- Страх ме е…
- Не се безпокойте, скоро ще отмине.
- А какво ще стане след това?
- След това…Ще си отидете.
- Обещавате ли? Обещавате ли, че най-накрая ще видя семейството си и ще си полегна като хората? Тук ми е адски неудобно… ...
Седя и не знам вече какво мога да направя. Не говоря за някой друг, а към мен самата. Как се изтръгват нежелани чувства от вътре, които постоянно ми докарват емоционални състояния - дали ще ми се плаче, пее, танцува или пише, а понякога дори се смея сама на не забележими неща, всичко това ми причиня ...
Странно е, като се замислиш: искат всичко да припишат на себе си, най-вече заслугите, успехите и благодетелта, а в същото време не искат да си присвоят невежеството, бедността и престъпността? Прилича на наследство под опис: приемаш само толкова, колкото можеш (или желаеш) да понесеш като отговорнос ...
Да би мирно седяло, не би чудо видяло - Да би мирно кликало, не би Фейсбук видяло.
Стадо без мърша не може. - Форум без спам / хейтъри не може.
Без наука няма сполука. - Без Фейсбука няма сполука.
Бог високо, цар далеко. - Процесор високо, сървър далеко.
Блага дума железни врата отваря. - Блага паро ...
– Бандуум! – извика Монред Фред.
Монред се затича към него. Стиснал меча си в ръка
премина през магическото поле и с всичка сила захвърли
меча, като прониза магьосника право в гърдите. Бандуум
се озова на земята. Монред извади мигновенно оръжието си ...
Имало едно време, в кокошарника на стринка Николинка, две младички и сладички кокошчици. Едната била с черна перушинка и мъъъничко бяло на гърдичките, като герданче и обещавала да стане знойна гърла с латино черти. Всички я наричали Коко Шанел-Адел, защото много хубаво пеела песните на Адел. Съвсем ...
I.
Въздухът в бара може да се реже. Димната пелена е толкова гъста, че за да могат двама, седнали на една маса да се виждат трябва от време на време да размахват ръце и да я прогонват. Уискито в омазаните чаши не отстъпва на евтиния дим. Единственото успокоение на случайно попадналия странник е да в ...
Аз съм (в) МРАК...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...
Около 1 часа след полунощ е. Излегнала съм се на дивана по халад и с чаша вино в ръка. Гледам нещо по телевизията. Не всъщност не, просто се взирам в една точка. Дават някакъв черно-бял филм. Сюжета съм го изпуснала още преди час. Мисля... Мисля за много неща. Превъртам лентата назад, но не разбирам ...
Беше някога. Агонията на пустите улици вдълбава в мен твоите очертания, гласа ти, смеха ти, които ме посрещаха рано сутринта, а късно вечерта се превръщаха в сподавена въздишка. Моментите, в които се държахме за ръце, оковах в дървени рамки. Закачих ги на стената. Върху закачалките на съществуването ...
Тя стоеше на ръба, сърцето ѝ щеше да изскочи, за миг живота ѝ се върна като на лента. Спомняше си детството, игрите, после обаче си припомни Стоянчо, който обичаше да ѝ се подиграва, че е дебела. Продължи напред към гимназията. Помисли си за всички пъти, в които се е смяла със сълзи, с тези сълзи об ...
Върви народе възродени
– Мъжо, виж! – жена ми държеше една малка снимка от младите ми години. Показа ми я, усмихна се някак си загадъчно и отново се вторачи в нея. Очите й блестяха странно, а аз усетих, че ме облива топла вълна както едно време. – Колко си бил хубав! – някак си чистосърдечно като на ...
Пак не се получи. Опитваха за кой ли път, не става! Светла бавно се надигна от леглото и дълбоко въздъхна. Отиде до прозореца и дръпна рязко пердето. Навън зимата беснееше с пълна сила. Дърветата имаха бели калпаци, като на дядо ù. Обичаше да си го слага на главата, а баба ù му се караше, че не запо ...
Тази сутрин, Калина ми каза:
-
"Иска ми се да се усмихна. Искам да почувтвам искри в очите ми! Искам да грейна и да прожектирам щастие...
Искам. Искам! Но виж ме! Лицето ми е от порцелан.
Иска ми се да заговоря искрено в очите на хората. Искам да прошепна истината! Искам да извикам от болка! Искам д ...
- Стани, бе, Калояне! Стани! Виж какво е хубаво времето… Откога не е било толкова слънчево! Стани да се разходим малко! Ще идем до парка, ще си купим сладолед, пък ще седнем после някъде на сянка… Ох, Калояне… Откакто се върна от тоя пуст Афганистан, по цял ден лежиш! Стани поне да хапнеш! Виж, сгот ...
Искам да си представя какво изпитва Бог, когато ни чуе, че лъжем. Ако се покаем – ни прощава. Ако не сме вярващи – съдът ще е заради липсата на вяра. Но ако сме някъде по средата? Защото има хора, които хем вярват, хем не се съобразяват с Неговите изисквания. Позволяват си, е не големи, но дребни, м ...
Двамата спяха дълбоко, не се вдигаше никакъв шум. Всичко беше спокойно, докато не се събудиха с крясъци. Мария отива в банята, поглежда се в огледалото и се стряска. Започва да се оглежда, съблича се гола и изкрещява. Петър става от леглото и отива в банята и когато вижда Мария или по-точно него.
- ...
Стояха край огнището банкер, производител на цветя и чистач. Нищо не ги свързваше. Може би само огнището. Голям студ се беше извил навън, зимата свистеше по целия хълм, че и нагоре – из планината, над града под нея и върху пустошта наоколо. Искаше да отнеме топлотата между хората този студ. При това ...
