Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Цветарка 🇧🇬

Цветарка
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...

mjinga-uhuru

Prose » Short stories

1.4K 1

Писмо до Човека, когото измъчвах (Н.Й) 🇧🇬

Това кратко писание посвещавам на две кафяви очи.
Свиренето на пиано е нещо красиво. Някой, който свири прекрасно не може да мисли лошо на никого. Гледах пианиста, който свиреше със страст стари песни, които не ми бяха по вкуса, а до него на екрана светеха сцени, които не ми бяха по вкуса... но моят ...

danidimitrov

Prose » Letters

1.4K

Едни пари, едни рими 🇧🇬

“Пролет иде с дъхави цветя, пролет иде…” – повтаряше си наум Писарев, в търсене на подходящата рима, която му се изплъзваше вече час. Позвъняване на мобилния го изтръгна от приятните творчески напъни. По занятие той беше главен редактор на провинциален вестник, а по призвание – поет. „Кой пък е сега ...

IGeorgieva

Prose » Humorous

2.6K 11

Как би изглеждал животът, който искаш да живееш? 🇧🇬

"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък ...

Rups

Prose » Others

1.1K

Май 🇧🇬

Обикновен майски следобед, един от последните за годината. За първи път от доста време не бързам заникъде. Просто се разхождам безцелно из центъра на града. Времето сякаш е спряло и тихо вали. Обичам дъжда! Прибирам чадъра и оставям капките да ме галят ту нежно, ту игриво. Някои попиват в дрехите, д ...

cryingangel

Prose » Short stories

991 4

Кухо дърво 🇧🇬

КУХО ДЪРВО
Кухо дърво, като го метнеш в камината, пуши, пуши, а огън не дава, само пепелина. Туй ми дойде наум и защо ли, кога всичко това не е, нито ново, нито странно.
Един син на мама и тати, глезан си беше Станойчо в махлата. С дантелки му мама ръкавите правеше, а пък баща му, на нож за него ска ...

lordly

Prose » Humorous

1.3K 2

Тайните на троянската сливова и най-вече на употребата ù – Увод 🇧🇬

Започвам една серия от разкази. Най-важното за нея е, че е по истински случаи. Моята намеса ще се постарая да сведа до това да предам фактите цялостно и детайлно. Ще пиша малко суховато, защото и без това на всяка втора дума ще ми идва да се смея. Но не върви пиша само хааа-хааа-хааа. Едва ли някой ...

moito1010

Prose » Short stories

821

Ле неразбория а ля изненада 🇧🇬

Ру надигна шишето ром за сетен път и блажено изхълца. Потръпна леко и се огледа. Улиците бяха празни в топлата пролетна вечер. Нямаше хора, всички се бяха прибрали и сигурно отдавна бяха вечеряли. Повечето от тях вече заспиваха - дали пред телевизора, дали в леглата си. Току се чуваше някой вик в по ...

Rups

Prose » Humorous

1.4K 2

Жаравата в духа 🇧🇬

Жаравата в духа
Загледана във тлеещите въглени,
пристъпи боса и смълчана.
И знаейки какво ще стане на нощната поляна,
опивайки се, вдъхна аромата. ...

bqlata-vulchica

Prose

1.3K 1

... и ножа, и кокала 🇧🇬

„Най–страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
Година ...

Volter

Prose

1.2K

Вярвате или не...13 🇧🇬

Вярвате или не...13
От двете страни на кантара
Измамникът е голям смелчак!
Измаменият не винаги е глупак!
Обещаващият светло бъдеще е политик - бизнесмен! ...

Qndov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 1

Стрес-тест 🇧🇬

СТРЕС-ТЕСТ
Сега е модерно да се правят стрес-тестове. Заболи те главата – отиваш при джипито за стрес-тест. Там той ти слага разни шнурове на главата, та да заприличаш на зелен марсианец, после ти пуска ток, за да ти щръкне косата и ноктите ти да посинеят, усмихва се и казва: „При теб всичко е окей! ...

exuded

Prose » Humorous

965 1

За училището с "любов" 🇧🇬

Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...

Zlatka`

Prose » Others

1.9K 1

Леамианар 🇧🇬

Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...

Rups

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K

Другият свят, зад ъгъла 🇧🇬

Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...

krashkov

Prose » Short stories

694

Семейна сага глава 18 🇧🇬

Глава осемнадесета
“Шумкарите започнаха да обикалят индустриалните предприятия. Един ден дойде и нашият ред. Трима от тях, въоръжени влязоха във фабриката и казаха да се съберат всички работници. В тютюневите предприятия, в тези години, 95% от работниците бяха жени. При нас работеха само петима мъже ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Иконата 🇧🇬

Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...

inakrein

Prose » Short stories

1.7K 11

Сбогуване 🇧🇬

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 2

От написаното не можеш да избягаш 🇧🇬

Дочка беше забила поглед в земята и бързаше да се прибере в бащиния дом. Пожела си да не среща никого, още щом слезе от автобуса на спирката, но няколко любопитни погледа прободоха гърба й от засада и побързаха да пуснат на воля мълвата за нейната поява в селото. Сякаш с години някой им бе държал на ...

pepsi1975

Prose » Short stories

1.4K 1 6

Колко е важно да дойдеш навреме 🇧🇬

Дори не знаех, че е страдала. Когато престана да отговаря на обажданията ми реших, че просто се опитва да ме забрави, да забрави миналото. Рисувах картини, в които заминава надалеч. Мислех си, че е продължила живота си; че е щастлива с някого.
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...

imperfect

Prose » Short stories

1.5K 1 7

Невидима 🇧🇬

Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...

thedarkangel90

Prose » Others

1.2K

Ежко Бежко 🇧🇬

/ На леля ми /
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...

