Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Отмъщение 🇧🇬

ОТМЪЩЕНИЕ
За един съм много стар, а за друг - в разцвета на живота. Летният ден се разполови и жегата си казваше думата. От горещината едва вървя. Вече от шест месеца съм вдовец, затова очите ми шарят по всяка аптекарка, която ме обслужва. Червя се от срам. Търся лек за потентност.
Навсякъде ми казв ...

korsar

Prose

905 4

Спомен за маминка 🇧🇬

Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези въл ...

кремик

Prose » Short stories

1.1K 3

SMS-ът 🇧🇬

“Изпитвам ужасна нужда от теб. Една сълза току-що се търколи по бузата ми, опитвам се да спра втората, но не мога, защото явно те обичам”
Никой не беше му писал така. Една топка застана на гърлото му. Озърна се, сякаш търсейки подкрепа. Само вятърът леко го погали по косата. Можеше ли да го разбере? ...

chavdar75

Prose » Short stories

1.3K 7

Песен за металургичния комбинат 🇧🇬

Градът
Гъсти тъмни облаци се бяха надвесели над металургичния комбинат. Комбинацията между цинк, въглероден диоксид и други отровни газове не властваше само око завода, а и в града. Градът, от който всяка сутрин хиляди души пропътуваха около три километра, за да приемат нужната им доза отровни газов ...

Leandeer

Prose » Short stories

1.1K

Уважавайте простака в себе си 🇧🇬

Бясна съм!!! Един от съседите ни, тръгвайки с буса си от паркинга пред къщи, смачка колелото на сина ми! И вика - "Да го плАтим ли? Не го видях, бусът е висок."
Интересно, ако по същата причина беше смачкал някое дете!!! Страхотно оправдание, няма що! Не случайно книжки не се дават на децата, а на в ...

mimitenedi

Prose » Others

1.1K

Като теб 🇧🇬

Не се познавам. Навярно вече си обсебил цялата ми маска.
Такава ставам, когато се губя в лъжите ти. Такава ставам, когато си играеш с мен. Такава ме правиш, когато не знаеш какво искаш и защо си тук.
Искаш ли да дишам вместо теб? Да копнея, да лъжа, да живея? А ти ще бъдеш просто наблюдател на собст ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1

Магарешки неволи 🇧🇬

Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала. До него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало то.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо? - възмутено отговорило магарето и даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай. Имаш дълг ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.1K 2

Фантастика 🇧🇬

Джак се събуди трудно. В сивкавия полумрак на евтината хотелска стая се носеха прахоляци в процеждащия се между спуснатите завеси лъч светлина. Беше задушно и миришеше на мухъл. Опита се да седне и тогава усети болката във врата. Болеше като натъртено. В миг си спомни какво му се случи вчера и изсте ...

intelekt

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 4

Присъдата 🇧🇬

Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

886 3

Продължение от книгата 🇧🇬

Пътят до Борисовград е шосеен, а от там до Чирпан е междуселски и минава през село Крушево. В 18 часа полкът стигна Чирпан и се разположи. Войниците - в училището, конете - на коловоз източно от разсадника - парка на говежди пазар, а офицерите - по хотелите. През нощта валя дъжд.
На 26 септември още ...

mari45

Prose » Novellas and novels

976

Страдащият принц и любящата принцеса 🇧🇬

Някога, не много отдавна, живял един принц с бленувани кафяви очи.
Всички девойки мечтали за него, но той избрал само една прекрасна и омайна принцеса. Той й споделил колко много я обича и че иска да живее с нея до дълбоки старини, но, уви, тя не го обичала и той се поболял от мъка. Заповядал да се ...

Момичето...

Prose » Stories for children

4.1K 1

Лудият 🇧🇬

- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...

Bersek

Prose » Short stories

747 1

Молба за поглед 🇧🇬

Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...

Romanov

Prose » Short stories

928 1 7

Обсебване - Грешка 🇧🇬

Борис Йорданов лежа на пода в безсъзнание около десетина минути. След толкова време го откри вътрешната охраната на къщата, докато правеше обичайните си обиколки. Вероятно нещата щяха да са по-лесни, ако някой беше послушал гарда и бяха монтирали модерна система за видеонаблюдение. Но кой можеше да ...

