Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Оръжието 🇧🇬

ОРЪЖИЕ
От името на Момичето:
Денят премина бързо, неусетно. Ден като всеки друг без промяна. Самотата стана от поносима до степен на непоносимост. Тишината заглушаваше мислите ми. Душата ми се бунтуваше и искаше да крещи. Гробно мълчание бе и в главата ми. Гласовете, които преди чувах, бяха заглъхна ...
bathory (Ержи)
bathory
Prose
1.2K 5

Деветнадесетият рицар ( 9 ) 🇧🇬

00000000000000000000000000000000000000000000
Утрото настъпи. Един лъч се плъзна по прозореца и заигра по лицето на Кити. Тя бавно отвори очи. Огледа се внимателно. Намираше се в библиотека. Но ù се струваше някак позната. Ами да! Библиотеката на братовчед ù Бекен! Ръц ете и краката ù бяха вързани. О ...
marasheih (Милена Карагьозова)
marasheih
Prose » Novellas and novels
945 1

Ненаситена слабост 🇧🇬

Отдавам се...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"... ...
Katence_to (Катя)
Katence_to
Prose » Others
1.2K 1

Топка 🇧🇬

Родителите на близначките купуваха всичко по две. Две блузки, две полички, абе всичко по две им купуваха. Но купиха само една топка. И как само скара двете деца тази топка.
- Моя е.
- Не, не е твоя. Моя е.
Дърпаха я, Блъскаха я и топката, нали е пълна с въздух, се пръсна от яд. Изпусна въздуха си.
- ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Prose » Stories for children
956

Всъщност кой си ти 🇧🇬

Всъщност кой си ти
Преди двадесет години, в една есенна привечер и в тяхното ведомство
се провело отговорно съвещание. Осветлението очертавало хаоса. Абсур-
дът и реалността се вкопчили в неприлична поза. Реалността била отдолу.
Казали им, че ще стоят в залата, докато дочакат демокрацията. Докато ча- ...
Wali (Виолета Томова)
Wali
Prose » Humorous
1.1K 2

Малка нощна приказка 🇧🇬

Обикновено си представям една тиха улица и един прозорец, който свети. Много обичам да наблюдавам този светещ прозорец, защото нощем светлините имат особен аромат. Понякога там се мярка силуетът на J. Това е важно, понеже по време на грипната епидемия силуетите са обърнати гърбом.
Но тъй като днес в ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Prose » Short stories
1.8K 3

Вече късно е 🇧🇬

Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...
Aleks-Green (Александра)
Aleks-Green
Prose » Others
1.3K 4

Времената сигурно са полудели - 38 глава 🇧🇬

38.
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно ...
kcekce (Ксения Соболева)
kcekce
Prose » Science fiction & fantasy
912 2

Особености на българския национален лов Глава пета 🇧🇬

Глава пета
І
В късното есенно утро гората бе притихнала и смълчана като вглъбен в себе си поет. Бледото слънце докосваше плахо върховете на дърветата, страхувайки се сякаш да не подпали жълточервената им окраска. Вятърът си бе взел почивен ден и листата потреперваха само докоснати от някоя птица или ...
Greg (Светослав Григоров)
Greg
Prose » Novellas and novels
1.9K 15

Щастието носи болка 🇧🇬

Щастието носи болка
Нощта бе мрачна и дъждовна. Черни буреносни облаци сякаш се биеха безмилостно, сипеха светкавици и гръмотевици като удари срещу врага. Вятърът постепенно се засилваше, а дъждовните капки ставаха все по-големи и многобройни. Едрите капки, които се разбиваха по прозореца, сякаш иск ...
Leprous (Радослав Янчев)
Leprous
Prose » Short stories
1.5K 3

*** 🇧🇬

11.05.1975г.
Днес останах сама в тази стая, пуста е без тебе, пуста и тиха. Ни звук, ни шум, ни вик, ни плач, ни дума, ни крясък. Без тебе е пусто, аз знам, щом отворя аз сутрин очи, до тебе да се събуждам желая, ала те няма, пусто е без тебе. Седнах с пеньоара на клатещия се стол, загледах се в ста ...
angelskiogyn (Надя Димитрова)
angelskiogyn
Prose » Short stories
1K 1

