Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Сянката - глава 12 🇧🇬

Глава 12
Зак ме видя веднага, тъй като аз пристигнах на бегом, задъхан и потен. Той стана от бетонната си пейка с неразгадаемо изражение на красивото, аристократично лице. Зак имаше наистина благороднически правилни черти, а тази гарвановочерна коса подчертаваше бялата му кожа. Слънцето го обгръщаше ...

Na-Anira

Prose » Novellas and novels

1.2K 1

Платонично 🇧🇬

ПЛАТОНИЧНО
Той излезе на терасата, за да погледа надалеч. Беше прочел някъде, че след дълго и изтощително четене е хубаво да зарееш поглед някъде надалече, към планина или към нещо друго зелено, погледът ти да се поотпусне върху вълните на светлината – без цел, без посока и без съдържание, така окол ...

exuded

Prose » Humorous

1.1K 3

Нещо тук не е наред 🇧🇬

Нещо тук не е наред
Утро е... радиото пускам и чувам този словоред:
“Добро утрооо! Колко хубав ден започва днес ...”
Странно... Нещо не е във ред!
И жена ми е пред мен: ”Миличък, пийни кафенце с мен!” ...

ParvaNova

Prose » Others

846 3

18+ Ненужни вещи 🇧🇬

По начало не съм много наред, ама почти не ми личи. Плюс това рядко ми прищраква, а и когато ми прищрака, обикновено последиците не са кой знае какви. Дори не бия жена си. Обаче този път ми дойде твърде нанагорно и просто не можах да се въздържа. Защото ужасно мразя ненужните вещи.
Съседката от долн ...

Ambrouse

Prose » Short stories

972

Вела 🇧🇬

Никой не може да опита любовта, докато не премине през страдания...
- Вело, Вело ма, събери си мозъка дъще! Не е добра тая работа дето все след градските момчета тичаш. Лош ли е наш Михал, очите му по тебе изтекоха?! Виждам и в твоите лумват пламъци като го видиш, ама си хукнала подир тия контета.
Т ...

katerina-

Prose » Short stories

1.4K 5

Края 🇧🇬

Края
Появи се в живота ми. Дълго време чаках, дълго време се надявах, а сега?
Сега изгря в небето на моя живот, а аз дори не мога да те видя.
Животът ослепи очите ми, отне сърцето ми.
Усещах те върху себе си. Топлите ти лъчи галят изгорялата ми кожа. ...

denicabathory

Prose

748 1

По-лошо от любов беше - ''приятелство'' в очите се четеше 🇧🇬

Усетих нещо в мен как си тръгна. Изпари за секунда, трепна и сякаш времето замръзна. По-лошо дори от любов беше - ''приятелство'' в очите даже се четеше. Лоша дума не се каза, само завист приятелска се показа. Очи в очи лъжите проличават и на дългогодишното приятелство вратите му затварят.'

pamitam

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

869 1

Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?” 🇧🇬

Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?”
/посветено на дъщерите ми/
- Мамоооооооооо – чувам гласчето на Мая. Първоначално силно примесено с възмущение или дори гняв, но постепенно превръщащо се единствено в хлипане - - мамо... ма... Той... той... разруши замък ми...-
Мая сочи няк ...

iren5

Prose » Short stories

775 6

Свят човек 🇧🇬

СВЯТ ЧОВЕК
„Как да обясня на хората, че не се пуши в метрото”, каза си и запали цигара. Щом другите пушат, и той ще пуши. Защото иначе се чувстваш прецакан: другите нарушават реда и спокойствието, а ти нищо не нарушаваш. Това е липса на хармония.
Когато видя другите да крадат, той реши да ги надмине ...

exuded

Prose » Humorous

844

Сянката - глава 11 🇧🇬

Глава 11
По новините нищо не дадоха за инцидента в базата на Зак. Никаква информация за тях.
Беше се наложило да се катеря по дърво за да стигна до прозореца на апартамента си, тъй като нямах ключ, но веднъж влязъл сред всичките вещи, които си бяха мои, се бях почувствал сякаш нищо от случилото се н ...

