Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Нежни импресии 5 🇧🇬

Тихото ручейче. Нашето ручейче. Нашето любовно ручейче. Водата в него е бистра, мека и сякаш гали. По дъното се виждат камъчетата. Гладки, обли и пъстроцветни. Феерия от омайващи цветове и нюанси. Две брезички са надвиснали и преплитат клонките си. Допират се нежно и слушат песента на двете славейче ...

sav11

Prose » Others

827 3

Припомни ми 🇧🇬

Забравих! Припомни ми, какво е туй да си обичан. Ти помниш ли, кажи? Сърцето как пулсира в забързан ритъм, дланите потят се, погледът се замъглява, а душата не спира да крещи. Ти помниш ли, кажи? А подкосените крака от срещите?! Усмивката от допира лек?! Сълзата, в душата на раздяла?! Ти помниш ли, ...

dust-in-the-win

Prose » Others

824 2

Хорейшо 🇧🇬

Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ù обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, кога ...

suleimo

Prose » Short stories

5.1K 8 86

Случка от ваканцията 🇧🇬

СЛУЧКА ОТ ВАКАНЦИЯТА
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха п ...

dinko1963

Prose » Short stories

4.2K 5

Наум те обичам 🇧🇬

А ми се искаше, както те гледам в очите, да ти прошепна „Винаги ще те обичам...” Може би трябваше... И може би щях... ако знаех, че това значи нещо за теб. А дните отминаха... и моето мълчание може би те объркваше, а може би ти изясняваше всичко... И сто години да бях мълчала – същото щеше да бъде в ...

lady_rose

Prose » Letters

1.9K 5

В нощта на магическата луна 🇧🇬

Краката му висяха провесени от моста. Бе седнал там и потънал в болката си. И по-скоро се давеше в болката си, и искаше да сложи край на това давене. Колебаеше се.
Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе ...

sav11

Prose » Short stories

967 1

За пропуснатите моменти... и не само 🇧🇬

- Хич не изглеждаш добре.
- Нищо ми няма. – казвам.
Как да му кажа, че проблемът очевидно не е в мен? За пръв път виждам човек, на когото толкова да му личи, че се е предозирал с някаква гадост, и не съм в състояние да реагирам.
Какво знам по въпроса всъщност? Всичко на всичко... нищо. А иначе се им ...

kapricia

Prose » Short stories

1.5K 7

Разковани дъски - 42 🇧🇬

Първата вражда любов не хваща...
Обява: Продавам златна рибка на цената на три желания.
Gun N`Roses за политиците...
Винаги е по-добре с рогата напред, отколкото с краката...
И ракът започна да се хвали: ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 13

Каква жена 🇧🇬

- Ей, лови окото, още лови окото. Каква жена, а?
Седят двамата с мъжа ми на терасата. Стари приятели, от студентските години. Отпиват от чашките, боцват в чинийките и клюкарстват. Като празноглави махленки по пейките в кварталните градинки.
- Прав си, Цецо, Много си прав. Още лови окото.
- Ти какво, ...

snevra

Prose » Short stories

1.3K 5

Седем дни 🇧🇬

Когато човек умре, както е известно на всички, не отиваш директно в ада или рая, не те изпращат в ново тяло на секундата. И на оня свят има чакане. Нещо като спирка разпределителна, където се събират души, на всеки му се разглежда досието и тогава отпътува по направление. В една такава чакалня седя ...

NikitaYan

Prose » Short stories

1.4K 5

Приказка за старата ябълка 🇧🇬

Приказка за старата ябълка
Събираше катеричката жълъдчета и си мърмореше:
− Гледай го ти човека! Сега чак се сетил, че от истинското по-хубаво няма! Кафе ще ми пие от жълъди! То лошо няма, ама защо точно от моите жълъди?! Кафе – пфу! А моите дечица гладни ли да останат?! Ще го изпреваря аз – най-узр ...

maqpam

Prose » Stories for children

1.9K 2

Зетьовете на госпожа Развигорова 🇧🇬

Зетьовете на госпожа Развигорова
Казано е: Зет като мед, до обед, син – до амин!” Обаче госпожа Развигорова по малко име Жоржета нямаше син, та да и е до амин. Затова като прорева единственото й отроче от женски пол, тя си рече, че ще го обича и за мъжко, и за женско. За по-недосетливите, да обясним ...

latinka

Prose » Humorous

1.1K 9

Когато бях феминистка 🇧🇬

Aз съм Дулцинея Катмашекерова и съм феминистка по рождение. Нека мъжката половина на света не се надява напразно на благоволение и съпричастност от мен. Чувствата ми на неприязън и презрение към противоположния пол се обособиха в душата ми още в майчината утроба. Бях там заедно със брат си близнака. ...