FRACLA

Prose » Novellas and novels

1.7K 14

Бедняците 🇧🇬

Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...

inakrein

Prose » Short stories

1.7K 26

Колко е важно да караш колело? 🇧🇬

Докато попийвахме сутрешно-следобедното кафенце в „Неделя” на "Шипченски проход", се разминаваха трамваи и велосипедисти, настървени в следобедния пек! Кой ли ги знае за къде така настървено се мъчеха да стигнат?!
Сладкото парче торта не оцеля много под зоркото ми око и се впуснах в разговор за ежед ...

yulia

Prose

1.2K 2

Хамелеон 🇧🇬

ХАМЕЛЕОН
Оранжевото небе смрачаваше. Бавно приливаше в сиво. Край мен пробягаха първите къщи на селото. Пред събралите се посрещачи рейсът спря сред облак прах. Погледът ми се зарея над тълпата, някъде в края засвяткаха две пламъчета под изрусена от слънцето коса – Мина. Очите ни се срещнаха. На лиц ...

korsar

Prose

810 1

15 Септември или Петък 13 🇧🇬

15 септември или петък 13
В тази обичайна септемврийска история всичко започва с един шумен звънец. Обаче този звънец всъщност не е училищен, а е звънецът на един Samsung, който така упорито се опитва да ме събуди в 8:15 часа. Но защо ми е да ставам - не мога ли да пропусна приветливото посрещане в ...

Talamaska

Prose » Humorous

1.2K

Гнездо 🇧🇬

Двете дървета растяха едно до друго. Бяха еднакви на ръст, пък и клоните им като че ли бяха разперени еднакво. Толкова близо бяха, че се вплитаха. Прегръщаха си. Шепнеха си нежно с листата...
Беше пролет. Клоните пак се бяха намерили. И точно там - в тези преплетени клони - сви гнездо птицата.
-Не с ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

921 1

Началото на края ( ІІ част) Изпълнителният директор 🇧🇬

Изпълнителният директор
С всеки изминал ден Маруся си даваше сметка, че трябва да сложи точка, да прекрати тази срамна връзка със Здравко и продължи напред. Междувременно се беше захванала на работа като продавачка в квартален магазин за пердета. В един облачен, дъждовен ден, тя се почувства страшно ...

dimi49

Prose » Novellas and novels

1.6K 10

Трицоловщини 🇧🇬

Здравейте!! Аз съм майстор Цоло Трицолов от Кранево, водопроводчик осми разряд. Ние, пощальоните и млекарите сме най-търсените мъже. Когато отида на адрес, обикновено се оказва, че съпругът на домакинята е в командировка... И така теЧ след теЧ. Не, че се хваля, но една клиентка ми измисли прякор - „ ...

popolo

Prose

874 3

Където и да съм 🇧🇬

Тихо е... навън отдавна е вечер. Чувам те по стълбите, при мен ли идваш? Влизаш плахо със стъпки по-меки и от капките на тихия пролетен дъжд. Прекрачваш прага на стаята, поглеждаш през мокрия от дъжда прозорец. Заглеждаш се в Луната - сякаш искаш да я питаш нещо или може би да споделиш... Присядаш т ...

the_ex_girlfriend

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Първи ден. Полкът се изтегли по шосето за 37 минути. Много от оръдията и раклите потеглиха неохотно. Ставаха много заплитания на тегличките от дърпането на отделните коне във впряговете от несъездването на конете и непривичката им в подобна дапряжка, и от липса на навик. Почивките се правеха след 50 ...

mari45

Prose

813

Очи на цвете 🇧🇬

Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...

Romanov

Prose » Short stories

904 6

Интервю 🇧🇬

ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

871 3

Последно лято в Кан 🇧🇬

ПОСЛЕДНО ЛЯТО В КАН
(из цикъла „Неочаквано тропически нощи”)
Пролог:
Дж: (чука на вратата)
Р: Стига церемонии, Джийвс, отдавна съм буден! ...

remer

Prose » Short stories

1.6K 5

Играта 🇧🇬

Играта на минички явно го забавляваше. Беше си избрал най-трудното ниво, при което ти трябва повече мислене и по-малко шанс. Поне за двадесети път го „убиваха” и той все така упорито започваше отначало. Не играеше за рекорд, просто така, сякаш да докаже на себе си, че няма да се примири да губи всек ...

chavdar75

Prose » Short stories

1.3K 1 5

Коза 🇧🇬

Събуждам се сама в студена гора.
Поглеждам красотата на своята голота...
Времето навява повея на Смъртта,
а аз се чувствам куха и празна като моята голота.
Покрай мен преминава черна коза. ...

vampirka666

Prose » Others

819 3

Просто едно малко вдъхновение. 🇧🇬

"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и ...

iooio

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Изповедта на една смокиня 🇧🇬

- О, страннико не толкова млад, аз тебе те познавам. Вече петнадесетина години всяко лято се качваш на моята корона. Когато дойде за пръв път при мен, брадата ти беше черна. Сега виждам, бяла е. Но бялото много ти отива. То и аз се промених за тези години, ето едната ми страна вече почва да изсъхва. ...

