Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

За един хляб 🇧🇬

Както всяка вечер и днес Рашо стоеше във фоайето на големия магазин. Отвън валеше сняг, духаше студен вятър и от два дни температурите не превишаваха -10 градуса. Тук беше топло, но след малко трябваше да напусне уюта на преддверието. Скоро щяха да затворят. И днес нямаше късмет. През деня успя да н ...

aleksandra79

Prose » Short stories

1.2K 1 17

Спирали вълнение 🇧🇬

Лутам се между две сенки, обвили като с кадифени ръкавици душата ми.
Залитам ту към прекрасната грива на зрелия лъв, ту към гъвкавите движения на младия.
Царят подпалва сърцето ми, осмисля дните ми.
Младият подчинява мислите ми, властва над разума ми.
И вълнението се удавя на спирали някъде дълбоко ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

877

Краят на дните 🇧🇬

Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. ...

alhimika

Prose » Short stories

1.1K 1

Камъните падат 🇧🇬

Камъните падат звучи денем и нощем!...
Звучи по градове и села, по пътища и магистрали, по кръчми и ресторанти, по автобуси и трамваи, по големи и малки пазари!
Спирам я, само ако някой поиска нещо друго и то за секунди. Песента, която магически привлича вниманието, която влезе във всеки дом – в едн ...

Volter

Prose » Short stories

1.5K

За успоредните прави и точките (Покрай конкурса) 🇧🇬

Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна ...

perperikon

Prose » Short stories

1.3K 2 10

Сбъдната мечта 🇧🇬

Вера беше девойка за чудо и приказ. Косите ù дълги, гарваново черни. Очите теменужени. Кожата- мека и гладка. Висока, с тънка талия и дълги бедра. Стройна като бреза. Ходеше Вера все изправена, усмихваше се и поздравяваше. Като минеше по улицата и младо и старо все подир нея гледаше. Ергените подтич ...

aleksandra79

Prose » Short stories

1.2K 1 6

Едно дете в парка с татко си 🇧🇬

Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...

erik-lucifer

Prose » Short stories, Stories for children, Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

1.4K

Пъкъл V 🇧🇬

ПЪКЪЛ V
- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.
- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.
- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?
- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му? ...

йеромонах

Prose » Short stories

724

Зеле 🇧🇬

Съседът мята прокисналото зеле от балкона. Зелките прелитат четири етажа и се разпльокват долу. Хората псуват, но той не се трогва, продължава. Тайничко ми казва:
– Ако го сваля с асансьора, или по стълбите, входът ще се осмърди. После ще го събера и ще го изхвърля. Така е по-добре. Нека си псуват, ...

Ambrouse

Prose » Short stories

1.1K 1

Тя 🇧🇬

Тя, беше различна! Имаше дарбата да се оглежда в хората и да надниква в сърцата им. Постоянно я следваха ангели. Виждаше ги като сребриста плазма, която сменяше само формата и големината! Побираха се в пламъка на свещ, а когато погледнеше към небето, ставаха огромни! Те я обичаха и тя ги обичаше! Па ...

nezemna

Prose » Short stories

820 2

Извинение към мен 🇧🇬

Срамувам се от самата себе си. Защото през цялото време обичах неподходящите хора, докато трябваше да обичам теб. Съжалявам, че те пренебрегвах, подценявах, обиждах... Съжалявам, че не ти давах това, което заслужаваш и че страда толкова много. Съжалявам, че те карах да търсиш удобрението на хора, ко ...

normalisboring

Prose » Letters

2.2K 1 5

За цветовете брат! 🇧🇬

Задрямвам брат... Неочакваната жега ме кара да кисна в това досадно задръстване на Малинов с отворени стъкла. Пуша и блея по мацките. Основно ги намирам по билбордове. Ей, брат, много са им големи очите на тия мацки, да знаеш! И както си блея аз нещо започва интензивно да ми привлича вниманието и ча ...

