Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Десет златни правила за манипулиране 🇧🇬

Уважаеми грамотни и неграмотни интернет потребители,
На Вашето PC току-що беше изтеглен първият брой от поредица насоки, наръчници и правила, обобщаващи различни поведенчески аспекти и други характеристики на неприятните и откровено дразнещи моята скромна особа прослойки от обкръжаващата обективна и ...

without_a_definition

Prose

2.8K 1

Среща 🇧🇬

С Р Е Щ А
Не беше уморена. Прибра се от работа, изми всичко, което Той беше оставил в мивката, включи пералнята, приготви вечеря...
Влезе в хола, включи компютъра. Дано да е на линия. Защо му отказа да се срещнат преди два дни? Проклетият нет нещо се бавеше...
На линия е! След обичайните поздрави я ...

nikjelev

Prose » Short stories

862 1

Утешения при различни нещастия 🇧🇬

11. Утешения при различни нещастия
(Глава от книгата ми "Бащини съвети и поуки")
Мъдрият и добър човек умее да утешава хората в техните нещастия.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. С тези думи Лев Толстой е искал да каже, че на хората могат да се сл ...

Ангар

Prose » Others

4.2K 3

За цветето 🇧🇬

За цветето
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...

morigana

Prose » Short stories

2.3K 3 10

Как и защо се отказах от бокса 🇧🇬

Как и защо се отказах от бокса
Когато бях ученик в гимназията, нямаше и помен от сегашното изобилие и разнообразие от най-различни по вид и съдържание модерни занимания и т.н., въпреки че, поне според мен би било по-добре значителна част от тях въобще да ги няма. Затова пък спортувахме много. Футбол ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.1K 1

Знаеш колко те обичам, нали? 🇧🇬

„Знаеш колко те обичам, нали?”- шепнеше ми Самотата.
„Разбира се”- отговарях ù без глас, без думи, в главата си. Бях сигурна, че ме чува. Нали беше вътре в мен?
„Разбира се, че ме обичаш. Очевидно много. Винаги си тук. Когато него го няма. А него почти винаги го няма. Преди месеци беше тук поне за ч ...

JustaLittleKid

Prose » Letters

2K 2

Бумеранг 🇧🇬

Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...

elenasim1

Prose » Short stories

1K 7

Сълзите в очите на баща ми... 🇧🇬

Сълзите в очите на баща ми…
Дойде и съобщението, че съм приет в МЕИ. Радостта ми беше голяма. Щях да ставам инженер. Най-после мечтата още от невръстно дете щеше да се изпълни. Сърцето ми, както се казва, щеше да изскочи от гърдите ми от радост.
По време на вечерята усетих, че баща ми е нещо напрегн ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.8K

Защо ли? 🇧🇬

-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят ...

Eia

Prose » Others

1.7K 28

За тогава, когато сега наистина ще е някога... 🇧🇬

Някой ден ще обърнем главите си назад. Назад във времето... Там, където бяхме млади. Там, където бяхме неразумни.
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем н ...

Slamiliq

Prose » Short stories

6.7K 1

В панаир махала 🇧🇬

Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...

morigana

Prose » Short stories

1.5K 4

3 глава 🇧🇬

3 глава
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- К ...

lena-moon

Prose » Novellas and novels

1.3K

Организацията 🇧🇬

Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. При ...

blagae

Prose » Short stories

1.1K

Янка 🇧🇬

След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...

Volter

Prose » Short stories

877

Балтия и моторна резачка 🇧🇬

Басня
Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.
- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на ов ...

йеромонах

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1 3

Смут 🇧🇬

Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

937 2

Моят свят в черупка 🇧🇬

Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...

rarebird

Prose » Others

3.2K 3 16

10.10.10 завинаги 🇧🇬

Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в се ...

petq-marinova

Prose » Short stories

1.8K 3

Край в началото (22) 🇧🇬

Сесил
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...

elenasim1

Prose » Science fiction & fantasy

929 1

2 глава 🇧🇬

2 глава
Рик Летърман се събуди, облян в пот. За пореден път този кошмар не му позволяваше да си поеме дъх. Чаршафите бяха полепнали по него и събрани на куп. Рик погледна аналоговия часовник. 3:30 часа. Както обикновено-помисли си той. Нямаше смисъл да се опитва да заспи отново. Знаеше, че нямаше см ...

lena-moon

Prose » Novellas and novels

1.4K 1

Мисията 🇧🇬

Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо с ...

