Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Задънена улица 🇧🇬

Пак на нашето място... Там, където сме само със себе си, където можем да се отдадем един на друг... В задънената улица, на пътя без изход! Там, откъдето не можем да се измъкнем, защото не знаем как или по-скоро не искаме... защото не знаем накъде да тръгнем! От страх, може би, страх от неизвестното. ...

Nedostypna

Prose » Others

1K 2

Да си купиш нов живот 🇧🇬

Честно казано, си мислех, че ще е лесно, ще е лесно като детска игра, но не осъзнавах, че само децата могат да играят. Мислех си, голяма работа, какво толкова, намирам се само на 4 часа със самолет, мислех си, че всичко ще е както преди, но не беше така. Просто си мислех, че ще мога да се справя и с ...

people-always-leave

Prose » Others

1.4K 4

... и вече не те обичам.. 🇧🇬

Днес отново реших да ти пиша, отдавна не съм го правила. И не за да ти се обяснявам в любов, не за да се самосъжалявам, не за да те моля, а просто да ти разкажа какво се случва с мен. Как животът ми се променя. Как порасвам без тебе. Не знам дали помниш времето, прекарано с мен, и не знам дали си сп ...

ron4o

Prose » Letters

2.4K 1

Изходът или възхвала на Златния храм - IV. 1. (роман) 🇧🇬

Учителят
Нещата, които ви разказах дотук, едва ли си заслужава да бъдат казвани, поради това, че бяха от банални по-банални, ако не беше необходимостта да ви покажа именно в каква ситуация ме завари срещата с Учителя, който рано или късно всеки един от нас среща под най-различна форма, друг е въпрос ...

valesion

Prose » Novellas and novels

1.2K 3

Изповед 🇧🇬

О, мили мой,
обичам те безумно!
Но нямам сили
да го изрека пред теб.
Самотна съм, ...

lol-lol

Prose » Letters

958

Правилно или грешно? 🇧🇬

Правилно или грешно? Та не си ли избрахме ние този живот? Събуждам се и тази сутрин без капка оптимизъм в съзнанието си! Отново обмислям всички варианти за бъдещето ми, и какво от това? Да не би нещо да съм спечелил с това? Mай не? Но въпреки всичко ставам от удобното топло легло и се обличам да изл ...

Mytag

Prose

2K 1

Царският син и сърната 🇧🇬

Царският син беше на лов. Цял ден преследва една сърна и сега тя стоеше пред него. Красива, млада сърна и с големите си очи го гледаше. Как да я убие? Докато той ù се възхищаваше, тя изчезна. На мястото ù беше застанала девойка. Царският син не сваляше очи от нея, но и тя като подета от вятър, побяг ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.1K 1

Крадецът без сянка (Джони Тийф четирилогия), книга първа, ІІІ 🇧🇬

Джони се сви на задната седалка. Прозорецът зад него бе напукан от удара. Сърцето на Джони отново заби лудо. Колата зави рязко, за да избегне някакъв идващ насреща ù камион и момчето инстинктивно се приведе, сякаш за да се предпази.
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K

Продължение от книгата 🇧🇬

Стефана сви устни, премигна с очи и понечи да стане.
- Уф, леки ти ръце, Панчо! Виж, кат че нищо не е било! - рече тя.
- Стани, стани, опитай! - подкани я дюлгеринът.
- Ше стана де, не мъ насилвай! Виж!
Тя се изправи, подскочи няколко пъти и се завъртя в кръг. ...

mari45

Prose » Novellas and novels

936

Драматичен етюд 1 🇧🇬

Персонажи:
Ан - момиче на 18 години бавачка
Бен – Мъж на 42 г.
Място на действието:
Асансьор ...

estaticfear

Prose » Others

1.2K

Да се омъжиш за милионер. Въведение. 🇧🇬

ДА СЕ ОМЪЖИШ ЗА МИЛИОНЕР
Въведение
Върнах се в България след 20 години. В родния град се срещнах се с мои приятелки, не са се променили много, познахме се. Работят на същите места, където ги оставих преди тридесет години, когато напуснах града си, а те не са мръднали оттам. Децата им са пораснали, а ...

irendavidoff

Prose » Short stories

3.3K 1

Букет и сладко от горски ягоди - разказ 🇧🇬

Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в ра ...

lubara

Prose » Short stories

1.1K 4

Сливен-София 🇧🇬

Сливен-София
Слънцето проблясва в очите ми, отразено от релсите на съседния коловоз. Слабата топлина на утрото ми носи сладостен унес. Бавно ме изпълват приятни спомени от кратките дни, прекарани в блажено безделие в прекрасния Сливен. Град на слънце, чист планински въздух и безкрайни капанчета с ра ...

