Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Откъсляци 🇧🇬

Редят се сказания ... и нови и стари.
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...

WIK

Prose » Others

2.9K 1

Вещерица 🇧🇬

ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...

exuded

Prose » Short stories

851 4

Зелената боя на върха на смачканата ми обувка 🇧🇬

Беше юни 1971. По небето плуваха бяло-сиви облаци, които за минути се сгъстиха. Заваля така внезапно и силно, че повлече всичката пепел. По калдъръма потекоха кални потоци. После дъждът внезапно спря, но пороят продължи да се стича от високото. Слънцето проби облаците и огря улицата, приличаща на ре ...

strina

Prose » Short stories

969

Ледени цветя по прозореца 🇧🇬

Може би и ти ще бъдеш от онези хора. Хората, които се вмъкват в живота ти и оставят дълбоки, вечно личащи, неболезнени, но грапави белези. Хората, които изпращат медени, топли искри в сърцето ти. Хората, чието огорчение не можеш да гледаш без изпепеляваща мъка в душата...
Обичам те, знаеш ли, че без ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

851 2

Перпетум мобиле или Тука има - тука нема 🇧🇬

Перпетум мобиле
или
Тука има - тука нема –
най-популярния начин за ограбване, след банките!…
Всеки божи ден, точно в десет, като държавни чиновници, на паркинга пристигат два софийски автомобила с играчи. ...

Volter

Prose » Short stories

1.2K 2

Марги - 13 🇧🇬

-Разказвай, разказвай, разказвай, разказвай! – Нина подскача и цвърчи превъзбудено също като врабче пред кроасан. – Направо си за убиване! Как можа да ме оставиш цяла седмица без новини – самоизядох се от любопитство.
Вярно е, че цяла седмица – всъщност дори малко повече не ме е виждала. Беше в болн ...

Marmadun

Prose » Novellas and novels

1.6K 3

Тя 🇧🇬

ТЯ
Тя беше най-красива. Очите й приличаха на сини сливи, малко надути и присвити, но за сметка на това винаги категорични, кисели и безвкусни. Нейният поглед се отваряше винаги, когато поглъщаше нещо или някого: тогава ставаше ясно, че отвътре очите са жълти, отровни, гранясали, зли. Бяха сини очи. ...

exuded

Prose » Humorous

780

Смехотворни скечове (2) 🇧🇬

СМЕХОТВОРНИ СКЕЧОВЕ
УЛИЧЕН КОМЕНТАР
Един полицай размотаваше кълбо прежда.
- Извинете, ще споделите ли какво правите? – попита го репортерът.
- Ами.... – отвърна полицаят. – По-голямата част от дневната ми работа си е размотаване. ...

Galifray

Prose » Humorous

1.1K 4

На една ръка разтояние (закъсняло за конкурса) 🇧🇬

Аллах, най сетне. Вода!!!
От седмици вече върви през тази пустиня под лъчите на палещото слънце. Водата е на привършване и последните няколко дена той си наложи да изпива по не повече от три глътки на ден.
Кожата му се напука и се покри с мехури, през цялото време му се виеше свят. През ноща страдаш ...

B

Prose » Short stories

1K 3

Не е грях...!(Втора част) 🇧🇬

Не е грях...!(Втора част) ...
Няколко часа по-късно
Софи се прибра напълно опиянена и по-щастлива от всякога.Щом си влезе вкъщи, се облегна на вратата, усмихната и ухилена както никога. Днес макар, че нищо в нея не се беше променило, тя се чувстваше различна и преобразена, и не само, защото усещаше ...

Kalia1117

Prose » Short stories

676 1 2

Сделка с Дявола 🇧🇬

На моят Кларънс, знам, че си там, знам, че се бориш.
Какво бихте казали, ако изведнъж разберете, че чудовището под леглото ви е истинско? И то по трудния начин? Защото има много голяма разлика дали един ден на улицата ще ви спре странен мъж на име Кларънс и ви каже, че трябва да напуснете дома си, з ...

