Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Герой 🇧🇬

Героя,
не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото хората така го кръстиха. А така го кръстиха, щото е страхотен ат - красив и силен!
Героя работи без почивка всеки божи ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрегнат е в нарочно направена з ...

Volter

Prose » Short stories

1.7K 3

Птичката на щастието и Дявола 🇧🇬

Имало едно време една малка, но много специална птичка. Наричали я птичката на щастието. Това било, защото тя летяла от клон на клон, от дърво на дърво, от град на град и дарявала на всекиго щастие. Не щеш ли, един ден Дявола решил да я хване и да я затвори в клетка, за да може хем да отнеме щастиет ...

dfiladov

Prose » Stories for children

1.5K

Саша 🇧🇬

Саша
Дим се носи над окопа. Аз и моят приятел Саша напрегнато пушехме цигара.
Дърпахме толкова силно, че филтърът изгаряше устните. Дълбоки сенки под очите, ни превръщаха в призраци. Сиво небе над нас ронеше малки снежинки, между които летяха безброй куршуми. Саша ми разказваше за семейството му, ка ...

noonecan

Prose » Short stories

817

Научи ме да обичам 🇧🇬

Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като о ...

nimperfection

Prose » Short stories

2.3K 4

Между мъже 🇧🇬

МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-го ...

lordly

Prose » Humorous

1.1K 10

Възхвала на кафето 🇧🇬

Аз правя хубаво кафе. То, не че се хваля, ама май така се получава.
И да си дойдем на думата. Няма да ви занимавам с историята на кафето. От къде, от кога, как, защо. Важното е, че след като се е разпространило по цял свят, кафето е заело мястото на най-консумираната напитка. Сега се пие много кафе. ...

snevra

Prose » Short stories

1.6K 9

Обичат ли мидите мляко 🇧🇬

ОБИЧАТ ЛИ МИДИТЕ МЛЯКО
Лято. На палатки сме на река Камчия с приятелско семейство. С бат' Наси сме застанали на десетина метра един от друг, гледаме плувките и от време на време нищо не хващаме. Щерка му, Мартина, е 4-5 годишно момиченце и цопа покрай баща си в плитчините по пликчета, местейки камъч ...

gogataa

Prose

2.3K 11

Плесницата 🇧🇬

Плесницата,
отзвучава в душите ни докато сме живи! Особено, когато е несправедлива, тя безжалостно се врязва в съзнанието ни и остава там да тлее! И по никакъв начин не можем да я изтръгнем, да я изтрием и избягаме… от себе си!
Времето сутрин най не достига! Татко се насапунисва и точи бръснача, мам ...

Volter

Prose » Short stories

1.8K 4

Приказка - част 3 🇧🇬

Лилит вървяла из една заснежена гора, а наоколо нямало никого, птичи гласове не се чували, а клоните на дърветата били голи, нямало нито едно листенце. Всичко в тази гора като че ли било мъртво, дори дърветата, като че ли спели дълбок, непробуден сън. Лилит ги докосвала нежно, говорила им, но те не ...

Amiliq999

Prose

1.3K 3

Колеж за бардове (глава първа) 🇧🇬

Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...

regina95

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1

"O tempora, o mores!" 🇧🇬

"Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк" - Христо Ботев.
Някъде в едно N-училище, в час по литература, в Република България. Време, когато учениците са се досъбудили вече и трябва да разредят енергията, насъбрала се в тях, след изяждането на п ...

Stalev_

Prose » Humorous

1.5K 8

Изглежда като реклама, ама не е 🇧🇬

ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е
Купих си две наколенки на д-р Ливайн, щото съм инвалид и си рекох, че може да оздравея. Имам протокол от ТЕЛК, който казва, че почти сто процента съм нефелен и нямам право да се занимавам с никакъв вид труд. Значи, докато натискам клавишите на компютъра, аз мога да ми ...