Дневната светлина обикновено изпълваше малката му таванска стаичка, но този ден дори навън беше почти тъмно. Стан понечи да запали лампата, но се отказа. Нямаше намерение да чете сутрешния вестник, а за да работи на лаптопа не му беше необходима допълнителна светлина.
Облаците над него изглеждаха те ...
Като малка имах една игра – когато много исках нещо, поглеждах нагоре, стисвах талисмана си и обещавах, че ще бъда по-добра, ако получех това, което искам. Дали го получавах или не – това нямаше значение. Важното бе, че вярвах. Във всяко нещо, (дори в себе си). За съжаление, с този талисман се случи ...
Чакащите на спирката хора запристъпваха напред със светнали от задоволство очи, виждайки, че иззад завоя се показва автобус. А междувременно снегът продължаваше да се сипе на парцали. Пътят вече бе покрит с десетсантиметрова пелена, която силно затрудняваше движението на превозните средства.
Автобус ...
Бензинджията наля горивото до стотинка, броячът се закова на точното място. Имаше опитна ръка, въпреки че изглеждаше пиян с тези кръвясали очи. Гледаше колонката разсеяно, премляскваше и със свободната ръка чешеше брадата си. Не беше се бръснал поне седмица. Доченият му комбинезон – провиснал и оръф ...
Това, което ще разкажа, се случило преди хиляди години. В нашата Вселена имало, има и сега планета, която учените нарекли Розета. Тя се въртяла около звезда,подобна на нашето слънце. Намирала се на 40 светлинни години от Земята. Тъй като разстоянията между звездите и планетите са чудовищно големи, з ...
Улиците на Париж, юни 1943-та година, под нацистка окупация...
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна ...
РАЗГОВОР
Не съм виновен. Знам, че е грозно да подслушваш чужд разговор. Заклевам се, беше неволно! По-точно, седяха на задната седалка и си говореха малко приглушено, уж не толкова силно, но не знаеха, че всичко се чува. Запознаха се, намериха общи познати, обсъдиха всички, за добро и за лошо. Говор ...
Глава 11
Слязох от колата. Извадих резервния ключ изпод саксията и отключих. Изтичах до килера и извадих куфарите ми. Дотътрих ги до стаята ми и започнах да ги тъпча с дрехи и гримове и други важни неща. После влязох в банята и се окъпах. За пръв път изпитвах такова удоволствие от водата. Излязох от ...
Из „Дочуто от съседната маса“
Спокойно решавах судоку в кварталното кафене, когато нахлуха няколко разгорещени съкварталци.
- Неговата го е усетила! – твърдеше Ганчо. – знам си я аз. Същинска „баба Ванга“ е! Лека ù пръст на светицата!
– Ами! Не е виновна жена му. Забравил е човекът! – оспорваше Стеф ...
Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското ...
Имало едно време сред мрачната, обитавана от зли същества гора една пъстра къщичка. Там живяла Младата вълчица и нейния син, който всички наричали Вълчо. Един ден майка му рекла:
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не ...
В един град, подобен на хиляди други в света, живееше богат търговец. Той имаше много злато, събрано в малки торбички от кожа. Мъжът обичаше да ги подрежда в различен ред. Това го развеселяваше и го караше да се чувства щастлив с часове.
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаш ...
Клишетата са чудесни скривалища.
Хората се крият зад тях много често. Когато са на показ пред другите, оставят общите вярвания да замъглят истинската им същност до такава степен, че да се слее с тези представи и да заприличат на един от многото, подчинени на съответния стереотип. Не опровергават иде ...
Преди да вляза в съда се разтреперих. Тялото помни.. Съда. Буцата в гърлото. Края на "любовта завинаги"...
Като си помисля, че почти не станах адвокат преди години и ми се повдига... Какво недоразумение...
Сцената им е грозна. Актьорите - жертви. Или обвинители. Или обвинени. Виновни. Невинни. В еди ...
Стига толкова по този въпрос. Не искам да отклоняваме темата. Веднъж отклонена, темата понякога изобщо не намира зародиша си. Чувала съм за хора, които, веднъж кривнали от правия път, никога не се връщат обратно. Сиреч, не намират пътя да се върнат към себе си. Какво? Моля ви се, какво означава това ...
"Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет...", а ми се пикаеше като на новопостъпил работник в китайски цех за изкуствени елхи. Извадих фагота и по трафопоста се изляха звуците от сцената, в която Герман разглежда портрета на Графинята от операта „Дама пика“. През този ден не ми ...
Георги работеше в месарски магазин. Всяка сутрин, още по тъмно, той вървеше към наподобяващата барака, едва покриваща изискванията за такава дейност, месарница. Изваждаше връзката с ключове – всичките едни и същи – и нервно опитваше един по един, докато не намери правилния. После се захващаше за раб ...
Помниш ли онази сутрин на морето? Когато рано те чаках на скрития плаж... Когато всички вкъщи спяха, а други се прибираха от плажните барoве... Само някои ранобудни спортисти или онзи чичко с кучето отиваха към плажа. И един бял дядо с чадър... Помниш ли как вървеше по асфалта, а небето сияеше... По ...
Тази нощ получих откровение! Нали това е нещо, което не може да се роди от собствения мозък и съзнание. Беше информация, дошла извън рамката на моя светоглед. И ме събуди! За пръв път от месец насам се будех в добро настроение. Нищо, че беше 1:30 през нощта. Бях екзалтиран от това, защото го исках! ...