Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
42.2K results

Смехотворно... 🇧🇬

Комик е този, който
не знае какво търси,
но упорито напред се
бори и някак си
стени събаря... ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K

Любовта ми ще е вечна 🇧🇬

Ще ви разкажа една история. Бях на петнадесет години, когато това се случи и до ден днешен спомените ме изяждат. Сякаш в мен се отвори огромна дупка, която ме изгаря. В началото имах чувството, че ще умра и с времето болката не стихна, просто свикнах с нея.
По това време все още бях дете, което си м ...
BleedingCorpse666 (Дени Спасова)
BleedingCorpse666
Prose » Novellas and novels
989 2

Лилия 🇧🇬

Облаци. Дим. Пушек. Вдишване. Издишване. И отново – желанието за още никотин. Затваря очи в продължително и бавно изсмукване. Пауза. А сега дълго обогатяване на пространството с цигарен дим…
Тя стои там сама. Младо момиче на четиринадесет с къса тъмно-кафява коса, боядисана отгоре и на бретона в леш ...
sdacu (Иван Шуманов)
sdacu
Prose » Short stories
1.5K 2

Uniqato Rubin 🇧🇬

Представи си пълна чаша с вино. Кристална чаша с широко столче, без следи от пръсти по нея, четвърт пълна с ароматно тъмнорубинено вино. Представи си, че надигаш чашата, поднасяш я към носа си и вдишваш... Усещаш аромата на плод, позната миризма, вкусна, но не можеш да назовеш точно кой е плодът. Ус ...
orangem0on (Мила Пенева)
orangem0on
Prose » Short stories
1.2K

Нощ и ден. 🇧🇬

Всичко, което усещам сега, е него. Идва всяка вечер. Гали косата ми. Усещам как дъхът му бавно слиза надолу. Ръцете му обхождат цялото ми тяло. Изтръпвам полужива, не зная какво ме убива. Свянът или онова чувство... "продължавай". Друго измерение. Друг свят. Все едно съм съблякла старото си Аз. Почт ...
djonkata (Женина Трифонова)
djonkata
Prose » Erotic
1.7K 2

Една осъзната реалност 🇧🇬

Тази вечер погледнах нагоре и знаеш ли какво видях. Небето беше по-красиво от всякога. Тъмният небосвод над мене бе осеян с безброй звезди, някои гаснещи - показващи на света колко тъжно може да бъде красивото, други греещи ярко, отразявайки нечие щастие по света, трети пък, които просто стоят сгуше ...
siriusblek (Сириус Блек)
siriusblek
Prose » Letters
1.4K 1

Безсмъртна любов 🇧🇬

Глава 2
Изглежда всичко с красивия Зандър приключи още преди да е започнало. Той записа номера ми, но така и не ми звънна. Дълго мислих за него и изглежда наистина бях започнала да го харесвам, но след като не ме потърси, почти го забравих.
Нещата вкъщи си бяха почти същите, с изключение на приятелк ...
BleedingCorpse666 (Дени Спасова)
BleedingCorpse666
Prose » Novellas and novels
1.5K

Силни чувства 🇧🇬

Излизайки навън по полето,
бродейки по зелената трева,
аз силно мечтаех по тебе и
просто исках да завладея
твоята нежна душа... ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K

На терасата 🇧🇬

Спагетите ти миришат на чай, а той – на спагети. Топлиш ги, пък те все студени. Говориш си с напоените с цигарен дим дрехи, сам на себе си… Или пък те водят монолога? Липсата на външна красота пречи на разговора. Спарен, прояден, разтваря се като хапче, но няма как да не възкръсне, като имаш голямо ...
thecilium (Лъчезар Кочев)
thecilium
Prose » Others
1.1K 3

Откровение 🇧🇬

Защо не виждаме света около нас? Заобиколени сме от него, а дори не го забелязваме. Има ли по-глупаво същество от човека? Разум му е даден, а не го използва... Защо всички виждаме само видимото, онова пресъхнало отегчително ежедневие, така до болка познато. Това ли е светът, в който искаме да живеем ...
VirtWorld (Тайнствената)
VirtWorld
Prose » Others
1.1K