кумеца

Prose

850 5

Бях влюбена в едно момче 🇧🇬

Бях влюбена в едно момче. Особено момче. Някак асоциално, отдалечено от обществото. Щом бяхме заедно, заедно се отдалечавахме от него.
И сега разбирам толкова много неща. Не бях влюбена. А може би бях, но не знаех какво е това платонична любов. Ала сега си припомням спомени, които ме връщат в същите ...

mementoxmori

Prose » Others

1.2K 1

Камъкът 🇧🇬

КАМЪКЪТ
Децата вече са пораснали и са се променили, но винаги, когато се връщаме назад във времето, се сещаме с умиление и гледаме с по-други очи на случвалото се. Някои неща избледняват, за други се сещаме в неочакван момент, трети не искаме да ни се спохождат отново. Човек е богат не с пари, а с т ...

dinko1963

Prose » Short stories

1.4K 7

Той и То 🇧🇬

1.
Той леко се поклащаше в топлата вода. Не плуваше, беше отпуснат и само лекото потрепване на опашката и страничните перки му позволяваше да стои на едно място. Неподвижен. Или почти неподвижен. Наслаждаваше се на покоя. На тишината около него. На топлината.
Но мисълта му не беше в покой. Той мисле ...

Mouse-Rat

Prose » Short stories

1.2K 6

Цветелина (част 5) 🇧🇬

- Защо едно богато момиче ще се омъжи за старец? - попита Валентин.
- Знам ли! Причините може да са най-различни, но никой нищо не може да твърди. Може би красивата дъщеря е бленувала за още и още. Сега вече има всичко, а може би мечтае да се издигне още по-високо. Ако имах много пари, още утре щях ...

EvgeniKD

Prose » Novellas and novels

972

Избери 🇧🇬

Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери си голям скапан телевизор. Избери пералня, кола, музикална уредба и електрическа отварачка за консерви. Избери здравословен живот, нисък холестерол и личен зъболекар. Избери ипотека с фиксирана лихва. Избери си първи дом, приятел ...

noonecan

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 2

Воловарски неволи 🇧🇬

Воловарски неволи
Имаш ли хабер, какво е да пасеш волове, дето сутринта са преяли с попара!... Хвърчал ли си, от единия край на мерата, до другия, с торба врязана до кръв в рамото! Преглъщал ли си без слюнка, щото си излял манерката, та да олекне тая пуста торба? Залитал ли си от глад, че си изхвърл ...

Volter

Prose » Short stories

1.2K 3

Пречупено огледало 🇧🇬

Животът на всеки един от нас е като едно парченце от голямото огледало на света. Ние сме част от него и го допълваме до идеала, но не го контролираме, защото не всеки е перфектен, не всеки може да остане без драскотинка. Тогава, образът се пречупва, променя се и придобива нова, различна форма. Никог ...

Cvii

Prose » Short stories

1.2K 1

Грешни спомени - 11 🇧🇬

Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...

Phnemonic

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 1

Спор 🇧🇬

СПОР
Живеехме в Стара Загора. Двамата ми сина бяха малки, е, не съвсем. Бяха ученици и имаха някакви познания по география - поне за родните си градове. Големият ми син беше студентско бебе и роден в Пловдив, малкият син си беше старозагорец.
Един ден чух двамата братя да спорят. Баткото казваше:
- ...

anka-dimitrova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 2

Разковани дъски -48 🇧🇬

Имам нужда от (пълно)ценностна система...
Усъмних се в начина си на мислене и си направих проверка. Идея си нямах как съм се прецаквал досега!
Бавно, но сигурно се отдалечавам от хората. Особено от техните...
Чашата на търпението ми... се оля.
Много ми е приятно, когато не съм добре. Знам, че точно ...

muhaninja

Prose

1.5K 4

Меглен 🇧🇬

Меглен
Не беше като другите деца. Докато останалите тичаха след топката, лудуваха, ходеха за риба, Меглен повече стоеше на брега и съзерцаваше морето. С часове обичаше да седи на високите скали, да гледа прибоя, да слуша крясъка на чайките, докато вятърът галеше руменото му лице и си играеше с перче ...