Oracle

Prose » Humorous

1.4K 1

Работата ше ни довърши, не ние неа 🇧🇬

- Ооооо Ристано ма, к`во си се заникнала у таа градина ма? Яла да видиш ора, па и они тебе да видат. Она работата нема да избега, да не е заек я.
- Ама жени, вие сте свободни. Работа като си немате, ората пресъждате. Язе оня ден гледам Пена Мишкарката, седнала си жената пред дворо, па фанала чорапе ...

aleksandra79

Prose » Humorous

1.3K 1 9

Анатомия 🇧🇬

Виждайки, че той беше здраво стъпил на краката си, тя му замая главата с надеждата той да й предложи ръката и сърцето си.

VladimirKostov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

781

Пъкъл IV 🇧🇬

ПЪКЪЛ IV
- Не се ли познаваме – Йоши се взира все по-настойчиво и дълбоко в помътнелите ириси, за да открие сякаш нещо старо, позабравено, но затова пък толкова свидно. Нещо от детството му и от онова романтично време, когато летеше, когато беше. Бръчките на хромия слепец го пренасяха по един чудоде ...

йеромонах

Prose » Short stories

863

Домогвач (за конкурса) 🇧🇬

Домогвач
Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на м ...

линасветлана

Prose

1.6K 2 19

Наситено лилаво 🇧🇬

Пазиш ли сенките за очи? Не че нещо, но си спомням как избрах цветовете, как поръчах опаковката им,как си представях наситеното лилаво по клепачите ти... Тогава знаех как точно се казваш - избирах ти имена - Клер дьо Монд, принцесата на луната, Мари, перачката на дантели, Изабел, която никога не сън ...

dressy

Prose » Others

1K

Осемдесет и пети километър 🇧🇬

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТИ КИЛОМЕТЪР
В седем и половина часа сутринта електричката беше почти празна. Влезлият вътре мъж огледа вагона, примижа срещу пробиващите през прозореца лъчи на изгряващото слънце, избра си седалка откъм сенчестата страна, седна, опря чело на прозореца и затвори очи.
Той беше небръснат ...

TytoALBA

Prose » Short stories

1.5K 7

Утопия 🇧🇬

Имало едно време… Хм, това май не е добро начало. Нека се изкажа по следния начин: имало едно време в бъдещето, където самото то не било представено в най-добрата му светлина. Ще се постарая да ти го опиша точно както ми го разказаха, а ти се помъчи да си го представиш: навсякъде царяло сивота, един ...

bancheva

Prose » Stories for children

1.3K 1

Мигът 🇧🇬

Мигът
Тъжно е,
но се случва.
Ние сме двете - аз и ти. Много се обичаме. Ние можем да обичаме - аз и ти. Всяко наше потръпване е като космическо. Двете усещаме нещо извън... нас, но ние с теб не сме велики. Сега сме елементарни като едноклетъчните. Казват, че Бог е велик, душата и още...и още...велич ...

Wali

Prose

1.2K 3

Рецепта за уюбов 🇧🇬

Някога, някога, толкова някога, колкото 10 лета в Перник, на улица "Забой" 12 живяла жена, която никога не била бита от мъжа си. Не стига това, ами поплювкото твърдял, че я обича, правел ù романтични жестове, на всичкото отгоре помагал в домакинството. Затова съвсем разбираем бил срамът, с който гор ...

popolo

Prose » Short stories

1.1K 10

Това, което убива (за конкурса) 🇧🇬

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пред ...

Ambrouse

Prose » Short stories

1.2K 14

Пъкъл III 🇧🇬

ПЪКЪЛ III
- Дай едно петаче на бедния нещастник, за да те поживи Господ – окаяника с чуканче вместо ляв крак впива белите си ириси в двамата спътници и сякаш се взира в най-дълбоките кътчета на душите им – направете едно добро дребно милосърдие и ще заслужите благодатта Му, мили хора!
Ще заслужи бла ...