ТОВЕЛ

Prose

1.1K 1

Гелмета 🇧🇬

ГЕЛМЕТА*
Случи се през май 1988г., в квартал Виница. Той е населен с гагаузи и от местните всеки познава всекиго. Тъй като кварталът е с много добре развита инфраструктура и е близо до комплекс „Дружба” (днес „Св.св. Константин и Елена”), там се заселват много хора. А старите гагаузи са много бамбаш ...

izli4ko

Prose » Humorous

1.6K 3

Офис-дневници 🇧🇬

17.12.2009 13:42 - В очакване на пролетта
Днес е един от онези студени дни, в които е най-разумно да припаднеш в зимен сън в очакване на пролетта:) На таблото на служебния вход на ДЕНЯ се мъдрят само няколко картончета, и то все на колеги, които не харесвам:) На първо място – всеизвестния Сополоцо, ...

kcekce

Prose » Others

1.2K

До утре... 🇧🇬

- Здравей! Много е хубаво, че те срещам пак. Добре е, че излизаме на разходка. Полезно е за нас.
- С нова дрешка си. Изглеждаш чудесно.
- Наистина ли? Малко ме притеснява облеклото. И аз се радвам на срещите с теб.
- Кажи, как живееш. Грижат ли се добре за тебе?
- Благодаря за вниманието. Всичко при ...

HariMarSui

Prose » Humorous

905 1

Бих искал 🇧🇬

Из "Бих искал"
Стадионът е пуст както всичко наоколо. Мъжът се упражнява. Отначало бавно, после все по-бързо...
- Мае гери, маваши гери… ибуки**. Мае гери, маваши гери, ибуки. Туп, туп, туп. Кръвта пулсира в него. Слива го с природата. Туп, туп, туп. Слива го с Космоса, за да му покаже, че всичко е ...

RudiRaikov

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Достатъчно силна 🇧🇬

Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая в сърцето си толкова дълго време.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.
Вече съм достатъчн ...

Pepsi_pz

Prose

1.9K 1 3

Пътуване. А търпение за четене? 🇧🇬

Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...

kalides

Prose » Short stories

1.6K 3

Трудно ли е или просто ние го правим такова?! 🇧🇬

"Научи се очите да се смеят, когато се пълнят със сълзи" - На това се опитвам да се науча, някак трудно, но постижимо все пак.
Всичко е толкова "спряло", сякаш времето тече, но аз не го усещам, сякаш хората минават покрай мен, но не ги забелязвам и всички ми казват "Времето лекува, опитай се да не м ...

vrfv

Prose » Others

883

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- Колкото по-големи - облиза се Ко Та Рак, гледайки тортите на витрината. - Толкова по-добре се виждат.
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си ми ...

Bersek

Prose » Short stories

759 1

"Не искам да те губя, ще се загубя" 🇧🇬

Беше се вкопчила в ръката му до такава степен, че изобщо не усещаше, че му причинява вече болка. Страхуваше се, че ако дори за миг я изпусне и ще се загуби в нощта, толкова гъста беше мъглата. Вървяха само напред или поне така си мислеха. Нямаше и кой да им каже, че всеки път, когато правеха две кра ...

pepsi1975

Prose

1.3K 1

Маскарад 🇧🇬

Глава I
Началото
Маркиза Вероника Леонарди беше може би най-противоречивата личност, която можеше да се срещне в Париж през 1870 година. Тя бе изключително красива. Гарваново черните ù къдрици обрамчваха млечнобялото ù лице и като че ли подчертаваха сините ù като лед очи и алените ù устни. Тялото ù ...

nightmusic

Prose » Novellas and novels

1.2K 1

Пълнолунието 🇧🇬

Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...

inanm

Prose » Short stories

1.3K 1

За живота и смъртта 🇧🇬

С чаша малцово се утешавам,
казва ми да не плача
за миналото в моя живот.
Опитвам се да си затворя очите
и да видя всичко онова, което ...

cenitel

Prose » Others

1.4K 6

Умното мече 🇧🇬

Мечето растеше само. Майка му беше убита от ловци. Научи се само да се грижи за себе си. Може би и това му помагаше, че често ходеше при един стар мечок. От него научи как да намира храна и много други полезни неща от него научи.
Сега даже се грижеше за две съвсем малки мечета. Наистина, съвсем малк ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.7K

Легенда за Храма 🇧🇬

В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...

kalin8

Prose » Short stories

1.2K 1

Серийният женкар. Ментор. 🇧🇬

Когато пристигнах в Щатите, попаднах в смесица от националности, коктейл от раси, но на челото на никого не пишеше кой какъв е, не разбирах езика на тялото им, не познавах манталитета им. Предизвикателството, наречено Америка, ме грабна от първия ден! Правилата от старата Родина тук не важеха, добри ...

irendavidoff

Prose » Novellas and novels

2.2K 3

Никога не е късно 🇧🇬

Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...