Не знаеш 🇧🇬

Аз си тръгвам, понеже много ме боли. Терзая се. Очаквам, а в очите ми вали. Страдам и тръпна, а копнежи се преплитат в детските мечти. Аз си тръгвам, но сърцето вика "Остани! Почакай! Спри се! Аз на болката ще издържа. Разбито съм отново, но и на още разочарование мога да държа.''
И при тези думи за ...
lility (Лилия)
lility
Prose » Letters
1.4K 1 1

От упор 🇧🇬

В час като този скакалците бродят из посевите, духовете бродят из изоставените къщи, а безсънието броди из моите очи. Махам с ръка да го пропъдя, но всъщност нежно го галя. Честито – това е етапът, в който алкохолът не помага! Уличният шум ме побърква, макар да е 3 сутринта. Ставам, отивам до бюрото ...
popolo (Илиян)
popolo
Prose
897 4

Последна песен 🇧🇬

Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...
Flame92 (Филип)
Flame92
Prose » Short stories
1.9K 3

Египет 870 година преди Христа 🇧🇬

Египет 870 година преди Христа
Пилий се разхождаше бавно сред богато изрисуваните дебели колони на първата зала от храма на богинята Баст. Обширното правоъгълно помещение бе празно и тихо. Само наредените една до друга маси, отрупани с остатъци от храна, дразнеха окото на чужденеца. Наблюдаваше с въ ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Prose » Novellas and novels
1.6K

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Prose » Short stories
1K

Почти виртуална любов 🇧🇬

Бях на 23 години. По голяма част от личното си време прекарвах в самота и четене на книги.
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Prose » Short stories
1.2K

Великите животни от вида Homo Sapiens Intelektum Samotinum Edinakum 🇧🇬

Въпросните същества се характеризират с ограничена избухливост, премерена безполезност и скромни закърнели умения в областта на мисловната дейност.
Този нов биологичен вид се среща предимно в големите градове, обградени с планини. Единствено при такива условия животното може да се почувства достатъч ...
rosenrotfeuer (Илияна Брайкова)
rosenrotfeuer
Prose » Humorous
1.2K

Следите 🇧🇬

Тази минатюра е пряко свързана с предишния ми стих - "Следа".
Б.
- Моля се на Великият Нгаи да ми прости за това, че отнех твоята Ну, дете на Руа! Твоята силна Кхе ще изпием, примесена с мляко в нашето енканги за Големия Празник на Дъжда. Позволи ми да почета вечния ти живот при Великия Нгаи - под Д ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
815 2

Безсмъртна любов 🇧🇬

Глава 1
Ще ви разкажа една история. Това е историята на моя живот. Живеех в малко градче, там, където винаги валеше и беше мрачно. Не обичах този град. Напротив, ненавиждах дъжда и мъглата, която непрестанно убиваше красотата на природата. Но кой ме питаше? Баща ми трябваше да работи, за да изхранва ...
BleedingCorpse666 (Дени Спасова)
BleedingCorpse666
Prose » Novellas and novels
1.7K 4

Фантазия... 🇧🇬

Искам да бъда птица
и свободно да летя...
И от никой независима,
да мога да обичам
и да мога да хвърча... ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K 2

Душа на stand by 🇧🇬

„Уважаеми пътници, остават още 17 километра”
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...
fammie (Пламена Недялкова)
fammie
Prose » Short stories
894 3

Вечни очи 🇧🇬

Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж ...
Flame92 (Филип)
Flame92
Prose » Short stories
1K 2

На ръба 🇧🇬

Застанах на ръба.
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба. ...
Мимче (Милена)
Мимче
Prose » Others
1.1K

Идилии 🇧🇬

- Утре сме канени на рожден ден при сестра ми – госпожа Проза, небрежно и сякаш на себе си, го подхвърли, като пресяваше трети път брашно за къпана питка. Всяка събота в продължение на над шестдесет години госпожа Проза месеше брашно с кубче мая, половин литър прясно мляко и четири яйца. Печеше питк ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Prose » Short stories
1.6K 45

Някога 🇧🇬

Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, ку ...
lility (Лилия)
lility
Prose » Others
858

