"Да гледаш как някой друг върши дивотии си остава вечно безплатно удоволствие."
Мрънкалото
"Ако не познаваш тъмната си страна - не си цял."
Ръмжачът
- Тогава още се учех - заяви Ко Та Рак. ...
Не смей да ми казваш, че не те обичам достатъчно
🇧🇬
Трудно е.
Толкова трудно, че вече не знам какво ме държи.
Казват, че нито любов не е безоблачна, но понякога наистина ми идва в повече.
И двамата се обвиняваме взаимно, крещим, а не се изслушваме... и двамата ни боли.
Разстоянието е огромно, премълчаното тежи ужасно... а аз съм твърде малка, твърде ...
-Яна, така ми се иска магията да продължи! Хайде да се отдалечим оттук – музиката ще заглъхне и сигурно Богородица ще ни разкаже още нещо за Драган Охридски…
Смълчани, с Борис дълго вървяхме по крайбрежната алея. Усещах вълшебството на карибската нощ, едва доловимия плясък на вълните и ми се струваш ...
Вървя замислен по леко стръмния сокак на едно почти изоставено старопланинско село, скътано в дебрите на планината.
Времето e прекрасно, а слънчевите лъчи обгарят с нежността си кадифената ми кожа.
Въпреки горещото време във въздуха се чува песента на птиците,
съпроводена с нежната музика на щурците ...
За първи път сядам да пиша без никакво желание за това. Признавам си. Не мога да намеря подходящите думи. Не намирам начин как да ги съчетая. И всичко това, защото си в главата ми. Не излизаш от там, а в мен е хаос. Като казвам хаос би следвало да си го представиш. Предполагам, че знаеш какво е и че ...
Ваклин отвори вратата на къщата рязко и я затръшна гневно след себе си. Дъхът му ускоряваше ритъма на сърцето му. Дробовете подскачаха напрегнато, сякаш всеки момент той щеше да се задави. Пристъпи няколко крачки и се спря. Огледа се. Разширените му от гняв очи още не можеха да свикнат с тъмнината, ...
1971 година след Христа
Бе изминал близо час от завършването на смяната, а Питър Фланегън все още не се бе появил на работа. Първият помощник по охраната на “Принцесата на Египет” – Майкъл Прачет - бе видимо притеснен от липсата на началника си, но все още не се решаваше да нареди на останалите гард ...
1.
Хората мълчаха.
Отрядниците на групите стражници гледаха със студени очи в тълпата и търсеха евентуални нарушители, но такива за тяхно съжаление нямаше. Присъстващите не бяха от онези неблагоразумни хора, които си позволяваха да дадат свобода на чувства и мисли и да се изкажат против режима. Подо ...
ПАДЕНИЕ И ПРЕЧИСТВАНЕ
В този ранен, съботен час Павел се събуди в добро настроение. Пролетта бе разлистила дърветата, а пойни птички посрещаха с песен идващия ден. Предстоеше му пътуване до родното село и това го правеше припрян и щастлив. Беше си приготвил багажа предната вечер. Оставаше да напазар ...
Намираме се в най-бедната част на Европа. Тук тишината може да се наруши само от кавала на някой овчар или от автомобилите, преминаващи границата.
Тази пролет в района, в който сме, беше прохладна и свежа. Хората излизаха и посрещаха изгрева на слънцето в дворовете си. Те ставаха много по-рано от не ...
Тя го знаеше. Виждаше го. Нищо нямаше да е както преди, но надеждата не умираше в нея. Надеждата я крепеше. Някъде вътре в себе си го знаеше... Чувстваше, че всичко е по-студено, по-различно, по-непознато и отдалечено. Той не е по същия начин до нея. Той не я обича по същия начин. Той не я иска така ...
