Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Дежа вю 🇧🇬

Дежа вю
Случвало ли ви се е нещо да се повтори в живота ви и да навести объркано съзнанието ви като завръщаща се сянка на безметежен, обвит в синкава мъгла сън от миналото? Е на мен ми се случи нещо подобно.
Същия телефонен разговор с бившия ми съученик Георги. Същата покана за лов на диви прасета. ...

parvanski

Prose » Short stories

734

Матрица 🇧🇬

Стига! Писна ми да слагам рамки, писна ми да разсъждавам за морала, кой определи кое е правилно и кое не за мен, за теб, за нас, за онзи там!
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях ...

Millenium91

Prose » Others

622 3

Разковани дъски - 67 🇧🇬

Етнографска катастрофа:
на гол тумбак - чифте смартфони...
Поради липса на пари вече заделяме бели кахъри за черни дни.
Семейните ценности на българите отдавна са по... заложните къщи.
През първото полувреме българските национали ще нападат наляво, а през второто - на тревата. ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 14

Дезидерида 🇧🇬

Сънят ми не беше сън, Господи. Беше просто продължение на приказката дошла от древността. Защото тази приказка е стара като света, като вятъра, който разрошва, опъва косите ни, когато Облак препуска. Тя е стара като конете, без който не можехме да минем през този живот, като старинните монети, който ...

HAATOR

Prose » Short stories

1.2K 2

Мисли за Вероника 🇧🇬

- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...

ANONIMNIQ

Prose » Short stories, Others

695 1

Воинът властител - 2 глава 🇧🇬

2. Хир
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досада ...

delta_f

Prose » Novellas and novels

1.1K

Тъмна стаичка с прозорче 🇧🇬

През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...

evgeniya

Prose » Short stories

1.3K 6

Да чакаш на ръба 🇧🇬

Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...

Radica

Prose » Others

1.8K 1 6

В минало време 🇧🇬

И така,
Ето ни, ти и аз, приятелю, в края на пътя.
Няма думи, които да ти кажа, няма думи, които да върнат времето назад и да сложат отново ръката ти в моята. Твърде късно е за това сега. Твърде късно е за всичко.
Гледам името ти върху студения камък и си мисля колко грешно изглежда там. Защото ти н ...

Clara

Prose » Letters

1.3K 2

Един човек, а всъщност всичко... 🇧🇬

Толкова "приятели" ... И когато паднеш какво става? Всички изчезват, защото си долу... Но, знаете ли? Остава един човек ...
Който те обича такъв, какъвто си...
Крив, сърдит, чувствителен...
Може да разбере кога не си добре, въпреки че твърдиш, че си " добре "...
Може да те успокои само с една дума.. ...

AdvanceD

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K

Асистент (за конкурса) 🇧🇬

Асистент (от поредицата "Бакойски хроники")
Откакто се записах в медицинско училище, цялото село, начело с моите родители, започнаха да гледат на мен като на бъдещ магистър в областта на медицинските науки. Когато си идвах през ваканциите, към къщи се устремяваше дълга върволица от пациенти – един в ...

gitarist

Prose » Short stories

1.1K 4

Вещица (за конкурса) 🇧🇬

Младата жена бе уморена и изнервена. Вече бе провела над трийсет телефонни разговора, но ефектът бе нулев. Никой не се хващаше на въдицата й. Реши да пробва още веднъж. Избра поредния номер от списъка, предоставен й от човека, който правеше проучванията, и се прокашля, за да нагоди гласа си. Чу се и ...

Ambrouse

Prose » Short stories

804 4

Фотосесия /за конкурса/ 🇧🇬

- Малиий! Виж го тоя, виж го, моля тееее! - от монитора ги гледаше млад недорасляк с напомпани и татуирани бицепси. Момичетата тръпнеха и дори им се струваше,че усещат аромата на тестостерон чак зад екрана.
Цециту и Лениту вече два часа стояха пред лаптопа и се взираха в зелените точки на Фейса. Не ...

radiola

Prose

929 9

Богове на измамата (извън конкурса; за настроение) 🇧🇬

БОГОВЕ НА ИЗМАМАТА
Или щастие в личния живот
Неговият реален свят сам по себе си представляваше осеяна с папагалски пера кухня, в която се намираха клетка с окапал, полугол, но все още жив папагал, мръсна готварска печка, полупразвн хладилник, непочистена кафе машина, обедено-компютърно бюро и самия ...

