Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Гушни ме 🇧🇬

-Гушни ме!
Прегърнах малкото телце , силно и нежно го притиснах към себе си.
-Така ли гушкат майките?
Страшен въпрос. Удар през лицето с юмрук. Не бях готова да отговоря. Притиснах я още по-силно и започнах да я галя.
-Кажи де, така ли гушкат майките. ...

snevra

Prose » Short stories

1.4K 22

Зад ъгъла 🇧🇬

В памет на моя скъп и незабравим братовчед Денчо. Ранно утро е. На прага на старата двуката дядова къща съм. Тя цялата е плетена, а в гредите ù няма нито един пирон. Ковани са само с дървени клечки. Отвън е небесносиня. Като късче небе кацнало в горния край на двора. Обувам едни огромни „лепки”, изр ...

ZAGORA

Prose » Short stories

855

Първата целувка 🇧🇬

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Всеки я помни. Туй не се забравя, а допирът, а вкусът ù, а трепетите преди да се случи, е-е-ех как ще се забравят. Само че при мен имаше и нещо друго, което дълго таях в себе си, но днес ще го разкажа.
*
Беше края на лятото, което по родителска повеля прекарвах при дядо и баба на сел ...

lordly

Prose » Short stories

1.4K 14

От другата страна(15) 🇧🇬

Да, истинска червенокоса...Слезе от масата-невероятно гъвкаво тяло, едва ли не съвършено. Почти гола, но не съвсем. Няколко копринени шала галеха широките й бедра, увиваха се около тях, докато пристъпваше към него, подканваха да ги свали, за да прокара собствените си треперещи длани по тази толкова ...

kobra

Prose » Novellas and novels

1.3K

Краят на август 🇧🇬

КРАЯТ НА АВГУСТ
Краят на август е много особено състояние на природата в нашите географски ширини. Тогава август става влудяващо експресивен, агресивен и шумен с продължителните си и отчайващи горещини, с пиянския хор на щурците си, с разблудните си и изпотени нощи, с аромата на презряващите си и на ...

purko59

Prose » Short stories

2.4K 2 12

История за Въздигането на хората 🇧🇬

ИСТОРИЯ ЗА ВЪЗДИГАНЕТО НА ХОРАТА
НАПИСАНА ОТ АЛОС ХОЛАНАР
ЛЕТО 1735-ТО ОТ СРЕБЪРНАТА ИМПЕРИЯ
МАНАСТИРЪТ ЕЛЕНАР
ПЪРВИТЕ ХОРА ...

Scilian

Prose » Science fiction & fantasy

945

Съседката от апартамент №10 🇧🇬

1
Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсир ...

Heel

Prose » Erotic

3K 6

Пастирски луни - 1 🇧🇬

Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 3

От другата страна (14) 🇧🇬

„Ще дойда довечера в полунощ пак тук....“
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фи ...

kobra

Prose » Novellas and novels

1.1K

Грешни спомени - 1 🇧🇬

Първият ми спомен беше Светлината.
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...

Phnemonic

Prose » Science fiction & fantasy

1.8K 1

18+ Не ти обещавам 🇧🇬

Съседи бяха. Той живееше на горния етаж. Не си говореха много. Всъщност май бяха само на ''Здравей!-Здрасти!" Няколко пъти се бяха засичали на партита. Нямаха и общи теми за разговор. В пълния смисъл на думата бяха просто познати. Просто живееха в една и съща сграда. Май това се и оказа фактор за он ...

cvetka-koketka

Prose » Erotic

2.8K 1

В думи сладки и целувки страстни губя се, Любов! 🇧🇬

В думи сладки и целувки страстни губя се, любов!
Будна съм! Щастлива съм! Луда съм... 3 сутринта е. Опитвам се да спра да се усмихвам и да не шавам, защото ще го събудя. Моето красиво спящо момче. Умът ми е решил да ме тероризира и да не се спира... нашепва ми сладко „Събуди го, събуди го!“. Сърцето ...

