Марамунгел! "Това пък какво е?", ще каже непредубеденият читател? Някаква пълна глупост и измишльотина на човек, който няма с какво да си запълва времето и с какви глупости да занимава хората.
Възможно е. Във всеки случай няма да ви се разсърдя, ако решите такова нещо, както не бих ви се учудил и ак ...
Високо над скалите, по левия бряг на реката, пълзеше коларският път. Провираше се през поляните, покрай опустелите овощни градини и дерета. Люляковата гора разпъваше гроздовидни, тъмновиолетови съцветия. Слънцето се вмъкваше между тях и се губеше под скалните венци на пещерите.
Между камъните на ста ...
За миг всичко притихва. Малката лилава Светлина подскача по машината и се стопява. След себе си оставя приятно ухание на нещо пролетно. Лек шум на отваряща се книга привлича слуха ми. Затварям очи и се концентрирам. На фона на бяла светлина виждам отворена книга. В дясната ù страна беше запален желе ...
Звукът на тишината /Приказка за любов и вълшебство/
🇧🇬
По повърхността на сребърното езеро игриво се преплитали слънчевите лъчи. От дълбините му загадъчно ехтяла тишината, притихнала в съвършената гладка повърхност. Тихо и бавно покривала спокойствието с тази пленителна мелодия, която се изтръгвала от самото сърце на тайнствената вода. Вятърът много неж ...
Бай Георги - ІV
Пристигнахме в Равалпинди вечерта и скоро след това в Исламабад, за който почти може до се каже, че е новопостроеният модерен квартал на Равалпинди. Спряхме пред къщата на Жотев. Жена му и дъщеря му веднага изскочиха на улицата и се хвърлиха на врата му. Искаха да му зададат купища в ...
Затова ли апостол Павел бил отлъчен от Христа, ако тази най- голяма саможертва би била да послужи за спасение на братята му, сънародници по плът?
- И Блажени Августин изживя страшни мъки- прекъсва ме тя - за спасение на братята си. Неговата съвест не му даваше покой при мисълта, че той може да се сп ...
Понеделник. По навик звъня на телефона ти. Внезапно ми отговаряш. Значи вече си се върнал от Лондон! Операцията е минала успешно, туморът е отстранен и макар и отслабнал (то накъде ли повече), животът постепенно се връща в тялото ти.
Настоявам да се видим. Ти пак си поел няколко обществени ангажимен ...
Тя наближаваше 30-те си години, отдавна нищо не я радваше истински, беше се затворила в своя собствен свят - далеч от всички.Често се успокоявяше, когато сърцето ù шепнеше:
- Пази ме, пак ще ме наранят.
И да, така беше - хората, които идваха и си отиваха от живота ú, оставяха неизлечима следа в нежн ...
Знаеш ли, сега ще направя едно признание за теб и за това, което ти дадох. Като другите момичета, които притежаваше, аз ти дадох любов, правех всичко за теб и се надявах поне малко да ме оцениш. Знаех,че не си падаш по сериозните връзки, но не прекратявах контактите си с теб, аз те желаех ...
Нарани ...
Ден първи:
Днес се събудих с болки в гърлото. Отидох на лекар. Лекарят каза: "Отвори си широко устата!" Отворих я. "Гърлото ти е огън!", каза със сетни сили лекарят, преди да изгори жив. Изглежда, че говореше буквално!
Ден втори:
Гърлото продължава да ме боли. Отидох на друг лекар. Той реши да ми пр ...
Животът е руска рулетка, револверът е в твоята ръка... БУМ... сбогом, следващият.
Ти беше велик човек, помагаше на "всички", само на себе си не можа да помогнеш. Затова си тук, на една маса с мошеника и курвата, с мъжа, който изкарва пари от сълзите на другите, и жената, която продава тялото и душат ...
Карам си колата аз по тъмно и освен светлинки, почти нищо друго не виждам. И изведнъж ми се блъсва нещо в стъклото и го превръща в тотално непрозрачна паяжина! А-ха да натисна рязко спирачките, ама се усетих навреме, че може да занеса, и се постарах да спра плавно, с леко отклонение към пътния банке ...
* * *
Аз гледах отражението на водата сам.
В безсилие... отрупан с чест и подлост.
*
Въпреки завоите, аз отново съм на главния и най-големия Булевард в Живота си. ...