TytoALBA

Prose » Humorous

1.7K 1 4

Импромпту в Лю-мажор 🇧🇬

Живял някога в "Люлин", в девети микрорайон човек, който нито пиел, нито пушел, даже не се друсал. На всичко отгоре не харесвал сръбско и чалга, въобще - бил черната овца на квартала откъдето и да го погледнеш. Люлинци се срамували от него и колчем го срещнели, не пропускали да го заплюят в лицето - ...

popolo

Prose » Short stories

940 1 14

Сладко море 🇧🇬

Пясък от канела, изпълнен с шоколадови стъпки.
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...

dust-in-the-win

Prose » Others

1.4K 1 5

Неин или Негов 🇧🇬

Той бе нейното черно
черното на небето, което я държеше будна докато стане бяло
бяло като кожата й откакто последно видя своето черно
лежеше на пода с очи сякаш бяха отворени
и гледаше тавана,но когато ги затвореше той пак бе там, тавана де ...

Нини

Prose

511

Както обикновено /за конкурса/ 🇧🇬

- Няма ли да попиташ откъде идвам?
- Има ли значение къде си бил? Нали вече не си там?
- Ами ако се върна?
- Там ли? Върни се.
- Наистина ли не те интересува? ...

линасветлана

Prose » Short stories

741 10

Реквием за една лъжа 🇧🇬

За лъжата ли ме питаш? Е, има „бяла” и „черна” лъжа, както има „бяла” и черна” истина. Всичко ще ти кажа, всичко, но помни от мен – всяко нещо зависи от коя страна го гледаш – за едни то е хубаво, за други – лошо и най-важното – Бог всичко вижда!
Как избрах да стана акушерка? Майка ми, тя даряваше ж ...

esenna

Prose » Short stories

1.3K 13

Трактат за лъжата /за конкурса/ 🇧🇬

Хлъц! Цък! И май язък!... Закъснях ли или подраних? Ей, на – слънцето се скри, а аз… Чак сега разбрах, че имало конкурс за лъжата. И как да я обяснявам тая пущина - опашата ли е, с крака ли или да е с уста? Вярно, че трябва да е на една ръка, ама кой ти е виждал истинските ù части - физическите, де? ...

RaiaVid

Prose » Humorous

1.4K 12

Смехотворни скечове (1) 🇧🇬

СМЕХОТВОРНИ СКЕЧОВЕ
Уличен коментар
Да, да, мога да го разпозная, защото приличаше на немска овчарка. Обаче не съм сигурна, тъй като в същото време, въобще и не приличаше на немска овчарка.
Уличен коментар
Хем прилича на олигофрен, хем не е! Що е то? ...

Galifray

Prose » Humorous

1.1K 4

Пристрастен 🇧🇬

Не мога дъх да си поема, трудно ми е, задушавам се. Сърцето ми бие учестено и препуска като лудо. Нямам миг спокойствие и треперя като лист, така съм ако не си около мен.
Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.
Не мога да те изгубя, не и теб! Не нап ...

Millenium91

Prose » Others

625

Как, къде, кога 🇧🇬

Ала сега тази идея ми се струва някак глуповата, излишна, убийствена. Но не мога да го поправя. Не мога да те пожелая отново. Защото разбитото не може да бъде поправено и залепено. Може, но никога не би било същото, никога не би се усещало както преди. И чувството ще е различно, емоцията ще е друга. ...

LILTA

Prose

637

Самотният невинаги е свободен 🇧🇬

Вън вали. Ти си на балкона и изкусно дърпаш от цигарата, макар че не си подвластен на този порок. За бога, ти нямаш никакви пороци! Колко прозаична картина, нали?!
Знаеш ли, малко ми е измамна тази твоя съвършенност. Не пиеш, по жени не ходиш, не...секунда, защо посегна към цигарата?!
Виж, скъпи, не ...

fanta_c

Prose » Letters

1.2K 2

Живот без маски (за конкурса) 🇧🇬

ЖИВОТ БЕЗ МАСКИ
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузи ...

TytoALBA

Prose » Others

1.4K 6

Красив негодник 🇧🇬

С глас опияняващ.
С очи, лъжливо искрени.
С ръце, спиращи дъха в прегръдка.
Давай, обгърни ме, лъжливо искрен с мен бъди и по този начин голотата в мене облечи.
Красиво искрен с мен, негоднико, бъди.

dust-in-the-win

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 1

Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' глава 1 част 3 🇧🇬

Докато вървяхме единственото за което мислех бе '' защо за бога съм след него, защо бе това желание''
Върви, не се влачи! -измърмори ядосано
-Хей, Коу, ще ми кажеш ли къде отиваме ?
-До вещицата Луиза, за да ти направи заклинание и да ми се махнат проблемите от главата ми задето ти промих мозъка !
- ...

MeowLight

Prose » Novellas and novels

578

Пунтанел (за конкурса) 🇧🇬

Традицията повелява всеки средновековен замък да си има кула, която да е обитавана от поне едно привидение. Средновековни замъци у нас доказано няма. За привиденията не е много ясно, имаме ли, нямаме ли. Със сигурност обаче, си имаме други странни същества, с други не по-малко странни местообитания. ...

perperikon

Prose » Short stories

1K 11

Добрият човек 🇧🇬

Добрият човек
Познавах един добър човек. “Добър”, но не в смисъла на съвременното общество, според което човек е добър и благороден, ако има шест милиона долара и даде от тях две хиляди лева за благотворителност. Става въпрос за истински добър човек!
Какво прави човекът истински добър тогава?
За доб ...

