Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Неподходящ момент 🇧🇬

"Не ме търси повече...
Просто... спри. Заради мен."
Едва ли има някой, за когото съм писала толкова много. И толкова искрено.
Колко реда изписах за теб? Десетки? Стотици? Повече?
Стигнаха ли? Не. Имам още какво да кажа. Толкова си непредвидим, че първо ме оставяш без думи. А после, когато си тръгнеш ...

unbreakable

Prose » Letters

2K 2

Спасителна тенденция 🇧🇬

Двамата доброволци от отряда за подпомагане на изоставените стари хора навлязоха в обезлюденото селце на връх баира. Посрещнаха ги две зелени човечета. Изглеждаха досущ като хора, бяха облечени в човешки дрехи (по-скоро дрипи), само дето бяха малко зеленички. За изненада на доброволците, заговориха ...

ValeriaTodorova

Prose » Humorous

952 1

18+ Сборището на ренесансовите сатанисти (4) част 🇧🇬

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
IV
.........
Всички бяхме взели по едно шишенце светена вода, която Калчо бе приготвил специално за случая. Всички бяхме снабдени с по един кръст, както и с по няколко скилидки чесън. Трима носеха пушки, а аз си бях взел клещи и остър нож, коит ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

1.1K 2

Партньори - друг миг от пролетта 🇧🇬

П А Р Т Н Ь О Р И – друг миг от пролетта
Първо повярвай в партньора си,
а не, че смъртта е неизбежна.
В известно кабаре в Бейрут влязоха двама млади мъже с атлетическо телосложение. Единият – Доминик (така пишеше в паспорта му), беше висок, с черна коса и тъмнокафяви, почти черни очи. Другият - по п ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

1.7K

Някога... 🇧🇬

Едва ли смехът запълва празнината в душата ми, едва ли ще усетя смеха сега, едва ли ще се усмихна скоро, едва ли...
Някога, когато бях малка, исках да порасна, да си имам гадже, но първо се случваше да харесам някого, после хлътвах сериозно, след това си разменяхме мили думи като "обичам те, мило, л ...

angelskiogyn

Prose » Short stories

920 2

Любов 🇧🇬

Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...

liubomira97

Prose » Others

1.3K 3

Амулетът 1 🇧🇬

1971 година след Христа
Снегът се сипеше тихо на едри парцали. Мокрите снежинки се трупаха упорито, превръщайки парка на малката християнска клиника в приказен пейзаж от коледна картичка. Клоните на дърветата се огъваха под тежестта на преспите. Така в бялата безпределност човек трудно можеше да си ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

1.2K 1

Този път 🇧🇬

Този път, когато маските паднат, няма да е за да създадем нови, по-здрави и непроницаеми. Този път, когато отново сме оголили душите си, ще е за да ги запознаем, поне един истинен път. Този път, когато сме само ние и никой друг, ние ще се подкрепим, нови лъжи ще изградим. Този път, когато свалим мас ...

Disillusional

Prose » Others

1.4K 1

Какво ще избереш??? 🇧🇬

Пътищата разделят се на кръстопът, а не зная коя посока аз да избера...
Отляво красота небесна - зелени поляни с красиви цветчета, усмихнати лица, без вражда в тях, ангели пеят чудни песни, а славеят приглася ги с чудния си мелодичен глас, дърветата галят нежно твоето лице с клоните свои, а вятърът ...

bLoOdYkIsS

Prose » Others

1.1K

Любов и омраза 🇧🇬

Стоеше и се чудеше какво прави на този прием. Не ù беше мястото тук. Беше пълно с богати и известни личности. Та нали точно затова Франк я изпрати тук. Трябваше да си избере някой богаташ, да му завърти главата, да го заведе в стаята си, където да го прелъсти и после с Франк да го изнудват. И преди ...

blagae

Prose » Short stories

1.1K 2

Мехурчетата на щастието 🇧🇬

- За пръв път чуках циганка едва на 30. Стана ето така:
- От няколко месеца, след като излязох от затвора, работех като статист в киното. "WOW SHOOT BROS" беше космополитна филмова компания, управлявана от шайка холивудски евреи, които плащаха на такива като мен по цели 25 лева на ден, но не и храна ...