йеромонах

Prose » Short stories

669

Сиромаси 🇧🇬

- Сиромаси на Кеба имаш ли? – пита Гришата и подава ръка.
- Не – отговорих с неудобство. За първи път чувам това заглавие!
- Потърси я! – и хвърли банкнота от сто долара под носа ми… На връщане от Испания спрях в Белград да гледам мач на „Цървена звезда“ - през полувремето сърбите я пускаха… Искам я ...

Volter

Prose » Short stories

1.3K

Обичах и трите 🇧🇬

Новите приложения в телефонните апаратите объркаха живота ми.
...
В живота си човек има няколко любови. Всяка една от тях стои в точно един дял от мозъка на човека. С точно определен нюанс на цвят, ухание, усещане, романтика и мисъл. Това е последната констатация на Николай.
Той обичаше Десимира, но ...

rumona

Prose » Short stories

1.3K 1

Посоки 🇧🇬

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Eia

Prose » Short stories

1.4K 2 16

На сбогом 🇧🇬

И когато сте там на гарата какво се прави? Как се справяте с неловкия проблем, когато не уреждате следваща среща? Ти стоиш и гледаш земята, а той гледа непомръдващия автобус, с надежда да запали двигателя и да каже, че бърза да се качи. И стоите с неловките реплики, вече подадени от гузни усти, и ча ...

SanyaOgnyanovska

Prose » Others

811

Простички мисли на един обикновен човек - 11 🇧🇬

Един човек си тежи на мястото, когато използва ръцете си за прегръдка, а не за да пази равновесие, или да се държи с тях за нещо.
Молитвите не са ли различни телефонни номера на Бог, на които можеш да му звъниш за съвет или с молба за помощ по всяко време?
Понякога се включва "телефонният секретар", ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1 9

Поледица 🇧🇬

Поледица
(Не е за конкурса, защото тази любов може да се окаже напълно възможна...)
- Хайде, какво става? – гласът ù беше притеснен. А и обхватът беше лош.
- Чакай там! – сопна ù се той. Хич не му беше до нея.
- До кога? – настоя тя, сред пукне и паразитни шумове. ...

gitarist

Prose » Short stories

1.1K 3

Пъкъл II 🇧🇬

ПЪКЪЛ II
Цялата траурна процесия мудно се затътри след олющената от времето катафалка, теглена от две кранти с гръден кош като радиатор. Крантите трябваше да са дорести жребци, а лакът на катафалката – бляскав и прясно положен. Но стария арменец беше стиснат и така си и отиде от тоя свят. Като после ...

йеромонах

Prose » Short stories

682

Непознатият 🇧🇬

Навън се бе стъмнило отдавна. През прозореца се виждаше притихналият град, потънал в своя сън. Полунощ отдавна мина и светлините, които до преди час виждах през прозорците на сградите, бяга загасени. Стъклата бяха започнали да се заскрежават и зимният студ се канеше да рисува върху тях, като че са п ...

Boyan

Prose » Short stories

762

Крачка през пропастта (за конкурса) 🇧🇬

(за конкурса “НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ”)
Любовта – това за него означава взрив, това е торнадо, това е истинска природна стихия. С викове, с вопли, с преобръщане на всеки и всичко с краката нагоре и обратно. В краен случай, поне за него е така. Може би за вас това представлява някакво постепенно развитие ...

TytoALBA

Prose » Short stories

1.4K 10

За Марина и любовта (за конкурса) 🇧🇬

Марина винаги казваше, че се е родила мечтателка. Не винеше родителите си, които я бяха отгледали с пустините на Дюн, сенките на Амбър, войните на Вор, историята на Артър Дент и числото 42, премеждията на звездният навигатор Пиркс, приказките от Средната земя и Света на Диска, магията на Авалон, дяв ...

Clara

Prose » Short stories, Others

2.1K 11

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Загадка в ресторанта
Продължение
– Нали не те притеснява моето погалване – прошепнах в упоение от нейната красота и чувственост. Ръката ми вече много нежно галеше кадифената кожа до женското ѝ съвършенство.
– Неее, не! – съвсем леко и с нюанс на любовна ...

