Short stories and prose by contemporary authors

42.1K results

Колко струва душата на един патриот? (Из "Азбука на мнимите българи") 🇧🇬

ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...
1.4K 1

Историята на сърцето... 🇧🇬

А как искам да се сгуша нежно до теб, да слушаме "нашата песен" и да ти говоря... да ти говоря... за дните, в които те нямаше... За дните, когато беше далеч от мен... Когато бях най-самотна, а ти беше някъде там... а може би с някоя друга... Искам да стоя сгушена до теб... опряла глава до сърцето ти ...
1.1K

Защо да вярвам в любовта? 🇧🇬

Защо да вярвам в любовта? Като се замисля, тя не ми донесе нищо добро. Грабеше от мен, късаше ме на парчета, зашиваше ме с конци, лекуваше раните, а след това още в тях дълбаеше с ръце. Като се замисля, ми донесе само разочарования. Една огромна болка, която понякога изпитвам, щом силите ми не дости ...
1.2K 1

Хартиени лодки (3-та част) 🇧🇬

- И не я питайте нищо, сестро, раната ù още кърви! Болно ù е.
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...
923 9

Приказка за двете слънца Слънчо и Лъчиста 🇧🇬

۞
Живели някога две слънца, братче и сестриче. Слънчо и Лъчиста ги нарекъл техният баща. Ала далеч, далеч от него търкулнали се те и стигнали чак до Земята. Докато си играели, Слънчо и Лъчиста започнали да се хвалят един пред друг. Слънчо казал:
Аз съм мъжкото начало и съм толкова силен… Виж! Разтап ...
1.6K 1 3

из "Приказки от Никъде" - Миниатюри 🇧🇬

Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...
1.1K

Ти беше там 🇧🇬

Когато бях жаден, ти ми даде да пия.
Kогато бях гладен, ти ми даде храна.
Kогато бях бездомен, ти мe приюти.
Когато ми беше студено, ти мe взе в прегръдките си и ме стопли.
Когато бях болен, ти ме посети. ...
1.3K

Въплъщението на сатаната (5-та част) 🇧🇬

Отново в болницата
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.......................
Още преди да отвори очи, разбра, че и този ден ще бъде особено тежък. Поради прекия контакт с изгрялото слънце, кожата на лицето му се пържеше в огъня на страховитата болка, която потушаваше до известна степен ин ...
1.2K 11

Автопортрет 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...
1.2K 4

Хартиени лодки (2-ра част) 🇧🇬

Елица тънеше с всеки изминал ден, все повече и повече в разруха и поквара. И в дългове. И в безпаметност. Часовникът, отмерващ щастието ù, беше спрял завинаги. Стрелките му невярващо бяха замръзнали от неподправен ужас върху циферблата, показвайки часа на злополуката. За Ели всичко беше свършило в о ...
1K 5

10 мисли на един ангел-пазител 🇧🇬

Първа мисъл:
Да бъдеш ангел-пазител е все едно да бъдеш футболен вратар. С тази разлика, че футболният вратар трябва да спасява неспасяеми топки, а ангелът-пазител - неспасяеми грехове! И още една разлика: футболният вратар стои на гол-линията на вратата, ангелът-пазител - на голлинията на живота... ...
2.5K 4

Мечтателят 🇧🇬

“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
1.7K 8

Ден 🇧🇬

Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот про ...
1.2K 12

Петнадесет минути почивка 🇧🇬

Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...
1.6K 18

Прозвуча ми като обещание 🇧🇬

Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
971 1

Oгън 🇧🇬

И бързо пламващия огън, когато я изпитам отново и отново...
1.1K

Някъде далеч, на запад... 🇧🇬

Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...
1.1K

Още една звезда 🇧🇬

В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...
1.9K 3

Хартиени лодки (част 1-ва) 🇧🇬

Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...
980 6

Колко е хубав светът! 🇧🇬

Заставам на отворения прозорец и затварям очи. Вятърът ми носи мириса на заобикалящото ни. Отварям ги и поглеждам небето. Луната огрява лицето ми, а звездите се отразяват в очите ми, придавайки им онзи сладък блясък на щастие. Поемам дълбоко въздух, за да забравя всичко лошо, което ми се е случвало ...
774