WORDS

Prose » Short stories

3.5K 4

Изменчивостта 🇧🇬

Изменчивостта
Вкъщи сме тъщата, жената, чичо ù и аз. Те двете са седнали на кратка следобедна раздумка. Ние с чичото възстановяваме щетите от пожара, който предизвиках по невнимание преди месец. Той върви пред мен с маламашката, аз го следвам с шкурката. Прах като в каменоломна. Набива се на знайни ...

dinko1963

Prose » Short stories

664 1

Саздърма 🇧🇬

САЗДЪРМА
Ох, ще ме побърка това моето любопитство! Въоръжило се е с едно остро шило и човърка ли, човърка. Леко ме бодне първо под лъжичката, после се прехвърля в главата и върти, върти, забива се по-надълбоко и дълбае ли, дълбае.
Кой ли ще е този, дето ще се обозначи с НИК „саздърма”, ще влезе във ...

lordly

Prose » Humorous

1.4K 18

Онази 🇧🇬

Здравей... Познаваш ме? Отговор липсва. Бързо забравям? Не, не мисля. Ти ме бъркаш с някоя друга. И тук ли греша? Съмнявам се. Да ти кажа коя съм? Все същата, непроменена. Изваяна от восък, топящ се при допир, изпълнена с ураган от емоции, връхлитащ неочаквано. Та нали ме познаваше? Тогава защо не з ...

heartless-girl

Prose » Others

1.3K 2

От другата страна (13) 🇧🇬

Облегнат удобно на седалката, Елизар Моранди подкара бавно колата си по тъмната улица. Наближаваше полунощ в неделя вечерта, но град като този никога не спи. Огромни неонови реклами светеха високо над улицата, уличните лампи бяха по-слаби дори от тях и от осветените витрини. Автомобилът меко прегази ...

kobra

Prose » Novellas and novels

1.2K

Замълчи 🇧🇬

Никога не поставяй под въпрос колко много се отличавам. Ще кажеш, че преувеличавам, ще ме обвиниш, че лъжа. Мислиш, че е красиво да си различен, може би дори забавно. Чети, разбери що за проклятие възхваляваш.
Всеки път, щом се опитах да дам воля да чувствата си, да махна проклетата маска, умирах. Р ...

xteahx

Prose » Others

1.1K 3

Ние да не сме ви тука... 🇧🇬

Асфалтът едвам дишаше и пъшкаше още повече от размекнатите гуми на колите и камионите, които допълнително го задушаваха, колкото и на рядко да минаваха.
Маранята наоколо размазваше образите в далечината и ги правеше сюрреалистични.
Момичетата се бяха скрили на сянка под няколко крайпътни дървета и с ...

sav11

Prose » Short stories

887 2

Внимавай какво си пожелаваш - 2 🇧🇬

Минаха няколко седмици от представлението на тримата танцьори, а Нина не спираше да мисли за синеокия. Не се бе влюбила, напротив - изгаряща страст разкъсваше гърдите ù и не можеше да намери спокойствие. Часовете прекарваше в мисли за него, нощите също. Не сподели на никого, стараеше се да се държи ...

Aleto12

Prose » Short stories

832

„Отново закъснявам!” 🇧🇬

„Отново закъснявам!” Тя прекоси мократа улица и усети вибрацията на телефона си в джоба на дългото си жълто есенно яке. „И сега най-вероятно ще бъда смъмрена” усмихна се тя.
Извади телефона си и погледна кой е. Беше този, когото очакваше – Кристиан.
- Добро утро! Знам, че закъснявам и много, много с ...

petq95

Prose » Short stories

858 1

Днес 🇧🇬

Днес, точно на този ден но съботен преди една година една жена се срещна с любовника си за последен път.
Срещна. Интересно представяне на факта, че ако зависеше от нея сигурно щеше да му извади очите и да го одере жив в началото на тяхната среща.
Ще кажеш, така ли се посреща човек който уж според по ...

Slunchev

Prose » Short stories

1.2K

Любов без въпроси 🇧🇬

Обичай ме. Обичай ме и не питай. Нищо. Никога.
Не питай, защото въпросите убиват любовта.
Убива я и съмнението и многоточията в разговорите.
Думите прогарят дупки в душите ни.
Често пъти изпепеляват надеждите ни. ...

