Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Възпоменание за Wind2008 🇧🇬

Здравейте,
аз съм съпругата, която напразно се опитваше да остане анонимна, но уви...
Много ми е трудно да пиша, защото най-големият оптимист относно изхода от неговото заболяване бях аз и виждах ярка светлина в изхода на тунела и внезапната му смърт изненада най-силно мен. А той флиртуваше с нея, п ...
Lady10 (Ани Хаджидимитрова)
Lady10
Prose » Others
1.3K 4

Послание до общината 🇧🇬

Послание до общината
Седях пред белия минилаптоп и се взирах в клавишите му, надписани само с латински букви. В отделни случаи се чудех, дори по няколко пъти (когато паметта ми изневеряваше) зад кой клавиш може да е скрита дадена буква от родната ми азбука. Тогава започвах да пиша бавно и с един пръ ...
midway (Анна)
midway
Prose » Short stories
1.2K 1

Корабокрушения на остров Откровения-3 🇧🇬

из ”записките" на Нели
В другата част на острова Светлана и Грег бленуваха своето спасение и незнайно защо търсеха еликсира, амброзията за всички изгубени корабокрушенци - водката. Дали това е част от синдрома на корабокрушенеца: да жадуваш всичко онова, което не би могъл да имаш и в този неистов бл ...
GreatCompany (Миа Нели Грег Светла)
GreatCompany
Prose
1K 12

Прамайка 🇧🇬

Бурна бе нощта. В средата на лятото – а се изсипаха от бездънното небе ледени парчета, валя много като в късния месец – листопад. Дълго боговете бяха таили гнева си, духовете не бяха тревожили хората и ето сега изведнъж унищожиха посевите, изкорениха дървета, водите преляха и отнесоха стада и лодки. ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Prose » Others
935

Петък, 13-и? 🇧🇬

Какво е петък, 13-и - мит, реалност или просто суеверие?
Страхът е наречен paraskevi dekatria phobia (съчетание от думите петък, 13 и страх на гръцки). Много хора вярват, че този ден съществува и се страхуват от него. Много са фактите, които го правят фатален, но дали просто не се оправдаваме с него ...
MilenaMila (Милена Гошева)
MilenaMila
Prose » Short stories
1.4K 2

Добро утро 🇧🇬

Не я я помня млада, но някак величава ми се струва изправена до входната врата. И си мисля, че винаги е била такава. Годините не бяха успели да отнемат жилавата й непреклонност и стоицизъм, присъщи на селския труженик. И на една съпруга и майка. Нито черното вдовство.
Изпратила мъжа си на гурбет, от ...
Romanov (Румен)
Romanov
Prose » Short stories
1.3K 6

Едно забравено от бога тяло 🇧🇬

Едно забравено от бога тяло
Тя беше малка и крехка, отражение на сянка. Не се движеше. Не и когато се приплъзваше. Не говореше, не шепнеше, а само наблюдаваше. И изучаваше. От инвалидната количка. Като принцеса на собствен трон. Имаше всичко, което й трябваше – здрави ръце, новомонтирани колела и 12 ...
ellytov (Ели)
ellytov
Prose
2.1K 5

Продължение от книгата 🇧🇬

През това време мъжете от селото дебнеха момента, когато жените са заглавичкаха и се хващаха на бас за дамаджанка вино. Кой ще успее да открадне пропореца или гуглата. Беше голям джумбюш. Чуваха се весели гласове и закачки. Дворът на хана оживя. Чу се наново песен: "Турчин върви през горица зелена, ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Novellas and novels
862

Калинка хитра невеста 🇧🇬

Калинка хитра невеста
Голямата война отмина. И както всяко чудо винаги е било за три дни – шумотевицата и този път отмина, народът забрави мъките и лишенията и животът си пое в обичайното си русло.
Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовн ...
Войнов (Цветан Войнов)
Войнов
Prose » Short stories
2K 18

Личен Мироглед 🇧🇬

Личен Мироглед
Дори алкохолът изгуби своето предназначение – забравата идва само със смъртта - далечна като луната и близка като полъха на вятъра.
Понякога си мисля, че живея живота си сред една тълпа от мъртъвци – безизразни, загадъчни (никога няма да ги опознаем), но движещи се и всяващи своето бе ...
Veren (Юнеско Чомски)
Veren
Prose
1.3K 2