Довереница

Prose » Short stories

1.3K 15

Memento mori (Смълчаната църква и чешмата на щастието - II част) 🇧🇬

“Смъртта е събличане на всичко, което не сме. Тайната на живота е да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма.” ( Екхарт Толе)
С разкопчана пазва нощта приласка скитащите. Ира погали, с все още мокра ръка, ослепелите от взиране в небето, братови очи. Томината глава клюмаше като увяхнала хриз ...

azura_luna

Prose

1.7K 21

Цената на хляба 🇧🇬

С учителя по практика се натоварихме на автобус Хасково - Мадан.
Пристигнахме привечер.
Там ни чакаше открит камион, с който потеглихме към рудник Върба.
Бяхме осем момчета и две момичета.
Останалата половина от класа заминаха за рудник Маджарово. ...

Volter

Prose

1K 1

Сънища и копнежи 🇧🇬

Сънища и копнежи
Беше един от онези мартенски дни, когато пролетта изпращаше зов на слънцето да ни порадва с топлотата си, да ни напомни, че тя е близо и остава още малко. И все пак хладният мартенски вятър напяваше леко, нежелаещ да отпусне хватката си над земята. Нежно обхождаше косите и лицето ù, ...

AnnATeo

Prose » Short stories

1.1K

18+ Отмъщение от ада 🇧🇬

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
Даниел спокойно се разхождаше в парка, като се радваше на разцъфналите дървета. През пролетта, когато всичко сякаш се е събудило за нов живот една такава разходка действа особено приятно и отпускащо на душата. Той крачеше засмян, с тихи и бавни ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.2K 4

Да бъдеш някой друг 🇧🇬

Към девет и половина, след няколко бурни спора на футболна, политическа и филмова тема и още по-бурни приятелски помирения, празненството по случай четиридесетия ми рожден ден утихна, което стори път на „Часът на горещия стол”. „Столът”, както разговорно го наричахме, с цел постигане асоциация с еле ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

1K 1 1

Архитекти 🇧🇬

Когато влезе в заседателната зала, главен архитект Илиян Маринов се спря до вратата. Двамата седяха един до друг, навели глави над поредния проект. И преди ги беше виждал да работят заедно, та нали бяха част от един екип. Но за пръв път изпита ревност. Прободе го като с нож. Изненада се от собствена ...

blagae

Prose » Short stories

1.5K

Безлюдна душа... 🇧🇬

14.06.2010, 08:14

petq-marinova

Prose

1.1K

Нека погледнем от светлата страна на нещата 🇧🇬

Ако си попаднал в задръстване с колa, не се отчайвай. Има хора в
този свят, за които шофирането е нечуванa привилегия.
Ако имаш лош ден на работа:
Помисли си за човек, който е без работа в продължение на години.
Ако си бил отчаян или разочарован във връзката си... ...

martines1

Prose » Others

763

Сълзите на една истинска газела 🇧🇬

Сълзите на една истинска газела
(Кратък откъс от „Ловецът“)
При едно от многобройните ми влизания в Сахара, моите хора ми казаха, че един от арабите казал, че в съседния район имало стадо газели и че ако проявявам интерес, мога да отида на лов. Приех не толкова заради лова, колкото заради възможност ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

1.6K 3

Фетиш 🇧🇬

Страшно ли е да сравняваш мъжете с обувки? Това означава ли, че имаш скрит фетиш? Извратено чувство за стил? Или просто си пристрастен към хубавите аксесоари и мъжете...
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в тър ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

2.4K 14

Случаен свидетел 🇧🇬

СЛУЧАЕН СВИДЕТЕЛ
Беше работен ден. Смяната започна в седем сутринта, както обикновено.
Денят си личеше, че ще е напрегнат. Ръководителят циркулираше и подвикваше на този и онзи, че не трябва това да е така, че няма време, темпото е слабо и т.н.
Жената, която отскоро беше постъпила на работа тук, се ...

джуди

Prose

920 6

Грях... 🇧🇬

“Не трябва да го правя! Не, спри се! Не мога…”
Вътрешните гласове се бореха един с друг. Грешно беше и тя го знаеше. Не разбираше какво става с нея. Сякаш нямаше контрол над себе си. Мразеше се заради тези мисли, тези желания…
Цяла година я иска тая любов, чака я, бори се за нея, а сега какво правеш ...

albaJ

Prose » Others

1.3K 1

Ученик, китара и естрадна певица 🇧🇬

Ученик, китара и естрадна певица
(Откъс от Детство и юношество)
Вече бях в единайсети клас. Беше зима – много сняг, студ и леден вятър. Една вечер към десет и половина някой почука на прозореца на стаята ми. ..? Беше Батюшка.(Петър Лянгозов - учителят ни по руски език и мой приятел)
Излязох веднага. ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