ZAGORA

Prose » Short stories

953 2

Вечният сън 🇧🇬

Вечният сън
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачн ...

desert_queen

Prose » Short stories

1.5K 1

Не съм...!!! 🇧🇬

Не съм наивното момиченце, което тъпкахте преди. Не съм онази кукличка на конци, която разигравахте. Не съм сюжетът в ежедневието ви. Не съм парцалът, с който обувките си да избършете. Не съм стената, на която яда да си изкарвате. Не съм онова слабо, влюбено дете, в чийто очи само сълзи блестяха. Не ...

bLoOdYkIsS

Prose » Others

1.2K 3

Метафори и метаморфози 🇧🇬

„Ще се спусна по склона, ще дойдеш ли?! Страхуваш ли се?! Какво толкова, нали аз ще го направя. Хайде! Не се колебай! Този шанс го има веднъж в живота...”
Тя разпери ръце, сякаш бе птица и изчезна от погледа му. Дори не извика. А той – не трепна. Само примижа срещу слънцето и заби отново поглед в зе ...

pepsi1975

Prose

868 2

Дух 🇧🇬

Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

921 3

Как да хванем милионер 🇧🇬

Как да хванем милионер
Обикновено не вдигам телефона си, когато видя на дисплея му изписано името на бивше гадже. Последният път, когато сбърках и го направих, трябваше да се явя на ДНК-тест за бащинство. Естествено резултатът бе отрицателен, но емоциите около доказването на истината нарушиха за мес ...

perperikon

Prose » Short stories

6.8K 1 34

Зимата дошла е! 🇧🇬

Зимата дошла е
Утро е. Бавно отварям очи и показвам глава из под топлата завивка. Бррр, студено е! Чувам как някой тихо чука по капчука. Хладничко е, но любопитството над мен надделява. Ставам бързо и вдигам със затаен дъх белите щори, на тъмната стая и ооо... Зимата дошла е!
Навън снежинки бели тан ...

peti_bel

Prose » Others

1.4K 2

Цветни прозрения 🇧🇬

ЦВЕТНИ ПРОЗРЕНИЯ
Очаквах я. Броях миговете. Бяха като съцветия на лоза… спираловидни багри, копиращи сладостта на битието. Спомнях си изминалите мигове от нашето кратко познанство - ярки, неукрепнали и неосъзнати. Търсех нейната любов, настоятелно я исках и знаех, че ще я постигна. Това ме доказваше ...

RudiRaikov

Prose » Short stories

1.7K 1

Ние от под кривата круша 🇧🇬

От дума на дума, от случка на случка и като се огледахме, под кривата круша се събра кажи-речи целият народ. Всеки разправя как са го докарали под келявото дърво и всеки казваше, че неговата история е - най, ама - най!
Нашият Пешо Стоянов беше излязъл от мода, но той не го вярваше и току извисяваше ...

latinka

Prose » Short stories

2K 4

Могилата 🇧🇬

Край селото имаше могили. Обграждаха го в полукръг. Бяха обрасли с трева. Само на едната стърчеше огромен камък.
Разказваха се легенди за тези могили. Че турски кервани минавали тук. Че страхът от разбойници накарал пътуващите да заровят в земята богатствата си. Или, че тук са положили тялото на зна ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

923 1

* * * 🇧🇬

Понякога си седя и се чудя защо изобщо се опитвам да говоря с теб? Имам от много време онова студено чувство в гърдите си, което ме кара да забравям кой съм и какво ми причини. Никога не говоря за това как преобърна целия ми свят, а след това го разруши безмилостно... Да, такъв съм, затворен или пон ...

B3n1f10s

Prose » Letters

1.3K 1

Няколко печални думи 🇧🇬

За какво бих живял?
За потресаващата реалност или за любовта, която реална е само в мечтите. Но за какво ти е вечност, когато не знаеш какво е щастието, защото можеш да разбереш, че си щастлив единствено когато усетиш всичката душевна болка, която може да ти се причини... Но ти не бе ли човекът на н ...

Nos7radam

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K

Short stories and prose by contemporary authors

Задънена улица 🇧🇬

Да си купиш нов живот 🇧🇬

... и вече не те обичам.. 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - IV. 1. (роман) 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

Правилно или грешно? 🇧🇬

Царският син и сърната 🇧🇬

Крадецът без сянка (Джони Тийф четирилогия), книга първа, ІІІ 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Драматичен етюд 1 🇧🇬

Да се омъжиш за милионер. Въведение. 🇧🇬

Букет и сладко от горски ягоди - разказ 🇧🇬

Сливен-София 🇧🇬

Гелмета 🇧🇬

Офис-дневници 🇧🇬

До утре... 🇧🇬

Бих искал 🇧🇬

Достатъчно силна 🇧🇬

Пътуване. А търпение за четене? 🇧🇬

Трудно ли е или просто ние го правим такова?! 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

"Не искам да те губя, ще се загубя" 🇧🇬

Маскарад 🇧🇬

Пълнолунието 🇧🇬

За живота и смъртта 🇧🇬

Умното мече 🇧🇬

Легенда за Храма 🇧🇬

Серийният женкар. Ментор. 🇧🇬

Никога не е късно 🇧🇬

Вечният сън 🇧🇬

Не съм...!!! 🇧🇬

Метафори и метаморфози 🇧🇬

Дух 🇧🇬

Как да хванем милионер 🇧🇬

Зимата дошла е! 🇧🇬

Цветни прозрения 🇧🇬

Ние от под кривата круша 🇧🇬

Могилата 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Няколко печални думи 🇧🇬

Queue