Arman-lewon

Prose » Short stories

1.5K 8

Момчето, което си отива 🇧🇬

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...   
Вятърът разсече ко ...

thedoors

Prose » Short stories

1.1K

Хиляда глупости и две сърца 🇧🇬

Днес съм замръзнала сълза, студен силует. Ще гледам празно в миналото. За да те преодолея, да ми мине по детски хиляда глупости ще свърша, две сърца ще разбия, и ще забравя... уж ( надявам се) . Със сърцето си ще споря и разума ще преборя. Днес усещам тежко е, не искам, нередно е. С теб- свърши, ще ...

Apokaliptiks

Prose

1K

Суеверие 🇧🇬

НОВО СУЕВЕРИЕ
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя ...

exuded

Prose » Humorous

876 1 1

Велко - 1948-ма 🇧🇬

Велко - 1948-ма.
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...

Volter

Prose » Short stories

1.8K 1

Защо и как 🇧🇬

Защо всичко е толкова сиво?
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...

noonecan

Prose » Short stories

1.2K

Писмо до себе си 🇧🇬

Мило мое бъдещо аз,
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...

IGeorgieva

Prose » Short stories

2.4K 8

Момчето, което си отива 🇧🇬

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...   
Вятърът разсече ко ...

thedoors

Prose » Short stories

1.2K 1

Пътуваща с бурите 🇧🇬

- Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...

Rois

Prose » Short stories

808

Дописки 🇧🇬

Дописки
Книгата е прозорец към света... и врата към автора си!
Д.Т.

Nejnostt

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 2

Марги - 7 🇧🇬

Много мразя в почивен ден да се събудя рано. Още повече, че снощи татко отговори на въпроса ми каква работа имаме за вършене утре със следното възмутено изявление.
-Хората са ти дали почивните дни не за да скочиш с първите петли, моето момиче! Строго забранявам да се става преди 9 часа. Това е запов ...

Marmadun

Prose » Novellas and novels

1.9K 1 3

Един делник на един обикновен професор 🇧🇬

ЕДИН ДЕЛНИК НА
ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР
Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската ...

lordly

Prose » Humorous

1.5K 6

До моето по-младо аз 🇧🇬

Здравей, мое 16 годишно аз!
Толкова далечно ти се струваше да пораснеш, нали?! А времето сякаш отлетя. Пиша ти от позицията на малко по-преживяла, повече плакала, повече смяла се! Да, наистина нещата се променят нищо, че сега всичко ти се струва невъзможно.
Пиша ти за да ти кажа няколко неща!
Първо! ...

justsay

Prose » Letters

1.7K

Котката 🇧🇬

Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...

Hordalendingen

Prose » Short stories

1.3K 1

Противопиърсингово 🇧🇬

Противопиърсингово
Украшение е това, което можеш да сложиш и да свалиш без да оставя следа!
Д.Т.

Nejnostt

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

997

Сърцето на дракона 🇧🇬

/зимна приказка за любовта/
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 1 1

Те знаят 🇧🇬

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...

hristam

Prose » Short stories

1.3K 3

България накъсо - 11 🇧🇬

Не разбирам упоритостта, с която археолозите търсят гробове на вампири край Созопол, когато в конкурсите за красота има изобилие от прекрасни и живи екземпляри.
Ние българите сме като хлебарките. Откъдето и да ни наритат, продължаваме наВред.
Новият подбор на Бъзик Брадър - ALL SCARES... И веднага с ...

muhaninja

Prose

1.1K 6

Тъжна история номер 1 🇧🇬

Едно малко момченце се возеше в такси до майка си. Беше тъмно, единствената светлина бяха фаровете на колите и уличните лампи. Това момченце щеше да ходи на "абитуриентския си бал", както казваше майка му. То "завършваше" детската градина.
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...

PunkHazard

Prose » Short stories

783

Short stories and prose by contemporary authors

Цветарка 🇧🇬

Писмо до Човека, когото измъчвах (Н.Й) 🇧🇬

Едни пари, едни рими 🇧🇬

Как би изглеждал животът, който искаш да живееш? 🇧🇬

Май 🇧🇬

Кухо дърво 🇧🇬

Тайните на троянската сливова и най-вече на употребата ù – Увод 🇧🇬

Ле неразбория а ля изненада 🇧🇬

Жаравата в духа 🇧🇬

... и ножа, и кокала 🇧🇬

Вярвате или не...13 🇧🇬

Стрес-тест 🇧🇬

За училището с "любов" 🇧🇬

Леамианар 🇧🇬

Другият свят, зад ъгъла 🇧🇬

Семейна сага глава 18 🇧🇬

Иконата 🇧🇬

Сбогуване 🇧🇬

От написаното не можеш да избягаш 🇧🇬

Колко е важно да дойдеш навреме 🇧🇬

Невидима 🇧🇬

Ежко Бежко 🇧🇬

Момчето, което си отива 🇧🇬

Хиляда глупости и две сърца 🇧🇬

Суеверие 🇧🇬

Велко - 1948-ма 🇧🇬

Защо и как 🇧🇬

Писмо до себе си 🇧🇬

Момчето, което си отива 🇧🇬

Пътуваща с бурите 🇧🇬

Дописки 🇧🇬

Марги - 7 🇧🇬

Един делник на един обикновен професор 🇧🇬

До моето по-младо аз 🇧🇬

Котката 🇧🇬

Противопиърсингово 🇧🇬

Сърцето на дракона 🇧🇬

Те знаят 🇧🇬

България накъсо - 11 🇧🇬

Тъжна история номер 1 🇧🇬

Queue