Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Природи и породи - II 🇧🇬

Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 20

Сбогуване с ТЕС - ІІ 🇧🇬

Сбогуване с ТЕС – ІІ
От месец бях в Либия и обикалях многобройните обекти на ДСО „Техноекспорт строй“. Едни бяха пред завършване, други едва започваха, трети имаха нужда от допълнителна техника и хора, така че се налагаше на место да се прецени и реши рационалното разпределение на наличната механиза ...

ХристоЗапрянов

Prose » Others

3.7K 6

Той 🇧🇬

За миг бяхме сами.
Лека музика се долавяше.
Лежеше той, аз бях до него.
Ръцете ми изучаваха тялото му, минаваха през всяка извивка.
Очите му бяха затворени, сякаш сънуваше. ...

portykal4ety

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1 1

Не е ли наистина твърде наивно счупеното да лепим?! 🇧🇬

Бе един от онези слънчеви юлски следобеди, в които бях преценила, че ще е далеч по-ползотворно да си остана вкъщи, от това да прекарам деня навън с така наречените си „приятели”. И така, ръчкайки нервно дистанционното на телевизора, търсейки нещо по-различно от поредната турска боза, попаднах на въз ...

highcontrast

Prose » Others

1.8K 2

Опитай се да ме събориш! 🇧🇬

Аз съм като стъкло, начупено на парченца, лепено милиони пъти и дори да го начупиш на още толкова, няма да ме заболи кой знае колко. Или може би аз съм свикнала на болката дотолкова, че всяка нова само гъделичка раните. Или може би ме боли много повече, но отказвам да го приема. Аз съм като хартия, ...

lility

Prose » Others

1.2K

Книгата "Срещи с доброто и любовта" 🇧🇬

Време е да надникнем в най-скритото кътче на нашата душа, която е изпълнена с много противоречия. Дали ще успеем да се преборим с пороците, които преобладават в нея?
В миг на прозрение, нека си спомним думите на великите пророци, които възвестиха идването на Христа. Кой е Той? Великият вожд на човеч ...

mari45

Prose » Novellas and novels

767

Природи и породи - I 🇧🇬

В дома на професор Матев сякаш витаеха духовете на Хипократ и Гален. По стените на кабинета му, върху дървени рафтчета с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, епруветки и колби. У случайно надникналия затрептяваше вълше ...

Eia

Prose » Short stories

1.2K 1 15

* * * 🇧🇬

Любовта просто идва, не пита:
"къде си, какъв си, защо си".
Любовта просто идва, не пита:
"къде е, каква е, какъв е, защо е".
Любовта просто идва, не пита ...

brdowski

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

765

Сбогуване с ТЕС - I 🇧🇬

СБОГУВАНЕ С ТЕС (ДСО „Техноекспортстрой)
Когато започнах да пиша този разказ се опитах да заменя недолюбваното от читателите, а и от мен самия, „първо лице” и започнах да го пиша в „трето лице”, но... просто не се получи. Звучеше ми като измислен, а всичко описано в него действително се е случило.
Е ...

ХристоЗапрянов

Prose » Others

2.1K 1 3

Десет зелени джанки 🇧🇬

Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...

icohim

Prose » Short stories

1.1K 7

Пародийно... 🇧🇬

ПОСВЕТЕНО
Мразя всички хора, защото са гадни, гнусни и само цапат всичко.
Мразя и всички новородени и мъртви, защото се вдига много шум около тях.
Мразя себе си, защото се променям, ставам все по-дърта и грозна, а аз не го искам.
Мразя родителите си, защото са ме родили такава. ...

Ена

Prose » Others

1.8K 31

Из "Парадигми" 6 🇧🇬

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 6
Не всеки бере плодовете от своя труд. Питайте производителите на зеленчуци.

tkapitanov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K

Скерлю 🇧🇬

Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената ù ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо. Тука, в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Е ...

kulinarnimisli

Prose » Short stories

817

Амулетът 21 🇧🇬

Бостън – наши дни
Хари Коен затегна възела на вратовръзката си. Огледа се в огледалото и очевидно доволен от видяното се завъртя на пръстите на обувките и тръгна към изхода на тоалетната. Навън го лъхна топлият и влажен въздух на горещия юнски ден. Вече леко съжаляваше, че е напуснал прохладното пом ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

1K

Грозно ежедневие... 🇧🇬

Кога за последен път си позволи да поспреш за миг и да помиришеш цъфнало цвете? Кога за последен път се зачете в поезия? Кога се порадва на красотата? Кога зарадва душата си? Ти си се превърнал в ходеща мишена без сърце и душа... Жертва на материалното. ДА! Грозен си, празен отвътре... Парите ли пра ...

