Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Онзи.. 🇧🇬

Всяка една от нас е имала онази „тайна обич”, която дори и след години не се забравя и онзи мъж, заради който би оставила всичко и всички. Всяка една от нас е била в ситуацията да се събуди до един, а да иска да види „него”. Всяка една от нас е изпитвала болката от раните, които ни оставя онази любо ...

zority_bs

Prose

1.3K 5

Портрет - 18част: Ще танцува! 🇧🇬

Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...

kalin8

Prose » Short stories

661 2

Реквием за една греховна любов - глава четвърта 🇧🇬

Реквием за една греховна любов
Глава четвърта
Париж беше пленил Емилия. Ярко осветените булеварди, хилядите уютни кафенета, кварталните бистра, луксозните ресторанти , гарнирани с много музика и прекрасни вина, това беше Париж. Когато посетиха музея в старата парижка гара и съзерцаваха платната на н ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.1K 3

Цирк 🇧🇬

Като мъничко дете, изгубено в тълпата, стоя с балони в ръка и крещя на света колко съм щастлива. Като клоун всеки ден слагам грим, изобразяваш усмивка, приветлива за всички, преди да започне представлението ми... преди да започне моят ден. Като акробат на тънко въже балансирам гнева и тъгата си. Кат ...

kat4o

Prose

737 4

Монпелие 🇧🇬

Задушна лятна вечер, навън е вече десет часа, а сигурно температурата е 28 градуса. Чува се тихата песен на щурчетата, едвам доловим сред шума на колите. На 6 км от Средиземно море, в един „малък” за Франция град (колкото Пловдив), където времето винаги е хубаво и топло. Топли са и хората, усмихнати ...

vili_tr

Prose » Others

1.3K 4

Реалност или илюзия 🇧🇬

Сърцето ми тупти, а ръката ми трепери. Замислена за изминалите дни. Опитвам се да разбера как се чувствам, опитвам се да разбера правилния път, опитвам се да съм силна, опитвам се да се боря със себе си, опитвам се да не мисля за чувствата и да се наслаждавам на моментите, опитвам се, но в съзнаниет ...

detelina4lista

Prose » Letters

1.3K

Малките неща 🇧🇬

Радвам се на голям букет за някой празник, но се радвам повече на малко цвете, подарено без повод. Радвам се на плюшена играчка, която мога да прегръщам, но се радвам повече, ако ми подарят прегръдка. Радвам се, когато ми пишат нещо мило, но повече се радвам, когато ми го кажат в очите със усмивка. ...

kat4o

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

967 1

Из "Хроника на нашата любов" 🇧🇬

Знаеш ли колко ужасно се чувствам? От три дни ходя по лекари и изследвания и всички гледат през очилата си и ми кимат успокоително, но не разбират какво причинява световъртежите и замайването ми. Всички ме питат съчувствено дали имам лични проблеми. „Не повече от всеки друг.” – отговарям им с ясното ...

Мимче

Prose » Others

1.1K

Via sacra 🇧🇬

На масата лежаха разхвърляни чертожни скици. Беззъби, моливите се търкаляха в тревата. До декоративната ограда розите изпъваха пъстрите си роклички с аристократичен маниер. Къдрееше небето по водното огледало в алпинеума. В стар, люлеещ се стол, дремеше архитектът. Резето на портичката прищрака откъ ...

azura_luna

Prose

1.6K 41

Просто повярвай 🇧🇬

Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...

lorito98

Prose » Short stories

1.2K

Игри на съдбата 🇧🇬

Когато го видя за първи път, бе още дете (само на 15) , а той - войник. Тя бе на зелено училище, той в казармата наблизо. Гледаха се от разстояние дълго и продължително. Той бе захласнат от нежното и плахо момиче, превръщащо се в жена.
Една вечер на лагерната забава той се прехвърли през оградата и ...

honesty

Prose

909

Щастлив край 🇧🇬

Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...

emocionalna

Prose » Short stories

1.5K 2

из Приказки от Никъде - Инцидент в кухнята на Шира 🇧🇬

ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...

Bersek

Prose » Short stories

1.1K

Спомените за онези лета 🇧🇬

Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...

fammie

Prose » Short stories

876

Да бъдем хора 🇧🇬

Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти, от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на че ...

lility

Prose » Others

970 1

Реквием за една греховна любов - глава трета 🇧🇬

Реквием за една греховна любов
Глава трета
Пролетта наближаваше с всеки изминал ден. Температурите се покачиха и във въздуха се носеше ароматът на първите пролетни цветя. От няколко дни, всяка сутрин, Професорът се разхождаше из градината на къщата си и оглеждаше поникналите растения. Мисълта му беш ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1K 1 3

Писмо 🇧🇬

Здравей, мамо,
Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така, на прага. Животът е там и го виждам добре, но малко ме е страх да направя първата крачка. Съзнанието ми се разкъсва от мисли, пра ...

kathi3

Prose » Letters

1.3K

Инсайт 🇧🇬

Инсайт
- Всяка жаба да си знае гроба!
- Не се заблуждавайте, че живеем в гьол! Ние не сме жаби! Ние сме просто... смъртни.
- И вие като тях значи – смъртни! Дори признавате, че и живеете в гьол?
- Само ако възприемате хората като жаби! ...

