Така се случи...
Един ден просто всичко свърши.
Той си тръгна по неговия начин, без да казва нищо.
Просто го видях как върви към метрото, прошепна ми с поглед колко много съжалява.
Съжаляваше, what ever. Не се обърна, не откъснах очи от него, ...
Моето име е Клошар
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева погл ...
Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...
Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...
Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...
Моето име е Клошар
"Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще."
Оскар Уайлд
Тази сутрин Звезда беше в добро настроение. Тананикаше си весело докато чакаше кафемашината да пусне и второто кафе. Засмя се наум и си помисли: „Най-после успях да му вляза под дебелата кожа! Хи-хи! Вчера докато си ...
Аз съм само едно куче. Едно обикновено, да кажем, Софийско куче. Ако ме питате за адрес, нямам такъв – бездомен съм. А как се озовах тук, това е друга история. Мълчалив съм по природа, не съм агресивен, не говоря (лая) много, но пък мисля задълбочено и с поглед към бъдещето. Настоящето е моето бъдещ ...
Рецепта за греяна ракия с Любов и... плетени вълнени чорапи
🇧🇬
Още е рано за Коледа, но... навън има сняг. А дойде ли първият сняг почвам да мисля за нея. По Коледа ставали чудеса... стават – ако ги пожелаеш. Стават по всяко време, всеки сезон от годината стига много да искаш нещо. Не вярвате ли? Ами опитайте! Аз го вярвам и знам, че се случва! Случвали са ми с ...
Било е там някога...
През един дъждовно-лъжовен ден, когато всяко нещо имаше за свое нещо друго.
Някъде там, по същото време, Малкото зло търсеше Голямата истина.
И я откри, защото там всичко беше като нея.
По същото време, точно по-преди, Малкото добро също търсеше Голямата истина. Ала по звездни н ...
Боян тъкмо се прибираше от поредната обиколка из западните части на страната.
Беше излекувал дузина безнадеждно болни и се чувстваше изтощен.
Реши, че ще се отдаде на няколкодневна медитация, за да възвърне силите си, но един от слугите донесе новина, която видимо щеше да промени плановете.
Баща му, ...
Онова чувство... Което предизвиква и радост, и тъга в един и същ момент. Което те изстрелва на върха на щастието и което те хвърля в мрачните дълбини на друг живот, неописуемо болезнен. Но каквото и да прави с теб, това чувство те поддържа жив. Вкарва отровата си в тялото ти, превзема те, обгръща те ...
Едва ли някой някога може да забрави първото си посещение в онези елитни клупове, където стриптизьорките се наричат елитни компаньонки, а бирата е заменена с уиски. Днес, когато си спомням за първият ми път там, ми се струва като най-далечният ми спомен, истината е, че само преди 1 седмица аз бях на ...
Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го, още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Так ...
Идеята за Славейчето е заимствана от приказката на Оскар Уайлд "Славеят и розата"
Искаш да ти разкажа история. Каква? Трагедия? Няма проблем. Моят живот е трагедия. Или поне част от него. Искаш да ти разкажа тази част? Няма проблем. Слушай...
Преди всичко трябва да знаеш, че някои хора в живота ни с ...
Преди години баба ми имаше голям кокоши двор – бели и червени, здрави носачки, които час по час огласяха махалата след поредното снесено яйце. Петелът беше един – червен, наперен, тежък. Час по час ухажваше госпожите и госпожиците (последните баба ми ги наричаше ”полатки”, такива, дето все още не сн ...
СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ
Гораните, макар и да са най-малката ентическа общност в Косово, са се разделили на няколко групички. Едните са се скрили високо в планините, другите са се доближили деликанто до големия град. Трети се правят на други, с надеждата да получат трошица внимание и закрила. Защото и предиш ...
Наваля ли се? Натрупа ли в душата ми доскоро празна своите лъжи? Тежи ми, явно си. Но поспри за малко, тежи, казвам ти. Няма място вече къде да трупаш. Топиш се в мен и бликваш от очите, сред сълзите. Спри да трупаш, умолявам те! Умориха се очите да ''ръмят'', душата да ''тежи''.
Затрупа ме с лъжи. ...
Колкото банално да звучи, разказът ми ще започне така. Седя пред кирливата клавиатура и беля кожички около нокътя на левия си палец със зъби. Кожичките ги беля, защото не мога да хапя клавиатурата, както бих хапал молива пред лист хартия. Ето един недостатък на прогреса. Седнеш да напишеш нещо гениа ...
Минаха около два месеца, откак Отлагане се уволни. Бяха много добри приятелки с Немипука, така че не можеха да не си тръгнат заедно, след като Немипука беше изритана от екипа... И не можете да си представите колко добре се отрази това на работния процес!
Вечно неприветливата Есен тази година се усми ...
Михал Михалев, дребен чиновник, дребен на ръст, с малки тънки мустачки, семеен от 20 години. Жена му, 45-годишна рускиня, Наташа Михалева, по баща – Безсмертная. Михал я докара преди години от бившия Съветския съюз, тогава младичка, крехка като брезичка, със сини като чисто небе очи и руси коси. От ...
- Ще ти донеса сода – рече Сашка - или предпочиташ чай?
- Чаша вино по-добре.
Тя излезе и се върна с бутилка евтино червено вино и една чаша. Само една. Не пиеше в четни дни от седмицата. Затова пък в нечетните се запиваше зверски, нахълтваше в букмейкърския пункт отсреща и вдигаше ужасен скандал, т ...