Косата ù бе доста сплетена и гребенът често засядаше. За да не я оскубя, първо разнищвах възелчетата с пръсти. Отметнала глава назад, тя примижаваше, явно ù беше приятно да я реша. Наведох се и подуших темето ú. Миришеше приятно, на шампоан и на зрял пъпеш.
– Благодаря ти, мисля, че вече съм достатъ ...
Измръзвам, гладен съм, самотен съм, имам нужда от грижа и любов, но няма. Все пак на кого му пука за едно мършаво, старо куче. Преди години, когато бях младо, жизнено куче, бях пазач и бях щастлив. Остарях, обаче и хората ме изхвърлиха, казаха :
- Това е само куче, то няма чувства...
Дълго скитам из ...
Морето е бурно, разбесняло се и диво хвърля вълни по брега. Удрят се свирепо в скалите и сякаш казват „Стой далеч, пази се или ще се погубиш!” Небето за миг се смрачава, облаци бързо преминават и всяка светлина скриват. Плажът е самотен, дори стъпките са изтрити. Стоиш там на брега, затваряш очи, а ...
СВИРКИ
Из „За кожата на една проститука”
Ако имах мъж, щях да го лъжа, че не ми харесва, но истината е друга. Харесва ми. И то много! Толкова обичам да правя свирки, че понякога се хващам как наблюдавам някой мъж с по-голям пакет по улицата и аха да се лепна за ципа му. Срам ме е от себе си. И ако щ ...
Нощта се е спуснала над притихналия град. Минава полунощ и всички прозорци, един по един, угасват. Уличните лампи едва мъждукат и под оскъдната им светлина сякаш хиляди призрачни сенки се плъзгат край стените. Повечето хора отдавна са се пренесли в царството на Морфей, отпуснати в своите топли и уют ...
-Мамини синчета хилави! Тук горди Пейляни живота са си дали за свободата ви, о не-е-е, дали са го, за да хайлазуват такива мърди като вас! Тежки ви се струват камъните, а?! Ей де е върхът, я бързо, бързо, че камшикът на презрението ми ще играе по изнежените ви гръбчета и по очилатите ви муцуни – про ...
Неделята бе един от най-важните и тачените дни в Папаз дере за християните. И не само защото в неделя се почиваше от работа, а защото всяка неделя всички християни се доближаваха малко или много до Господ. Голяма част от тях присъстваше на неделната литургия и поне малка частиця от вярата отнасяха у ...
Бай Георги - ІІІ
Рано сутринта след кратка, но яка закуска, се сбогувахме с Деньо по мъжки и потеглихме. Жотев още веднъж потвърди, че колата е в ред, резервоарът беше пълен, имахме безалкохолни напитки, термос с чай и разбира се, достатъчно пари.
Когато излязохме от града, движението стана съвсем р ...
Когато гледам в очите ти...
Мълчание ни заобикаля...
Не е нужно да кажа няколко думи.
Нито пък трябва да движa устните си.
Oчите ти да говорят сами по себе си. ...
Вървя към къщи по улица „Модър”…
Което се случва доста често. И за кой ли път се питам какво ли точно значи това име?
Зная, че има връх с това название в Родопа – в Чернатишкия дял, но се сещам, че и той е наречен на нещо си, което за момента не ми е известно. Или не се сещам…
От годините ще трябва ...
Защо хората лъжат? А защо си мислят, че могат? А защо си мислят, че могат да излъжат мен?
Първото, за което се сещам е, че има и благородна лъжа. Да кажем, че тази лъжа е плод на загриженост и добри чувства, защото не искаш да отнемеш нечия радост или надежда. Но въпреки това тя си остава нещо неист ...
Бай Георги - ІІ
След три дни се навършваха 40 дни от обесването на сваления от власт президент Бхуто и исках да видя дали има в пресата някакво потвърждение на информацията, която вече имах, че по този повод се очакват сериозни стълкновения между неговите привърженици и сегашния режим. Естествено, о ...
Имаше един период от моя живот, в който изобщо не ми вървеше. Някои го наричат Сатурнова дупка, а други просто казват: Ами, такъв е Животът, низ от върхове и спадове. Да, но при мене спадовете доста се позадържаха. По принцип не се отчайвам лесно, но този път търпението ми се изчерпа. Затова един де ...
