Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

В полите на Витоша 🇧🇬

В полите на Витоша
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...

gudman

Prose » Erotic

1.6K

Продавачът на книги 🇧🇬

Продавачът на книги
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...

Раш

Prose » Short stories

1.9K 5

Забравено приятелство... 🇧🇬

Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...

petq-marinova

Prose

1.8K

18+ Добре дошъл на Слънчев бряг 🇧🇬

Добре дошъл на Слънчев бряг
Самолетът кацна късно вечерта. До Слънчев бряг взеха такси. Не познаваха комплекса, нито пък имаха резервация. Щяха да разчитат на случайността. Български също не знаеха. С английския се оправяха много добре, но късно вечерта нямаше много хора, които биха могли да им помо ...

gudman

Prose » Erotic

2K 1

Кажете "и на Петър"! 🇧🇬

Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...

duffmckagan

Prose » Others

1.1K 2

Вълшебният камък - 4 част 🇧🇬

Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се пр ...

marasheih

Prose » Stories for children

1.2K

Време за една изповед 🇧🇬

Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...

ZAPP

Prose » Short stories

1.3K 17

Хей, ти! 🇧🇬

Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...

yeah3

Prose » Others

1.9K 5

Последното вълшебство в "Хогуортс" 🇧🇬

Посвещавам това на Мистрес, защото това ù е РД картичка.
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...

The_Crimson_King

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.9K 1

Сянката 🇧🇬

Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...

slaveja123

Prose » Others

1.3K 2

Женски разговор 🇧🇬

Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1.7K 3

Писано било 🇧🇬

Някога чувствал ли си се толкова мъничък и незначителен? Искал ли си да избягаш от собствения си свят и да се скриеш в бездната на мълчанието? Да бъдеш воден от нищото, да се сгушиш в прегръдката на тъмнината? Просто да полетиш, незнаейки накъде отиваш и да се върнеш, незнаейки откъде идваш. И ако м ...

HouseOfNight

Prose

1K 2

Вълшебният камък - 2 и 3 част 🇧🇬

Първият принц, който ù се поклони, бе принц Гарет. В неговото царство живееха драконите в синхрон с хората.
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...

marasheih

Prose » Stories for children

1.1K

Апокалипсис 🇧🇬

Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...

elenasim1

Prose » Science fiction & fantasy

1K 9

Синджирли мелеклер – от другата страна на огледалото 🇧🇬

Преди изгрев, слънцето търкаше очи зад облаците. Хълмовете, по дъното на котловината, се диплеха като шалвари. По тях шаренееха като кръпки, нивите с тютюн и лозови насаждения. Престилките на берачките се олюляха от тежестта на тютюневите листа. По черен път, ограден от смолисти борове, пъплеха низи ...

azura_luna

Prose » Novellas and novels

2.9K 55

Приятели 🇧🇬

Някога бяхме неразделни. Сега сме непознати...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...

cryingangel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K

Великаните 🇧🇬

Палатката, която му бе отпусната за турнира, бе прибрана от сенешала и сър Ланкстън тръгна да търси странноприемница. Яздеше из улиците на град Талиезин, когато внезапно се видя обкръжен от карети, в които се возеха благородни дами. Оглеждаха красния рицар, обладаващ тъмноруса коса, велелепно лице и ...

Radi-Radev

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K

Пътят на Петров III - Алоген 🇧🇬

“И вече не аз живея,
а Христос в мене живее”
Галатяни
Отвън, по лицето на великанското “еди” не личеше нищо. Главата бе кръгла, гладка, равна и непотрепна. Тялото – черно, бляскаво и издуто. Механичните пипала, закривили се във всички посоки, редяха изправност и сигурно бъдеще.
Отвътре – едри зъбчат ...

selsal

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K

Амулетът 7 🇧🇬

1970 година след Христа
Корабната сирена изсвири пронизително, мощните дизелови двигатели забоботиха с приглушен тътен. Не след дълго влязоха в равномерен ритъм и грациозният корпус на туристическия лайнер “Принцесата на Египет” започна бавно да се отдалечава от западния пристан на средиземноморския ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

969 1

На Масата 🇧🇬

Студът. И нищо друго около мен. Влиза в костите през очните ябълки, прониква вътре в структурата на тялото, разяжда го, прави го слабо. Студът знае, че тялото ми е направено от захар и само едно погрешно докосване може да го разпадне на трошички, които да бъдат разнесени навсякъде по улиците на Град ...

cheshire_cat

Prose » Short stories

1.5K 2

18+ Таня 🇧🇬

Таня
На Ивон, с поздрав
Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, ...

gudman

Prose » Erotic

2.5K 3

Тоскините плитки 🇧🇬

Тоскините плитки
Относно дисциплината и доброто поведение в училище, имах сериозни постижения още докато учех в село. Но те са толкова много, че ако реша да ги напиша, а след това и вие да ги прочетете тя ще стане една… Освен това могат и да ви повлияят стимулиращо, което пък съвсем ще издъни нещата ...