ZAGORA

Prose » Humorous

955 5

Писмо 🇧🇬

Здравей! Днес как си? Пиша ти поредното писмо. Да, има нещо ново в моя живот, но и този път май не е любов. Знам, мина дълго време от последната ми вест. Усещаш ли промяната у мен? Вчера бе ден като... вчера. Теб отново те нямаше. Знаеш ли, липсваш ми! Сигурно и за това ти пиша. Тъгата е нахлула в м ...

dust-in-the-win

Prose » Letters

1.1K

Трицветната котка 🇧🇬

През март трицветната котка роди четири котенца. Бързо забелязахме, че две са по-едри, а другите две са слабички. Надявахме се да се изравнят, но скоро разликата се увеличи. Котката не беше едра и явно не успяваше да ги нахрани достатъчно. Когато бозаеха, едрите избутваха малките и те ставаха все по ...

Ida-L

Prose » Short stories

1K 3

Късна съдба 🇧🇬

Каква разкошна есен! Какъв омаен сезон! Каква магия! Толкова много неща събрани накуп. И не как да е, ами в една неописуема хармония. Сезон на изобилието. Изобилие от багри, звуци, аромати, емоции, спомени...
Завладян от есенната наркоза, Ричи пристъпяше лениво по алеята на градския парк. Беше обзет ...

Daytona

Prose

1.7K 4

Набелязана 🇧🇬

Не лесно да си инвалид в България. То за здравите хора не е лесно, а пък за инвалидите да не говорим. Вероятно е коректно да се каже „хора със специфични двигателни потребности”, за да не се засегне някоя неправителствена организация. Да приемем, че съм се изразил така. Всеки се оправя сам, както мо ...

Heel

Prose » Short stories

1.1K

Изобретателката 🇧🇬

ИЗОБРЕТАТЕЛКАТА
Ех, хубаво е есента в кварталната градинка. И сутрин е хубаво, и по обед, ама надвечер е най-хубаво. Не бързат хората да се прибират по апартаментите, а си седят по пейките, наслаждават се на още топлото време, зяпат по бягащите насам-натам дечица, боричкащите се кученца и си бъбрят. ...

lordly

Prose » Humorous

1K 17

За моето голямо „Обичам” 🇧🇬

За моето голямо „Обичам”
(на Иван)
За моето голямо „ОБИЧАМ”... За моята голяма празнина в думите и в улиците на този и други градове... За моите уикенди, пълни с очаквания за очаквани и неочаквани обаждания. За душите, които се мразят и обичат едновременно. За всичката поглъщаща ме музика, чута от т ...

lady_rose

Prose » Letters

1.7K 1

Angel

- That little devil! – said Anna’s mum after failed attempt to charm the white cat, that finished with the animal hissing at her.
- Mum! – Anna revolted. – Don’t call her like that.
- Well, I won’t use the name you’ve chosen, Angel is a ridiculous name for a cat.
Anna did not choose this name just l ...

Rois

Prose » Science fiction & fantasy

3.1K 8

Борис и Нели- глава втора 🇧🇬

Борис и Нели
Глава втора
Мисълта за Нели и нейното състояние не му даваше мира. Борис не можеше да се примири с заключението на своя състудент. Макар и специалист от световен мащаб, Мумтаз също можеше да сбърка. Поне така му се искаше на него. Нели не беше само пациентка нуждаеща се от неговата помо ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.1K 2

Тайната на любовта 🇧🇬

Тайната на Любовта
Днес Купидон ми разкри тайната на любовта. Искаш ли да я узнаеш? Да?! Тогава ме последвай и си представи една река с много вирчета и бързеи. Има дълбоки вирове, които се пълнят с течащата вода, преливат и на мястото на старата вода идва нова. Тези вирове са широки с образуващи се ...