28-ми октомври
Здравей, П.,
Най-учтиво те моля за извинение за начина, по който трябваше да се запознаем. Слава Богу, вече мога да мисля по-спокойно за тези неща. И тогава, и сега се чувствам като някакво зловещо същество, изпълзяло от романите на Сартр. Не мога да повярвам, че емоциите ме задушават ...
*
*
*
Въпрос 1: Ако познаваше жена, която е бременна, има сифилис и вече 8 други деца, три от които са глухи, две слепи и едно умствено недоразвито, щеше ли да я посъветваш да направи аборт?
Прочети следващият въпрос преди да видиш отговора на този. ...
Трудно можеше да се види от металната мантинела отбивката за Папаз дере по магистралата. И не само защото нямаше знак, ами и защото от сивия асфалт се преминаваше директно върху чакълен калдъръм, валиран няколко пъти за подравняване. Но така или иначе годините го бяха заравнили посредством житните т ...
Да преминеш през Ада
От три години тя беше чиста. На двадесет и една, животът беше пред нея. Но все още си спомняше онзи ден, когато, вървейки по острието, тя залитна повече, отколкото трябваше... към Ада. Не, че животът ù преди беше приказка, но тогава тя не знаеше какво бе истински Ад.
- Мамо, тат ...
Б А Й Г Е О Р Г И – I
За съжаление и при този разказ се явиха познатите проблеми – писането в „първо лице“ и включването на досадни за четене чисто професионални неща. Колкото и да е недолюбвано оставих „първото лице“, а що се отнася до другия проблем, нямаше как да не се спомене нещо, макар и миним ...
На гарата седеше един мъж и плачеше. Вечерта бавно никнеше на Стралджа. Влаковете идваха, присядаха на перона да си поотдъхнат и пак се втурваха из пътя си. А този мъж продължаваше да хлипа. До десния му крак жълтееше „Най-здравата торбичка”. В нея чифт работни обуща, работно облекло и недопита бути ...
През нощта се разрази страховита буря. Морето се надигаше заплашително, сякаш беше готово да погълне цялата земя с воала си. Небето трещеше. Може би му се щеше да изсипе цялото си негодувание от видяното по земята. Сякаш искаше да напомни на хората техните страхове за тленните им душици. Явно пак се ...
Лари седеше в парка срещу квартирата си и точно се заемаше с една бира. Беше свършил работа преди няколко десетки минути, а тази бира се беше превърнала в част от ежедневната му рутина. Разводът с жена му го беше докарал до ръба на психозата и единственото, което го пазеше от финалната крачка към лу ...
Хроника на една кратка любов
Велизар допушваше втора цигара на самотна пейка в Морската градина. Хвърли бегъл поглед на часовника. Бяха минали само седем минути. Така беше се зареял в мислите си, че тези кратки минути му се сториха цяла вечност. Беше напрегнат. От обяда до сега имаше усещането, че п ...
Унгуреано препускаше из монголските степи, преследван от разгневения баща на Хулун...
Румънският военачалник прекара известно време в Азия, сприятелявайки се с някои от племената. Екзотичните му за тамошните разбирания черти привличаха погледите на жените.
В началото всичко беше просто женска фантаз ...
На другия ден отиде при Стилян.
Познаваха се от юношеските години и беше излишно да излага фактите на неговото развитие. Уважаваше качествата му като рационалност, деликатност и ред други...
Разговорът им продължи дълго.
Диян не очакваше положителна развръзка на нещата около него, свързани със своит ...
Неведнъж се бе случвало, случи се и сега. Втори ден опитваше да опише всичко, но думите му бягаха. Обяснимо е, ако се случи пред нея. Смущаваше се от нея, макар и да го криеше по всякакъв начин. В кафенето всичко бе по-лесно. Сядаше на друга маса и вътре в себе си завиждаше на нейната компания. Бе н ...
Георги Карагеоргиев беше кмет най-малко от десет години. И това не дразнеше никого, още повече, защото на никой друг не му се занимаваше с проблемите и ежедневните конфликти, които изникваха в Папаз дере. И така, къде от незаинтересованост, къде от калпазанлък, никой не виждаше другата страна на мон ...
… тя се появи отново... след толкова много време... неканена, както всеки предишен път. Но какво беше предизвикало нейната поява? Защо точно сега? Нима ми беше нужна точно сега? Не, тя трябваше да остане там, където бях затворила една страница от живота си. Не трябваше да се връща от миналото. Нима ...