Той 🇧🇬

Ако броя овце, може би ще заспя по-бързо. Вероятно вече след 348-та, задрямала, ще спра да броя... или пък ще стигна до хилядната...? Всъщност, какъв е смисълът да броя, ако искам да заспя. Не ми се струва унасящо занимание да запомниш предната цифра, за да кажеш следващата и да се стремиш да не объ ...
indifferente (Антония Стефаниева)
indifferente
Prose » Short stories
1.2K 1

До "моята" мацка с "любов"... 🇧🇬

Слизаш и започваш да блестиш по най-подлия начин. И ще ми кажеш, че не си чувала за Слепеца (копелето - и то блести, но не го знае)!?! Той мирише на водка, а ти на "Императорско величество N1". Той чува и усеща. Ти чуваш ли... усещаш ли безброй многото остриета, галещи не толкова нежно кожата ти? Тр ...
boriski (Борислав Соколов)
boriski
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.8K 1

Послание 🇧🇬

Послание
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...
radost92love
radost92love
Prose » Short stories
1.7K 1

Как се сключва сделка - 14 🇧🇬

Пит седеше в кабинета си и се мъчеше да се съсредоточи над договора. Само седмица откакто се върна в Италия, а му се струваше, че е изминала година. Работата, която не бе изоставил и в дома на Мел, сега го грабна и го понесе като лавина. И кой знае как се задържаше на гребена й. За седмица проведе т ...
DanyD (Дани)
DanyD
Prose » Novellas and novels
1.5K 7

Сбогуване с дома 🇧🇬

СБОГУВАНЕ С ДОМА
Мъжът грубо държеше юздата на старата кобила и я теглеше напред.
- Хайде, върви! – изръмжа той.
Току-що беше купил животното и бързаше да се прибере вкъщи. Но кобилата като че ли отказваше да се подчини на новия си господар. Съвсем бавно прекрачи прага на обора, където бе прекарала ...
Veronisia (Вероника Борисова)
Veronisia
Prose » Short stories
1.1K 1 1

Никога не казвай "Никога " (II част) 🇧🇬

Замислих се над това изречение, припомяйки събития отпреди няколко месеца. Серия загадъчни убийства бяха стреснали провинциалния морски градец, жертвите - момичета до 30 години - работеха като компаньонки в елитен нощен клуб. Намираше се на тиха уличка, встрани от движението, за да не вдига излишен ...
Bardejov (Янко)
Bardejov
Prose » Short stories
1K 4

Падението на една душа... 🇧🇬

... или как се става актриса
Благодаря ви. Благодаря, че останахте… дори и за още миг.
Знаете ли, аз съм много самотна. Винаги съм била. Винаги… но го и все още прикривам. ”Усмихни се, когато ти се плаче” – аз се усмихвам и когато ми се крещи, и когато мразя. Усмихвам се… винаги се усмихвам, а боли. ...
gall (Галина)
gall
Prose » Others
1.2K 2

Любов и омраза Dessy Kestern 32 - 35p 🇧🇬

Часът е около полунощ.
- Ами не точно. Догледах един филм и тъкмо си лягах.
- Знаеш ли защо те мразя! Защото те обичам, а ти мен не и никога не си!
Не искаше да го слуша, защото го знаеше, а той продължи:
- Мразя те заради твоята гордост! Мразя те заради безразличието, което се излъчва от теб. Обича ...
dessy (Десислава Костадинова)
dessy
Prose » Novellas and novels
1.8K 15

Какво е Любовта 🇧🇬

Какво е Любовта
- Какво е любовта? – попита хартиеният човек.
- Любовта е да обичаш – отвърна теменужката.
- А ти обичала ли си някога?
- Разбира се – каза тя – обичам лъчите на слънцето, обичам водните капки, дъжда... ...
eNdleSs-dArk (Керемидка Тухлева)
eNdleSs-dArk
Prose » Short stories
1.4K 2

Неспокойните сънища на Но Щен Вълк 🇧🇬

Едно
Но Щен Вълк се въртеше неспокойно в леглото си - сънуваше. Присъни му се, че се рее из небето заедно с медените облачета, когато тъкмо преди да ги опита на вкус, започна да пада... и да пада... и да пада... а колкото и да се напъваше - не можеше да се сети как е летял до тази момент...
"Сега ве ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Prose » Short stories
706 2

