Short stories and prose by contemporary authors

43.1K results

Ами така... 🇧🇬

Плаши ме Божията обич и проницание.
Плаши ме, че Той знае кое е по-доброто!
А то не винаги съвпада с моите молитви...
Плаши ме несигурността,
която не се определя от липсата на вяра. ...
1.1K

Интелектуалката, фитнес батката и странният 🇧🇬

Тонката беше ядосан. Беше си пропуснал тренировката, което в неговия случай означаваше, че беше изпуснал кулминацията на деня. Нямаше да хвърля щанги по пода в залата, нямаше да грухти и пръхти, мъчейки се да се пребори с тежестите, но може би най-голямата загуба беше, че нямаше да проведе дежурния ...
1.6K 3

Тази неделя, онези години 🇧🇬

Ще стана рано, липите навън ще ме събудят, слънцето ще прилича на яйчен жълтък. Ще изляза около осем, ще прекося пътния възел и ще се наредя на касата. Гарата ще бъде чиста и красива. Билетът ще бъде в две посоки, до село и на другия ден обратно. В купето ще се правя, че чета вестник, а ще гледам вт ...
1.7K 14

Турски жълтици 🇧🇬

Някога дядо Найдо беше кротко момче, което раснеше смирено в пасторалната атмосфера на своето семейство. Играеше на воля по поляните на родното си село Шума, помагаше в отглеждането на домашните животни и в градината. Семейството му беше бедно, но задружно и силно православно. Майка му - баба Нуша, ...
1.2K

Мат! 🇧🇬

Пак там…
В кръчмата…
На масата!
В ъгъла…
Но само четирима… ...
1.2K 4

Ами сега? 🇧🇬

Не съм суеверна. Не ходя по врачки и екстрасенси, не търся контакти с отвъдното.
Но има нещо, в чиято достоверност съм се убедила от съвсем млада възраст, и това са зодиакалните знаци. Интересът ми бе провокиран от моя приятелка, голям спец в тази област, откакто я помня. Естествено, не приех веднаг ...
1.4K 5

Дългата нощ на Кенида I - Когато се събудиш, преди да правиш друго, е разумно да провериш кой си 🇧🇬

Не бих казал, че обичам тишината. Когато е тихо, винаги се чува брумът - онова иначе недоловимо, но постоянно боботене на застиналата реалност. Ала този гръм, дето прекъсна най-сладкия ми сън, изтръгна ума ми и ме остави сам с клетото тяло.
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
1.5K

Червеното море на Ясемин 🇧🇬

Високата печка, боядисана със бронзова боя, трещеше в ъгъла на класната стая от сложените сухи дърва. Кюнците се бяха зачервили от топлината. Учителката, седнала на дървения стол с кафява тапицерия, бе мушнала студените си длани в ръкавите на плетената меланжирана фанела. Косите, също като цвета на ...
1.4K 7

Медальонът в огледалото 🇧🇬

1
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
977

Нещо като разказ 🇧🇬

Все едно нещо се счупи и нищо между нас вече не е както по-рано. Случи се изведнъж. Поне за мен. Рязко и неочаквано. Но не като удар, а смачкващо и страшно, колкото предателството. Как ми липсва твоето: "Обичам те!". Не посмя да ми обясниш каква е причината, но сме разделени. Разстоянието от твоето ...
1.8K 11

Софийска сага 18 🇧🇬

Софийска сага 18
Глава петнадесета
Нека оставим Симон да чертае бъдещето си в Париж и да погледнем настоящето на Бонка в Мароко.
Един французин беше формулирал в едно изречение понятието Мароко. „Това е страна, където слънцето няма топлина, цветята нямат мирис, жените нямат свян и мъжете нямат чест“ ...
1.3K 2

Фасовете на непушача 🇧🇬

Фасовете на непушача
18:00
Флора най-обичаше след уморителен и дълъг ден да се прибере вкъщи, да си пусне духащата печка, да си съблече всички дрехи, освен бельото, и да се сгуши до печката. Лягаше с гръб към нея и все едно някой нежно я обгръщаше в топлите си прегръдки. Някой, който нямаше да я при ...
1.1K 2

Окъс(н)ели разкази - 12 🇧🇬

Това е последната част от разказа за свраката и пръстена… Надявам се, спомняте си, че открихме къде е гнездото ù, за което помогнаха няколко приятели, а най-много - бай Илия. На всички - моята благодарност!
„Интересна работа?!” - Мисля си, докато кошът на авто-вишката ме издига нагоре –„Ако беше за ...
833 3