ХристоЗапрянов

Prose » Humorous

1.5K 9

Недосвареният паток и... последствията от това 🇧🇬

Недосвареният паток и... последствията от това.
Ако кажа, че ние с моите приятели в гимназията кротко си учехме и нищо друго не сме правили, веднага съм излъгал. Щуротиите ни бяха безчет.
Спомням си как веднъж през зимата, се събрахме в нашата квартира да поиграем карти. Играта обаче не вървеше, защ ...

ХристоЗапрянов

Prose » Humorous

1.9K 9

Утро 🇧🇬

Утрото бележеше нов ден. А новият ден привличаше всичко добро с притегателната си сила. Той бе ново начало. Светлите лъчи на слънцето галеха всички същества, напомняйки им за величието на изгрева. Росата беше застинала по стръкчетата трева и само някой майски бръмбар нарушаваше тишината. Лекият ветр ...

cryingangel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

Магаренцето на Господ 🇧🇬

Спомням си как Мадона дойде в България. С кортеж от полицейски коли, возейки се в лъскаво черен джип - "Порше Кайен". Феновете я очакваха екзалтирани по пътя, всеки с тайната надежда да я зърне поне за миг отблизо. Обаче стъклата на джипа ù бяха тъмни и никой не я видя. Но поне ù видя джипа - голям, ...

duffmckagan

Prose » Humorous

1.3K 12

Пътят на Петров II - Утеха 🇧🇬

“Живот е нещо,
което не би трябвало да бъде.”
Шопенхауер
Болката бе в тила ми. Там събираше сили, за да се разпрострe из цялото тяло. Нейно любимо занимание бе да отцепва част по част моите съставности, подтиквайки ги към самостоятелни и чужди на съществото ми усещания.
Няколко бързи крачки бяха дос ...

selsal

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1

Маг Навона, част 17 🇧🇬

Невена се събуди с особено чувство. Слънцето си играеше ласкаво с косите ù, а някаква птичка, като никой път, се беше разчуруликала навън. Красивата приказка продължаваше. С премрежен от задоволство поглед потърси Димитри, но от него нямаше и следа. Дрехите му също липсваха. Изведнъж в стаята притъм ...

valia1771

Prose » Novellas and novels

1.2K 23

Свръхестествено: Новото начало (1) 🇧🇬

Да бъдеш или да не бъдеш... Ловец?
Бен влезе в стаята, където бяха баща му, Хънтър и брат му, Алек.
- Тези свръхестествени неща ще ме довършат! - каза Бен.
Хънтър погледна Бен с изражение, което сякаш казваше "Наистина ли?". Най-големият страх на Хънтър беше, че децата му могат да бъдат наранени от ...

RadostinaCharmed

Prose » Science fiction & fantasy

1.4K 1

18+ Дафинка 🇧🇬

ДАФИНКА
Ник не обичаше понеделниците. Винаги имаше много работа и никога не беше успешен ден. В петък беше закарал Пепа до Орешака, където вчера се беше открило поредното изложение на народните занаяти. Прекараха три незабравими любовни нощи и тази сутрин си беше тръгнал рано. Имаше среща с директор ...

gudman

Prose » Erotic

9.8K 3

Призракът от първа класа 🇧🇬

Влакът - продълговат, изпълнен с пътници огромен търбух, пухтеше задъхано и се поклащаше по релсите като пиян моряк по крайбрежен булевард...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, коит ...

Довереница

Prose » Short stories

2.1K 23

Ти живееш в мен 🇧🇬

Ти си всичко, което някога съм искал.
Ти си във всеки един момент от живота ми,
във всеки удар на сърцето.
Ти контролираш всеки мой дъх.
Ти си всичко, което има значение. ...

martines1

Prose » Letters

1.5K 1

Малкото момче с големия мотоциклет 🇧🇬

Малкото момче с големия мотоциклет
Ако някой си е помислил, че като малък съм препускал само яхнал коне, или отвреме на време "Бианката",то той въобще не е в крак с голата истина. И за да се убедите колко не сте били прави, ако сте си помислили така и колко съм прав аз като твърдя обратното четете н ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2.1K 5

Когато Свириш 🇧🇬

Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си далеч от околните. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш ...