Kuzmo

Prose » Short stories

4.6K 4

Когато сънят стане реалност 🇧🇬

Беше там пред мен, втренчените ти шоколадови очи сякаш минаваха пред мен. Колкото и да се взирах в тези очи, не успявах да разбера дали потъвах в тяхната топлина или виждах пламъците в моите като отражение върху късчета лед. Протегнах ръката си, а кожата ù изглеждаше толкова грапава, така бледа. Так ...

JoanaMollova

Prose » Others

928 2

Щедростта 🇧🇬

Живял един човек на име Иван и имал една прекрасна овощна градина. В нея отглеждал десетки овошки, но най-много обичал едно ябълково дърво. Друго като него нямало в селото. Всички в село чакали есенно време, за да вкусят от чудните ябълки. Всяка година дядо Иван раздавал от чудното дърво, като най-н ...

yulia

Prose » Short stories

2.3K

18+ Неповторима интимност 🇧🇬

Бърза. А когато бърза, е болезнено. Не ми дава да се гърча. Не ми дава да издавам звуци. Не ми дава да оказвам съпротива. Не ми дава да си личи как ми се крещи. Бързо, все по-бързо… Все по-рязко… Мисля си, че нещо ми изтръпва, премалява, мисля си, че вече не усещам и след малко може да припадна. По- ...

IvoAndreev

Prose

1.5K 2

Тя 🇧🇬

*кап* *кап* *кап*
- Искам да пиша!
- А можеш ли?
- Мога.
- Тогава пиши. ...

kriskata94

Prose » Others

1.2K 1 1

Мислите 3 🇧🇬

Мислите... тези безкрайни мисли...
Тази вечер, гледайки към този мрачен град, в който живее старата ми любов,
се наслаждавам на чашка ром и мисля за историята, която трябва да довърша в своето писмо.
И така... Ето какво се случи по-нататък.
Младата девойка от този разказ, който описвам в писмото си, ...

sokol4eto90

Prose » Letters

1.4K 2

Лично... 🇧🇬

Здравейте,
След известно колебание дали да споделя историята си с Вас, реших, че все пак е добре да го направя. Почти всеки ден чувам колко неблагодарни са мъжете, какви боклуци са, колко са мръсни и долни. Искам да разкажа на жените, разочаровани от мъжете, за един мъж: той беше бижуто в моя живот. ...

Slamiliq

Prose » Short stories

1.5K 3

Мразя и обичам 🇧🇬

Чувствам се толкова объркана, когато те погледна. Знам, че не си за мен, но защо изпитвам необяснима топлина всеки ден? Изтръпвам и се разтрепервам като те видя. Това чувство, казват, е велико, но аз - колкото го любя, толкова и мразя. Защото то изгаря ме отвътре и ме е страх да ти го кажа.

missklara

Prose » Letters

1.6K 3

Стъклената магьосница 🇧🇬

Имало на света царство, в което живеели цар и царица, които били твърде заети с царските си дела. Така те често оставяли двете си дечица Кали и Стан да обикалят на воля царския дворец. Само по-голямата им сестра Ема ги наглеждала и се грижела за тях. През деня им организирала весели игри, а вечер им ...

irena-docheva

Prose » Stories for children

1.3K

*** 🇧🇬

Мисли, мисли, мисли, мисли.
Толкова много мисли имам, че не мога да заспя. Не само тази нощ, всяка нощ.
Много въпроси, безумни и не чак толкова, фундаментални и не чак толкова. Държат ми очите отворени в тъмното, измъчват ме с несъществуващите си отговори, острят ме като молив и после чупят графита ...

irukkandji

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

"Богумила" из "Първото царство" 🇧🇬

БОГУМИЛА
Казвам се Диляна Богумила, родена съм две години преди Симеон да бъде увенчан за цар в Константинопол и съм потомка на славния род Чакарар. Родът произлиза от “белите маги”, които много векове са пазили старата българска вяра в Небесния бог. Когато цар Борис направил всички българи християн ...

karnobatlova

Prose » Short stories

1.7K 2

Някъде 🇧🇬

Някъде над покривите на града стоях и шепнех на луната. Взирах се във нейните звезди. Разказвах ù за мисълта ми непокорна, за този страх във мен. Разказах ù за болката във себе си, която дълго време тая. За самотата, която никога
не ме напусна.
Някъде над покривите на града аз виждах най-ярката звез ...

lility

Prose » Letters

1.1K 3

Безименният пръст 🇧🇬

- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...

elenasim1

Prose » Stories for children

2.9K 8

Номадът и триетажната му къща 🇧🇬

Ученикът попитал учителя си какво е ирония на съдбата.
- Ирония на съдбата е номад да спечели триетажна къща от лотарията или домошар да получи на рождения си ден кон за подарък. И в двата варианта съдбата сее и жъне нещастие, въпреки наличието на сухи пачки, които по принцип са единица мярка за щас ...