Неблагонадежден 🇧🇬

В смяната работехме само няколко човека. Потънали в работа, рядко си разменяхме по някоя дума. Само в почивките присядахме за кратко до една маса в ъгъла, да похапнем по нещо. Тогава се разменяха повечко думи.
Той и тогава си мълчеше. Темерут. Другите бяха свикнали с мълчанието му и почти за нищо не ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Prose » Short stories
812 2

Триъгълният светилник 🇧🇬

Триъгълният светилник
От известно време братятя в Скалния Манастир живееха в напрежение. Обичайната им летаргия, която оправдаваха с думи като „съзерцание” и „самовглъбяване” беше нарушена един топъл пролетен следобед. Брат Никодим – най-кроткият от тях, който за трите години в манастира говореше са ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Prose
1.1K 16

Етюд 🇧🇬

Когато утрото надзърта зад пердето,
но здрачът е все още плътен и лепкав…
Когато пулсът бавно отмерва отчетливото
равно дишане
на недосъбудени мигли… ...
angel-angel (АНИ ИВАНОВА)
angel-angel
Prose
1K 3

Щастието можеше да бъде твое. 🇧🇬

“Happiness could be yours. Absently.”
Сивите бездни в очите (му) шеметно тичат по струните ù от заешки черва, с които преди цяла вечност аз изсвирих света.
Гледах го. Не виждах. Ненавиждах го. Горях. Прелюбодействах с усмивката му. И я претворих в своя. Мразех се, защото исках да бъда щастлива. А ни ...
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
vampire_blood_kiss
Prose
1.3K 1

Истината за Дон Кихот (не обичаше да казва "лека нощ") 🇧🇬

- Кога ще те пуснат?
- Няма да е скоро... тръгвай си!
Всеки месец Дон Кихот посещаваше брат си ("Дългият Джо") в затвора. Джо бил дилър, сводник и най-уважавания гангстер на улицата, но „дългата ръка на закона” го заловила. Всъщност Джо бил предаден от своя най-добър приятел, който искал да „наследи ...
boriski (Борислав Соколов)
boriski
Prose » Others
1.7K

Как да продадеш душата си 🇧🇬

Как да продадеш душата си
Здравейте, моля ви прочетете обявата ми без предубеждения. Никой от вас не би се затормозил с далечната възможност да спечели от лотарията, на тото и т.н. Малко са и хората, които опитват да печелят по интернет. Причините са многобройни, най-вече защото обществото е възпита ...
Talamaska (Зорница Василева)
Talamaska
Prose » Others
1.3K 4

Среща под кръста 🇧🇬

Уроци по вяра - Катехизис за деца и възрастни
посвещение - на сина на бившата ми съпруга
"Синовете ни утре ще питат – от Голгота ли почва светът..."
(Камен Николов – варненски поет)
Сине, мен не ме бива много във възпитанието. Ти сам вчера ми сподели в "минутка на откровение": ...
musketer (Светослав Ангелов)
musketer
Prose » Others
1.1K 4

Обсебване - Приятелче 🇧🇬

Виктор за пореден път пребледня. Защо реагираше така, когато тя говореше за други мъже. Без значение за какво ставаше въпрос, той изпадаше във вътрешна ярост, но единственото външно проявление беше смяна на цвета на лицето, което тя не забелязваше. Той дори не си задаваше въпроса: защо! Може би ако ...
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
FRACLA
Prose » Novellas and novels
1.7K 12

И защо... 🇧🇬

Аз го пожелах, мислех, че за мен по-добре би било... Отидох си... И защо?!...
Ти беше смисълът в мен, причината да дишам всеки ден. Да се чувствам щастлива... или просто... истинска, жива... Опитвах се да изпия дъха ти с всяка целувка, да попия аромата ти с всяка милувка. Когато ме докосваше, разпал ...
bela-rock (Бела Зафирова)
bela-rock
Prose » Letters
1.6K 2

Писмо до батьо (изповед на една селянка) 🇧🇬

Здравейте, како и бате.
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душ ...
~iSkRiCa~ (Свобода)
~iSkRiCa~
Prose » Others
1.9K 6