Clara

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.5K 1

...Не е грях...!!!(1част) 🇧🇬

Не е грях...!-(1)
-Мамо, кога ще позная Любовта?!... - попита София.
Майката и отвърна така:
- Любовта е когато виждаш светлина, Любовта е когато чуваш ангелска и дяволска мелодия, Любовта е когато ходиш по небето, Любовта е когато заспиваш пазена от звездите, когато будуваш от носталгия с луната, к ...

Kalia1117

Prose » Short stories

693 1 4

Вместо сбогом 🇧🇬

Свивам краката си в твоите, а тила ти настръхва. Сърдиш ли се? – аз го очаквам, краката ми са студени, а ти не харесваш, когато те докосвам със студа си. Спиш – в твоята половина, невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя – някой ден ще поискаш тази граница видима и ще разделиш двете ...

aneria

Prose » Others

561 2

Противоположности 🇧🇬

Всеки мъж има в живота си по една интересна жена…
Забавна, вълнуваща и леко объркана…
Различна реалност…залог…
Опасност и предизвикателство…
Жена мистерия… объркана логика… ...

Danunka

Prose

994

Аре стига, бе! - 13 🇧🇬

Аре стига, бе! - 13
Както и да е!
Тръгнах към стаята си. Крачетата ми като че ли подхвръкваха. Ходех леко и бях бодра. Загледах ги – ах, тези палави крачета.
Това е истината.
Бяха палави, подвижни и стискаха здраво. ...

sirDIMITRI

Prose » Humorous

1.7K 1 15

Китарата и старата липа 🇧🇬

Вечерният мрак сладостно пълнеше въздуха с аромат на липа. Огромното дърво потрепваше от милването на вятъра и се вслушваше в звуците от отворения прозорец отсреща.
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...

inakrein

Prose » Short stories

1.4K 1 7

Нали туй ти казвам и аз 🇧🇬

- Сега дърпай, госпожа. Дърпаш ли? По-силно дърпай! – главата на таксиметровия шофьор едва се вижда иззад капака на багажника, но пък за сметка на това свирепо се блещи в мен. Ясно значи - инспектира моята половина от операцията. Това, което се налага да дърпаме, е „новият” ми стол втора ръка, но аз ...

aneria

Prose » Short stories, Humorous

806 3

Завръщане 🇧🇬

Тръгнахме в събота след обяд. Тъкмо започваха да прехвърчат първите снежинки- мънички, бели и тихи. Колата вземаше завой след завой по стръмните склонове на Балкана. И след всеки завой ставах все по- малка и малка.
Ето, на тази поляна с баба беряхме билки. Аз съм на 10 или по-малка, а може би по- го ...

aleksandra79

Prose » Short stories

901 1 3

Тестът (за конкурса) 🇧🇬

- Мамо, я виж какво открих! - Ема нахлу в хола при майка си и възбудено размаха някакви пожълтели напечатани листа.
- Какво си открила, миличко? – Мила вдигна за кратко поглед от компютъра, усмихна се на дъщеря си и продължи с превода на статията, която й трябваше за утрешния семинар със студенти в ...

Greeneyed

Prose » Short stories

1.1K 2

Момичета - част 1 🇧🇬

Пробудих се. Отново зверски махмурлук. Мозъкът ми плацикаше в черепа сякаш бе малка стафидка в тенекиена кофа пълна с вряла вода. В устата ми беше пустиня и имах вкус на умряло врабче. Най-лошото беше, че нямах идея къде се намирам, но това ми беше последна грижа. С много усилия се надигнах от легло ...

nofi

Prose » Novellas and novels

926

Лъжкинята (за конкурса) 🇧🇬

- Здрави сърца за счупени заменям, здрави сърца за счупени заменям! – един старец носил огромна торба на гърба си. Хората се стичали от всички страни и го гледали стъписани:
- Е, къде се е чуло и видяло здраво сърце за счупено да се заменя? Този човек сигурно е някой луд. Я, ти, който и да си, от къ ...

