Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Слънцето винаги изгрява 🇧🇬

Слънцето винаги изгрява
Осиротялото дете погледна изгрева пред себе си. Взирайки се в първите слънчеви лъчи му се стори, че невидимата ръка на майка му сякаш му маха, приканвайки го нежно да се усмихне.
Вече нямаше сълзи в очите му. На лицето му се изписа нещо като усмивка и инстинктивно вдигна дясн ...

manipuliram

Prose » Short stories

959 6

Голият 🇧🇬

- Ще дойда и ще ти забия два шамара! Само да си посмял да тревожиш Фанито! - каза Пискливият глас.
"По-абсурдна реплика едва ли би могло да бъде изречена" - си помисли Жената в зелената рокля, гледайки Голия в затъмнената стая - бледа кожа, опъната по изкорубения му скелет и огромен тумбак.
- Аз за ...

670301

Prose » Others

701

Кутията със спомени 🇧🇬

КУТИЯТА СЪС СПОМЕНИ
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, к ...

kasandrabg1

Prose » Short stories

792 5

Лошо Време 🇧🇬

Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално. ...

KaloyanPaterkov

Prose » Others

821

Остра любовна недостатъчност 🇧🇬

Така се чувствам всеки ден... Разкъсана.
Няма нищо по-красиво от измореното лице.
Очите се затварят от само себе си, трябва ти усилие да ги държиш отворени.
Не дишаш въздух, а вдишваш издишванията на хората около теб.
Като си погледнеш отражението, не се познаваш вече. ...

Raindrops_on_my_skin

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

883 1

Нели - Глава трета 🇧🇬

Нели
Глава трета
Клиниката тънеше в подтискаща тишина. Само под няколко врати се процеждаше мъждукаща светлина. В стаята на Нели, се чуваше само бръмченето на монитора. Капки животоспасяващ разтвор безшумно се промъкваше във вената на дясната й ръка. Болната лежеше с затворени очи, а до нея вперила ...

gudman

Prose » Novellas and novels

909 2

Просто 🇧🇬

Наистина ми е трудно да разбера формулата на чувствата. Осъмвах 365 дни, мислейки за това, защо има хора, които просто обичаш, без причина, без хиляди спомени и споделени моменти, без следи от красиви жестове, без ваши песни... Просто има мъже, чиито очи са по-красиви от всяко едно нещо, което може ...

aika

Prose » Others

1.1K

Каква жена 2 🇧🇬

Пътувам в двойката. Спира трамвая, слизат пътници, други се качват. После пак потегля , до следващата спирка и така полека, полека пътувам и си мисля за мои си работи. На една от спирките, към седалката срещу мен се насочва и сяда мъж. Гледам си аз разсеяно през прозореца и между другото хвърлям пог ...

snevra

Prose » Short stories

1.3K 9

Голи трънчета 🇧🇬

Когато всяка дума е изповед, изповедта изчезва.
Господи, принизи се, за да ни видиш. Защото за нас е трудно да се възвисим.
Aко се чувствуваш част от обществото, си се загубил напълно.
Не говорете за, а с честните, доблестните, разумните, трудолюбивите и обичащите и така ще се превърнете в тях.
Бог ...

ZAGORA

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

865 4

Грешни спомени - 7 🇧🇬

- О, просто ми кажи!
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...

Phnemonic

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K

Майчина обич 🇧🇬

МАЙЧИНА ОБИЧ
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е ца ...

maqpam

Prose » Short stories

1.7K 6

Дъждът вали 🇧🇬

Дъждът вали, а сърцето ми тлее в неутихващата жар на отминалия бурен огън.
Тежките капки, падайки разхлаждат затопленото кътче на овъглената почва,
посята със зрънцата на разочарованието.
Дъждът вали!
Вятърът брули с мокрият си дъх короните на многоклонестите дървета, ...