1.8K 4

Истинското ми "Аз" 🇧🇬

Истинското ми "Аз"
Пред мен има поне стотина метъли, мятащи като в транс спластените си мазни коси. Хванала съм някакъв микрофон, който има формата на осакатен член и се дера в "деат" както никога до сега. Зад мен свирят още петима метъла, които са в стил садо-мазо - голи до кръста, с кожени пантало ...

kilingmyself

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K

Не чакам отговор! 🇧🇬

Писмо
До В!
МОЛЯ ТЕ, ИЗЧЕТИ ДОЛНИТЕ РЕДОВЕ, ПРЕДИ ДА ИЗТРИЕШ!
НЕ ЧАКАМ ОТГОВОР, НО АКО НАПИШЕШ ЕДНА-ДВЕ ДУМИ, ЧЕ МЕ МРАЗИШ и си ме ЗАБРАВИЛ ИЛИ ПЪК, ЧЕ ПОМНИШ МИНАЛОТО С УСМИВКА, ще ми помогнеш.
Здравей, трудно ми е да пиша и затова не знам как да започна. Но ще се опитам да бъда максимално кратка с ...

energi4nata

Prose » Letters

1.7K

1 глава ( Началото) 🇧🇬

1 глава
Гъстата мъгла поглъщаше всеки лъч светлина, опитал се да проникне през нея. Задушаващата тъмнина не му позволяваше да види собствените си обувки. Беше като в капан. Споменът за отминалия прекрасен ден все повече избледняваше.
И точно когато мислеше, че е изгубен, се появи... Тя. Бледата ù ко ...

lena-moon

Prose » Novellas and novels

1.3K 5

Последна песен... 🇧🇬

Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 мин ...

alkizar

Prose » Others

810

Ключът на Хермес - Двадесет и първа глава 🇧🇬

Пред Нотр Дам вече се бе събрала любопитна тълпа. Имаше и туристически групи, които не можеха да влязат в църквата заради полицейския кордон, опасващ входа. На площада отпред бяха спрели няколко полицейски автомобила със светещи лампи, а линейка си проправяше бавно път към стълбището на катедралата. ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

905

Край в началото - продължение(21) 🇧🇬

Сесил
Очаквах да приключи животът ми. Пропадах в тъмната бездна, готова всеки момент да настъпи краят. Но, предполагам, съдбата бе взела друго решение за мен. Така или иначе, ми отне това, което най-много обичам. Моето семейство...
"Дали има вероятност да ни срещне отново?"
Най -ужасното нещо, което ...

elenasim1

Prose » Science fiction & fantasy

866

Short stories and prose by contemporary authors

Десет златни правила за манипулиране 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Утешения при различни нещастия 🇧🇬

За цветето 🇧🇬

Как и защо се отказах от бокса 🇧🇬

Знаеш колко те обичам, нали? 🇧🇬

Бумеранг 🇧🇬

Сълзите в очите на баща ми... 🇧🇬

Защо ли? 🇧🇬

За тогава, когато сега наистина ще е някога... 🇧🇬

В панаир махала 🇧🇬

3 глава 🇧🇬

Организацията 🇧🇬

Янка 🇧🇬

Балтия и моторна резачка 🇧🇬

Смут 🇧🇬

Моят свят в черупка 🇧🇬

10.10.10 завинаги 🇧🇬

Край в началото (22) 🇧🇬

2 глава 🇧🇬

Мисията 🇧🇬

Memento mori (Смълчаната църква и чешмата на щастието - II част) 🇧🇬

Цената на хляба 🇧🇬

Сънища и копнежи 🇧🇬

18+ Отмъщение от ада 🇧🇬

Да бъдеш някой друг 🇧🇬

Архитекти 🇧🇬

Безлюдна душа... 🇧🇬

Нека погледнем от светлата страна на нещата 🇧🇬

Сълзите на една истинска газела 🇧🇬

Фетиш 🇧🇬

Случаен свидетел 🇧🇬

Грях... 🇧🇬

Ученик, китара и естрадна певица 🇧🇬

Истинското ми "Аз" 🇧🇬

Не чакам отговор! 🇧🇬

1 глава ( Началото) 🇧🇬

Последна песен... 🇧🇬

Ключът на Хермес - Двадесет и първа глава 🇧🇬

Край в началото - продължение(21) 🇧🇬

Queue