Na-Anira

Prose » Novellas and novels

1.1K 2

Съдби 12 и 13 🇧🇬

Съдби
Дванадесети епизод
Есента беше обагрила природата в най-благородните цветове. Преобладаваха злато и пурпурно червено. Тесният път от града до вила “Армира” беше покрит с пъстър килим от изпадалите листа на крайпътните дървета. Дикран вървеше бавно, съзерцавайки красотата на природата в този ти ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Огледалото 5 🇧🇬

Новината за летящият старт на новото издателство бързо се разнесе. С няколко добре преценени хода, малко помощ от приятели и очакваното финансиране от банката, Нейтън и чичо Чарли успяха да вдигнат „старата дама” на крака. Сградата беше ремонтирана и разширена, издъхващата техника бе подменена, а с ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

1K 5

Онова нещо дето... 🇧🇬

Случвало ли ви се е да искате да кажете нещо, но още вдигайки поглед ви отрязват 3/4
от репертоара. На това му викам дълбочинно гмуркане. Не, че не ми е добре така.
С една глътка въздух три години изкарвам, ама като се налага да говориш с дъщеря си
за разстоянието между вас с бълбукане не става. Тря ...

greenjane

Prose » Short stories

1K

Мрак 🇧🇬

Мрак
Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре
какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите
ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но откъде...? Сън или
реалност, вечно задавания въпрос... ...

denicabathory

Prose » Short stories

740 1

Искаш ли мъжа ми - 1 🇧🇬

„На ти – злорадо мислеше Райна, докато се носеше по улиците стремително като СУ – 35, острият й нос пореше напористия майски вятър. В ръката стискаше своето ново Аз – бледосиния лист хартия, който й даваше правомощия на квалифицирана масажистка. – Ако ме вземат, довечера ще му сложа тапията в чиния ...

Marmadun

Prose » Novellas and novels

1.3K 7

Геврек с отстъпка 🇧🇬

ГЕВРЕК С ОТСТЪПКА
Жената стоеше в началото на стълбите, беше се увила с нещо като шал, продърпан и стар, големият амбалажен чувал, пълен с горещи гевреци, издишаше бял аромат в зимното утро, а хората купуваха и продължаваха да бързат – всеки по пътя си.
- Седемдесет стотинки с отстъпката, левче без ...

exuded

Prose » Humorous

996 2

Сянката - глава 10 🇧🇬

Глава 10
Лиса беше облечена само в някаква бяла ношница и беше в безсъзнание в ръцете на Рин, но не изглеждаше сякаш й бяха причинили страдание. Рин поведе по коридора, а аз хвърлих тревожен поглед към Те-хьон. За мой ужас той се беше подпрял на стената с една ръка и продължаваше да диша дълбоко.
-Б ...

Na-Anira

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Господин Давидофф 🇧🇬

Как стана ли? Ами имаше грип, KFC, бинго и ангели.
Тъкмо бях решила да се връщам вкъщи. Не виждах смисъл да опитвам повече. Да, имаше пари в града и не бяха трудни за изкарване. Имаше и преживявания, за които никога нямаше да съжалявам. Имаше много хубави хора, с чисти сърца смели и готови да се бия ...

greenjane

Prose » Short stories

1K

18+ Просто приятели 🇧🇬

Просто приятели
- Какво е живота, ако не го изживееш като мъж? Поеми риска. Преследвай. Изпитай го. Поеми боя заради приятел, не се оплаквай.
- Амин.
Стояхме, взирахме се в чашите с уиски и мълчахме. Наслаждавахме се на тишината и на мъдростите, които от време на време алкохолът ни диктуваше.
Беше ч ...

charliemlad

Prose » Short stories

1.7K 2

До последен дъх-3 🇧🇬

Нощта падаше, последен тежък проблясък осветяваше стихналите помещения.
Стените бяха с ламперия от полирано борово дърво. Стълбата, която водеше към втория етаж, бе от дъбово дърво и блестеше като стъкло.
Дейвид изкачи стълбите и тръгна към стаята на Лиза. Отвори вратата и влезе.
Спомените нахлуваха ...

Blagoslava77

Prose

1.1K

Зелените поля на Кения 🇧🇬

Зелените поля на Кения
Има хора, които минават през животът ти без да оставят следа, като вчерашния вестник. Има и такива, които оставят незарастващи рани, които кървят с години. А има и такива които оставят незаличими следи в пясъка на миналото, към които се връщаш от време на време, и ги следваш о ...

Greg

Prose » Short stories

3K 18

Огледалото 4 🇧🇬

Интуицията му и този път не го подведе. С много безсънни нощи и още повече труд от страна на двамата съдружници, романът на Бети стана факт. На края на силите си и почти там на средствата, „Животът е дар с уговорка” нетърпеливо чакаше своята премиера. Всичко подробности около представянето бяха уред ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

1.2K 7

*** 🇧🇬

Тъкмо се свечерява. Трябва да купя нещо за вечеря, останали са ни само 30 лева, а е едва Сряда.
-Здравей. Как си днес? Какво правиш?
- Добре съм. Днес с колегата се напушихме...
Сигурно говори нещо, но слуха ми мигновено изключва щом почне пак да говори за алкохол, мъже и наркотици...
Кой ли купува ...