maqpam

Prose » Others

2.2K 8

Борба 🇧🇬

Понякога трябва да свикнем с мисълта, че хората се променят и че поради тази причина ги губим до себе си. До преди известно време са били наши близки приятели, а утре можем да очакваме от тях достойни врагове. Но все пак не бива да оставяме различните обстоятелства да ни променят и дори да бъдем нар ...

nETuHka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

931 1

На Иван 🇧🇬

На Иван
Остана ми само това – да пиша за теб. Да пиша. Независимо, че ти няма да го прочетеш. Друго няма да има. Никога. Знам, че мразиш многоточията, но чак сега разбирам защо. Почувствах се слаба. Изгубена. Намирам се само в твоите очи, които вече не виждам. А ти си силен и смел. Ти - с всичкото т ...

lady_rose

Prose » Letters

1.8K 1

Езикът на Вселената 🇧🇬

Монотонният ритъм на английския дъжд се претопява между ръцете и струните на китарата ми в никога неизлизали на белия свят мелодии. А дали е бял светът или е очернен от страданията и мъките на хората, които се борят за промяна, а тя все не идва. Изцедени, изтощени, но въоръжени с надежда, те продълж ...

magdalina7

Prose » Others

894

Кумчо вълчо и червената бабичка 🇧🇬

КУМЧО ВЪЛЧО И ЧЕРВЕНАТА БАБИЧКА
Червената бабичка много обичаше Кумчо Вълчо. Още от малка беше свикнала с него. От татко си и майка си знаеше, че трябва да обича Кумчо Вълчо, че той не е лош и ако изяде някого, то той ще да е бил някой от ония, непокорните.
В детската градина, в училище и в универси ...

lordly

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

997 8

А дали е така 🇧🇬

А ДАЛИ Е ТАКА
Баба Любка седеше на пейката пред блока и наблюдаваше минувачите. Някои я поздравяваха сериозни, а други я подминаваха улисани в грижите си. Мъже и жени, млади и стари – всички си приличаха – погледите им бяха отнесени в бъдещето, в миналото, в службата, в тайната квартира… ”Ех - мисле ...

maqpam

Prose » Short stories

1.2K 6

Връзка 🇧🇬

Връзка
(за мен, за хората, които обичам и за Иван)
Наричат го „връзка”... Връзка без чувства, сексуална връзка, емоционална връзка... Така се нарича, защото свързва хората по някакъв начин... Защото те имат частица от другия винаги... Връзката не е непременно седмиците, месеците, годините, които спо ...

lady_rose

Prose » Letters

1.6K 1

Истински предсказател (седма глава) 🇧🇬

Събудих се, когато колата спря. Качихме се в апартамента на Мишо и той ми показа стаята ми. Влязох вътре, хвърлих чантата на земята и застанах до прозореца. Мишо ми говореше нещо. Звучеше някак далечно... Чувах гласа, но не и думите му. След малко се чу звук от затваряне на врата. Не помръднах. Глед ...

Siada

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1

Спасяването на редник Райков 🇧🇬

Беше топъл октомврийски следобед, но улиците пустееха, защото беше работен ден. Само в парковете и градинките имаше повече хора, предимно пенсионери, които се наслаждаваха на хубавото време и се молеха то да продължи поне още някоя и друга седмица.
Редник Райков се прибираше пеша от една среща с при ...

Ambrouse

Prose » Short stories

755 1

Градежът на живота 🇧🇬

Всички имена и исторически събития са действителни и приликата с тях е умишлено търсена! Всички твърдения, засегнати в текста са единствено израз на личностната позиция на автора!
Мъжът спря пред вратата на кабинета. На табелката пишеше - Доктор Майкъл Нютон – хипнотерапевт и специалист по модификац ...

