Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
42.6K results

Разковани дъски - 68 🇧🇬

Веднъж изкукаш ли, по-нататък е без значение, дали ще го правиш на всеки кръгъл час.
Светът е наистина едно уникално място, където с лекота се сбъдват всички... разочарования.
Остава само тримата братя да занесат златната ябълка в заложна къща...
Мечтата на циклопа: да се среща с хората... на четири ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.8K 14

Детски сълзи 🇧🇬

Вечерта ме нападна ненадейно, а аз не бях подготвен за нея. Старицата, от която купих опаковани детски сълзи ме увери, че щом ги разопаковам животът ми ще придобие смисъл.
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вя ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Prose » Short stories
785 3

По съседски 🇧🇬

Полицай Тотев слезе от патрулната кола с явно нежелание. Както и очакваше, прониза го студения февруарски вятър, а снежната виелица премрежи погледа му. Колегата му го последва с още по-малък ентусиазъм. Запътиха се към входа на триетажната кооперация. На вратата ги посрещна жена, заела стойка на де ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Prose » Short stories
1.7K 9

Пътешествието 🇧🇬

Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Prose » Others
756 2

За музиката 🇧🇬

– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото й.
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Prose » Science fiction & fantasy
961 2

Лятна командировка/8 🇧🇬

8.
Натоварихме се в джипа и поехме на юг. Пътуването не продължи дълго, като след малко повече от половин час, свихме по един черен път, който се спускаше към морския бряг. След около десетина минути се озовахме в малък залив, северният край на който се затваряше от нещо като нос, а в южния край се ...
boky10 (Алекс)
boky10
Prose » Novellas and novels
1.1K

Пациент 358 🇧🇬

Всеки път, когато завали, си спомням за първия си пациент. Бях студент последен курс психология, клише, живеещо по общоприетите стандарти. Първите курсове -тройкаджия, последните - отличник, ходещ с мацка клише, която първите години беше отличничка, а накрая завърши като тройкаджийка и то, защото ù ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Prose
845 12

Седем смъртни гряха 🇧🇬

Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха ...
RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova)
RumyanaMomchilova
Prose » Short stories
1.2K

Пъстрият свят 🇧🇬

Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Prose » Others
803 2

Има надежда! /за конкурса/ 🇧🇬

Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...
RaiaVid (Радка Видьова)
RaiaVid
Prose » Short stories
2.5K 12

От четвъртък до неделя - тежък понеделник 🇧🇬

В четвъртък имах рожден ден. Напредвам. Бавно и упорито. Приятелите ме заведоха на гледачка. Можеха да похарчат същите пари за някоя проститутка, но те са съвестни, а аз ерген.
Срещата с въпросната не продължи повече от пет минути, в които тя предсказа, че ще срещна жена, която не отива никъде, защо ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Prose
737 3

Завихряния (за конкурса) 🇧🇬

Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Prose » Short stories
1.2K 8

Сбогом 🇧🇬

И усещам, че животът изтича от мен. Живецът си тръгва, излива се като река в дъждовен ден. И аз не мога да го спра. Безсилна съм. Няма какво да направя повече.
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...
НиколС (Никол Стоичкова)
НиколС
Prose
1.3K 3

Катастрофа ли? 🇧🇬

КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Short stories
876 2

Моята муза 🇧🇬

Тя беше невероятна. Не ме карай да ти я описвам - не мога.. Искам, но не мога. Всъщност, не искам, за да мога да я запазя само моя, поне в съзнанието си. Тя е извън всякакви стандарти. Не, не е като жените по списанията, по-различна е. В това е чарът й - да е различна, но не само.. Различна е с това ...
RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova)
RumyanaMomchilova
Prose » Short stories
1.1K

Чаткане 🇧🇬

Чаткането на токчетата на Йоана се чуваше ясно, въпреки уличната глъч и бученето на автомобилния трафик. Звукът привличаше част от погледите на минувачите, особено тези на мъжете. Масивните тротоарни плочи добавяха кънтяща нотка към ритмичното и някак хипнотично чат-чат, чат-чат. От време на време с ...
Heel (Хийл)
Heel
Prose » Short stories
942 1

Сайт за запознанства 🇧🇬

Финалните надписи се появиха на огромния LED екран. Ядосан „Кавалер“ захвърли дистанционното, но отклони ръката си в последния момент. Само това оставаше — да счупи чисто новия си телевизор. Дистанционното се удари в стената, до окачения уред, разби се и частите изпопадаха по пода.
Кавалер се намръщ ...
cattiva2511 (Надя Перфилова)
cattiva2511
Prose » Short stories
1.8K 1 3

Клетката 🇧🇬

Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.
Другите две....не, за тях още не мога да говоря.
Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.
Ти никога л ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Prose » Others
791

Черният ангел...Глава 7 🇧🇬

Черният ангел….
Глава 7
-Така е. – усмихнах се аз. – Това важи и за теб. Трябва да изпера тениската си от лигите, които ми остави за спомен.
Той се разсмя и си върна вниманието на хлапетата. За съжаление се наложи да седна до него, но аромата на бърканите яйца и препечените филийки ми даваха стимул ...
Spectrum89 (Фани)
Spectrum89
Prose » Novellas and novels, Humorous
1.1K

Берлин - Метаморфози 🇧🇬

Няма какво да се лъжем, завърших толкова елитен университет за филмово изкуство, че само при споменаването му монахини са били склонни да напуснат манастирите, а девственици да се продадат за една нощ с мен.
За радост това никога не се случи.
Най-голямото ми щастие е, че работя това което обичам, бе ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Prose » Others
911 1 5

Що за идиот ще се влюби в нея 🇧🇬

Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – ...
deepimpact (Мария)
deepimpact
Prose » Short stories
1.7K 7