All we need is LOVE - Всичко, от което се нуждаем, е любов 🇧🇬

833760 минути... точно година и половина... Толкова са минутите на безумно, безусловно и безпрекословно щастие, откакто съм с Него. Колко са нещастните ли? Не знам. Не искам да ги смятам. И най-вероятно няма и да мога... Колко е странно... напълно наясно съм с моментите, изпълнени с щастие в моя жив ...
Zornitsa_Subeva (Зорница Събева)
Zornitsa_Subeva
Prose » Short stories
1.2K 5

Живот без правила - предговор + част I 🇧🇬

Живот без правила
Посветено на г-жа Неси,
която винаги се е опитвала
да вкара знания в главата
ми, колкото и невъзможно ...
ivon97 (Ивон Димитрова)
ivon97
Prose » Short stories
1.1K

Детството или мечти в минало време 🇧🇬

Детството или мечти в минало време
Там, преди сто лета;
там, шарен бе светът…
Споменът ме връща
в дядовата къща… ...
dylone1 (Димитър Делийски)
dylone1
Prose » Others
1.3K

Мразя конфликтите! 🇧🇬

Признавам си, агресивните хора ме плашат. Мразя конфликтите и правя и невъзможното да ги избягвам, но от време на време просто не се получава. Ако пък ми се стовари като гръм от ясно небе...
Засилила съм се и аз като `арна булка да мия прозорци на село. Ние там ходим средно веднъж на половин година, ...
kapricia (Валентина Вълчева)
kapricia
Prose » Humorous
1.4K 5

Заличаване 🇧🇬

І
И тази юнска петъчна вечер приканваше всички в обятията си. Дискотеките, кръчмите и такситата се приготвяха за много работа и печалба. А млади и не толкова: за вихрени танци на някой дансинг, умопомрачителни тоалети, свалки и безразборен секс; алкохол, трева или кока... Органите на реда или не раз ...
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
FRACLA
Prose » Short stories
1.6K 11

Ден? 🇧🇬

Събуждане. Усмивка. Целувка. Кафе. Щастие. Утрин. Дрехи. Прическа. Целувка. Добре. Грим. Чанта. И вече горим. Студ. Мраз. Но радост. Целувка. Душата лети. Кал. Локви. Хора. Съдби. И ето пак. Радост. Целувка. Само аз. Само ти. Все едно е. Значение? Няма. Пак хора. Съдби. Работа. Емоции. Гняв. И кавги ...
rocketqueen (Теди)
rocketqueen
Prose » Others
977 2

Страхове най-различни 🇧🇬

-От какво най-много се страхуваш, Ронан? - пита ме понякога тя.
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запозна ...
Mirkata79 (Мирослава Негрова)
Mirkata79
Prose » Science fiction & fantasy
1.2K

Изкупление (втора част) 🇧🇬

Ашарак беше дума, прочетена веднъж от Зиярлин в една книга. Особената й употреба я бе нак арало да я запомни. Думата се използваше със значение на създател, но и на унищожител.
Изкупление
(втора част)
Планове...
Толкова много усилия и време вложени в изтъкаването им, в опити да контролираш неконтрол ...
Nimloth (Диляна)
Nimloth
Prose » Science fiction & fantasy
1.1K

Морковчето 🇧🇬

- Какво съм аз? Растение някакво, невзрачно, ненужно. Поне листата ми да бяха листа, или цвят някакъв да имах, а то... Срам ме е даже да се покажа над земята - оплакваше се морковчето. На картофа се оплакваше.
- Виж боба - какъв цвят има. А пипера и домата? А аз цвят имам ли? Все по-дълбоко в земята ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Prose » Stories for children
946 1

Гръм в люляците 🇧🇬

Ако имах градина, щеше да е пълна с люляци…
В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб. Не знам защо. Може би е имало люляци, когато съм те срещала, може би си ми казвал, че харесваш люляци…
Представям си градината на прабаба ми, люляци много и теб. Представям си, ...
gergana-yancheva (Гергана Янчева)
gergana-yancheva
Prose » Others
1.2K