Kenary

Prose » Short stories

1.5K 1 7

Минало 🇧🇬

Никога не съм вярвала в себе си. Всичко, което правех, ми се струваше грешно. Но когато започнах да пиша, намерих мястото си. Харесвах това, което пиша, но го пазех само за себе си, докато един слънчев ден (май не беше слънчев) една моя учителка ме накара да участвам в литературен конкурс. Тъй като ...

gabitoop

Prose » Short stories

1.3K

Писмо до татко 🇧🇬

Здравей, татко!
Пиша ти първото си писмо. Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи ...

smile1

Prose » Letters

1.5K 1 10

Писмото 🇧🇬

ПИСМОТО
(...на всички събудени...)
В просъница го усети, че става, измъква се тихо от завивките, подпъхна ù одеялото откъм гърба, на пръсти прекоси стаята и внимателно притвори вратата. Обърна се на другата страна и с доволна усмивка на уста продължи дрямката си.
Разсъни се след около час, събудена ...

lordly

Prose » Short stories

867 10

Колко са десет процента от десет милиона долара? 🇧🇬

Тежкият напечен въздух с мирис на гранясал нефт, застояла морска вода и прясна блажна боя нанесена директно върху ръжда се процежда през тясната амбразура на каютата на третия помощник капитан. Капитан океанско плаване втори ранг Марин Дръндарски гърчеше изнуреното си тяло на тясната койка и не смее ...

йеромонах

Prose

1.8K 1 3

Старият учител 🇧🇬

СТАРИЯТ УЧИТЕЛ
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – ...

dinko1963

Prose » Short stories

913 1

Отворено писмо до Пепеляшка 🇧🇬

Слушай, малка глезано, пиша ти това писмо не защото съм очарована от твоята тъпа история и не защото си падам по измисленото ти щастие и „победата” на доброто над злото. Това са пълни финтифлюшки! Писани са за наивници,които си нямат елементарна представа от ехидството на живота.Не, не, драга, мене ...

ZAGORA

Prose » Short stories

1.4K 5

Тайна любов // Втора глава 🇧🇬

- Мамо. Татко. Какво става?
- Какво да става.
- Защо се прибирате... сега?
- Защото заминаваме.
- Какво? Къде? Защо? ...

teddy55

Prose » Novellas and novels

868 2

Емилия- глава 1 🇧🇬

Емилия
Глава първа
Голямо ято бели гълъби летяха над града, засенчвайки лазурното майско небе. Бяха хиляди, а може би милиони. Това се случваше за първи път. И най-възрастните софиянци не помнеха такова чудо. И всички бяха бяли, снежно бяли. Летяха плавно и толкова близо един до друг, че изглеждаха ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.4K 3

Живот 🇧🇬

Животът е път осеян с препятствия,
Животът е приключение, което трябва да извървиш!!!
Животът е гаден и това го прави толкова красив!!!
Животът е несправедлив и затова трябва да си честен!!!
Животът е хазарт и затова трябва да си хладнокръвен!!! ...

MrGyurov

Prose

1.3K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Нежни импресии 5 🇧🇬

Припомни ми 🇧🇬

Хорейшо 🇧🇬

Случка от ваканцията 🇧🇬

Наум те обичам 🇧🇬

В нощта на магическата луна 🇧🇬

За пропуснатите моменти... и не само 🇧🇬

Разковани дъски - 42 🇧🇬

Каква жена 🇧🇬

Седем дни 🇧🇬

Приказка за старата ябълка 🇧🇬

Зетьовете на госпожа Развигорова 🇧🇬

Когато бях феминистка 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Трицветната котка 🇧🇬

Късна съдба 🇧🇬

Набелязана 🇧🇬

Изобретателката 🇧🇬

За моето голямо „Обичам” 🇧🇬

Angel

Борис и Нели- глава втора 🇧🇬

Тайната на любовта 🇧🇬

Борба 🇧🇬

На Иван 🇧🇬

Езикът на Вселената 🇧🇬

Кумчо вълчо и червената бабичка 🇧🇬

А дали е така 🇧🇬

Връзка 🇧🇬

Истински предсказател (седма глава) 🇧🇬

Спасяването на редник Райков 🇧🇬

Градежът на живота 🇧🇬

Минало 🇧🇬

Писмо до татко 🇧🇬

Писмото 🇧🇬

Колко са десет процента от десет милиона долара? 🇧🇬

Старият учител 🇧🇬

Отворено писмо до Пепеляшка 🇧🇬

Тайна любов // Втора глава 🇧🇬

Емилия- глава 1 🇧🇬

Живот 🇧🇬

Queue