lubara

Prose » Short stories

1.1K 9

Любовта 🇧🇬

Всички са се питали какво е любовта, но не се ли изпита, тя няма как да се осъзнае, тя няма как да се опише, тя няма как да се нарисува и няма как да се изпее! Това е именно чувството, което чувстваш, че никога не си чувствал. Тя е онази малка надежда, поддържаща те жив, това е смисъла на живота. И ...

s3r3nada

Prose

1.1K

Ти... и само ти... 🇧🇬

Вчера се помолих за теб...
Помолих се да си помислиш за мен тази вечер. Помолих се, когато ме видиш oтново, да се усмихнеш и да ме поздравиш. Да се зарадваш, че си ме видял след толкова време, защото аз ще го направя... Ще се разтопя в очите ти отново, както някога. Знаеш ли колко ми липсва това усе ...

sorris0

Prose » Others

1.1K

Разговор на чаша кафе 🇧🇬

Разговор на чаша кафе
Колата се носеше плавно по завоите нагоре в планината. Снегът валеше и затрудняваше движението, но пътят бе невероятно красив. Дърветата - покрити с воал като в зимна приказка. Върхът – близо и това, което можеха да видят оттам, си заслужаваше. От касетофона долиташе някакво ст ...

MilenaMila

Prose

1.2K 5

Безстрашие не съществува 🇧🇬

Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е пос ...

citroenbx3

Prose » Short stories

680

За кого е книгата 🇧🇬

- Господин Ко Та Рак? - попита куриерът.
- Да? - потвърди котакът.
- "Господин"?! - тихичко се изкиска Но Щен Вълк.
- Това е за Вас - връчи му един малък пакет куриерът. - Подпишете тук, моля.
- Благодаря - пое котакът пакетчето. ...

Bersek

Prose » Short stories

719 1

Из Пътеводител на закъсалия черноморски стопаджия 🇧🇬

ИЗ ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ЗАКЪСАЛИЯ ЧЕРНОМОРСКИ СТОПАДЖИЯ
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...

йеромонах

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 1

Влакове 🇧🇬

Бяха на два съседни коловоза. Стояха и чакаха. Умееха да чакат. Пък и имаха време да си говорят. Влакове. Два влака, които щяха да пътуват в различни посоки. Даже се различаваха един от друг и по това, че единият беше пътнически, а другият - товарен. Както ви казах, говореха си:
- Аз, както знаеш, с ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

901

Закъснялото писмо - 4 🇧🇬

Дойде време погребалното шествие да тръгва. Музиката започна да свири своя злокобен марш. Най-добрите приятели на Огнимир взеха ковчега на ръце. Той завинаги напускаше своя дом. Най-отпред вървяха Деси и Боян, носейки голям венец, на който в средата беше портрета на Оги. Навред, където минаваха, хор ...

Karaman

Prose » Short stories

818 9

Продължение от книгата 🇧🇬

На 29 септември стана разпределението. Даде се разписание на занятията и упътване на воденията им. Същия ден започнаха.
30 септември - конни учения.
4 октомври - занятия с носачките.
Забележка: всеки ден преди пладне се провеждаха прикладни тактични учения с вземане на позиция, преимуществено закрит ...

mari45

Prose

851

Фея 🇧🇬

Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1K 4

Short stories and prose by contemporary authors

Отмъщение 🇧🇬

Спомен за маминка 🇧🇬

SMS-ът 🇧🇬

Песен за металургичния комбинат 🇧🇬

Уважавайте простака в себе си 🇧🇬

Като теб 🇧🇬

Магарешки неволи 🇧🇬

Фантастика 🇧🇬

Присъдата 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Страдащият принц и любящата принцеса 🇧🇬

Лудият 🇧🇬

Молба за поглед 🇧🇬

Обсебване - Грешка 🇧🇬

Бедняците 🇧🇬

Колко е важно да караш колело? 🇧🇬

Хамелеон 🇧🇬

15 Септември или Петък 13 🇧🇬

Гнездо 🇧🇬

Началото на края ( ІІ част) Изпълнителният директор 🇧🇬

Трицоловщини 🇧🇬

Където и да съм 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Очи на цвете 🇧🇬

Интервю 🇧🇬

Последно лято в Кан 🇧🇬

Играта 🇧🇬

Коза 🇧🇬

Просто едно малко вдъхновение. 🇧🇬

Изповедта на една смокиня 🇧🇬

Любовта 🇧🇬

Ти... и само ти... 🇧🇬

Разговор на чаша кафе 🇧🇬

Безстрашие не съществува 🇧🇬

За кого е книгата 🇧🇬

Из Пътеводител на закъсалия черноморски стопаджия 🇧🇬

Влакове 🇧🇬

Закъснялото писмо - 4 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Фея 🇧🇬

Queue