idioticD

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 4

Нестандартна романтична вечеря 🇧🇬

нещо като купена храна от некоя закусвалня
свещи но не заради самата романтика
а защото няма ток
непринудено облекло
малка масичка ...

brdowski

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

994 1

Песента на щурците 🇧🇬

Дъждът падаше бавно и спокойно. Капките се стичаха по двата големи прозореца на малката къщичка, която не бе боядисана, а червените ѝ тухли, вече остарели, бяха изгубили отдавна своята свежест и цвят. Спокойствие вдъхваше всеки от тихите звуци наоколо. Небето бе мрачно и сиво, но не и градината на к ...

sdacu

Prose » Short stories

1.1K 2

Едно тъпо разказче 🇧🇬

Седим и си чакаме. Времето е изгубило всякакво значение. Колко минаха? Седмица ли – две?
- Ах, майчинката му – изцепи се Кире. - Ей, дефектния! Бръкни в хладилника и дай да се ъпдейтна с едно студено!
Нищо не казвам. Гледаме филм. По лицата, изморени и отегчени, се чете досада, скука и скрита тревог ...

kasius

Prose » Short stories

1.1K 6

Миниатюри 🇧🇬

- Такааа - потри ръце ефрейтор Верг. - Време е да тръгваме да ги търсим.
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трет ...

Bersek

Prose » Short stories

1K

Уморих се 🇧🇬

Уморих се да бъда предавана, точно от хората, в които най-много съм вярвала. Уморих се да търся своето щастие сред непознати места и по стръмни улици, а все да го няма, все да не идва. Уморих се да крия тъгата си, зад очи привидно усмихнати със ослепителен блясък. Уморих се да слагам маската на безр ...

lility

Prose

2.3K 1 4

Невидимата 🇧🇬

Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Него ...

670301

Prose » Short stories

941 2

Третият закон на Толкин 🇧🇬

Виолетовият маг седеше в засада, притаен зад един храст в близост до Ливадата на Сенките, и чакаше тролът да мине покрай него, за да отърве от присъствието му жителите на графство Горъм.
Виолетовият маг се казваше Роджър. Роджър фон Щайнер, за да бъдем точни. Знаеше колко тъпо звучи това, когато го ...

Wizard

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 2

Любов ли е? 🇧🇬

И сякаш се бяхме срещали отдавна, но всъщност това беше първият път, когато се видяхме... погледите ни се губеха един в друг, а аз усещах как бавно започвам да се влюбвам... Докато вървях към вкъщи, не спирах да мисля за усмивката, очите му и малкото думи, които си бяхме разменили... Легнах с мисълт ...

idioticD

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 3

Космическа 🇧🇬

... Мислех си за теб като за един
некартографиран космос,
във който звездите на любовта
бяха неясно поставени
и често се губеха в далечината. ...

brdowski

Prose

812 3

Из "Парадигми" 5 🇧🇬

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 5
Алкохолът определено ни прави по-красиви. Защо иначе, когато пийнем, всички ни наричат хубостници?

tkapitanov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K

Съдбовни години - роман - трета глава 🇧🇬

Болката, която беше причинена от Димитрина, може би дълго време щеше да го дебне. Беше ясно, че тя не би могла да бъде жената на живота му. Рано или късно щеше да се случи всичко това. Имаше нужда от другарка до себе си… Реши да не мисли повече за нея, въпреки че не беше много лесно. А бяха приятели ...

PLASHKOFF

Prose » Novellas and novels

1.2K

Кръглата маса - ІІ 🇧🇬

Кръглата маса - ІІ
Три дни по-късно, малко след края на официалното работно време, ми позвъни Майер.
„Цапи, направо на въпроса. Ще ни почерпиш ли с д-р Векерле по една водка? Мезето от нас.”
„Винаги сте добре дошли, но нещо не ми се вярва, че само за по една малка водка ще биете път до петия етаж.”
...

ХристоЗапрянов

Prose » Others

1.7K 5

С мирис на праскови (част 2-ра) 🇧🇬

След вечерята с майка ми аз отидох в стаята си. Пуснах си телевизия и, както обикновено, нямаше нищо интересно, а Часът е 23:58, не ми се спеше, а нямаше какво да правя. Отидох на прозореца, пуснах си музика, загледах се в луната и започнах да мечтая. Стоях на прозореца близо два часа, а дори не съм ...

alexilaiho666

Prose » Others

1.3K 1

Съседката от апартамент №10, Глава 1 🇧🇬

Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсиран ...