valia1771

Prose » Short stories

1.7K 14

Присъда за поета 🇧🇬

Звучи налудничаво, зная, но никога през целия си живот, не съм се чувствал така свободен, както сега. Мога да направя едва седем малки крачки в едната или в другата посока на затворническата килия, която вероятно ще е мой дом в продължение на много години, но така, докато ходя, ми се струва, че прем ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

1.1K 1 2

Дървото /не е за конкурса/ 🇧🇬

Вас лъжа, мене истина, но в двора на старата пететажна кооперация се извисява едно огромно дърво, което всички наричаха..., ама да не бързам. Аз го посадих още когато беше малка, дребна фиданка с три листенца и оставих съседското момче да го пази, да не би козичката им да дойде от село и да му види ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.3K 10

Дежа вю 🇧🇬

Дежа вю
Случвало ли ви се е нещо да се повтори в живота ви и да навести объркано съзнанието ви като завръщаща се сянка на безметежен, обвит в синкава мъгла сън от миналото? Е на мен ми се случи нещо подобно.
Същия телефонен разговор с бившия ми съученик Георги. Същата покана за лов на диви прасета. ...

parvanski

Prose » Short stories

776

Матрица 🇧🇬

Стига! Писна ми да слагам рамки, писна ми да разсъждавам за морала, кой определи кое е правилно и кое не за мен, за теб, за нас, за онзи там!
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях ...

Millenium91

Prose » Others

657 3

Разковани дъски - 67 🇧🇬

Етнографска катастрофа:
на гол тумбак - чифте смартфони...
Поради липса на пари вече заделяме бели кахъри за черни дни.
Семейните ценности на българите отдавна са по... заложните къщи.
През първото полувреме българските национали ще нападат наляво, а през второто - на тревата. ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 14

Дезидерида 🇧🇬

Сънят ми не беше сън, Господи. Беше просто продължение на приказката дошла от древността. Защото тази приказка е стара като света, като вятъра, който разрошва, опъва косите ни, когато Облак препуска. Тя е стара като конете, без който не можехме да минем през този живот, като старинните монети, който ...

HAATOR

Prose » Short stories

1.2K 2

Мисли за Вероника 🇧🇬

- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...

ANONIMNIQ

Prose » Short stories, Others

729 1

Воинът властител - 2 глава 🇧🇬

2. Хир
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досада ...

delta_f

Prose » Novellas and novels

1.1K

Тъмна стаичка с прозорче 🇧🇬

През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...

evgeniya

Prose » Short stories

1.3K 6

Да чакаш на ръба 🇧🇬

Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...

Radica

Prose » Others

1.9K 1 6

В минало време 🇧🇬

И така,
Ето ни, ти и аз, приятелю, в края на пътя.
Няма думи, които да ти кажа, няма думи, които да върнат времето назад и да сложат отново ръката ти в моята. Твърде късно е за това сега. Твърде късно е за всичко.
Гледам името ти върху студения камък и си мисля колко грешно изглежда там. Защото ти н ...

Clara

Prose » Letters

1.4K 2

Един човек, а всъщност всичко... 🇧🇬

Толкова "приятели" ... И когато паднеш какво става? Всички изчезват, защото си долу... Но, знаете ли? Остава един човек ...
Който те обича такъв, какъвто си...
Крив, сърдит, чувствителен...
Може да разбере кога не си добре, въпреки че твърдиш, че си " добре "...
Може да те успокои само с една дума.. ...

AdvanceD

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K

Асистент (за конкурса) 🇧🇬

Асистент (от поредицата "Бакойски хроники")
Откакто се записах в медицинско училище, цялото село, начело с моите родители, започнаха да гледат на мен като на бъдещ магистър в областта на медицинските науки. Когато си идвах през ваканциите, към къщи се устремяваше дълга върволица от пациенти – един в ...

gitarist

Prose » Short stories

1.2K 4

Вещица (за конкурса) 🇧🇬

Младата жена бе уморена и изнервена. Вече бе провела над трийсет телефонни разговора, но ефектът бе нулев. Никой не се хващаше на въдицата й. Реши да пробва още веднъж. Избра поредния номер от списъка, предоставен й от човека, който правеше проучванията, и се прокашля, за да нагоди гласа си. Чу се и ...

