изпитва страх!
Петгодишно момиченце е със своята майка в лекарския кабинет.
Докторът ще ù постави ваксина. ...
Трифоне, Трифоне, ден ти е днес!
Сипи руйно вино... Престояло в дъбово буре...
Червено и силно, любовно и истинско...
Сложи и дебело мезе... Месото бързо изпържи.
Шиш сочен върху дървени въглени подпечи... ...
Едно гордо момиче върви по тротоара. Облечена е с бледо кафяви дрехи, ако това са дрехи. Средата на февруари е, още е зима, но снегът е вече мръсен, а въздухът – чист. Има нещо във въздуха през февруари, нещо тръпне в него, а дърветата от черни стават кафяви. Като облеклото на младата жена. Не е обл ...
В едно испанско градче живял мъж на име Суарес. Той не бил много заможен, но пък имал достатъчно, колкото му трябва на един човек, водещ самостоятелен живот. Без деца, без жена. Без тревоги, без проблеми. Макар че не печелел много, Суарес бил доволен от живота. Обаче годините минавали, всичките му п ...
- Всичко ще се оправи, няма за какво да се тревожиш.
Чу се шум на двигател Петя се обръща и вижда една кола готова да ги премаже, но колата не ги блъска, а спира пред тях. Отива до колата, отваря вратата и вижда една жена. Тя излиза от колата и насочва оръжие срещу Петя. Приближава се до нея и ѝ пре ...
Един слънчев лъч се плъзна по изпъстрената с цветя завивка на Сияна, погали разрошените ѝ коси и я погъделичка по върха на носа. Тя извърна глава настрани и продължи да спи. Днес беше почивния ѝ ден и хич не ѝ се ставаше толкова рано.
Изгряващото лятно слънце обаче не беше съгласно с нея. Продължи д ...
Дън! Дън! Дън! Камбаната биеше от сутринта. Свърши се! Днес погребваме баба. Толкова, господ ѝ отреди 103 години, щедър е бил, макар да исках поне още една… Всъщност днес погребваме едно тяло. Баба си замина още преди месеци. Това е тялото на една непозната. Моята баба беше весел човек, жизнена и ен ...
Урок по чистота
Имало едно време една много чиста жена. Тя била обявила война на мърсотията и посветила живота си на метлата и лопатата. Каквото и да било времето – тя все чистела. Един ден покрай дома ѝ минал един цветнокож. Забелязвайки чистотата, той се приближил и поздравил жената. Поискал ѝ чаш ...
Шетах днес в мазето, много неща се насъбраха, а някак не мога да се разделя с тях. Премествах предмети и подреждах торби от двадесети век, за да направя повече място в моя подземен лапидариум.
Изведнъж в тишината на мазето се разнесе кратък звън: - „Бим... баммм“. Застинах за момент и си помислих, ч ...
НЕБЕТО НЕ СЕ СДЪРЖА И ЗАПЛАКА
“Die reinste Freude ist die Schafenfreude.”
/”Най-голяма е радостта от нещастието на другите.”/
Немска поговорка
Сиво-черни, купести облаци. Небето бе тъжно. ...
Баничка
Есента беше избързала на позлати дърветата в градинката при Женския пазар. Беше рано. Беше едва 7 часа и много от сергиите бяха пусти. Тук там ранобуден търговец подреждаше стоката си. Циганите идваха по-късно. Техният “бизнес” можеше да се упражнява, само когато столичани вече бяха многобро ...
Имали ли сте червени обувки?
От тези с червен лак и много висок ток и лека змийска шарка (за тези които разбират от посланията на окраската в природата) , от които на съседа Иван му провисва чеенето, а проклетата му жена Иринка такъв поглед ви хвърля, че ако приравним светкавиците излизащи от очите ...
Беше късният следобед на един обикновен августовски ден. Хората отдавна се бяха прибрали по домовете си, но някак си беше пусто навън, не се чуваше и обичайната детска врява.Сигурно защото повечето бяха все още в лятна отпуска далеч от дома. В междублоковото пространство също бе тихо и безлюдно. Сам ...