Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

аз, ти & черешите 🇧🇬

черешарски са ми страстите по това време на денонощието.
по това време на денонощието, когато птиците са били събудени и не са можели да полетят, без да погледнат крилата, крилата са не за да се гледат, мамо, а да ги режеш - взимаш ножицата... рязко се насочваш, знaеш и усещаш в малкия си пръст... у ...

cheshire_cat

Prose » Others

1.6K 1 4

Лагерът - продължение 🇧🇬

- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...

Bersek

Prose » Short stories

925

Чай в пустинята 🇧🇬

От днес вече Авторът няма нужда от Блог. Сега той иска да ви признае, искрено, и дори леко отчаяно, че всъщност никак не му е безразлично как и кога неговото послание ще стигне до вас. Всъщност това, което той желае от цялото си сърце е, понякога вие да не “клипвате” върху текста му. Омръзна му да и ...

Ладида

Prose » Literary sketches

2.5K 4

Три дни в морето 🇧🇬

Беше зноен следобед и старите рибари на пристанището в Неапол си приказваха, че предстои една от онези силни и краткотрайни юнски бури, когато морето се надига така, сякаш иска да погълне цялата суша.
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...

darkwish

Prose » Short stories

1.3K 2

Родителят- виновен до доказване на противното! 🇧🇬

Обвинението е тежко, без право на обжалване, без право на доказване на противното. Обвинителният акт вече е написан и в него има само една, но достатъчна дума - ВИНОВЕН! Това е най-страшната дума. Това е и най-страшната присъда. Но кой е осъденият?! Българският родител. Той е виновен за срива на цен ...

duffmckagan

Prose » Others

905

Съмнението на Алоген I - Всички съюзи зад завесата са между врагове 🇧🇬

Мирогледът на Х-епохата гласи: невъзможно е съревнованието с Харизмата.
Всеки, опитал да победи Харизмата, остава изненадан от органичната си склонност да се поддава на обаянието ù. В тоя ред на мисли, да разсъждаваш Х-епохално означава да отхвърлиш смисъла от конкуренцията, защото конкуренцията е п ...

selsal

Prose » Science fiction & fantasy

1.4K

Да убедя себе си 🇧🇬

ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K 2

Среща с непозната 🇧🇬

СРЕЩА С НЕПОЗНАТА
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове ...

georgibogdanow

Prose » Short stories

2.5K 2

Спомен от една гривна 🇧🇬

“Не, не го прави, моля те!” Малкото коте се опита да се задържи за ризата на Карън, нейната... бивша стопанка. Карън искаше да изостави котето си в гората. Що за глупост? Какво щеше да прави то в гората? Но момичето беше прекалено малко, за да разбере, че така обрича домашната си любимка на смърт, в ...

MiddayDelusion

Prose » Short stories

1.3K

Неделя зимен следобед -1 🇧🇬

Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя. Търсеха желаещи да четат собствени произведения. Веднага им пратих мейл. И веднага ми върнаха отговора. Били ме "класирали" за втората възможна неделя. Отидох още на първата, за да видя за какво иде реч.
Мястото ...

670301

Prose » Others

1.1K

Работата 🇧🇬

Денят беше… денят беше… денят – има ли значение кой ден беше? Беше някъде към края на август, когато слънцето пече по възможно най-безмилостния начин и се скрива чак късно вечерта. Та, именно в една от тези мегагорещи вечери, докато си седях безцелно пред компютъра и си пиех биричката съвсем целево ...

Lirik-Kirilov

Prose

1.1K

Нещо, което ме измъчваше 🇧🇬

И той изчезна в онзи момент, когато имах най–голяма нужда от него. Но не го обвинявах. Грешката беше моя, с моето държание го накарах да се съмнява във всяка моя дума, всяко мое действие. И защо? Защото бях егоист и не го отричам. Опитах се да променя тази черта от характера си, но не стана. Накрая ...

Maya__Filth

Prose » Others

1.1K

Осъзнаване - 17 и 18 от първа част на романа 🇧🇬

XVII
Когато пристигнах в град Мустафа Паша, мислех да не оставам за дълго, а при пръв удобен случай да потегля за родното ми Филибе. Но започна строежът на новата джамия и аз реших да помогна,според силите си, на семейството на бай Благо. Поливах нивичката и градинката, грижех се за няколкото му овч ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.1K 6

Хензел и Гретел - популярен превод 🇧🇬

Не може македонските деца да си четат свободно разни приказки, а северняшките да учат български, та да си ги четат същите работи. Затова с Яна Кременска - Алиса, некакво почнахме преводи на най-известните приказки, та и нашенските деца, сиромашките, да разберат за кво иде реч аджебъ, щото така повеч ...