PetroffSlav

Prose

1.7K 1

Писмо от любовта 🇧🇬

Аз съм любовта - онази, която очаквате, онази, от която бягате, онази, която дарявате и онази, която пестите.
Уморена съм. Уморена съм от лъжите, които говорите, от празните обещания, които давате, от неискрените думи "обичам те" и от недоверието помежду ви. Вие ме убивате. Бавно и мъчително. Всеки ...

gab4o95

Prose

1.1K 4

Новата Алиса 🇧🇬

Новата Алиса
Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.
Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне ...

Незнам_коя_съм

Prose » Others

1.1K 3

Бях твоят ангел 🇧🇬

Дори не мога да заплача. И моите ли сълзи достигнаха предела? Мислех, че никога няма да свършат, но дори очите ми сега пресъхнаха. Чувствам се сама. Някога бях толкова щастлива. Сърцето ми се пръскаше от радост. Усмихвах се всяка секунда. Умеех да живея и да се забавлявам. Днес обаче се превърнах в ...

lility

Prose » Others

953 1

Роуз 🇧🇬

Посвещава се на всички изстрадали души, които остават неразбрани, подобно на William Bruce Rose.
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирон ...

stasi95

Prose » Short stories

1K

Реквием за една греховна любов - част Втора 🇧🇬

Част Втора
Юли беше необичайно горещ. След 15 август времето стана по-приятно. Летните горещници бяха свършили. На Женския пазар се появи кехлибарено грозде и огромни сливенски праскови. Градът започваше да се съживява. Отпускарите се завръщаха, загорели и обеднели. Лека полека задръстванията се уве ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.7K 3 5

Моя любов 🇧🇬

Моя любов
Нощта спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ропота на дъждовните капки. Нощ, но без звезди и луна. Няма светлина. В тъмната нощ вървя по улицата, с горда изправена глава, но не устремена. Накъде съм тръгнала ли? И аз не знам. Вървейки, си задавам въпроса „Къде отив ...

usmiwkata

Prose » Letters

1.7K 3

Цветът на любовта 🇧🇬

Представете си, че когато се родите, със вас на бял свят се появява и едно бяло платно! Чисто и неопетнено като вас. Със всяка ваша нова крачка, върху него се появява нова точка, нов цвят... нова история!
Един ден нещо се случва, нещо, което не е било преди. Ново чувство, красиво и неповторимо и вър ...

Punki

Prose » Others

2.1K 4

Скиталци (продължение) 🇧🇬

Рамаади се доближи до ухото на Джон и му прошепна, че това може да бъде капан. Момчето можеше да служи за примамка. Лукавостта на раксините не знаеше граници.
Въпреки опасенията си, тримата тръгнаха след момчето през една малка, почти незабележима пътечка през шубрака. Инстинктите на младия индиец и ...

onepagelife

Prose » Science fiction & fantasy

714

Шоколадова ябълка 🇧🇬

- Един адепт на острието - обясняваше Скиталецът. - Трябва да умее да прави с оръжието си какво ли не. Например... - човекът прошепна нещо в ухото на Но Щен Вълк, който ядеше ябълки от купата в ъгъла на доджо и връщайки се в центъра на залата с чинийка в ръка, кимна на вълка, който хвърли към него е ...

Bersek

Prose » Short stories

1.1K

Стената на Мълчанието 🇧🇬

Стената на Мълчанието
Денят, подобно на другите й работни дни, не бе лишен от напрежение. Независимо от прецизната подготовка, все пак изкачаха дребни пропуски в организацията, допуснати, макар и незначителни, грешки от страна да доставчици и партньори, неочаквани допълнителни изисквания, дори необо ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

1.7K 8

Пътни произшествия част1 🇧🇬

ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ
Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието. Термометрите гонят рекорди, като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли-август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещи ...

alexss

Prose » Short stories

1.6K 2

Реквием за една греховна любов 🇧🇬

Реквием за една греховна любов
Част първа
Макар и лято, днес времето беше облачно и доста хладно. Имаше студен вятър и всички бяха облекли якета, сака или някоя по-топла дреха. Всички държаха цветя и тихо разговаряха на малки групички. Гробището беше далече и хората идваха с коли. Пред църквичката б ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.3K 1 5

Понякога... 🇧🇬

Когато тръгваш по пътища непознати и безцелно се скиташ из тях. Когато заставаш пред огледалото и виждаш образа отсреща и не изпитваш нищо освен съжаление. Не чувстваш нищо, освен собственото си падение. Когато станеш сутрин, без причина, за която да се усмихнеш и замръзнеш при допира на този, който ...

lility

Prose » Others

1K 2

Когато стигнеш върховете… /черен хумор/ 🇧🇬

В този ден дяволите сякаш го бяха стиснали за гърлото. Отвреме навреме го освобождаваха от захватката си и когато, аха, аха, да си поеме дъх, пак здраво го вкопчваха. В моментите на отхлабване Димо започваше да се мята като обезглавен петел и да полага неистови усилия, за да стане от дивана. Опитваш ...