Dess-troyer

Prose » Others

886 1 1

Лунна приказка 🇧🇬

Може би Луната действително говори. И в тишината викът ù отеква зад хоризонта... но никой не я чува, нали? Никой не я оставя да разкаже шепнешком от какво я боли, за кого тъгува, кого обича... Така, както и ти не ми позволи да ти разкажа моята история, моята вълшебна приказка. Без принцеси, без каля ...

heartless-girl

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 3

От другата страна (12) 🇧🇬

Беше осем и тридесет, неделя сутрин. Виждаше непрекъснато мърдащата черна стрелка по белия изпъкнал циферблат на стенния часовник. Имаше кръгла сребриста рамка, проблясваща на изкуствената светлина. Секундната стрелка прескачаше от миналото към бъдещето с почти безшумно прещракване.
Стаята за разпит ...

kobra

Prose » Novellas and novels

1.2K 2

„Тук и сега“ или липсване и чакане? 🇧🇬

Чудя се дали болезненото чувство от липсата на някои любими хора, изразено в „липсваш ми“, не се дължи на нещо много цинично и прозаично... Страха да не ги забравя:) Не изпитвам никакво задоволство или удоволствие от забравянето на хубавите неща. Всъщност бих желала да ми се напомнят по-често – неща ...

kcekce

Prose » Others

1.7K 5

Писмо в бутилка 🇧🇬

Тя вървеше по дългата плажна алея, замислена и замечтана, с бутилка в ръка. На фона на прекрасния залез, тази стъклена бутилка с вино създаваше усещането за един романтичен следобед. Червените слънчеви лъчи се отразяваха в снежнобялата ù кожа.
Тя бе принудена да се бори срещу вятъра, който развяваше ...

mariqnchoto

Prose

2K 3

Мъжът до мен 🇧🇬

МЪЖЪТ ДО МЕН
Кой ма дявол караше, в таз галерия да влизам и то не от любов към живописта, ами поради жегата навън в тоз малък провинциален град.
Не беше нечия изложба, а микс от платна на различни художници, в различни стилове, изпълнени с различни техники, но пък вътре имаше климатик. Поседнах на д ...

lordly

Prose » Humorous

2K 14

Лилит 2 🇧🇬

Имам кола. Една симпатична Дедра, толкова стара, че отдавна е време за подмяна, но толкова комфортна, удобна и спокойна за управление, че ми е жал да я сменям. Неведнъж съм си мислила, тези мои сантименти кога ли ще ме изстрелят до най-близкия автосервиз.
Имам шофьорска книжка. Мога да управлявам ко ...

snevra

Prose » Short stories

857 2

От другата страна (11) 🇧🇬

Джейн седеше облегната на кухненския прозорец, голите й лакти се отъркваха о перваза. Гледаше навън към настъпващата съботна вечер, към притъмнялото небе на запад и странните форми на облаците, създадени от вятъра. Небето се златисто и розово, а малката уличка долу-сенчеста и жалка. Еднакви сгради с ...

kobra

Prose » Novellas and novels

1.4K

Капан от мисли 🇧🇬

Отново е вечер. Като онези предните, в които не виждаш никакъв смисъл. Просто стоиш и гледаш в една точка, сякаш не си тук, но и не знаеш къде точно си. Объркан си. Иска ти се да си някъде другаде, и онази предателска надежда ти шепти, че някой ден няма да си тук. Че ще си далеч от всички и всичко. ...

nicoleshtain

Prose » Others

882

Пътник в митологията - 7 част 🇧🇬

Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мяст ...

Rumen-Velichkov

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Къщата 🇧🇬

Пуснаха обявата най-сетне. Обявиха Къщата за продан. Това беше едно от най-трудните решения в живота им. Къщата, която пазеше ревниво толкова много спомени. Техните спомени и още много преди тях. Дълго време отлагаха това решение, но веднъж взето, нямаше връщане назад и те изпитаха облекчение. Сега ...

pepsi1975

Prose » Short stories

1.4K 1

Ретро роман12 🇧🇬

Глава дванадесета
От сутрин до вечер радиото предаваше съветски военни маршове. Руски песни и речи на нови политици огласяха ефира на България. “Лили Марлен” беше изхвърлена от репертоара и заменена с “Катюша” и “Калинка, Калинка”. Борис Симеонов сега четеше комюникетата на Главното командване на Не ...

gudman

Prose » Novellas and novels

891

Страх от тъмното 🇧🇬

Всичко се повтаря отново и отново. Лъжливата сигурност, че светлината от лампата ни пази от сянката в ъгъла, че затворената врата на килера държи заключен скелета вътре, че залостената врата и включената аларма държат неканените гости вън от нашето малко убежище. Домът е мястото, където всички се чу ...

xer0z

Prose » Short stories

1.3K

Това, което убива 🇧🇬

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството – Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пр ...