KaloyanPaterkov

Prose » Others

736

Партиен 🇧🇬

ПАРТИЕН
Тоз, дет' го гледате, че е седнал до прозореца на кафенето и хем чете от вестника, хем гледа да не изтърве кой, накъде и защо минава по улицата, е бай ви Симо Политиката. Минен инженер беше, рано се пенсионира, пенсийката му бива, а жена му е такъв вампир, че рано сутрин заема позицията до д ...

lordly

Prose » Humorous

728 4

Един фантазьор на име Ачоооууу 🇧🇬

Поредният незнаен ден. Откакто се сдобих с малкия, за мен все си е неделя. Или събота. И някак у мен все дреме едно гадно усещане, че утре ще се наложи да тичам на работа. В момента обаче съм се разположила на една пейка до детската площадка и придремвам блажено на припек. Като допълнителна екстра в ...

kapricia

Prose » Short stories

1.2K 4

Нежни импресии 5 🇧🇬

Тихото ручейче. Нашето ручейче. Нашето любовно ручейче. Водата в него е бистра, мека и сякаш гали. По дъното се виждат камъчетата. Гладки, обли и пъстроцветни. Феерия от омайващи цветове и нюанси. Две брезички са надвиснали и преплитат клонките си. Допират се нежно и слушат песента на двете славейче ...

sav11

Prose » Others

775 3

Припомни ми 🇧🇬

Забравих! Припомни ми, какво е туй да си обичан. Ти помниш ли, кажи? Сърцето как пулсира в забързан ритъм, дланите потят се, погледът се замъглява, а душата не спира да крещи. Ти помниш ли, кажи? А подкосените крака от срещите?! Усмивката от допира лек?! Сълзата, в душата на раздяла?! Ти помниш ли, ...

dust-in-the-win

Prose » Others

775 2

Хорейшо 🇧🇬

Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ù обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, кога ...

suleimo

Prose » Short stories

5K 8 86

Случка от ваканцията 🇧🇬

СЛУЧКА ОТ ВАКАНЦИЯТА
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха п ...

dinko1963

Prose » Short stories

4.1K 5

Наум те обичам 🇧🇬

А ми се искаше, както те гледам в очите, да ти прошепна „Винаги ще те обичам...” Може би трябваше... И може би щях... ако знаех, че това значи нещо за теб. А дните отминаха... и моето мълчание може би те объркваше, а може би ти изясняваше всичко... И сто години да бях мълчала – същото щеше да бъде в ...

lady_rose

Prose » Letters

1.8K 5

В нощта на магическата луна 🇧🇬

Краката му висяха провесени от моста. Бе седнал там и потънал в болката си. И по-скоро се давеше в болката си, и искаше да сложи край на това давене. Колебаеше се.
Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе ...

sav11

Prose » Short stories

904 1

За пропуснатите моменти... и не само 🇧🇬

- Хич не изглеждаш добре.
- Нищо ми няма. – казвам.
Как да му кажа, че проблемът очевидно не е в мен? За пръв път виждам човек, на когото толкова да му личи, че се е предозирал с някаква гадост, и не съм в състояние да реагирам.
Какво знам по въпроса всъщност? Всичко на всичко... нищо. А иначе се им ...

kapricia

Prose » Short stories

1.4K 7

Разковани дъски - 42 🇧🇬

Първата вражда любов не хваща...
Обява: Продавам златна рибка на цената на три желания.
Gun N`Roses за политиците...
Винаги е по-добре с рогата напред, отколкото с краката...
И ракът започна да се хвали: ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 13

Каква жена 🇧🇬

- Ей, лови окото, още лови окото. Каква жена, а?
Седят двамата с мъжа ми на терасата. Стари приятели, от студентските години. Отпиват от чашките, боцват в чинийките и клюкарстват. Като празноглави махленки по пейките в кварталните градинки.
- Прав си, Цецо, Много си прав. Още лови окото.
- Ти какво, ...

snevra

Prose » Short stories

1.2K 5

Седем дни 🇧🇬

Когато човек умре, както е известно на всички, не отиваш директно в ада или рая, не те изпращат в ново тяло на секундата. И на оня свят има чакане. Нещо като спирка разпределителна, където се събират души, на всеки му се разглежда досието и тогава отпътува по направление. В една такава чакалня седя ...