Stalev_

Prose » Short stories

1.4K 4

Детската стъпчица 🇧🇬

ДЕТСКАТА СТЪПЧИЦА
Беше по времето, когато все още по улиците на крайните квартали не светеха лампи, а за асфалт още никой не беше чувал. Мимето живееше с майка си и баща си в една стая в къщата на някаква баба, която според майка й беше много добра. Да, но Мимето обичаше само своята баба, на която я ...

kasandrabg1

Prose » Short stories

1K 5

Зевзеклък 🇧🇬

ЗЕВЗЕКЛЪК
То, зевзеклъкът не е човек. То е вътре в него и в един, най-неочакван момент бута човека да направи някоя такава простотия, че всички да му кажат машала, не на човека, а на онова в него, зевзеклъкът де.
*
Такова нещо ще да се е вселило в Любо Беевски, мой състудент, ама от по-горните курсо ...

lordly

Prose » Others

1.1K 13

Урок по съблазняване 🇧🇬

- Хайде, де, позволи ми най-после да покажа на света какво криеш под тази маскировка!
Мразех, когато ми говори така. Приятелки сме от деца, но сме съвършено различни, без това ни най-малко да наруши силната връзка помежду ни. Тя и досега си остава най-красивото момиче, което някога съм виждала, и то ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 7

Капки вода от Места 🇧🇬

Капки вода от Места
/синопсис за пълнометражен филм/
Автобус с турска регистрация преминава през ГКПП Капитан Андреево и поема по автомагистрала Марица, а после продължава да се движи и по автомагистрала Тракия. На информационната табела отпред до шофьора е написано на кирилица и латиница БУРСА-ИСТА ...

svobodey

Prose » Others

1.1K 1

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне... 🇧🇬

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне...
Всъщност, това съм Аз. Омръзна ми да се появявам в най-различни образи, ту със снимка (казват, че те привличали вниманието) - вятър, само създават грешна представа за истинския ми чар, ту без – внасяйки известна доза загадъчност, или може би по-скоро елем ...

galentin

Prose » Letters

1.1K 2

Митама 🇧🇬

Когато духът на починал човек бъде освободен, той се превръща в ками, а четирите души, които го изграждат, образуват т.нар. митама. Всяка една от тях представлява отделно лице, олицетворяващо определено качество на духа, допълвайки се взаимно с останалите.
Куши-митама - „Чудна душа”, която изгражда ...

macabre

Prose » Short stories

985

Мъж 🇧🇬

Мъж
- вече съм на седем и мама ми уши черен брич - радост голяма!... На бегом обикалям цялото село, да ме видят колко сербез съм с тоя опнат брич… За мой късмет се смрачи, и никой не ме срещна, никой не ме видя, никой не ми каза: „Я-я-я, пък много са ти хубави гащите!...”
Кой е като мен! Досега, сра ...

Volter

Prose » Short stories

1.7K 8

Приказка без край - Луната 🇧🇬

Приказка без край – Луната
-Аз съм най-неоправдания герой! За слънцето, вятъра, че даже и за гората толкова се говори... А за мен? – мърморела си луната.
Загърнала се по плътно с нежния си воал и продължила да крачи по небосклона.
-Мен даже рядко се спират да ме погледат... Особено през студените ве ...

Oracle

Prose » Stories for children

2.2K 2 4

Цветелина (част 4) 🇧🇬

Втора глава
Четвърта част
Като написа две-три писма по електронната поща, куриерът отвори куфара, извади нови дрехи, облече се и преди да излезе, натисна звънеца.
След минута влезе предишният слуга.
- Какво ще желаете, господине? ...

EvgeniKD

Prose » Novellas and novels

1K

Последна спирка 🇧🇬

Търсиш я отново там, където я изгуби миналия път. Пристъпваш бавно през мрака, разперил ръце, сякаш почти можеш да усетиш лепкавата тъма, полепваща по пръстите ти. Нощта се увива около тялото ти като гъста мъгла. Тежкият оловен въздух те задушава. Тишината никога не е била толкова плашеща. Чуваш сам ...