Pishpunta

Prose

1.1K 5

Обществени враТове 🇧🇬

Имало едно време един борец. Той бил най-умният сред безмозъчната сива маса от мускули и вратове. Знаел наизуст номера на GSM-a си, както и няколко крилати фрази като: “Ще те изкеча, бе, брато!” и “Ела ми, бе, китко недолюбена!”. Върхът на върховете, гениалната умопомрачаваща мисъл, родена от негови ...

muhaninja

Prose » Humorous

1.3K 11

Любов до полуда 🇧🇬

Защо влудяваш ме така, защо по теб изгарям? Питам се защо точно ти и сама си отговарям. Дали е заради очите ти прекрасни, в които като гледам и забравям, или нещо друго, което не проумявам. Но не, не желая тази измъчваща любов към теб, която преследва ме всеки един момент. Като невидим дух следиш вс ...

missklara

Prose » Letters

2K 5

Разговор 🇧🇬

Посветено на моето вдъхновение
- на човека, който ме върна към листа!
Здравей, страннико. Пак ли си сам? Пак ли си на кръстопът? Пак ли се мъчиш да избягаш от тишината?
Здравей, страннико, здравей, мое сърце. Отново дойде време да си поговорим, да изберем посоката от кръстопътя. Пак те раниха, нали? ...

manika74

Prose » Letters

2.7K 7

Непостижимо нежен и мъжествен 🇧🇬

НЕПОСТИЖИМО НЕЖЕН И МЪЖЕСТВЕН
(По повод 124 години от рождението на Димчо Дебелянов и като отговор на статията на Васил Лазаров “Димчо Дебелянов - на бога най-светлия син” - http://vasilstihovebg.blogspot.com/2010/08/blog-post.html)
Християнство и поезия! И като пример за християнски поет - Димчо Де ...

Ангар

Prose » Others

2.3K 21

Главният конструктор на Мерцедес Бенц 🇧🇬

Главният конструктор на Мерцедес Бенц
Бяхме в командировка в Щутгарт във връзка с преговори за покупка на 300 нови седлови влекача „Мерцедес Бенц“. С мен беше Бумбето (Александър Бумбаров) – юрисконсулт в ДАП – ММП (Държавно автомобилно предприятие за международни и междуградски превози|, сегашният ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2.6K 6

Дилемата - 5 🇧🇬

Нямах достатъчно въображение да си представя какво би казала или направила Женя. Но след думите му пак се върнахме на изходна позиция. Трябваше да се изясним, а не знаех как.
- Искаш ли да отидем другаде? – предложи Жоро. Въпросът му не беше лишен от логика. По-добре да не ни виждат заедно, а тук сп ...

DanyD

Prose » Novellas and novels

1.6K

Мислите 2 🇧🇬

Отново е вечер и отново потъвам в мисли, тези странни и жестоки мисли.
И така! Ето, че дойде мигът, в който двете влюбени сърца трябваше да се разделят за много по-дълго време.
Младежът замина за чужбина, а това беше само за две седмици.
Две седмици, които бяха като векове наред за девойката.
Момиче ...

sokol4eto90

Prose » Letters

1.4K 2

Ницше на балкона 🇧🇬

Ницше на балкона
- Жена ми иска да ме убие. И остави, че иска да ме убие, но гледа да го направи по особено мъчителен начин. – каза Киро Борсата. Въздъхна тежко като човек, който току-що е разбрал, че малката весела песен, наречена живот, неусетно се е превърнала в заредена с напрежение мелодия от ф ...