NikitaYan

Prose » Short stories

1.3K 5

Приказка за старата ябълка 🇧🇬

Приказка за старата ябълка
Събираше катеричката жълъдчета и си мърмореше:
− Гледай го ти човека! Сега чак се сетил, че от истинското по-хубаво няма! Кафе ще ми пие от жълъди! То лошо няма, ама защо точно от моите жълъди?! Кафе – пфу! А моите дечица гладни ли да останат?! Ще го изпреваря аз – най-узр ...

maqpam

Prose » Stories for children

1.8K 2

Зетьовете на госпожа Развигорова 🇧🇬

Зетьовете на госпожа Развигорова
Казано е: Зет като мед, до обед, син – до амин!” Обаче госпожа Развигорова по малко име Жоржета нямаше син, та да и е до амин. Затова като прорева единственото й отроче от женски пол, тя си рече, че ще го обича и за мъжко, и за женско. За по-недосетливите, да обясним ...

latinka

Prose » Humorous

1.1K 9

Когато бях феминистка 🇧🇬

Aз съм Дулцинея Катмашекерова и съм феминистка по рождение. Нека мъжката половина на света не се надява напразно на благоволение и съпричастност от мен. Чувствата ми на неприязън и презрение към противоположния пол се обособиха в душата ми още в майчината утроба. Бях там заедно със брат си близнака. ...

ZAGORA

Prose » Humorous

905 5

Писмо 🇧🇬

Здравей! Днес как си? Пиша ти поредното писмо. Да, има нещо ново в моя живот, но и този път май не е любов. Знам, мина дълго време от последната ми вест. Усещаш ли промяната у мен? Вчера бе ден като... вчера. Теб отново те нямаше. Знаеш ли, липсваш ми! Сигурно и за това ти пиша. Тъгата е нахлула в м ...

dust-in-the-win

Prose » Letters

1.1K

Трицветната котка 🇧🇬

През март трицветната котка роди четири котенца. Бързо забелязахме, че две са по-едри, а другите две са слабички. Надявахме се да се изравнят, но скоро разликата се увеличи. Котката не беше едра и явно не успяваше да ги нахрани достатъчно. Когато бозаеха, едрите избутваха малките и те ставаха все по ...

Ida-L

Prose » Short stories

994 3

Късна съдба 🇧🇬

Каква разкошна есен! Какъв омаен сезон! Каква магия! Толкова много неща събрани накуп. И не как да е, ами в една неописуема хармония. Сезон на изобилието. Изобилие от багри, звуци, аромати, емоции, спомени...
Завладян от есенната наркоза, Ричи пристъпяше лениво по алеята на градския парк. Беше обзет ...

Daytona

Prose

1.6K 4

Набелязана 🇧🇬

Не лесно да си инвалид в България. То за здравите хора не е лесно, а пък за инвалидите да не говорим. Вероятно е коректно да се каже „хора със специфични двигателни потребности”, за да не се засегне някоя неправителствена организация. Да приемем, че съм се изразил така. Всеки се оправя сам, както мо ...

Heel

Prose » Short stories

1.1K

Изобретателката 🇧🇬

ИЗОБРЕТАТЕЛКАТА
Ех, хубаво е есента в кварталната градинка. И сутрин е хубаво, и по обед, ама надвечер е най-хубаво. Не бързат хората да се прибират по апартаментите, а си седят по пейките, наслаждават се на още топлото време, зяпат по бягащите насам-натам дечица, боричкащите се кученца и си бъбрят. ...

lordly

Prose » Humorous

944 17

За моето голямо „Обичам” 🇧🇬

За моето голямо „Обичам”
(на Иван)
За моето голямо „ОБИЧАМ”... За моята голяма празнина в думите и в улиците на този и други градове... За моите уикенди, пълни с очаквания за очаквани и неочаквани обаждания. За душите, които се мразят и обичат едновременно. За всичката поглъщаща ме музика, чута от т ...

lady_rose

Prose » Letters

1.6K 1

Angel

- That little devil! – said Anna’s mum after failed attempt to charm the white cat, that finished with the animal hissing at her.
- Mum! – Anna revolted. – Don’t call her like that.
- Well, I won’t use the name you’ve chosen, Angel is a ridiculous name for a cat.
Anna did not choose this name just l ...