Ambrouse

Prose » Short stories

838 4

Фотосесия /за конкурса/ 🇧🇬

- Малиий! Виж го тоя, виж го, моля тееее! - от монитора ги гледаше млад недорасляк с напомпани и татуирани бицепси. Момичетата тръпнеха и дори им се струваше,че усещат аромата на тестостерон чак зад екрана.
Цециту и Лениту вече два часа стояха пред лаптопа и се взираха в зелените точки на Фейса. Не ...

radiola

Prose

971 9

Богове на измамата (извън конкурса; за настроение) 🇧🇬

БОГОВЕ НА ИЗМАМАТА
Или щастие в личния живот
Неговият реален свят сам по себе си представляваше осеяна с папагалски пера кухня, в която се намираха клетка с окапал, полугол, но все още жив папагал, мръсна готварска печка, полупразвн хладилник, непочистена кафе машина, обедено-компютърно бюро и самия ...

TytoALBA

Prose » Humorous

1.7K 1 4

Импромпту в Лю-мажор 🇧🇬

Живял някога в "Люлин", в девети микрорайон човек, който нито пиел, нито пушел, даже не се друсал. На всичко отгоре не харесвал сръбско и чалга, въобще - бил черната овца на квартала откъдето и да го погледнеш. Люлинци се срамували от него и колчем го срещнели, не пропускали да го заплюят в лицето - ...

popolo

Prose » Short stories

983 1 14

Сладко море 🇧🇬

Пясък от канела, изпълнен с шоколадови стъпки.
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...

dust-in-the-win

Prose » Others

1.5K 1 5

Неин или Негов 🇧🇬

Той бе нейното черно
черното на небето, което я държеше будна докато стане бяло
бяло като кожата й откакто последно видя своето черно
лежеше на пода с очи сякаш бяха отворени
и гледаше тавана,но когато ги затвореше той пак бе там, тавана де ...

Нини

Prose

539

Short stories and prose by contemporary authors

Откъсляци 🇧🇬

Вещерица 🇧🇬

Зелената боя на върха на смачканата ми обувка 🇧🇬

Ледени цветя по прозореца 🇧🇬

Перпетум мобиле или Тука има - тука нема 🇧🇬

Марги - 13 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Смехотворни скечове (2) 🇧🇬

На една ръка разтояние (закъсняло за конкурса) 🇧🇬

Не е грях...!(Втора част) 🇧🇬

Сделка с Дявола 🇧🇬

...Не е грях...!!!(1част) 🇧🇬

Вместо сбогом 🇧🇬

Противоположности 🇧🇬

Аре стига, бе! - 13 🇧🇬

Китарата и старата липа 🇧🇬

Нали туй ти казвам и аз 🇧🇬

Завръщане 🇧🇬

Тестът (за конкурса) 🇧🇬

Момичета - част 1 🇧🇬

Лъжкинята (за конкурса) 🇧🇬

Присъда за поета 🇧🇬

Дървото /не е за конкурса/ 🇧🇬

Дежа вю 🇧🇬

Матрица 🇧🇬

Разковани дъски - 67 🇧🇬

Дезидерида 🇧🇬

Мисли за Вероника 🇧🇬

Воинът властител - 2 глава 🇧🇬

Тъмна стаичка с прозорче 🇧🇬

Да чакаш на ръба 🇧🇬

В минало време 🇧🇬

Един човек, а всъщност всичко... 🇧🇬

Асистент (за конкурса) 🇧🇬

Вещица (за конкурса) 🇧🇬

Фотосесия /за конкурса/ 🇧🇬

Богове на измамата (извън конкурса; за настроение) 🇧🇬

Импромпту в Лю-мажор 🇧🇬

Сладко море 🇧🇬

Неин или Негов 🇧🇬

Queue