Краят на слепотата(14)последна част 🇧🇬

Две години по-късно
Сусана
Целият апартамент ухаеше на пуканки. Беше събота вечер. Емилио никога не спомена повече за случая с ваната, а Сусана не сподели дори с Мария Хосе.
–Какво става с теб? Не излизаш с приятелки. Накрая в манастир ще отидеш!
Сусана много пъти вземаше решение да му разкаже, но с ...
2K 12

Красотата на една несбъдната мечта 🇧🇬

Минаха много години от деня, в който те видях за последно... А сякаш беше вчера. Една мечта, избледняла в морето на годините, а бе една от най-истинските ми мечти, която за жалост остана мечта. В онзи ден знаех, че може да не се видим повече. Той заминаваше далеч, нямаше за какво да се връща. Никога ...
1.2K 2

Картината на Господ 🇧🇬

Господ и Дяволът бяха още деца и бяха оставени да си играят. Малко нелогично, предвид факта, че е невъзможно дете да създаде света, пък светът още не е съществувал, преди детето да порасне, но религията едва ли ще пострада от един парадокс повече. Както може да се очаква, Бог рисуваше, а Дяволът вся ...
1.2K 1

Една тъжна история 🇧🇬

Живот и смърт
"Още един ден мина от моя скучен живот. Въпреки че всички казват, че животът е нещо много забавно и пълно с изненади, за мен той е нещо скучно и монотонно. Живея в град, където нищо интересно не се случва." Това беше моята обичайна фраза до деня, в който всичко се промени.
Бях уморена ...
915 2

Утринта... 🇧🇬

Утринта беше мрачна и тягостна, покрита с мъгла и мраз... Тя се протегна в леглото, котето мъркаше блажено до ухото ù и се опитваше да се намести до нея. Стана и погледна часовника - показваше едва 6 часа. Постави чашата с вода в печката и завъртя копчето... Шумът достигна опънатите нервни окончания ...
1.4K 2

Софийска сага 17 🇧🇬

Софийска сага 17
Глава четиринадесета
Ноември беше студен и ветровит. Парижани се стараеха да бъдат на улицата колкото се може по-малко. Отгоре на всичко това, непрекъснато валеше дъжд. Тук никога не валеше като из ведро. Водните капки бяха като прашинки, които бавно падаха и всичко се просмукваше о ...
1.5K 5

Краят на слепотата(13) 🇧🇬

Доктор Хавиер Раес
Докторът пристигна на летище Барахас по-рано. Седна в чакалнята и отвори таблета. Трябваше да убие времето, докато пристигне самолета от Тенерифе. Прочете пощата си,написа няколко мейла и се прехвърли на книгата, която четеше,когато имаше време. Трябваше да върне няколко страници ...
1.7K 4

Къде е проклетата котка? 🇧🇬

Съседите заминаха на меден месец и ми оставиха котката си.
Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка „Живот” (ако имаше начин - и „Живот след смъртта”), да отида на психиатър, да се изповядам и да си взема последно „Сбогом” с личния си лекар...
Оранжеват ...
3.3K 2 29

Дилема 🇧🇬

Някога ме учеше…
После станахме приятели…
Вика ме, да се видим, да си побъбрим…
И се видяхме, и си побъбрихме…
И ме разсмя… ...
1.3K 3

Върхът 🇧🇬

Върхът
Земята наоколо пустееше. Един равен песъчлив терен, осеян с малки шубраци тук и там, докъдето погледът ти стигаше. Имаше нещо заплашително сред това място. Сякаш всеки миг се очакваше нещо да се случи.
Той бавно се надигна от земята и объркано загледа пейзажа. Не помнеше как се е озовал тук. ...
1.1K 2

Жълта рокля 🇧🇬

- Бабо, аз дойдох!
Ясемин отвори сивата желязна порта и с нетърпение погледна в пощенската кутия. Усмивката ù изчезна, щом видя, че е празна. Пак беше празна! Детето отпусна рамене и кафявата кожена ученическа чанта се изхлузи от гърба ù. Шарената апликация на усмихнатия мечок ù се видя също тъжна.
...
1.8K 12

Една любов 1 🇧🇬

И тази нощ отново те сънувах - облечена в бели одежди, ти стоеше там и плачеше. Търсеше помощ, но наоколо нямаше никой друг, освен мен, а нощта беше зловеща, търсеща жертвите си, криеща хиляди опасности. Бях само аз - този, който се закле, че винаги ще те обича, пази и помага, и ти - тази, която го ...
1.2K

Кратък обзор на една кратка идилия 🇧🇬

По-голяма част от животите си прекарваме в надежди. По-голяма част от надеждите ни са напразни. Някои надежди се сбъдват, само за да ни покажат колко са били глупави и колко сме били глупави ние да повярваме, че нещо може да ни направи щастливи. Останалите просто забравяме и те остават затрупани няк ...
1.3K