Eia

Prose » Others

1.4K

Амулетът 20 🇧🇬

Египет 870 година преди Христа
Веслата на тридесетте дълги дървени гребла се потапяха задружно в мътните води, тласкайки лодката срещу течението на реката. Четириъгълното платно не вършеше кой знае каква работа. Вятърът бе съвсем слаб и в повечето време то стоеше отпуснато върху мачтата. Така че гре ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

1.1K

Въплъщението на сатаната (4-та част) 🇧🇬

През нощта
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.............
Лежейки на дивана, той разсъждаваше върху състоянието си. Бяха му известни няколко психологически нива на страх. Първото ниво е стресът - когато организмът все пак съумява да контролира себе си, въпреки силните настойчиви вътрешни ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

1.2K 6

24 процента 🇧🇬

24 процента
Бойка Милке е отскоро повторно омъжена и обича съпруга си. Той е чистокръвен германец (ариец?), само дето малко е сляп. Малко.
Бойка е много щастлива с Карл, въпреки недъга му и разликата в годините. Всъщност само девет. Открила го докато работела в старческия дом в гр. Хаусбург, провинц ...

Раш

Prose » Short stories

1K

Въображаема държава 🇧🇬

Въображаема държава
Имала съм едно време една приятелка, която си мислела като много българи:
"Ех, май е по-добре да напусна България... Душата ми се чувства тук като скитник-страдалец. И случайно ли е? - не, защото държавата се отнася така към нас. Правата ни са ненужни като боклуци за нея. Иска ми ...

somita

Prose » Stories for children

1K

Утре тръгвам 🇧🇬

Жарко слънце вътре в мен... вали и дъжд.
Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...
Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.
Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се с надежд ...

hellwoman

Prose » Others

1.2K

Тайна 🇧🇬

Тайна, пазена години.
Тайна, пазена лета.
Тайна, която ще се пази
така, както сега.
* * * ...

blackkeys

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

987 1

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

"Да гледаш как някой друг върши дивотии си остава вечно безплатно удоволствие."
Мрънкалото
"Ако не познаваш тъмната си страна - не си цял."
Ръмжачът
- Тогава още се учех - заяви Ко Та Рак. ...

Bersek

Prose » Short stories

1.2K 2

Не смей да ми казваш, че не те обичам достатъчно 🇧🇬

Трудно е.
Толкова трудно, че вече не знам какво ме държи.
Казват, че нито любов не е безоблачна, но понякога наистина ми идва в повече.
И двамата се обвиняваме взаимно, крещим, а не се изслушваме... и двамата ни боли.
Разстоянието е огромно, премълчаното тежи ужасно... а аз съм твърде малка, твърде ...

unbreakable

Prose » Letters

2.3K 4

Short stories and prose by contemporary authors

Онзи.. 🇧🇬

Портрет - 18част: Ще танцува! 🇧🇬

Реквием за една греховна любов - глава четвърта 🇧🇬

Цирк 🇧🇬

Монпелие 🇧🇬

Реалност или илюзия 🇧🇬

Малките неща 🇧🇬

Из "Хроника на нашата любов" 🇧🇬

Via sacra 🇧🇬

Просто повярвай 🇧🇬

Игри на съдбата 🇧🇬

Щастлив край 🇧🇬

из Приказки от Никъде - Инцидент в кухнята на Шира 🇧🇬

Спомените за онези лета 🇧🇬

Да бъдем хора 🇧🇬

Реквием за една греховна любов - глава трета 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Инсайт 🇧🇬

Писмо от любовта 🇧🇬

Новата Алиса 🇧🇬

Бях твоят ангел 🇧🇬

Роуз 🇧🇬

Реквием за една греховна любов - част Втора 🇧🇬

Моя любов 🇧🇬

Цветът на любовта 🇧🇬

Скиталци (продължение) 🇧🇬

Шоколадова ябълка 🇧🇬

Стената на Мълчанието 🇧🇬

Пътни произшествия част1 🇧🇬

Реквием за една греховна любов 🇧🇬

Понякога... 🇧🇬

Когато стигнеш върховете… /черен хумор/ 🇧🇬

Амулетът 20 🇧🇬

Въплъщението на сатаната (4-та част) 🇧🇬

24 процента 🇧🇬

Въображаема държава 🇧🇬

Утре тръгвам 🇧🇬

Тайна 🇧🇬

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

Не смей да ми казваш, че не те обичам достатъчно 🇧🇬

Queue