Бостън – наши дни
Струнният квартет приключи поредното изпълнение по творби на Вивалди. От естрадата се разнесе шум от почукване по микрофона. Някой изпробваше озвучителната апаратура. Сред присъстващите се чу мелодичния глас на Линда О’Браян, която ги помоли да се приближат до сцената. За миг спонт ...
Ти беше всичко. Беше ти и Слънцето. Беше ти и Луната. Беше ти всичко за мен. Имах аз един сън, но в тъга беше облечен той. Един сън? Сякаш преди не съм те сънувал. Но тук аз не мислих за чувството, което всички влюбени е завладяло и душите им е превзело. Дори няма да го спомена. Сънят ми тихо шепнеш ...
Въплъщението на сатаната (3-та част)
ужаси, да не се чете от лица под 18 години
В града
................
Град Сакраменто бе известен с широките си и пресичащи се под прав ъгъл булеварди. Добре организираното движение, за разлика от мегаполисите Лос Анджелис или Сан Франциско, бе причина за кратките ...
… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...
Тук всички се държат добре с мен. Само аз не знам как да сменя начина си на живот и как да престана да бързам. Как да се науча да върша разнообразни дела и как да спра да живея с миналото си. Защо ми е толкова трудно. Защо побоят от училище ми е все тъй на дневен ред и не мога да се отърва от страха ...
Умиращият бивол
на всички, които гаснат самотни...
Диагнозата увисна във въздуха като Дамоклев меч, впил пръсти в тънкия косъм на Времето. Не, че се страхуваше от Смъртта, която го бе спохождала вече веднъж през младежките години, но се разделиха като влюбени, осъзнали липсата на сходство в характер ...
Коста Мишев искаше да умре.
Подръпна панталона, който беше завързал за една от тръбите по тавана на тясното мазе, в което живееше. Тръбата изглеждаше здрава, панталонът също.
Щеше да издържи достатъчно дълго, че да може да умре.
Коста придърпа най-здравия от трите продънени стола, които притежаваше ...
Стрелките на часовникът вече сочеха към 3 и 15. Лунната светлина се прокрадваше през балдахинените завеси на прозореца. Тази светлина бе студена, металният ù отблясък се процеждаше през едрите капки дъжд, които се сипеха от небето. Тези капки, големи и мокри, като гроздови зърна се разбиваха по съкл ...
Пациентът Чико Чиков
Вече 12-и ден Чико лежеше в елитната болница и все още беше жив.Това действително беше чудо на медицината, като се има предвид тежкото му заболяване и сбърканата му диагноза. Чико имаше силно зачервен задник и докторите правеха консулт след консулт, за да установят точната диагн ...
Когато се премести в апартамента на третия етаж, не забеляза дървото, макар че беше само на няколко метра от терасата ù. Около него имаше още няколко от същия вид. Заедно образуваха рехава горичка, под чиято шарена сянка, подобно на цветен патрондаш, бяха подредени автомобилите на живущите в блока. ...
Откакто се помня, в огледалото на душата си виждам едно любопитство - къпано, ресано, гримирано и парфюмирано в продължение на сезони, обличано в обичайните обществени отношения с обичлива прецизност, отглеждано с трудолюбиво постоянство и ограмотявано с часове взиране в страниците на литературните ...
Чико Чиков в Горна Оряховица
Жега, пек, камък се пука. Но на Чико хич не му пука. Бързо стяга багажа, нарамил фотоапарата, чифт чорапи и парата, и хайде на автогарата. Зад шофьора се настанява, вади вестник, жълт като лимон, нали по пътя трябва да се забавлява. По шосето всички задминава и в 12 прис ...
Втора глава
Когато се облякоха и слязоха за закуска – г-жа Стюарт им бе направила кифлички с мармалад. Знаеше, че Катя много ги обича. Тя с радост гледаше как синът ù се радва и дружи с такова прекрасно момиче като Катя. Том ù сложи да закуси и извика брат си – от чиято стая се чуваше ужасно силна м ...