Ambrouse

Prose » Short stories

1.1K 3

А дали е приказка... 🇧🇬

Имало едно време... започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае...
Живеят заедно, навсякъде два гласа - неразделни. Хем се разбират, хем се карат, никога не се напускат.
Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се б ...

Sanvali

Prose » Others

898 3

Мъжът-воин 🇧🇬

Мъжът трябва да бъде воин. Воин на честта, на светлината, на доброто.
Да воюва за щастието, да го сподели.
Да побеждава гнева с нежност, злото с добро, лъжата с истина.
Първо воюва със себе си. За да бъде достоен. Победил себе си, става могъщ.
Защото знае колко обич побира сърцето. Колко болка, обид ...

starkmaster

Prose » Others

839 1

Истината... 🇧🇬

Истината...Истината е съвсем различна, събрана в няколко автобуса, платени кафета и едно промито робско съзнание.
Търпи робе! Търпи! Прекланяй главица!
Обречени сме да повтаряме историята си. И децата ни ще продължават да я повтарят. Защо ли? - ще попиташ, приятелю... Защото спряхме да се учим, защо ...

dianjelly

Prose

894 9

Нахлуване в народното събрание 🇧🇬

Поредната нощ, в която имаше протест. Настъпи кулминационният момент. Гражданите, след като разбиха плътния полицейски кордон, нахлуха в сградата на Народното събрание. Като гледах кадрите по телевизията така бурно се зарадвах, сякаш бях спечелил голямата награда от международния конкурс за проект з ...

Armaga

Prose » Short stories

1.1K

Упътването на хълцащата костенурка 🇧🇬

Когато стигна задъхан до плажа, Прилепът откри, че нещо никак не е наред. Слънцето заслепяваше очите му - а той никак не беше добре със зрението, пясъкът изгаряше нозете му, а крилете не го слушаха. Нуждаеше се от влага, сумрак и подслон. Той мразеше да напуска пещерата си, но поканата която получи ...

marinax

Prose

1.4K 4

Short stories and prose by contemporary authors

Гушни ме 🇧🇬

Зад ъгъла 🇧🇬

Първата целувка 🇧🇬

От другата страна(15) 🇧🇬

Краят на август 🇧🇬

История за Въздигането на хората 🇧🇬

Съседката от апартамент №10 🇧🇬

Пастирски луни - 1 🇧🇬

От другата страна (14) 🇧🇬

Грешни спомени - 1 🇧🇬

18+ Не ти обещавам 🇧🇬

В думи сладки и целувки страстни губя се, Любов! 🇧🇬

Изменчивостта 🇧🇬

Саздърма 🇧🇬

Онази 🇧🇬

От другата страна (13) 🇧🇬

Замълчи 🇧🇬

Ние да не сме ви тука... 🇧🇬

Внимавай какво си пожелаваш - 2 🇧🇬

„Отново закъснявам!” 🇧🇬

Днес 🇧🇬

Любов без въпроси 🇧🇬

Лунна приказка 🇧🇬

От другата страна (12) 🇧🇬

„Тук и сега“ или липсване и чакане? 🇧🇬

Писмо в бутилка 🇧🇬

Мъжът до мен 🇧🇬

Лилит 2 🇧🇬

От другата страна (11) 🇧🇬

Капан от мисли 🇧🇬

Пътник в митологията - 7 част 🇧🇬

Къщата 🇧🇬

Ретро роман12 🇧🇬

Страх от тъмното 🇧🇬

Това, което убива 🇧🇬

А дали е приказка... 🇧🇬

Мъжът-воин 🇧🇬

Истината... 🇧🇬

Нахлуване в народното събрание 🇧🇬

Упътването на хълцащата костенурка 🇧🇬

Queue