Историята на един хахо 🇧🇬

Аз съм смотаняк.
Голям смотаняк. Изобщо не ми върви с жените. Нито да крача редом с тях, нито след тях, нито дори да се наредя на опашка пред тях.
Скоро беше, гледам на една врата надпис: „Отваряме след десет минути“. Застанах да почакам.
След малко зад мен се занареждаха и други, минаха десетте мин ...
Romanov (Румен)
Romanov
Prose » Short stories
1K 10

Интервю с просто една актриса 🇧🇬

- Ах, да, вие сте журналистът. Хм, очаквах да ми пратят някой по-известен, но какво да се прави. Ама… какво неуважение! Моля ви! Все пак съм звезда, а вие се държите с мен, все едно съм ви равна. Липсват ви каквито и да е било обноски. Коленичете! Веднага!... Какво не разбирате ли – на колене! Да, т ...
gall (Галина)
gall
Prose » Others
1.2K 2

Влюбен бях... 🇧🇬

Седя и се чудя-как се получи това, как съм в това положение.
Как само като ми пишеш смс или ми престои среща с теб,
как се получава това, че всичко в мен се преобръща. Какво става, притеснявам се, изпотявам се и ми става някак лошо, ама от онова лошо, което те кара да полудееш от радост.
Онова, дето ...
cenitel (Някой)
cenitel
Prose » Others
1.1K 2

Ако бях вампир 🇧🇬

Отварям кървавочервени очи и се оглеждам в тъмнината. Отмествам капака на дървения ковчег и със забавени движения се изправям. Алената луна се разстила като дантела върху бледото ми лице. Правя няколко бързи крачки. Ето, че вече ми мирише на свежа кръв. Тази миризма нежно се прокрадва по гърлото ми ...
Talamaska (Зорница Василева)
Talamaska
Prose » Science fiction & fantasy
1.4K 6

Там, в мрака ти 🇧🇬

Лесно е, опитай. Затваряш очи и потъваш. Някъде там, в дълбините на мрака ти... виждаш ли го? Малко е мътно в началото. Не го изпускай, скоро ще добие очертания. Различаваш ли го вече? Като сред мъгла е, знам... Вика ли те, моли ли, плаче? Или те пъди, крещи от отчаяние, проклина тъмнината, на която ...
viki90 (Виктория Георгиева)
viki90
Prose » Others
1.3K 2

Отведи ме в рая 🇧🇬

Колко ли любов един човек би могъл да побере в себе си? Труден въпрос е за мен това... е, поне знам един отговор, и той е, че съм влюбена до полуда в едно момче. Къде съм крила тези чувства досега?! Той е единственият, който разтуптява и спира сърцето ми! Днес замина доста далеч. Дали си мисли за ме ...
Misi07 (Мая Дончева)
Misi07
Prose » Letters
1.1K

И ние можем да пушим цигари „Кент“ и да ядем бонбонки „Тик-так“... 🇧🇬

Отваряш очи и виждаш усмивката на слънцето, лицето му. Край на приказката, някой вижда задника му. Обърни глава, подушваш ли мършата и непочтеността, виждаш ли труповете... поиграй си с тях. Ядеш, пиеш, псуваш, тропаш на флейтиста горе и пак се връщаш към жалкото си същестеуване. Ще лягаш ли? Процед ...
boriski (Борислав Соколов)
boriski
Prose » Others
2.3K 2

Преди да си сменя пола 🇧🇬

Пиша ти това писмо, преди да съм си сменила пола. За последен път ще бъде изповед, за последен път - до последната смущаваща подробност. След това ще легна на операционната маса и ще се оставя в ръцете на онези зловещи хора с маски на лицето. Райският газ ще ме отведе в рая. А като се събудя, онова ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Prose » Others
853 2

Разпети петък 🇧🇬

Беше олицетворение на нежността. Тънка, изящна, с плавни движения. Не жена, а съновидение. Гласът и тихичък, като шепот на поточе. Изящна.
Леко завеена, далече отнесена.
Живееше в свой собствен свят. И картините ù бяха такива. Безкрайно нежни, в някакви неуловими тонове. Изпървом се учудваш има ли г ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Prose » Short stories
719 2

Една легенда... 🇧🇬

Има една легенда. С времето, все по-малко остават хората, които я знаят.
Някога, в едно балканско село, живеел един младеж на име Георги. Той бил най-красивият от всички млади момци в селото. Много моми се заглеждали по него, но така и на никоя не отвърнал. Някои казвали, че си имал изгора, защото с ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Prose » Short stories
1.6K 4