Лъки Ламендо лъска бомбето
на десния си чепик в левия крачол
на раирания костюм от Лучиано
за седемстотин и петдесет долара.
Лъки Ламендо погледна златните ...
Тя е доста грозна. При това - гола изпод кожух с дълги косми от миеща се мечка. И когато влиза разкопчана в студиото, погледите се приковават. Още преди да свали с присъщия си жест това космато палто, всички вече се досещат. И очакват. С ужас и настойчивост. И с бялото хладнокръвие на страха, че ще ...
Вървя си из улиците пусти на моя град.
Разхождам се, а вън е смразяващо хладно и тихо. Аз вървя, но спирам на малката и
затънтена уличка, особено зловещо самотна. Сядам на отсрещната пейка. Звукът на птиците в тишината отеква и украсява есенно-зимния пейзаж. През мен се появяват котки - две, три, а ...
- Ходих до магазина. Имаше някаква промоция. Купих, прибрах се, видяхме се с Емилия. Да знаеш с нейния непрекъснато се карат. Кой накъде ходи не е ясно. Видях я с един друг. Нещо тихо се хихикаха.
- ...
- В общината ония мърли не се помръдват, няма да ти свършат никаква работа. То едни документи, вз ...
Музиката — тя ме влудява. Усещам всяка нота по тялото си. Тя гъделичка усещанията ми. Прекрасно е — вселява се в мен. Невидима е, но мога да я усетя. Тя е като огън, който ме изгаря, изпепелява и искам още. Тя е като вода, която ме успокоява — студена, протича през мен. Побърква ме, но ми харесва та ...
ОЩЕ ЗА ТРИМАТА БРАТЯ И
ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
По въпроса за опазването на златната ябълка и ролята на тримата братя в този процес се дискутира отколе по нашите земи. Дискусиите се изостриха след отпадането на забраната за дискутиране на публични места, но както преди, така и сега, отношението на братята къ ...
Ако се чудите какво правя в десет и половина вечерта на пейката пред блока, ще ви кажа. Мисля. И ще ви кажа за какво.
Не съм първа младост, от осемнайсет години съм женен. И цял живот съм стоял до полата на жена ми.
И то не да речеш, че не са ме харесвали - не че съм хубавец, ама хващам око - висок ...
Гледаш ме с обич. Супер, обичаме се, колко забавно звучи. И какво от това, че се обичаме - нищо. Само като ме погледнеш, знам какви ще са следващите шест или седем изречения, които ще изречеш. Супер, значи освен че се обичаме и се познаваме. По-прекрасно няма как да стане. Супер... скучно ми е вече, ...
Бързо и неусетно лятото отмина като перце, което понесено от вятъра се беше изгубило из безкрайното синьо небе. На мястото на топлия и усмихнат Август сега царуваше сивият и студен Ноември. Той отмъкна ярките слънчеви лъчи и ги скри зад големите си натежели и мрачни облаци, покриващи цветното някога ...
It’s Sunday morning. The laughter of little children playing outside woke me up. Little bastards. What time is it? It’s so dark in my room. Oh, wait, the curtains are covering the windows. I reach for my phone. It’s 9am. F***ing children. I wish they drowned so I don’t have to deal with their annoyi ...
Никулденски шаран
- Още ги няма. Ще дойдат по никое време.
- Стига бе жена, щом са казали, значи ще дойдат.
-Закъсняват, човече. Кога ще дойдат, кога ще приготвям.
-Ама и ти си една. Я сядай тук до мен и гледай телевизия. ...
ПРИЯТЕЛСКИ СЪВЕТ
Чака я пред входа около десетина минути, но под аргумента на минусовата температура се вмъкна в кафенето, самообслужи се, отпи от кафявата течност и запали нова цигара.
„Такава си е Деяна, никога не е точна, загориманджа е, ама пък през много капии е минала и ако тя не ми даде съвет ...
- Вики, в неделя трябва да закарам нашите до село. Щели нещо да делят.
- Че те нали се делиха още преди години.
- Тогава делиха имотите - нивите, къщата. Сега чичо ще се пенсионира и иска да направи ремонт на къщата, за да живеят там. Имало някакви вещи. Предполагам, че повече им се иска да се срещн ...
ПРИШЕДСТВИЕ ІІ-ро
Аз съм онази Гуцила, дето преди време придойде на двуместен звездолет от Сириус заедно с мъжленцето си, Муцинг, но се прибра самичка, щото той се залюби с местната хубавица, Дешка Дашната, пък аз не можах и да си взема с мене оня левент, Грую, защото нямало да издържи на ЖЕ-тата.
С ...
Нима очакваш да те чакам вечно?
Да бдя над телефона и да очаквам твоето позвъняване?
Не!
Стига вече, изгубих достатъчно сили, чувства, емоции и очаквания по теб. Не мога да продължавам да се надявам на нещо, което така или иначе знам, че никога няма да имам. Просто си запълваш времето, нали?... Само ...
Анелия и Борис
Глава шеста
Анелия Димитрова Беремлийска, по мъж Тимова, беше родена в София. Родителите й бяха учители и имаха желание единствената им дъщеря да поеме щафетата на трето поколение софийски учители. Един от чичовците на баща й е бил директор на Първа мъжка гимназия. Тогава то е било на ...