Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Destum ~ III глава 🇧🇬

III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...

Jeny1y0y

Prose » Science fiction & fantasy

829

Краят на слепотата(12) 🇧🇬

Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...

Enena

Prose » Novellas and novels

1.8K 8

Той! 🇧🇬

Едно момче завладя целия ми свят.
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...

MarryJanne

Prose » Others

1.3K

От двете страни на огледалото 🇧🇬

Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...

Ralina13

Prose » Others

1.4K 8

Тайният живот на никому известния някой си 1 🇧🇬

1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...

ivankovich

Prose » Humorous

1.3K

Страст и смокини в края на лятото 🇧🇬

Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...

contessa

Prose » Short stories

1.4K 2 27

Розалия и момчето 🇧🇬

> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...

gudman

Prose » Short stories

1K 1

Съвършената 🇧🇬

Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...

hristam

Prose » Science fiction & fantasy

1.4K 6

Лечителят 🇧🇬

- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...

krashkov

Prose » Short stories

1.2K 2

Неизпратено писмо 🇧🇬

Здравей, безименна,
Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е ля ...

m1l3t0

Prose » Letters

1.6K

Инияна 🇧🇬

Инияна
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...

Раш

Prose » Short stories

1.3K 1

Трите свята - приказка 🇧🇬

Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...

suhache

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1

Танцът на водата 🇧🇬

Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...

just-inlove

Prose » Short stories

1.3K

Земетръсни размисли... 🇧🇬

Охлювите
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...

Volter

Prose » Short stories

1.1K 4

Кукла 🇧🇬

Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1.3K 3

Класьор за мечти (Из „Опушено небе”) 🇧🇬

Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...

azura_luna

Prose » Short stories

2.7K 31

Пеперуди от хартия 🇧🇬

Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...

Mist

Prose » Short stories

2.2K 3

Нелиса във виртуалната джунгла 🇧🇬

Нелиса във виртуалната джунгла
Да не повярваш какви нови болести се нароиха, откак има Интернет!
Уж при виртуалното общуване няма как да се предават по въздушно-капков или по полов път, ама въпреки това се разпространяват като истинска вирусна инфекция...
Но най-добре да почна съвсем отначало.
Първо ...

ananel

Prose » Humorous

1.7K 5

Инкубус 🇧🇬

Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...

presian_penchev

Prose » Science fiction & fantasy

2.8K 1 1

Пейка 🇧🇬

Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…
В отчуждените скорости и нищожн ...

WIK

Prose » Others

1.5K 2

Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка 🇧🇬

Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се п ...

lubara

Prose » Short stories

2.1K 7

из "Печен картоф" 🇧🇬

Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...

dimitrina-sabcheva

Prose » Short stories

1.3K 3

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (5-а част) 🇧🇬

роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

1K 3

Камъни 🇧🇬

Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...

ljubomira

Prose » Others

1.4K 2

Понякога... 🇧🇬

Понякога искам просто да ми кажеш, че не искаш да си тръгна, че имаш нужда от мен, че ще ти липсвам...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да ...

heretik

Prose » Letters

2.1K 3 3

Софийска сага 12 🇧🇬

Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 1

18+ Нейната картина 🇧🇬

Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

2.2K 6

Другият свят 🇧🇬

Другият свят
- Беля, не разбирам. Нищо ти няма. Какво те притеснява?
- Не знам.
- Всичко ти е наред - кръвна картина, ЕКГ, ЕЕГ. Какво още да ти направя? Рентген? Искаш ли?
- Не! Дишам си. ...

tiha

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Дъждът 🇧🇬

Дъждът
Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ...

chergligan

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 8

Приключенията на малкото щурче 🇧🇬

В липовата полянка живяло малко щурче.
Вечер се наслаждавало на Луната, която бдяла винаги по едно и също време над главата му. Приятелките му светулките решили в нощта, когато Луната е пълна, да му направят изненада.
Полянката била липова, защото от двете ù страни две огромни липи я обграждали с кл ...

elenasim1

Prose » Stories for children

3.3K 24

Роза 🇧🇬

Тя претърпя бури, ветрове, но остана непоклатима. Жарко слънце я изгаряше, друг път проливни дъждове се изсипваха отгоре ù. Понякога мислеше, че няма да издържи повече и ще се прекърши. Понякога волята ù отслабваше и страховете ù я превземаха. Но тя чакаше. По-добрия ден…
Спомняше си как като малка ...