Apokaliptiks

Prose » Short stories

1K 2

Младежки неволи 🇧🇬

Ресторант “Котвата” Приморско. Лятното обедно слънце сякаш се бе спряло и сипеше огън и жупел върху курортния град. Седях в дъното на външното помещение на ресторанта, отпивах от студената наливна бира и си чаках неизменната порция калмари. В главата ми бе безпорядък, затова не се и опитвах да мисля ...

parvanski

Prose » Short stories

985 1

Порастване с гореща вана или защо не бива да се бърза 🇧🇬

Отдавна много отдавна, когато бях малка и бързах да порасна, работех в една много сладка фирма с една много женска работа, в центъра на София.
Работех неуморно за да доказвам на себе си и на останалите, че аз мога и Аз беше по-голямо от ръста ми. Работата беше в това че имаше много работа по мене, а ...

greenjane

Prose » Short stories

1.1K 4

Благодарният 🇧🇬

БЛАГОДАРНИЯТ
Трамваят закъсня с цели десет минути, измръзнах на спирката, докато го чаках. Успокояващото бе, че всички други бяха измръзнали, едно дете даже ревеше от студ, а човек без шапка се опря на стълб, за да прикрие припадъка си. Чуждото нещастие топли, но не чак дотам.
Трамваят естествено бе ...

exuded

Prose » Humorous

1.1K 1 2

Сянката - глава 9 🇧🇬

Глава 9
Спри ги. Спри ги. Спри ги. Спри ги.
Изправих се на крака, без да примигвам и под фокуса на погледа ми се появи лицето на непознат млад мъж с изрусена коса. Той ме гледаше с вдигнати високо вежди и изненада в сините очи.
-Фера? – произнесе той бавно. В ръката му имаше пистолет.
Пистолетът. Пр ...

Na-Anira

Prose » Novellas and novels

1.4K 3

От ума на един мислител 🇧🇬

Глас: Животът е игра.
Мислител: Не, животът не е игра...
Глас: Да, да, игра е. Просто не е от онези, които си свикнал да играеш. Няма пионки, карта, полета...
Мислител: Ама чакай малко...
Глас: Какво "чакай малко"? ...

smallevil

Prose » Others

1.3K 3

Душата му тежеше цял атом 🇧🇬

Душата му тежеше цял атом. Когато я вземeх, за да почине гърбът му от натоварването, се превививах на две, но винаги гледах да замажа положението. " Паднаха ми очилата! " или "Днес ми се ще да съм ниска!", или " Искам да видя зеленото на тревата отблизo! " Никога не му казах колко болезнено интензив ...

myav

Prose

1.1K

Бяло 🇧🇬

БЯЛО
В топлия и уютен хол се бяха настанили мъж и жена на видима възраст около седемдесетте, запазени, приятни хора с възгледи и очила. Мъжът чете вестник, жената плете – класика за гоблен. Парното работи, навън вали сняг, в кухнята се кръчка свинско със зеле. Животът на това семейство е толкова спо ...

exuded

Prose » Humorous

1K 1 1

Бохеми 🇧🇬

Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова ...

charliemlad

Prose » Short stories

1.1K 3

Огледалото 3 🇧🇬

Той вече знаеше какво трябва да направи. С уверени стъпки тръгна към дъното на залата, където се намираше остъклена кабинка, а в нея се виждаше фигура. Нейтън почука на стъклото и с жест помоли човекът отсреща да излезе. Появи се възрастен мъж с дълга кожена престилка, черни ръкавели и каскет. С инт ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

1K 11

До последен дъх - 2 🇧🇬

В измития от дъжда вечерен въздух, се носеше аромат на зелена трева. Дейвид пое дълбоко дъх. Обичаше тази земя с цялата си душа, но сега вече по друг начин-много по-дълбоко и по реално.
Черният мерцедес навлизаше в ранчето. Смътни чувства, неясни спомени се пробудиха в него. На това място тук той бе ...