Galifray

Prose » Short stories

1.2K 2

Марги - 12 🇧🇬

-Госпожице, Андрей ме бутна…
-Госпожице, развали ми се прическата…
-Госпожице, мама нали ще дойде?...
Призивите ми за малко тишина и спокойствие са с необходимия според педагогиката интимно-доверителен тон, затова и нечути потъват в гълчавата като котешко мяукане сред лъвски прайд. Децата са превъзб ...

Marmadun

Prose » Short stories

1.4K 2

Една Херинга (за конкурс) 🇧🇬

Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали дне ...

НаЛуната

Prose » Short stories

670

Турбулентност 🇧🇬

Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за ня ...

in4enceto_91

Prose » Others

949 1

Непознат в квартала 🇧🇬

Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.1K 8

Само на една лъжа...(за конкурса) 🇧🇬

Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...

Clara

Prose » Short stories, Others

1.8K 10

Такава 🇧🇬

И вечер да заспивам тиха.
И сутрин с вик да разкъсвам изгрева.
Такава, не еднаква, просто разнолика днес, утре, дори и вчера бях, но всяка вечер тиха.

dust-in-the-win

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

867 1

Градинарят 🇧🇬

Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...

inakrein

Prose » Short stories

1.3K 15

Какво съм аз? 🇧🇬

Размислите на един бивш ангел пред лицето на смъртта. Отново.
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...

Clara

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 2

Отмъщение 🇧🇬

Отмъщение
(От поредицата "Бакойски хроники)
Тая година сливата на бай Петър се беше отрупала с плод. Стопанинът беше сковал пейка под кичестото дърво и сега седеше на нея, пийваше ракийка от любимото си юзче и мислено възхваляваше сина си:
„Брей, туй, Дянката, голям овощар се извъди! То бива, бива р ...

gitarist

Prose » Short stories

988

Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' Глава l част 2 🇧🇬

Момента, в който красивото и стройно '' нещо ''... нека го наричаме мъж, ми хвана ръката и ме повлече навътре из гъстата гора, разбрах, че се случва нещо необичайно в живота ми. Как да го кажа...ъммм.. ? Беше ми забавно един вид, хах да ! Цялото ми ежедневие бе изпълнено със скучното учене върху без ...

MeowLight

Prose » Novellas and novels

654

Магията на любовта 🇧🇬

Магията на любовта
Какво всъщност е любовта? Ревност, себелюбие, фалш?
Любовта е непоканено чувство, което връхлита най-неочаквано. Любовта е нещото, което те кара да се радваш на малките неща в живота… на чайките, зелените треви и на изгревите незабравими. На едно “здравей” и едно “довиждане”. Тя н ...

Esita

Prose » Others

816 2

Short stories and prose by contemporary authors

Дежа вю 🇧🇬

Матрица 🇧🇬

Разковани дъски - 67 🇧🇬

Дезидерида 🇧🇬

Мисли за Вероника 🇧🇬

Воинът властител - 2 глава 🇧🇬

Тъмна стаичка с прозорче 🇧🇬

Да чакаш на ръба 🇧🇬

В минало време 🇧🇬

Един човек, а всъщност всичко... 🇧🇬

Асистент (за конкурса) 🇧🇬

Вещица (за конкурса) 🇧🇬

Фотосесия /за конкурса/ 🇧🇬

Богове на измамата (извън конкурса; за настроение) 🇧🇬

Импромпту в Лю-мажор 🇧🇬

Сладко море 🇧🇬

Неин или Негов 🇧🇬

Както обикновено /за конкурса/ 🇧🇬

Реквием за една лъжа 🇧🇬

Трактат за лъжата /за конкурса/ 🇧🇬

Смехотворни скечове (1) 🇧🇬

Пристрастен 🇧🇬

Как, къде, кога 🇧🇬

Самотният невинаги е свободен 🇧🇬

Живот без маски (за конкурса) 🇧🇬

Красив негодник 🇧🇬

Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' глава 1 част 3 🇧🇬

Пунтанел (за конкурса) 🇧🇬

Добрият човек 🇧🇬

Марги - 12 🇧🇬

Една Херинга (за конкурс) 🇧🇬

Турбулентност 🇧🇬

Непознат в квартала 🇧🇬

Само на една лъжа...(за конкурса) 🇧🇬

Такава 🇧🇬

Градинарят 🇧🇬

Какво съм аз? 🇧🇬

Отмъщение 🇧🇬

Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' Глава l част 2 🇧🇬

Магията на любовта 🇧🇬

Queue