Heel

Prose » Erotic

2K 2

Човек с чувства 🇧🇬

Човек с чувства... Съществува ли такъв в днешно време? Има ли някой, който да е запазил човешкото в себе си? Някой, който да не се е продал, спекулирал, интриганствал и какво ли още не. Ако аз видя такъв човек, бих го поздравила. Защото на мястото, където другите държат омразата, скандала, завистта ...

Freedom12

Prose » Short stories

1.6K 4

* * * 🇧🇬

красивите цветя в нощта умират
самотни са останали в мрака
красивите цветя са разделени
от студени магистрали и мечти
красивите цветя познават самотата ...

brdowski

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

770 1

Аромат на любов 🇧🇬

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

hristam

Prose » Short stories

1.4K 1 7

Разходка из София 🇧🇬

Разходка из София
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...

gudman

Prose » Short stories

2.1K 2 4

Прости ми, че още съм дете 🇧🇬

Прости ми!
Моля те, прости ми... За това, че съм искрено емоционална. Прости ми, че си усещал вкуса на сълзите ми повече от всеки друг. Прости ми, че си усещал силата на гласа ми в моментите, в които вместо да кажа тихо "съжалявам", ставам като луда и искам да крещя, докато остана без глас. Прости м ...

Mery_Jeane

Prose » Others

2.4K 2 2

Зад кулисите... с Краси 🇧🇬

Миналата година бяхме на море заедно с Красимир Тенев. Лято, тризвезден хотел и ние с него още две звезди, та си изкарахме петзвездно. Плаж, море, звездни нощи, ресторанти и хармоники... Стихове, разбира се, малко проза и много срещи с приятели, купонът си беше през цялото време на шест.
Лежим си с ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.3K 9

Умрял 🇧🇬

УМРЯЛ
Тръгна слух из малкото старопланинско градче, че Димитър В. умрял.
- Върбанов ли? - питаха се помежду си с изненада поетите от литературната група, в която се записа член неотдавна. - Че от какво? Как ли е станало?
- Ами, лека му пръст. - казваха едни - Бог да го прости - отговаряха други - Св ...

alistef

Prose » Humorous

1.7K

Бъркотията 🇧🇬

На пръв поглед изглеждаше като една съвсем обикновена, подредена стая. Но не беше така. Само аз можех да виждам големите, взиращи се в мене злобни очи на портретите, закачени на стената, а всички други ги определяха като красиви, дружелюбни картини… Само аз можех да чувам шума от стрелките на висящи ...

bradshaw

Prose » Short stories

841

Заменям живота си за теб 🇧🇬

Не знаеш какво бих направила, за да бъдеш щастлив. Не знаеш колко много давам за теб, колко много значиш за мен. Не знаеш на какво съм способна, за да виждам усмивката на лицето ти. Заменям моя живот за твоя. Заменям моето щастие за твоето. Заменям сърцето си, за да остане твоето здраво. Заменям себ ...

lility

Prose » Others

1.7K 1

В очите на мрака 🇧🇬

В очите на мрака
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...

denitto

Prose » Short stories

1.1K 2

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

- Хей, Но - прошепна Ко Та Рак.
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...

Bersek

Prose » Short stories

1.2K

Short stories and prose by contemporary authors

Природи и породи - II 🇧🇬

Сбогуване с ТЕС - ІІ 🇧🇬

Той 🇧🇬

Не е ли наистина твърде наивно счупеното да лепим?! 🇧🇬

Опитай се да ме събориш! 🇧🇬

Книгата "Срещи с доброто и любовта" 🇧🇬

Природи и породи - I 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Сбогуване с ТЕС - I 🇧🇬

Десет зелени джанки 🇧🇬

Пародийно... 🇧🇬

Из "Парадигми" 6 🇧🇬

Скерлю 🇧🇬

Амулетът 21 🇧🇬

Грозно ежедневие... 🇧🇬

Нестандартна романтична вечеря 🇧🇬

Песента на щурците 🇧🇬

Едно тъпо разказче 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

Уморих се 🇧🇬

Невидимата 🇧🇬

Третият закон на Толкин 🇧🇬

Любов ли е? 🇧🇬

Космическа 🇧🇬

Из "Парадигми" 5 🇧🇬

Съдбовни години - роман - трета глава 🇧🇬

Кръглата маса - ІІ 🇧🇬

С мирис на праскови (част 2-ра) 🇧🇬

Съседката от апартамент №10, Глава 1 🇧🇬

Човек с чувства 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Аромат на любов 🇧🇬

Разходка из София 🇧🇬

Прости ми, че още съм дете 🇧🇬

Зад кулисите... с Краси 🇧🇬

Умрял 🇧🇬

Бъркотията 🇧🇬

Заменям живота си за теб 🇧🇬

В очите на мрака 🇧🇬

из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬

Queue