ANONIMNIQ

Prose » Short stories

1.1K 4

Сън в зимна вечер 🇧🇬

Седях си кротко във фотьойла, чатих си, надниквах по форумите, нормално прекарване на времето на човек от 21 в., на който приятелите му са основно виртуални. Тъпеех и завиждах. Завиждах на 99% от човечеството, че може да си легне и да заспи, просто така опирайки глава във възглавницата. За да съм че ...

Mouse-Rat

Prose » Short stories

1.3K 3

Ние 🇧🇬

Ние
Щастлива ли си? Не криеш.
Нещастна ли си? Не криеш.
Красива ли си? Не криеш.
Нежна ли си? Не криеш. ...

nightcam

Prose » Letters

1.6K 2

Монолог на един завистник 🇧🇬

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота... Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова опти ...

Daytona

Prose » Short stories

2.2K 16

Тогава, сега, завинаги 🇧🇬

Докато бягах през гората, се зачудих сама на себе си защо си навлякох поредната беля на главата.
Вярно, че „имението“, в което баща ми ме беше пратил, защото вече не можеше да понесе външния ми вид, не беше ЧАК толкова зле, но се чувствах като в кафез. Нека ви обясня какво представляваше „имението“, ...

kathya

Prose » Short stories

1.6K

Случайност? 🇧🇬

Като са малки всички момиченца, на принцески си играят, но аз раста и пак за принцеса се мисля. Чакам принца, чакам, все се оглеждам за него, а го няма. Изморих се да го чакам и реших една вечер да помоля Бог да го намери и да ми го прати. Аз много не вярвам, ама нищо не губя. Виждала съм хората да ...

ruji

Prose » Short stories

1.9K 1 3

Приказка - част 2 🇧🇬

Приказка - част 2
Дълбоко в една гора, в една тайна, от никого неоткрита пещера, закрита от клоните на вечнозелени многовековни борове живеела последната, останала в това царство, горска нимфа – Лилит. Тя била невероятно красива, с дълга червена коса, спускаща се на тежки къдрици по голите ù рамене, ...

Amiliq999

Prose » Stories for children

1.7K 3

Снежинките гледай* 🇧🇬

Вън вали. Сняг. Не всичко е бяло обаче.
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота. ...

swee7yy

Prose » Others

1.3K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Герой 🇧🇬

Птичката на щастието и Дявола 🇧🇬

Саша 🇧🇬

Научи ме да обичам 🇧🇬

Между мъже 🇧🇬

Възхвала на кафето 🇧🇬

Обичат ли мидите мляко 🇧🇬

Плесницата 🇧🇬

Приказка - част 3 🇧🇬

Колеж за бардове (глава първа) 🇧🇬

"O tempora, o mores!" 🇧🇬

Изглежда като реклама, ама не е 🇧🇬

Бях влюбена в едно момче 🇧🇬

Камъкът 🇧🇬

Той и То 🇧🇬

Цветелина (част 5) 🇧🇬

Избери 🇧🇬

Воловарски неволи 🇧🇬

Пречупено огледало 🇧🇬

Грешни спомени - 11 🇧🇬

Спор 🇧🇬

Разковани дъски -48 🇧🇬

Меглен 🇧🇬

Детската стъпчица 🇧🇬

Зевзеклък 🇧🇬

Урок по съблазняване 🇧🇬

Капки вода от Места 🇧🇬

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне... 🇧🇬

Митама 🇧🇬

Мъж 🇧🇬

Приказка без край - Луната 🇧🇬

Цветелина (част 4) 🇧🇬

Последна спирка 🇧🇬

Сън в зимна вечер 🇧🇬

Ние 🇧🇬

Монолог на един завистник 🇧🇬

Тогава, сега, завинаги 🇧🇬

Случайност? 🇧🇬

Приказка - част 2 🇧🇬

Снежинките гледай* 🇧🇬

Queue