Разказ без име 🇧🇬

- Момче!
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...
esenna (Нина Стоянова)
esenna
Prose » Short stories
1.2K 2

Черният ангел...Глава 6 🇧🇬

Черният ангел….
Глава 6
Ако ме беше халосал с нещо тежко или ако бях видяла английската кралица по прашки щеше да е по-добре! Да отида доброволно в леглото му?! Не,че идеята беше лоша като се замисля, но единственото доброволно място, където ще отида в момента е там, където не допускаха сексуални ма ...
Spectrum89 (Фани)
Spectrum89
Prose » Novellas and novels, Humorous
1.2K 4

Признание 🇧🇬

Чувствам се зле. Трябваше да поговоря с някой. Единственият човек, който ще ме разбере е една приятелка. Умно момиче. Винаги разбир,а ако ме тревожи нещо и тя е единствената, която ще влезе в положение.
Набрах номера й.
- Ало! – почти веднага отговори с ведър глас.
- Трябва да поговорим спешно е. – ...
alhimika (Деко)
alhimika
Prose
881

Кръстословица 🇧🇬

КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Short stories
902 1 3

Семейни традиции 🇧🇬

Армията настъпваше на изток. Слушахме по радиото новини от фронта. До една обнадеждаващи. Войниците на Лидера бяха непобедими. Идеалите им ги превръщаха в свръхчовеци. Правеха ги способни на немислими геройства. Големият ми брат се записа доброволец, едва навършил осемнадесет. Как му завиждах само! ...
AnnyGyurova (Анна Гюрова)
AnnyGyurova
Prose » Short stories
1.9K 1 6

Баба е любов 🇧🇬

Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загуби ...
RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova)
RumyanaMomchilova
Prose » Others
2.4K 1

Намери я 🇧🇬

Буйната, ситно накъдрена коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета, подемана от мощните въздушни струи. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата си над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра. От малка обичаше вятъра. Незнайно защо той пораждаше ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Prose » Short stories
843 1

Влакът 🇧🇬

Качвала ли съм се на влак? Отдавна.... от сто години.... амиии, от повече... от една вечност. Да, да, цяла вечност премина! Та нали вечността е моя? Нали? Навивам си я пръста. И я отпускам. Капка, по капка.
Какво? Казваш, че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се из ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Prose » Short stories
755

Три пъти за щастие 🇧🇬

Ще спре да те боли, когато осъзнаеш, че болката е станала еднаква по интензитет с тази, когато си удариш кутрето в ръба на масата. Или с тази, когато си опариш езика с горещо кафе. Все едно си се порязала, но не знаеш кога и къде. Мислила си, че душата ти изтича, а е имало просто малко кръв. Събираш ...
in4enceto_91 (Ина)
in4enceto_91
Prose
1.1K 6

Къща от приказките 🇧🇬

Някога летели ли сте? Но не така както си помислихте току-що със самолет или надуваем балон! Не така, а истински?
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...
HAATOR (Руми Пенчева)
HAATOR
Prose » Short stories
1.1K

Изпитание 🇧🇬

Изтика страха си някъде назад, много назад, където тия крастави кучета не ще могат да го подушат. Ако усетят слабост ще нападнат, ще го разкъсат, ще го погълнат.
Въздъхна тежко и тръгна напред. В едната си ръка държеше оръжие, другата смело стисна в юмрук. Очаквайки да нападне, тълпата ядно го следе ...
cattiva2511 (Надя Перфилова)
cattiva2511
Prose » Short stories
1.2K

Ненастъпила пролет 🇧🇬

Много преди "смотаните" старци в почти измрелите села да са почувствали мириса на пролетта, цивилизованият и изискан гражданин в бетонния си апартамент вече е видял пролетта по телевизията, която отдавна е заместила неговите сетива.
Появяването на първият щъркел в Драгалевци, досадното мяукане на ра ...
bibifibi (Ани)
bibifibi
Prose » Short stories
1.6K

Сълзите на душата 🇧🇬

Дъждът вали. Усещам миризмата на тютюна. Всичко е притихнало, мога да почувствам всяка капка, която пада по мокрия асфалт. Не обичам да вали. Сякаш нещо тъмно и черно раздира тялото ми отвътре. Поглеждам небето. Изглежда бяло и празно. Всичко около мен е толкова тъмно и носталгично. Напомня ми на он ...
AlexFanty (Александър Александров)
AlexFanty
Prose » Others
1.5K 5

Сандъче 🇧🇬

Време за себе си, е подаръкът, който понякога си правя, напоследък все по-рядко. Новият така ми завъртя главата, че ми харесва да прекарвам времето си с него. Страхотен човек е, казва ми, че ме обича и не ми се сърди, че не чувствам същото. Все му казвам, че ми трябва време, да му се доверя и да го ...
RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova)
RumyanaMomchilova
Prose » Short stories
1.2K 1

Дядо 🇧🇬

Днес посетих дядо. Не се бяхме виждали от няколко месеца, премести се. Денят беше топъл, слънцето напичаше и пареше по кожата. В тревата наоколо чувах как шават всякакви малки животинки, а по камъните спокойно се припичаха гущери. Личеше си, че е краят на април. За последно бях идвала тук септември, ...
nesynkoy (Ванеса)
nesynkoy
Prose » Short stories
801

Рожден ден 🇧🇬

РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Short stories
932 1

Вечеря в ресторант „Неандерталец” 🇧🇬

Застанал на върха на един нисък хълм, Андрю Хайнс притисна слушалката на комуникационното устройство плътно към ухото си и трескаво занатиска копчето, чрез което се осъществяваше връзка с настоящето. От сутринта поне десет пъти бе опитвал да се свърже, но не бе успял, може би заради гъстата растител ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Prose » Science fiction & fantasy
1.6K 5