А защо не дъжд? 🇧🇬

Защо слънце, а не дъга? А защо не просто дъжд?
Влага, тъма, студ и екот на стъпки... Самота. А вървях надолу по пътя съвсем не смутена. Обстановката бе тежка. Валеше. Мисълта ми бе насочена в много посоки. Искрено блуждаеше из реалността и това извън нея. С прикрито объркване се опитвах да си обясня ...
my-mystic-world (Симона)
my-mystic-world
Prose
651

Бензин, а не кръв 🇧🇬

Колко още ще живеем по този начин? Едва ли дълго...
Бензинът в кръвта ще ни погуби. Тези ревящи, мощни зверове ще ни убият. Знаем го, но пак ги обяздваме без капка страх. Летим по пътя, присвили очи, на устите с ехидни усмивки. Никой не предполага на кой завой ще поеме последната глътка въздух. В то ...
FireBlade (Хрис Кирчева)
FireBlade
Prose » Short stories
1.6K 1

Девалвация 🇧🇬

Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място. Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар. В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе, пълни с последното "малко". За единия коняк, за другия бял ром. Кафето го бяха изпили преди половин час в кухнята на единия. ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Prose » Short stories
758 4

Болка 🇧🇬

Възможно ли беше да боли толкова много? Дали не си внушаваше и всъщност не беше така? Замисли се – усещаше как от сърцето й се късат малки парченца, които изчезват в нищото, как душата й избледнява и става на прах, как остава без дъх и не може да изрече дори името му. От раната по средата на гърдите ...
viki-dimitrova (Виктория)
viki-dimitrova
Prose » Short stories
1.1K

Философски поглед 🇧🇬

Философски поглед
Иванов се наведе и вдигна падналия на земята слънчоглед. После се почеса замислено по топките. Беше му станало навик да го прави още от детските си години. Всъщност това беше всичко, което правеше. Което можеше да прави.
Разгледа внимателно цвета на растението в ръката си и се зачу ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Prose » Short stories
1.4K 1

Бюро за запознанства "Градски транспорт" 🇧🇬

Не знам защо толкова се оплакват от градския транспорт. Аз пък го намирам за адски предразполагащ към нови и неочаквани запознанства. В един претъпкан като консерва автобус възможностите да се добереш до готиния батко, увиснал на металната тръба пред теб, са на практика неограничени. Разбира се, въз ...
kapricia (Валентина Вълчева)
kapricia
Prose » Humorous
2.4K 1 7

Недовършено танго 🇧🇬

- Здравейте, казвам се Антон Петров.
- Здравей, Тони.
- Питах се как да започна? Сигурно си личи по гласа ми - малко се притеснявам, но в крайна сметка реших да го направя. От седмица чувствам, че най-сетне дойде моментът и аз да разкажа историята си. Мисля, че вече съм в състояние да рискувам.
Дели ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Prose » Short stories
947 1

Облаци 🇧🇬

Гледах облаците. Такива не бях виждала до сега.
Девойка с развяна от вятърът коса. Лети, лети. Облечена е в дълга рокля. Ръката и е протегната напред и на нея е кацнало птиче. (Е, птичето си е истинско, но като че ли е кацнало.) Лети, лети девойката, а след нея - колесница с впрегнати два коня. В ко ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Prose » Stories for children
862 1

Докато... 🇧🇬

Беше студен ноемврийски, съботен ден. Кафенетата бяха пълни с хора. През огромните стъкла можеха да се видят безброй усмивки и мили погледи. Всеки се смееше, обсъждайки нещо, което го интересува.
Там, навън, обаче стоеше Катерина - младо, немного високо 18годишно момиче. Тя имаше дълга, начупена, до ...
PoIsOn`HeArT (Плами Стойкова)
PoIsOn`HeArT
Prose » Short stories
1.8K 1