Невероятна ваканция част 1 🇧🇬

Името ти е Дженифър и си на 16, живееш в България заедно със семейството си. Да, името ти е необичайно, но това е така, защото майка ти е от България, а баща ти - от Великобритания. Бяха пробвали да живеят в родината на баща ти, но майка ти предпочела да се върнат в България. Е, както и да е. Беше с ...
1K 1

Среща 🇧🇬

Този разказ публикувах в списание "Пламък" преди години (Споко, няма да си търсят авторските права!). Като си помисля това си бе и си остава пробив на една подценявана тематика в едно наистина елитно литературно списание.
Но да се върна към него ме накара не спомена за публикацията, а един разказ на ...
1.8K 5

Неостаряващи целувки 🇧🇬

"Милиони звезди в нощта,
като хиляди песъчинки.
Изгряват и гаснат сега...
Коя съм аз?!
Еднакви са всички…" ...
1.5K 6

Софийска сага 16 🇧🇬

Софийска сага 16
Глава тринадесета
Емиграционната служба се намираше в западното крило на аерогара „Орли“. Тук работеха десетина служители, говорещи почти всички езици на света. Бяха много любезни с кандидатите да станат „французи“, но с типичната френска студена любезност. В тези години кандидатите ...
1.2K 6

Тримата братя и златната ябълка 🇧🇬

Имало едно време трима братя. В двора на къщата им растяло ябълково дърво, което всяка година раждало по една златна ябълка. За нещастие, всеки път идвала триглавата ламя и я отнасяла. Минало време, братята пораснали и решили вече да не са такива харабии. Най-големият брат казал:
- Писна ми оная уру ...
2.1K 3

Съдебна зала № 7 🇧🇬

Точно в 8.30 часа сутринта съдия Х отвори очите си. Обзе го неприятното усещане, че го чака още един отвратителен, скучен и неприятен ден в провинциалния съд. Стана и с достолепна крачка се отправи към умивалника, където дълго време се любуваше на своя достолепен образ в огледалото. Всъщност съдия Х ...
1.3K 3

Вяра 🇧🇬

Първото нещо, което видя, след като се изправи пред огледалото, бе голямата синина на дясната си буза. Огледа лицето си от всички страни и установи, че има още една малка синина над лявата вежда, устната ù бе разранена и изпитваше ужасна болка под брадичката си – точно там, където той я беше стиснал ...
1.3K

Анунаките в потрес от Земята 🇧🇬

В световната преса гръмна новината, че Джоди Фостър е засякла кодирано съобщение между кораба-майка и Нибиру.
Както добре знаем, след участието ù в „Контакт“ извънземните я търсеха за щяло и нещяло.
Макар останалия свят да подхождаше скептично към новото амплоа, личният ù психиатър д-р Лектър я разб ...
985

Случайност или... 🇧🇬

- Имаше, скъпи малък приятелю, едно време, което някои го помнят, други са чували за него, а трети - като теб, се подсмиват и не вярват, но го имаше. И то не беше отдавна - съветваше спокойно, бавно и внимателно, възрастен човек, с посивяла коса и глас на човек, който е скрил много мъка в себе си, м ...
1.6K

След края на лятото 🇧🇬

Приседнал на пустия студен есенен бряг, протегнах ръка и взех клончето, донесено незнайно откъде, заровено отчасти в пясъка.
Потопих го в солената вода и зарисувах с думи образа ти.
Вълните леко пробягваха по повърхността на морското огледало.
После идваха до мен, прочитаха какво съм написал и изтри ...
1.1K

Баба Райна 🇧🇬

Когато люляците цъфнаха, Албена реши да отиде при любимата си баба Райна, която цяла седмица не беше виждала. Старицата живееше сама. Но все още беше добре и на крак. Албена колко не я моли да дойде да живее при тях. Тя все казваше: "Тук съм са родила, тук ше умра. И ше ма заровите до дядо ви Гьорги ...
1.5K 2

Да се казваш София 🇧🇬

За да се казваш София, трябва да си изтъканa oт Вяра, Надежда и Любов и да носиш вечното послание и след края на дните си. Това е името на мама. Тя е София и днес, на 26 май, трябваше да навърши 71 години. Много трудно мога да говоря за нея в минало време. Сълзите рукват и се стичат по лицето ми, а ...
963 1

Във властта на морето - 9 🇧🇬

КАПИТАН СЕВАРО СКЪРБИ
КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ВЕНЕЦИЯ
Островът не беше се променил много през тези години.
И все пак Куинси нямаше как да не забележи, че северната му страна е почти наводнена, а дърветата - изкоренени.
Какво ли бе ставало тук? ...
1.3K