Blagoslava77

Prose

1.2K

Екшън в антракта 🇧🇬

1979
е година на поредния Национален преглед на българската драма и театър. По време на тези прегледи салоните се пълнят предимно с актьори, критици и партийни другари – Комитет за култура, ЦК на БКП, Политбюро, евентуално някой върли почитатели на театъра, ако успеят да се вредят. Един от нашумелит ...

Volter

Prose » Short stories

1.2K

Три мекици със захар 🇧🇬

Пред малкия оранжевочервен павилион опашката бе нараснала значително. Ранобудни граждани се бяха наредили, за да си купят топли, току-що извадени от фурната закуски. Те стояха сънени и търпеливо чакаха реда си, всеки замислен в проблемите и ежедневните си грижи. Слънцето едва-що бе изгряло. То хвърл ...

merlin

Prose » Short stories

1.1K

Мирис 🇧🇬

Младият господин дойде на преглед без предварително записване. Приех го веднага, защото никой не чакаше отвън. Каза, че името му е Милен Попов и че е обиколил всички невролози в града, но на психиатър все още не е ходил. Моментално забелязах, че е невротизиран – имаше тик на лицето и ръцете му трепе ...

Ambrouse

Prose » Short stories

934 6

Аре стига, бе! - 3 🇧🇬

Аре стига, бе! - 3
Както и да е! Доближих масата.
– Аре стига, бе! Много ми е интересно кой пръв ще ви застреля... дали аз или мъжът ти Криси? – изкрещявам в лицето й.
И двамата мълчаха. Съпругът ми пусна ръката й. Посъвзе се малко. Явно му дойде самочувствието защото високо извика:
– Миме! Не е тов ...

sirDIMITRI

Prose » Humorous

2K 1 12

Сърце в дрипи 🇧🇬

Сърце в дрипи
Малко момченце върви по пешеходната алея. Самичко. Дрипаво и мръсно, със скъсани сандалки. Около него в двете посоки се движат хора облечени празнично, смеят се и си говорят, купуват сладолед и пуканки на подскачащите около тях малчугани. Момченцето ги гледа с интерес. Викат го от коли ...

iri4ka

Prose » Short stories

682

Огледалото 2 🇧🇬

Ръждясалите вериги на отдавна изядената от времето детска люлка тихо проскърцаха. Нейтън се приближи до стария орех и му се стори, че те сякаш плачат по изгубеното минало.
Тридесет години. Толкова бяха изминали, от както майка му го бе люляла тук за последен път. Беше на пет, когато баща му загина в ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

1.2K 8

Столът 🇧🇬

СТОЛЪТ
- Какъв е смисълът това твое старо палто да бъде винаги върху стола, вместо в гардероба? – попита го внезапно и той първо дори не разбра въпроса, после свали очилата си бавно и се загледа в стола. Столът беше хубав, от старите, които живееха вечно, леко поолющен, поскърцващ, но на практика не ...

exuded

Prose » Short stories

857 2

Short stories and prose by contemporary authors

Сянката - глава 12 🇧🇬

Платонично 🇧🇬

Нещо тук не е наред 🇧🇬

18+ Ненужни вещи 🇧🇬

Вела 🇧🇬

Края 🇧🇬

По-лошо от любов беше - ''приятелство'' в очите се четеше 🇧🇬

Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?” 🇧🇬

Свят човек 🇧🇬

Сянката - глава 11 🇧🇬

Съдби 12 и 13 🇧🇬

Огледалото 5 🇧🇬

Онова нещо дето... 🇧🇬

Мрак 🇧🇬

Искаш ли мъжа ми - 1 🇧🇬

Геврек с отстъпка 🇧🇬

Сянката - глава 10 🇧🇬

Господин Давидофф 🇧🇬

18+ Просто приятели 🇧🇬

До последен дъх-3 🇧🇬

Зелените поля на Кения 🇧🇬

Огледалото 4 🇧🇬

*** 🇧🇬

Младежки неволи 🇧🇬

Порастване с гореща вана или защо не бива да се бърза 🇧🇬

Благодарният 🇧🇬

Сянката - глава 9 🇧🇬

От ума на един мислител 🇧🇬

Душата му тежеше цял атом 🇧🇬

Бяло 🇧🇬

Бохеми 🇧🇬

Огледалото 3 🇧🇬

До последен дъх - 2 🇧🇬

Екшън в антракта 🇧🇬

Три мекици със захар 🇧🇬

Мирис 🇧🇬

Аре стига, бе! - 3 🇧🇬

Сърце в дрипи 🇧🇬

Огледалото 2 🇧🇬

Столът 🇧🇬

Queue