Апостолиция

Prose » Humorous

2.6K 1 3

Детето е там 🇧🇬

Не убивай детето, което упорито се мотае в главата ти. Не го учи на остаряване, не и докато бие сърцето ти. Не го карай да пази тишина, не и докато помниш текстовете на всичките му любими песни. Не му се сърди, не и докато е живо желанието да се оплескаш със сладолед. Не го карай да чака, не и докат ...

gergana-yancheva

Prose » Letters

1.6K 5

Хиляда и едно "защо"? 🇧🇬

Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознател ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 12

По-шилно и по-шилно 🇧🇬

Тя дойде задъхана, носейки детето си на ръце. Сложи го на свободната люлка и ми се усмихна някак извинително. Аз я погледнах въпросително. А тя ми обясни: "Бързам за час при зъболекаря - може ли да полюляте Гошко за десетина минутки, само за една малка пломбичка съм!" Погледна ме умолително като куч ...

duffmckagan

Prose » Humorous

1.1K 2

Егоист от национална величина 🇧🇬

Благой Ранов

blagoran

Prose » Humorous

1.4K 2

Крушата 🇧🇬

КРУШАТА
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, живо ...

ivliter

Prose » Short stories

1K 1

Тайнствената книга 🇧🇬

Часове преди сватбата, тъстът ми подари тази книга. Като всеки баща, и той искаше дъщеря му да е най–щастливата жена на света. "Затова - каза ми - чети й от нея всяка вечер. В твой интерес е, не пропускай!". Кимнах. "Обещай ми!"- настоя той. "Обещавам!"- отвърнах и я прелистих - само първата страниц ...

Romanov

Prose » Short stories

1.5K 6

А бе, шопинг терапията си разтоварва 🇧🇬

- Ще се развеждам, Миче.
- Пак ли?! Нещо напоследък не ви вървят нещата. Този път защо?
- Ами... нали ме знаеш каква съм, като си наумя нещо и, докато не стане на мойто, не мирясвам. Моят знаеш ли какво ми каза?! Че аз, с моята шопинг терапия, трябва на психотерапия да ходя. На луда ще ме прави той. ...

svetlanal

Prose » Humorous

1.7K 18

Булченската рокля 🇧🇬

-Питаш ме каква е тази рокля ли? Преди 50 години трябваше да я нося на сватбата си, само че не се омъжих. Годеникът ми умря в деня преди венчавката. Да, това е една тъжна история. Искаш ли да ти я разкажа?
Беше така:
Онази зима бе студена и суха. Въпреки, че беше средата на януари, още не бе валял с ...

darkwish

Prose » Short stories

1.3K 3

Бабини - деветини 🇧🇬

Деца, това се случи в далечното за вас хилядо деветстотин и шейсет и седмо лето. Тогава аз, вашата баба, бях само на седем годинки. Бях една мъничка ученичка от първи клас, с дебела плитка и огромна панделка, от която едва се забелязваше главата ми. Моят татко бе ветеринарен лекар в едно държавно зе ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 10

Виконтът се влюбва 🇧🇬

Виконт Пиер, обиден на вечерята си, която очевидно се чувстваше угнетена в стомаха му и се беше превърнала в борец за свобода, я пусна да си върви по живо по здраво, ругаейки я. След това направи два неуспешни опита да си измие зъбите, при които четката упорито отказваше да влезе в устната му кухина ...

mincho-s

Prose » Humorous

1K 1

Тя 🇧🇬

Тя е тази, която те буди от най-красивите ти сънища и тази, от която не можеш да се скриеш. Цял живот се бориш с нея, но никога не ще я победиш. Където и да идеш, каквото и да правиш, ще бъде винаги до теб. Заради нея слизаш на земята всеки път, когато литнеш в небесата и често е виновна за гибелта ...

JoanaMollova

Prose » Others

1K 5

А можехме да избегнем срещата с Нея... 🇧🇬

А можехме да избегнем срещата с Нея...
Гледах се в огледалото и не можех да не се усмихна. Толкова красива коса, такова нежно лице, искрящи сини очи, хубави бели зъби. Перфектното тяло. Всичко ми беше наред. Имах приятели, семейство, в което много рядко се чуваха викове и крясъци. Приятелите ми ме у ...

dolce

Prose » Short stories

1.4K 3

Ново Приятелство 🇧🇬

Бях на една поляна. Около мен бе така пусто, единствена компания ми бяха слънцето и едно голямо дърво, разперило клони над мен. То бе там, сякаш за да ме предпази от силата на слънцето със своята сянка. Беше толкова спокойно, дори плашещо, защото нямаше никого - нито хора, нито животни, нито птици, ...