albaJ

Prose » Short stories

1.6K 1 1

Красавицата на квартала 🇧🇬

Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, ...

slan4ogled

Prose » Others

1.2K 1

Прозорецът 🇧🇬

Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...

zelena

Prose » Short stories

2.7K 61

Желаеше истината 🇧🇬

Желаеше себе си от истината, която ти казваха другите, без да помислиш "Дали е така?". Да помислиш, че са прави. По-важно е да робуваш на себе си с една неистинна представа за образа, който беше си изградил. И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупк ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Окъснели разкази - 10 част. 🇧🇬

Втората част на този разказ.
Рисунката е на Евгений Иванович Чарушин - "Болтливая сорока"
Б.
Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!
Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кр ...

kalin8

Prose » Short stories

749 3

Ти остана неразбран 🇧🇬

Ти си там. Но не при мен, далеч си. И не подозираш за нещата, които искам да ти призная, нали… Има ли значение? Едва ли. И все пак ще ти кажа. Имам нужда от теб. Искам те, до мен, при мен, с мен. Искам да те гледам, да ти се усмихвам и да ти се любувам, а ти скромно да навеждаш глава. Искам да слуша ...

liubomira97

Prose » Letters

1.5K 1

Една приказна звездна нощ 🇧🇬

Една приказна звездна нощ
Лятната нощ легна уморена над градчето, клепачите ù натежаха, косите ù се разпиляха по улиците, а мътните светлини на фенерите опитваха да покажат на минувачите пътя. Градът още шумеше, смущавайки съня ù. Забързани, хората бяха забравили за смяната на деня и нощта. Лутаха с ...

just-inlove

Prose » Short stories

1.2K

Сбъднати желания 🇧🇬

Калоян се качи високо в планината и тръгна по една обрасла с треволяци пътека. Не след дълго намери това, което търсеше – пуста полянка. След като се увери, че наблизо няма други хора, коленичи и започна да комуникира с някаква негова си висша сила. Нищо друго не му оставаше, понеже не беше вярващ х ...

Heel

Prose » Short stories

1.3K 1

Софийска сага 11 🇧🇬

Софийска сага 11
Глава осма
Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше но ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 1 3

Веднъж срещнах 🇧🇬

Веднъж срещнах един просяк, който извади от коша парченце хляб. Спрях го и го запитах какво е работил в миналото, а той ми отговори, че е бил инженер, а сега не може да си намери работа. Вкъщи децата му гладували.
- Търсят все млади, за да могат да ги лъжат по-лесно шефовете им - отговори той.
Сведо ...

mari45

Prose

1.1K

Short stories and prose by contemporary authors

Destum ~ III глава 🇧🇬

Краят на слепотата(12) 🇧🇬

Той! 🇧🇬

От двете страни на огледалото 🇧🇬

Тайният живот на никому известния някой си 1 🇧🇬

Страст и смокини в края на лятото 🇧🇬

Розалия и момчето 🇧🇬

Съвършената 🇧🇬

Лечителят 🇧🇬

Неизпратено писмо 🇧🇬

Инияна 🇧🇬

Трите свята - приказка 🇧🇬

Танцът на водата 🇧🇬

Земетръсни размисли... 🇧🇬

Кукла 🇧🇬

Класьор за мечти (Из „Опушено небе”) 🇧🇬

Пеперуди от хартия 🇧🇬

Нелиса във виртуалната джунгла 🇧🇬

Инкубус 🇧🇬

Пейка 🇧🇬

Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка 🇧🇬

из "Печен картоф" 🇧🇬

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (5-а част) 🇧🇬

Камъни 🇧🇬

Понякога... 🇧🇬

Софийска сага 12 🇧🇬

18+ Нейната картина 🇧🇬

Другият свят 🇧🇬

Дъждът 🇧🇬

Приключенията на малкото щурче 🇧🇬

Роза 🇧🇬

Красавицата на квартала 🇧🇬

Прозорецът 🇧🇬

Желаеше истината 🇧🇬

Окъснели разкази - 10 част. 🇧🇬

Ти остана неразбран 🇧🇬

Една приказна звездна нощ 🇧🇬

Сбъднати желания 🇧🇬

Софийска сага 11 🇧🇬

Веднъж срещнах 🇧🇬

Queue