Disillusional

Prose » Others

1.4K 1

Аз не се намерих! 🇧🇬

Дълго време чудех се, кое е по-лошо, да обичаш или да бъдеш обичан? Ако не се срамуваш, бъди чужд на света, на себе си. Не се страхувай, животът те намира! Най-малкото, което му дължиш, е да си честен. Боли ли те, страдаш ли, мразиш ли, а обичаш ли?
Колко време бягахме и се крихме от себе си. Това н ...

m1l3t0

Prose » Others

1.3K

Дъждовно време 🇧🇬

Д Ъ Ж Д О В Н О В Р Е М Е
Вчера цял ден валя дъжд. Днес е студено. Отвратително е. Или настроението ми е такова - кално, мрачно, студено. Знам, че само хубавите думички правят човека - здрав и щастлив. Но знам също, че те си идват сами... стига нещата около теб поне малко да са наред.
Само да спре д ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1.5K 9

Пред риск - III 🇧🇬

***
Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как ...

Eia

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 19

По пътя на тировете 🇧🇬

Събуждам се изморена от тежък сън в пет, пет и нещо и едвам държа очите си отворени. Никога не мога да спя спокойно в нощта преди дълго пътуване. Правя си силно кафе – катран и го изпивам на няколко глътки. Скачам бързо в дънки и блуза, нагласени предвидливо от вечерта. Слагам малко грим, колкото да ...

Rallsy

Prose

1.1K 2

Дървото и вятърът 🇧🇬

Дървото и вятърът
Дема и Сар бяха решили да се оженят веднага щом и двамата навършат по осемнадесет земни години, а с това и пълнолетието си. Но те живееха на Дилема, която е странна планета. На размери е колкото Прародината Земя, но атмосферата ù е толкова плътна, че над повърхността е като течност ...

karnobatlova

Prose » Short stories

1.3K 1

Чико Чиков журналист 🇧🇬

ЧИКО ЧИКОВ ЖУРНАЛИСТ
В редакцията беше задушно и напрегнато. Утре трябваше да излезе юбилейният брой на партийния вестник. Всички бяха под напрежение. Искаше се нещо изключително. Щяха да поднесат подарък на Първия – специално отпечатан брой на луксозна гланцова хартия. Той щеше по-скоро да прилича ...

gudman

Prose » Short stories

1.1K 2

Вчера и днес 🇧🇬

ВЧЕРА И ДНЕС
Вчера всичко беше различно. Тъжно е как любовта се оглежда в нас и си заминава. Бавно и без да се обръща. Моето „почакай“ увисна наред с неказаните думи. Благодаря, че превърна болката ми във форма. Благодаря, че ми подари свободата. Гледам невинното ù лице, устрема в очите ù, и разбира ...

wishpin

Prose » Others

1.4K 3

Short stories and prose by contemporary authors

В полите на Витоша 🇧🇬

Продавачът на книги 🇧🇬

Забравено приятелство... 🇧🇬

18+ Добре дошъл на Слънчев бряг 🇧🇬

Кажете "и на Петър"! 🇧🇬

Вълшебният камък - 4 част 🇧🇬

Време за една изповед 🇧🇬

Хей, ти! 🇧🇬

Последното вълшебство в "Хогуортс" 🇧🇬

Сянката 🇧🇬

Женски разговор 🇧🇬

Писано било 🇧🇬

Вълшебният камък - 2 и 3 част 🇧🇬

Апокалипсис 🇧🇬

Синджирли мелеклер – от другата страна на огледалото 🇧🇬

Приятели 🇧🇬

Великаните 🇧🇬

Пътят на Петров III - Алоген 🇧🇬

Амулетът 7 🇧🇬

На Масата 🇧🇬

18+ Таня 🇧🇬

Тоскините плитки 🇧🇬

Недосвареният паток и... последствията от това 🇧🇬

Утро 🇧🇬

Магаренцето на Господ 🇧🇬

Пътят на Петров II - Утеха 🇧🇬

Маг Навона, част 17 🇧🇬

Свръхестествено: Новото начало (1) 🇧🇬

18+ Дафинка 🇧🇬

Призракът от първа класа 🇧🇬

Ти живееш в мен 🇧🇬

Малкото момче с големия мотоциклет 🇧🇬

Когато Свириш 🇧🇬

Аз не се намерих! 🇧🇬

Дъждовно време 🇧🇬

Пред риск - III 🇧🇬

По пътя на тировете 🇧🇬

Дървото и вятърът 🇧🇬

Чико Чиков журналист 🇧🇬

Вчера и днес 🇧🇬

Queue