(фантастичен преразказ)
Тази история се случи почти изневиделица и остави отпечатък в цялото и битие. Една сутрин Тя не можеше да стане, защото нещо я притискаше към леглото и нямаше сили да преодолее огромната тежест, сякаш гравитацията се бе умножила стократно. Най-напред си помисли, че е болна, п ...
Прибирайки се в хотела, продължих разговора с новия си познайник и Богородица престана да ми пришепва историята на Драган Охридски. Може би тя очакваше отново да изпадна в духовно уединение, за да ми разкаже по-нататък за живота и делата на този българин. Междувременно спътникът ми, който учтиво ме ...
Понякога ми се иска просто да лежа в тревата. Да наблюдавам слънцето, колкото и силно да ме заслепява. Колкото и искрящо да блести, колкото и да не ми позволява да видя вътре в него, да видя неговото сърце. Да, искам да го видя - дали е така горещо, както предполагам, дали е топящо се, обича ли... Н ...
Някога, преди много години, в далечно кралство управлявал жесток владетел, тиранин. Кралят не бил добър. Често воювал с другите кралства, но дори и в мирно време, когато не пращал поданиците си в битка, се отнасял много зле с тях. Карал ги да работят от сутрин до вечер и същевременно с това почти ни ...
Ще изпиша живота ти. В думи, в чувства, в рисунки дори. Живота ти мастилен, прашасал. Живот неоценен. Ще издраскам грешките в него. Грешките в самия теб. Ще нарисувам чувствата ръждясали, забравени в твоята душа. И сърцето ти механично ще разглобя. Ще изпиша живота ти. Всеки спомен ще извикам. Всеки ...
Анастасия
Минаха десет дни от онази нощ, когато Сия се беше отдала на неудържимия си сексуален порив и бе нахлула в интимния живот на момчето. Между впрочем в този живот той нямаше нищо, освен нея. За първи път Николай беше почуствал женска ласка и воден от инстинкта си, беше отвърнал на горещите ù ...
Винаги, когато погледна в твоите нежни, красиви и в същото време
объркващи очи, се замислям... Обичаш ли ме... Истински ли...
Може би тези въпроси ще си останат запечатани в моето крехко
съзнание, което те обича толкова силно!
Да, очите не говорят, но когато погледнеш дълбоко в тях, можеш да ...
Малко от моя личен опит или Какво да правим, ако сме аз?
🇧🇬
Казват, че животът е просто надпревара кой кого ще нарани.
Е, добре де. Само аз го казвам.
Животът ме пречука, така че просто се научих да размахвам средния си пръст гордо-гордо все и едно е златен.
Да кажем и че си взех поука - най-после.
Пораснах, вече се имам за умно момиче. Научих се на това-оно ...
КОД: Красиви и интелигентни жени срещу мъжете с много пари
🇧🇬
КОД: Красиви и интелигенти жени срещу мъжете с много пари
Минава 8:00ч тя седи на терасата, опъва от цигарата и отпива малки глътки от сутрешното си, ароматно кафе. Седи и си мисли: „Поредният забързан и уморителен ден… предстои и какво от това”. - усмихна се тя, стана от стола, облече си мантото и ...
Нощ, колко ли много хора приличаха на нея… Тя скриваше под тъмното си крило делата на много лоши хора и хвърляше в сянка всичко хубаво сътворило деня…
Той беше същият… светъл и тъмен, добър и лош, мой и чужд…
Прибирайки се, отново го забелязах, а беше тъмно. Не се виждаше нищо, ала в един момент све ...
История с птици (Из "Приказки за необратимото")
🇧🇬
Тя още вярва в чудеса…
Нощта събужда най-искреното в нея – опакова длани, завързва ги напречно по диагонала и чака да стихнат писъците неизваляна горест… После ги твори в криле и я оставя да се рее в дебрите на собствените си страхове…
Нощта е онази весталка с която най-много обича да блудства! Събл ...