Rois

Prose » Science fiction & fantasy

3K 8

Борис и Нели- глава втора 🇧🇬

Борис и Нели
Глава втора
Мисълта за Нели и нейното състояние не му даваше мира. Борис не можеше да се примири с заключението на своя състудент. Макар и специалист от световен мащаб, Мумтаз също можеше да сбърка. Поне така му се искаше на него. Нели не беше само пациентка нуждаеща се от неговата помо ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1K 2

Тайната на любовта 🇧🇬

Тайната на Любовта
Днес Купидон ми разкри тайната на любовта. Искаш ли да я узнаеш? Да?! Тогава ме последвай и си представи една река с много вирчета и бързеи. Има дълбоки вирове, които се пълнят с течащата вода, преливат и на мястото на старата вода идва нова. Тези вирове са широки с образуващи се ...

maqpam

Prose » Others

2.1K 8

Борба 🇧🇬

Понякога трябва да свикнем с мисълта, че хората се променят и че поради тази причина ги губим до себе си. До преди известно време са били наши близки приятели, а утре можем да очакваме от тях достойни врагове. Но все пак не бива да оставяме различните обстоятелства да ни променят и дори да бъдем нар ...

nETuHka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

861 1

На Иван 🇧🇬

На Иван
Остана ми само това – да пиша за теб. Да пиша. Независимо, че ти няма да го прочетеш. Друго няма да има. Никога. Знам, че мразиш многоточията, но чак сега разбирам защо. Почувствах се слаба. Изгубена. Намирам се само в твоите очи, които вече не виждам. А ти си силен и смел. Ти - с всичкото т ...

lady_rose

Prose » Letters

1.7K 1

Езикът на Вселената 🇧🇬

Монотонният ритъм на английския дъжд се претопява между ръцете и струните на китарата ми в никога неизлизали на белия свят мелодии. А дали е бял светът или е очернен от страданията и мъките на хората, които се борят за промяна, а тя все не идва. Изцедени, изтощени, но въоръжени с надежда, те продълж ...

magdalina7

Prose » Others

841

Кумчо вълчо и червената бабичка 🇧🇬

КУМЧО ВЪЛЧО И ЧЕРВЕНАТА БАБИЧКА
Червената бабичка много обичаше Кумчо Вълчо. Още от малка беше свикнала с него. От татко си и майка си знаеше, че трябва да обича Кумчо Вълчо, че той не е лош и ако изяде някого, то той ще да е бил някой от ония, непокорните.
В детската градина, в училище и в универси ...

lordly

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

960 8

Short stories and prose by contemporary authors

Слънцето винаги изгрява 🇧🇬

Голият 🇧🇬

Кутията със спомени 🇧🇬

Лошо Време 🇧🇬

Остра любовна недостатъчност 🇧🇬

Нели - Глава трета 🇧🇬

Просто 🇧🇬

Каква жена 2 🇧🇬

Голи трънчета 🇧🇬

Грешни спомени - 7 🇧🇬

Майчина обич 🇧🇬

Дъждът вали 🇧🇬

Партиен 🇧🇬

Един фантазьор на име Ачоооууу 🇧🇬

Нежни импресии 5 🇧🇬

Припомни ми 🇧🇬

Хорейшо 🇧🇬

Случка от ваканцията 🇧🇬

Наум те обичам 🇧🇬

В нощта на магическата луна 🇧🇬

За пропуснатите моменти... и не само 🇧🇬

Разковани дъски - 42 🇧🇬

Каква жена 🇧🇬

Седем дни 🇧🇬

Приказка за старата ябълка 🇧🇬

Зетьовете на госпожа Развигорова 🇧🇬

Когато бях феминистка 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Трицветната котка 🇧🇬

Късна съдба 🇧🇬

Набелязана 🇧🇬

Изобретателката 🇧🇬

За моето голямо „Обичам” 🇧🇬

Angel

Борис и Нели- глава втора 🇧🇬

Тайната на любовта 🇧🇬

Борба 🇧🇬

На Иван 🇧🇬

Езикът на Вселената 🇧🇬

Кумчо вълчо и червената бабичка 🇧🇬

Queue