Раната 🇧🇬

На Г...
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мъ ...
heartless-girl (Петя Петрова)
heartless-girl
Prose » Letters
1.5K 1

Отровени души 🇧🇬

Отровени души
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...
Flame92 (Филип)
Flame92
Prose » Short stories
1.1K 3

Съмнения на разсъмване 🇧🇬

Абстрактни и абсурдни, но авангардни
багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба ...
Vlad (Владимир)
Vlad
Prose » Others
920 1

18+ Колекционерът 🇧🇬

Беше късен делничен следобед. Градчето, изпълнено с живот, се радваше на собственото си активно съществувание. Мърморенето на колите, глъчката от многобройните разговори и хилядите други странични шумове се сливаха в едно, за да се превърнат в един чуден, гласовит хор. Нескончаемото музикално произв ...
thecilium (Лъчезар Кочев)
thecilium
Prose » Short stories
1.6K 10

Пробуждането - 3 глава 🇧🇬

Веднага щом се изправих на крака и погледнах към необятното нощно небе, усетих чистия нощен въздух, придобил специфичната си миризма след дъжд. Няколко минути стоях там – вдишвах и издишвах, чувствах се както никога преди – спокойна, силна, уверена в себе си, вярваща, че всичко е вълшебно. За миг за ...
mars15 (Цветелина)
mars15
Prose » Novellas and novels
1.3K

Предадени 🇧🇬

На очите ми сълзи не бях виждала,
но от интриги завъртя ми се главата,
и болката усетих аз отново,
от хора, които вярвах, че са ми приятели,
ще затворя очи и ще се опитам ...
XeNrIeTa (Хенриета Браунд)
XeNrIeTa
Prose » Others
731

Въпреки... 🇧🇬

Въпреки че има огромна планина пред мен.
Аз няма да спрa да сe катеря!
Въпреки че има препятствия на пътя ми.
Аз ще намеря начин да ги преодолeя,
защото aз сам избрах да вървя по него! ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Prose » Others
1.1K 1

На М... ( На мъжа, за чиято обич винаги ще се боря ) 🇧🇬

Пиша за теб.
Думи, думи и пак думи. Но това поне го мога. В тях е силата ми. Само така бих могла да се изразя, да те опиша, да изрека това, което никога не казах на глас.
Няма да те убеждавам в това, че си единствен. На този етап си такъв, но все още не вярвам, че ще бъде завинаги така. Няма да те у ...
lility (Лилия)
lility
Prose » Letters
1.9K 1

Уроците на Любовта 🇧🇬

Уроците на Любовта
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той б ...
ZAPP (Запрян Колев)
ZAPP
Prose » Short stories
1.4K 28

Амулетът 13 🇧🇬

Александрия - 1971 година след Христа
Мохамед Хамада облече дебелото вълнено сако. То влизаше в употреба само през хладните зимни месеци. Огледа се изпитателно пред огледалото в антрето и напусна къщата си, която се намираше в египетския квартал Ракотис. Професорът по физика в Александрийския универ ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Prose » Novellas and novels
1K

Оранжеви обувки 🇧🇬

Помня я бегло но споменът е най-скъпото, което имам. Момичето с оранжеви обувки.
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...
irukkandji (Лили Б)
irukkandji
Prose » Others
1.7K 2

Вера 🇧🇬

Вера
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...
Flame92 (Филип)
Flame92
Prose » Short stories
933 1

Даница - II глава 🇧🇬

Мълчеше Даница, като утринна звезда по несъбудено небе. Рано бе познала самотността. Животът я бе погълнал и асимилирал в недрата си. Оголяла бе като поле... А какъв ли бе онзи цвят на огъня, който изпепелява човешкото време? Тъмен като вишна или ален като кръв...
Та и първата кръв, която я посвещав ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Prose
2.1K 36

Селцето 🇧🇬

Клюма селцето, с руини от училище, с шепа старци – спарушена шума. Боли тишината – като на помен… Дори калдъръмът е буренясал. Едно време по него чак до читалището се стигаше, а там ту книги се разменяха, ту песни се пееха, ту сценки се играеха, ама това беше едно време… Сега в купчината камъни, ост ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Prose » Others
1.5K 1 33