Short stories and prose by contemporary authors
"С" като съдба (3) 🇧🇬
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...
На лечение 🇧🇬
"С" като съдба (2) 🇧🇬
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
И ето той дочака със своите очи да види 🇧🇬
Дъждът се изливаше на гъсти струи и мощни тласъци. От индигово черното небе се стрелкаха ослепяващи светкавици последвани от далечния тътен на гръмотевиците. По неравния булевард се стичаха силни водни потоци, които увличайки опадалите клонки и листа се смесва ...
Чернова 🇧🇬
Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.
Седнах днес съ ...
Раздялата 🇧🇬
Една от тайните на добрата връзка са компро ...
Приятелска шега 🇧🇬
Най-често може да бъде видяно да пие бира на някоя пейка и да се чуди, ако гъбичките на краката се излекуват, ще може ли най-после лятото, да носи джапанки.
Евтини са!
По 5 лв. се намират.
Изтър ...
Е, да те запозная ли 🇧🇬
Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират. Едно е сигурно обаче – с нея никога няма да ти е скучно.
Съз ...
Дивият Рай 🇧🇬
Сър Джон Милтън, „Изгубеният рай“
В една задушна юлска нощ, обзет от скука, Бог се замислил колко е досадно да си сам. И изведнъж му дошло на ум да се развесели с някой от своите „божествени“ анекдоти. Най- доброто, измисляно някога - да „изобрети“ същес ...
"С" като съдба (1) 🇧🇬
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших да пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да жи ...
Завръщане 🇧🇬
И искало ли ти се е да върнеш времето назад и да го спреш точно в този момент?
Още с пристигането да се заглеждаш в случайните минувачи и да търсиш познатите очи.
Да дочуваш телефонен звън и познати думи" Погледни напред, почти до теб ...
Прозрение 🇧🇬
Любовта ми действа обезсърчително.
Преди време, бях още ученик тогава, тъкмо да се влюбя - и тя се премести в друго училище. Много време страдах. Така и не разбрах къде точно се премести девойката, но аз дълго не премествах поглед към празния чин, който остави на втория ред в класната стая ...
За първата любов........ с любов 🇧🇬
...с любов.
Онзи странен първи трепет. Всеки го е изпитал, но по различен начин. Някои е отказал от любовта, други е направил безнадеждни романтици. Моята истина е някъде по средата. Тя промени мирогледа ми и ме инжектира с надежда, че няма невъзможни неща. Тогава всичко беше на ...
Детско сърце 🇧🇬
Отново туп, туп, туп, излязох в коридора, за да видя кой си играе с и без това обтегнатите ми нерви.
Отворих дървената врата, която изкрещя в сумрака.
Туп, туп, туп. Запалих мъглявия поглед на лампата, която едвам пускаше све ...
Предсказанието на големият асансьор 🇧🇬
Самолета на крилете си огромни
Да срещна пак над Англия зората
И да се рея над Балканите вековни
В далечината Витоша да зърна ...
Карма 2 🇧🇬
Вилнееше фъртуната. Бясно връхлиташе селото и го затискаше. Мъждивите светлини на къщите
чезнеха.
Превита, Катерина затъваше в преспите. С вкочанени пръсти придърпваше забрадката и бършеше лице от налитащите едри парцали сняг. Чу вълците. Дъхът ѝ секна. Примря. Изтекоха силиците. Огъна я ст ...
Музикалната кутия 🇧🇬
Жените 🇧🇬
- Чарлс Буковски
В края на 90'те живеехме още във Варна. Баща ми ме водеше на плаж и в морската градина. Пиеше студена бира, докато аз се опитвах да карам електрическите колички до езерцето. Не ми се отдаваше. На 24 съм ...
Изгубената... птичка 🇧🇬
човек съм,
за да усетя
другото
робство - ...
Пропукан пясъчен часовник 🇧🇬
Ровех се из записките си от университета, когато попаднах на рисунка с пропукан пясъчен часовник. По принцип аз не рисувам. В редките изключения, когато това се случва не мисля много, просто оставям молива сам да си върши работата. Сега, няколко седмици по-късно се замислям за тов ...
Жената след мен 🇧🇬
Каквото писано 🇧🇬
Колата спря до старата сграда - бившата фабрика за детски играчки. Беше БМВ –стар модел на около 20 години. Трима души слязоха от колата. Единият беше с една глава по - висок от другите и поне с двадесет кила по - тежък. Викаха му Шефа. Бяха далеч от любопитните погледи. Освен тук т ...
Златната рибка на мис Уотсън 🇧🇬
18+ ”Митичната Мистика” 🇧🇬
Липа за зимата 🇧🇬
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ...
Демони 🇧🇬
Когато си малък, си мислиш, че ако се завиеш много хубаво през глава с голямото си меко одеяло, това ще те предпази ...
Джобът 🇧🇬
Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме ...
Избор 🇧🇬
Аз съм вече тук. Мога да поема по два пътя. Мога да науча слабостите ти. Първо да спечеля довери ...
Просто Мария 🇧🇬
Срещата продължи по дълго от очакваното време. Клиентът се беше запънал и не желаеше да продава на тази цена. Употреби всички начини за убеждаване, но и това не помогна. „Мисли! Мисли по-бързо! Нямаш никаква време! Тази нощ всичко ще се реши! Спасяваш се или оставаш на улицата“
„Ти си с ...
Чудно изобретение (за конкурса) 🇧🇬
Невена 🇧🇬
Пиши 🇧🇬
Лято 🇧🇬
Стоях на същия прозорец, пред същата гледка, а голите ми глезени се подаваха от вече окъсялата пижама, търсещи капчица прохлада. И те като мен. Старият стенен часовник показваше 6;05 в сумрака, а денят едва започваше. Любимият ми ден. Ден като всички други, но точно за това любим. Гледк ...
Угаснали надежди 🇧🇬
Отрова за плъхове 🇧🇬
Ухиленият череп сякаш и се присмиваше насреща. А кръстосаните кости под него бяха деформирани и поизтрити от времето. З ...