Greg

Prose » Short stories

2.6K 17

"Ана" из "Първото царство" 🇧🇬

АНА Родена съм през 836 година от рождество Христово, което е година на Тигъра по българския календар. Българското ми име е Сирма и съм най-малкото дете на канасубиги Персиан. Баща ми беше опитен и суров военачалник и твърдо отстояваше българската държавна уредба, обичаи и религия срещу ромейските. ...

karnobatlova

Prose » Short stories

1.5K 2

Вересия от Господ 🇧🇬

Тази история се случи много отдавна, но както птиците прелитат морета да се върнат у дома, така и тя се върна да ме стопли и докаже, че Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората.
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, ...

inakrein

Prose » Short stories

2K 1 18

Говори ми... 🇧🇬

Ще покрия себе си с одеалото на вечността и ще обличам същността си с характера на неспиращи, неизказани, неразбрани мисли. Но преди това…
Говори ми с езика на различността и погледни ме с погледа на говорещо мълчание. А аз ще ти говоря с думи, дошли от корените на разцъфтяващата ми същност и ще те ...

breathingurlove

Prose » Others

1.2K 2

Призраци в едно селско гробище 🇧🇬

Призраци в едно селско гробище
Брат ми е четири години по-голям от мен, но аз толкова го обичах, че независимо от тази разлика, още от малък непрекъснато се „мъкнех“ с неговата тайфа – както се казва „Барабар Петко с мъжете.“ Батковците също ме приеха, пък и винаги, когато трябваше да се изтърчи до ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

4.6K

Ключът на Хермес - Двадесет и четвърта глава 🇧🇬

Успяха да резервират билети за първия самолет до Берлин чак на по-следващия ден. Места нямаше, но на помощ се притече Перек, която като че ли остана доволна, че двамата италианци напускат нейния район. Вместо извинение, че ги задържа цял ден за „процесуални действия”, им намери билети по служебен пъ ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

882

Четирилистната детелина 🇧🇬

В края на 90-те години Търговище не беше така пуст и изоставен от младите хора. Това важеше особено за крайните райони и квартал „Запад - 3”, където все още кипеше живот и ставаше нещо. Построени за нуждите на местния военен завод, 11-те панелни блока бяха дом предимно на работници и техните деца, к ...

dakski

Prose » Short stories

1.2K 1

Жена и половина 🇧🇬

-Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир дъртата и въздебелка Айше, като с наслаждение си отпийваше ракийката.
Да беше видял, че Асан влиза в кръчмата, хич и нямаше да си отваря устата, ама късно го съгледа, прекалено късно! ...

Eia

Prose » Humorous

2.4K 1 30

"Мария" из "Първото царство" 🇧🇬

МАРИЯ
Родена съм през годината на Глигана преди три 12-годишни календарни кръга по българския календар, което ще рече през 844 година от рождението на новия ни бог Исус Христос. Българското ми име е Джента и съм от колобърския клон на благородния род Чакарар. Семейството ни е богато и уважавано. Бащ ...

karnobatlova

Prose » Short stories

2.2K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Неподходящ момент 🇧🇬

Спасителна тенденция 🇧🇬

18+ Сборището на ренесансовите сатанисти (4) част 🇧🇬

Партньори - друг миг от пролетта 🇧🇬

Някога... 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Амулетът 1 🇧🇬

Този път 🇧🇬

Какво ще избереш??? 🇧🇬

Любов и омраза 🇧🇬

Мехурчетата на щастието 🇧🇬

Когато сънят стане реалност 🇧🇬

Щедростта 🇧🇬

18+ Неповторима интимност 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Мислите 3 🇧🇬

Лично... 🇧🇬

Мразя и обичам 🇧🇬

Стъклената магьосница 🇧🇬

*** 🇧🇬

"Богумила" из "Първото царство" 🇧🇬

Някъде 🇧🇬

Безименният пръст 🇧🇬

Номадът и триетажната му къща 🇧🇬

Обществени враТове 🇧🇬

Любов до полуда 🇧🇬

Разговор 🇧🇬

Непостижимо нежен и мъжествен 🇧🇬

Главният конструктор на Мерцедес Бенц 🇧🇬

Дилемата - 5 🇧🇬

Мислите 2 🇧🇬

Ницше на балкона 🇧🇬

"Ана" из "Първото царство" 🇧🇬

Вересия от Господ 🇧🇬

Говори ми... 🇧🇬

Призраци в едно селско гробище 🇧🇬

Ключът на Хермес - Двадесет и четвърта глава 🇧🇬

Четирилистната детелина 🇧🇬

Жена и половина 🇧🇬

"Мария" из "Първото царство" 🇧🇬

Queue