Mirror

Prose » Short stories

1.6K

Да обесиш родословното дърво 🇧🇬

Дядо имал болна душа. Само баба разбирала какво го пристяга и чупи отвътре. Всяка вечер дядо присядал до нашата къща и гледал към хълма. Дядо и болната му душа гледали и плачели. Само баба знаела това. Тя го изчаквала хубаво да се изплаче, после присядала до него и го прегръщала. Прегръщала дядо и б ...

idemidoidemi

Prose

3K 1 27

Микело 🇧🇬

МИКЕЛО
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, б ...

georgibogdanow

Prose » Short stories

1.8K 1

Ти (Картината) 🇧🇬

ТИ
(Картината)
“Затвори очи и ще видиш всичко!”
Даниел Буланже, “Павилионът на Мага”
Бавно завъртя ключа на входната врата и включи осветлението. В късната вечер домът му беше тих и самотен. Не очакваше някой да го посрещне. В мига, в който прекрачи прага, върху му се стовариха умората на деня и сам ...

Rondissima

Prose » Short stories

1.2K 8

БДЖ - влакче на ужасите 🇧🇬

В първия момент се почувствах точно като северноамерикански индианец, който за първи път в живота си вижда влак - вцепенен от ужас! Очите ми се разширяваха като пържени яйца на дъното на тиган. Защото това, което виждах, беше един призрак от миналото - старата пътническа мотриса на БДЖ. От онези - ц ...

duffmckagan

Prose » Humorous

1.6K 1 11

Контрасти 🇧🇬

КОНТРАСТИ
Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудъ ...

ivliter

Prose » Short stories

866

Искам да те програмирам 🇧🇬

Искам да те програмирам..
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам) ...

Смайл

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1

Родници 🇧🇬

Привечер. От взиране очите ú сълзят и парят. Ръцете стискат възлестите колене, приглаждат тъкана престилка. Ето, задава се мъж с колело. Облаци кацат мързеливо в смокинята и сянката им мъгли и без това слабите ú очи. Ванчо е, прибира се от работа. На колелото виси мрежата с черен хляб за кокошките и ...

inakrein

Prose » Short stories

2.3K 13

Диалози с Писателката XI 🇧🇬

Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...

Рима

Prose » Short stories

1.2K 2

Изкривена реалност 🇧🇬

Всеки път, когато Бояна погледнеше в огледалото, виждаше онова, което мразеше и онова, от което се страхуваше най-много. Виждаше себе си. Виждаше едно лице, което с всеки изминал ден й се струваше все по-непознато и което я гледаше с един безкрайно празен и кух поглед. Поглед, в който се беше приюти ...

pepsi1975

Prose

1K 1

Бягството 🇧🇬

Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...

странница

Prose » Short stories

1.2K 13

Моркови над Небивалата Земя 🇧🇬

„извинете, колко Ви е часът?”
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...

Vyrtina

Prose

1.9K 4

Наследствено „Гуарнери” 🇧🇬

Всички се правехме, че не знаем за цигулката на мама, стоеше в калъф, най-отгоре на шкафа. „Гуарнери”-то беше семейна тайна - с брат ми винаги прескачахме шкафа, когато чистехме, а мама никога не се сърдеше.
Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката ...

idemidoidemi

Prose

3.1K 23

Порязаната дума 🇧🇬

Кървящ, порязан сън.
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K

Short stories and prose by contemporary authors

аз, ти & черешите 🇧🇬

Лагерът - продължение 🇧🇬

Чай в пустинята 🇧🇬

Три дни в морето 🇧🇬

Родителят- виновен до доказване на противното! 🇧🇬

Съмнението на Алоген I - Всички съюзи зад завесата са между врагове 🇧🇬

Да убедя себе си 🇧🇬

Среща с непозната 🇧🇬

Спомен от една гривна 🇧🇬

Неделя зимен следобед -1 🇧🇬

Работата 🇧🇬

Нещо, което ме измъчваше 🇧🇬

Осъзнаване - 17 и 18 от първа част на романа 🇧🇬

Хензел и Гретел - популярен превод 🇧🇬

Детето е там 🇧🇬

Хиляда и едно "защо"? 🇧🇬

По-шилно и по-шилно 🇧🇬

Егоист от национална величина 🇧🇬

Крушата 🇧🇬

Тайнствената книга 🇧🇬

А бе, шопинг терапията си разтоварва 🇧🇬

Булченската рокля 🇧🇬

Бабини - деветини 🇧🇬

Виконтът се влюбва 🇧🇬

Тя 🇧🇬

А можехме да избегнем срещата с Нея... 🇧🇬

Ново Приятелство 🇧🇬

Да обесиш родословното дърво 🇧🇬

Микело 🇧🇬

Ти (Картината) 🇧🇬

БДЖ - влакче на ужасите 🇧🇬

Контрасти 🇧🇬

Искам да те програмирам 🇧🇬

Родници 🇧🇬

Диалози с Писателката XI 🇧🇬

Изкривена реалност 🇧🇬

Бягството 🇧🇬

Моркови над Небивалата Земя 🇧🇬

Наследствено „Гуарнери” 🇧🇬

Порязаната дума 🇧🇬

Queue