Деветнадесетият рицар ( 8 ) 🇧🇬

000000000000000000000000000000000000000000
-Господарю, - палачът бе влязъл в гостната, където Колон седеше и пиеше вино - старият каза, че господарката му е заминала с граф Уилямс.
-О... старият проговори...? Граф Бекен ще е възмутен! Госпожица Фон Диберг има лошо поведение! Не може ли като добра до ...
marasheih (Милена Карагьозова)
marasheih
Prose » Novellas and novels
757

Тя, той и любовта 🇧🇬

ТЯ, ТОЙ И ЛЮБОВТА
Бяхме седнали на чашка кафе с Гошо. Споделих някой неща и той реши да сподели с мен.
Още мисля за нея. Какво направи? Едно нещо и край. Приятелят ми Димо хубаво ми казваше: "Тя не е за теб, Гоше." А аз не му вярвях. Не се усъмних в нея. Обичах я много. Живеехме двамата. Изгаряхме о ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Short stories
854 2

Опит за убийство 🇧🇬

Опит за убийство
Краткият ноемврийски ден угасна и нощта се спусна върху столицата с устрема на хищник върху своята плячка. Мракът й се стори недостатъчна примамка и тя хвърли наметалото си от гъста мъгла върху бързащите да се приберат по домовете си хора. Подобно на призраци, те се плъзгаха по зале ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Prose » Short stories
1.3K 19

Турчино, прости ми! 🇧🇬

Теодоси и Ертен се запознаха по неведомите пътища господни, или по-точно по неведомите пътища университетски, когато нанасяйки се в общежитието се оказаха съквартиранти. Дали поради историческата обремененост, залегнала дълбоко в съзнанието на повечето българи или поради други неизвестни причини, Те ...
nofi (Нона)
nofi
Prose
1.6K 4

Вълча песен 🇧🇬

Огромни късове скали са намятани безредно, в падината. Пътят се промушва в прашните им сенки, хлътва в неравности и дупки, подскача по камъни и боруни. Най-после, измъкнал се от своеобразната каменоломнa, се засилва към реката - сив, обрасъл с буренак и тръни, прекосява излинялата отдавна зеленина н ...
Romanov (Румен)
Romanov
Prose » Short stories
1K 2

Без вина виновна 🇧🇬

За едната бройка да отнеса глоба за превишена скорост, при това без дори да съм карала. Ето как ставали грешките! А пък аз се чудех навремето защо от КАТ ми пращат „честитки” за някакви 5 лева, които им дължа, при условие, че не само никога не съм сядала зад волан, а дори не знам как се пали кола.
П ...
kapricia (Валентина Вълчева)
kapricia
Prose » Humorous
1.4K 4

Заради едната лична карта... 🇧🇬

Умирам си да се разправям с родни институции! Ма направо кеф невероятен!...
На 32 години най-накрая допуснах мъж да ме убеди да живеем заедно. Речено-сторено. Грабнах багажа и хоп, та у тях! Предупредих го, че вероятно допуска огромна грешка, той не слуша. Сега да си троши главата! Аз от тука НЕ МЪР ...
kapricia (Валентина Вълчева)
kapricia
Prose » Humorous
2.3K 8

Чакам 🇧🇬

Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...
gerrda (Геновева Христова)
gerrda
Prose » Others
1.2K 6

Възвърнато щастие 🇧🇬

Той седеше на земята и виеше. Минавайки покрай него, хората си мислиха че е луд и никой не се замисляше, че може да е преживял най – жестокия удар, който съдбата би могла да нанесе някому. Денят мина, настъпи полунощ, а прозорците на болницата продължаваха да светят. Наоколо беше пусто. И там, точно ...
aleksandartomov (Александър Валериев)
aleksandartomov
Prose
1.4K 6

Как се сключва сделка - 20 🇧🇬

Пит наистина имаше намерение да вземе Алекс за уикенда и да го заведе извън града. Обичаха да ходят двамата на поход или на палатка. Обстановката ги предразполагаше да бъдат открити един с друг. Те бяха близки и откровени винаги, но когато седяха около огъня или лежаха един до друг в спалните чували ...
DanyD (Дани)
DanyD
Prose » Novellas and novels
1.4K 3