Преразказ на "Приказка за стълбата" 🇧🇬

Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...
5.8K 7

Твоето полузавръщане 🇧🇬

ТИХО!!!
Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!
Странно как, щом никога не си си тръгвал!?
... но си се върнал – за поредното убийство.
... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога. ...
1.2K

Невидимият глас 🇧🇬

Невидимият Глас
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.
- Здравей, сине мой! – каза Глас ...
893

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин се запознава с Морков 🇧🇬

В далечното Кралство на Четвъртия Етаж, в Графство Вкусна Миризма, живеели две крави близначки. Едната била зелена и се казвала Спанак. Другата била оранжева и се казвала Морков. Те имали малка къщичка от разноцветни тухлички в Какаовите хълмове, където често идвал за следобедни разходки престолонас ...
1.1K 1

Реквием за една греховна любов - глава шеста 🇧🇬

Глава шеста
Таксито летеше към Университетската болница с бясна скорост. Професорът беше обещал сериозен бакшиш на шофьора и той не спазваше никакви знаци. Натискаше клаксона и газта до дупка. Ако го някой го спреше, имаше оправдание, караше лекар-хирург за спешен случай. Таксиметраджията се оказа п ...
1.4K 1 3

Малкият принц III 🇧🇬

Стоях пред огледалото и търсех, търсех нещо, което да обикна, което да ме направи щастлива. Стоях си там и не чувах, не виждах, не осъзнавах, че... не съм сама. Че някъде някой се смее или плаче, че има мечти и че няма как да ги постигне, че му липсват приятели, че е болен. Че някъде друг е щастлив ...
1.3K

И плаче ми душата (откъс) 🇧🇬

Болката е ужасяващо голяма
страх изплува там.
И опрощение няма...
..................
*** ...
1.4K 1

Нека всеки е постигнал следното... 🇧🇬

Момент, от които не боли,
момент, от които няма сълзи
и в който всичко е само усмивчици...
Това е желанието на всеки,
това е онова, което си пожелаваме - ...
1.3K 1

Из Дневника 🇧🇬

Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като ...
1.5K 5

Илюзия 🇧🇬

Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...
892 1

Блян 🇧🇬

Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...
1.2K 4

Порочен талант... 🇧🇬

Опряла ръка в стъклото, гледам как дъждовните капките се стичат по него. Небето е покрито с облаци и само светкавиците го раздират. Светът ми се преобръща само за миг и всичко свършва толкова нелепо. С пръсти рисувах красивата картина на щастието… и изведнъж разсипах тъмните си боички върху нея. Неп ...
699 1

Реквием за една греховна любов- глава пета 🇧🇬

Реквием за една греховна любов
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 г ...
966 3

Смисълът на живота 🇧🇬

Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...
1.2K 4

Ненавист 🇧🇬

-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...
1.9K 40

Бурята 🇧🇬

Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...
1.1K 4

Рожден ден 🇧🇬

От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...
1.3K 3

Спомняме ли си? 🇧🇬

Спомняме ли си онези дни от нашето детство, в които бяхме толкова безгрижни и невинни малки деца, честни, с лъчезарни лица? Спомняме ли си всеки миг, който
сме прекарали в игри по тъмните улици в нощта, под звездното небе?
Когато сме били малки, не сме осъзнавали така живота, както сега. Тогава свет ...
931

Край езерото (3-та част) 🇧🇬

-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...
1K 1

Полужива 🇧🇬

Някой някога беше ми казал
колко боли от любовта...
Остана ли сама, единственото ми спасение
е сънят...
Не спирам да мисля, ...
1.2K 3