Bezzhichen

Prose » Short stories

1.5K 2 15

Светове 🇧🇬

Беше привечер, началото на октомври, но по нищо не личеше, че е есен. Беше необичайно топло и задушно. Но никой не намираше нищо странно в това, защото вече няколко години подред есента закъсняваше, след нея зимата и сякаш всичко отдавна бе забравило обичайния си ред.
Ива седеше притихнала на стария ...

bellaself

Prose » Others

2K 2 3

Красавицата и звяра- част 1 🇧🇬

Пролог
Не вярвах в приказките от малка. В действителност, не ги харесвах дори. А майка ми се опитваше да ме приспива с тях. Когато бях на 4 се отказа. Казах `и, че съм започнала да сънувам дракони и тя си помисли, че те ми влияят лошо. Не, не беше така. Просто ми бяха блудкави, а аз мразех такива не ...

Katalina11

Prose » Novellas and novels

817 3

Българска кръв 🇧🇬

Българска кръв
Това беше денят, в който Санди Билика доведе в пенсионерския клуб оная чужденка. Влезе и се огледа преди да отиде на масата на Киро Горския.
- Кироооо – викна от вратата Санди – виж таз мома тука, иска нещо, ама не й се разбира. Га че е англичанка, ама такваз ли е, не е лиии..., кой я ...

strina

Prose » Short stories

1.6K 2

Точно тази 🇧🇬

Лятото, със своята пъстрота и виталност, ни изтласква от тихия залив на нашите дни и ни кара да преоткрием нови, или добре забравни стари щастливи мигове от живота ни. Но и то бързо ще отмине, като прочетена на един дъх страница от нашия живот....
Такова бе и това лято, в което един благородник съвс ...

ahilesov

Prose » Short stories

1.9K

Котка черна пътя й пресече 🇧🇬

Черната котка се шмугна покрай Стела и изприпка до бордюра. Завъртя глава и се озърна със зелените си хипнотични очи, очевидно възнамеряваше да пресече. Да пресече пътя й. Стела се скова от напрежение, но само за момент. После инстинктите й за самосъхранение я подтикнаха да се втурне напред и да се ...

Ambrouse

Prose » Short stories

843 3

И си говоря сама... 🇧🇬

От известно време не мога да спя.
В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.
От известно време не мога да спя.
Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.
От известно време не мога да спя. ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

946 1

Short stories and prose by contemporary authors

За един хляб 🇧🇬

Спирали вълнение 🇧🇬

Краят на дните 🇧🇬

Камъните падат 🇧🇬

За успоредните прави и точките (Покрай конкурса) 🇧🇬

Сбъдната мечта 🇧🇬

Едно дете в парка с татко си 🇧🇬

Пъкъл V 🇧🇬

Зеле 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Извинение към мен 🇧🇬

За цветовете брат! 🇧🇬

Работата ше ни довърши, не ние неа 🇧🇬

Анатомия 🇧🇬

Пъкъл IV 🇧🇬

Домогвач (за конкурса) 🇧🇬

Наситено лилаво 🇧🇬

Осемдесет и пети километър 🇧🇬

Утопия 🇧🇬

Мигът 🇧🇬

Рецепта за уюбов 🇧🇬

Това, което убива (за конкурса) 🇧🇬

Пъкъл III 🇧🇬

Сиромаси 🇧🇬

Обичах и трите 🇧🇬

Посоки 🇧🇬

На сбогом 🇧🇬

Простички мисли на един обикновен човек - 11 🇧🇬

Поледица 🇧🇬

Пъкъл II 🇧🇬

Непознатият 🇧🇬

Крачка през пропастта (за конкурса) 🇧🇬

За Марина и любовта (за конкурса) 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2 🇧🇬

Светове 🇧🇬

Красавицата и звяра- част 1 🇧🇬

Българска кръв 🇧🇬

Точно тази 🇧🇬

Котка черна пътя й пресече 🇧🇬

И си говоря сама... 🇧🇬

Queue