Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Цветът на мълчанието... 🇧🇬

Събираха се почти всяка вечер. Кръчмето беше непретенциозно мебелирано, с тънки цени и нешумна музика, нормално задимено и с годините се превърна в техен втори дом...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...

Довереница

Prose » Short stories

1.5K 20

Война и целулит 🇧🇬

Нека знае! Дори и днес да е на крачка преди мен, да знае, че съм все пак първата. Да знае, че, дори това да не е вярно, съм все пак аз .
Не умееш да криеш или не искаш, или се гордееш, или пък вярваш? Какво те е прихванало, та искаш пак да ровиш из сърцето ми? Решаваш и ме търсиш, а ти дори не знаеш ...

gergana-yancheva

Prose » Others

999 2

18+ За Бобе и приятеля му 🇧🇬

Бобе си пееше. Откъм гърба му се чу един стол. Столът прелетя от вдигнатите ръце на кучето с вид на човек, безшумно се изтъркаля по въздуха и се разби на хиляди кристали в гърба на Бобе. Кръвта в ръцете на кучето се смъкна надолу и се добави към кръвта, с която беше пълно тялото му, в нейната по-гор ...

Reflections

Prose » Others

769

Веско 🇧🇬

ВЕСКО
В една непрогледна, ветровита вечер през април 1954, се роди той... Не плачеше като другите бебета, беше по-скоро хленч, скимтене. Слабичък, леко мургав, с голяма черна коса и хубаво личице. Майка му го целуна и се разплака, нарече го Веселин, с надеждата живота му да е лек и радостен.
Баща му ...

zelena

Prose

1.4K 8

Възможно ли е да обичаш някой толкова силно 🇧🇬

Възможно ли е да обичаш някой толкова силно, толкова искрено, толкова чисто? Да виждаш в него съдбата си, да виждаш в него себе си. Да си готов да пожертваш живота си за другия, да си готов да го последваш навсякъде, за да сте заедно.. завинаги! Да обичаш любимия си и когато го видиш тялото ти да тр ...

MimCh0

Prose

4.4K 5

Камин 🇧🇬

НЕДЕЛЯ, 18 ОКТОМВРИ, 2009 г.,17:05, Букурещ, Очидентули 18, стая 37
- Днес се разходихме в дъжда.
- Колко платонично.
- Беше прекрасно. Херастрау е невероятен през есента.
- О, Жулиета, къде е твоят Ромео сега ? ...

RIOT

Prose

1.2K

Пътеводител на галактическата лимка 🇧🇬

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКАТА ЛИМКА
Лимка (варненско) – 1. Стъклено топче. 2. Човек без собствена воля, който го подхвърлят насам-натам. Смотльо. „Главата ти е пълна с лимки”= „Главата ти е пълна с бръмбари.”
Бях си легнал в три през нощта. Естествено, на сутринта се успах. Събудих се и си отворих л ...

Sorbus

Prose » Humorous

2.1K 2

Необходимият залог 🇧🇬

Те бяха приятели – човекът и кучето. Зад гърба си имаха много дни и нощи на напрегнато взиране, търсене, преследване; много радости и вълнения. Ловната пушка не пропускаше вдигнатият от кучето дивеч. Времето ги бе научило да се разбират простичко – с жест или поглед, като истински големи приятели.
Ч ...

Romanov

Prose » Short stories

1K 11

Смелото зайче 🇧🇬

Защо всички казват - страхлив като заек? Не е вярно това. Ама, никак не е вярно. Слушайте и сами преценете, моля.
Играехме си с двете ми братчета на един хълм. Бяхме на високо и мислехме, че сме в безопасност, докато не видях сянката на орела. Не се изплаших за себе си. За братчетата си се уплаших. ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.5K 3

Репортер по неволя 🇧🇬

Как бях репортер (за малко)
Събужда ме - изгаряща мисъл. Решавам да стана репортер. За целта се въоръжавам с тефтерче и писалка, обличам готини дрешки (поне така изглеждат в представите ми
хората на тази професия) и пристигам в първата ми се мернала редакция на местно издание. Почуквам плахо на врат ...

honesty

Prose

791 2

Продължение от втора книга 🇧🇬

Павлето забърза към дома. Нали тази вечер го чакаха уроците по пиано. Външната порта беше отворена. Той прекоси тясната каменна пътека и тичешком се изкачи по стълбата. В голямата одая, където беше пианото, Вяра и майка му бяха седнали и си бъбреха нещо. Той вече знаеше името ù. Отварянето на капият ...

mari45

Prose » Novellas and novels

802

Деветнадесетият рицар (2) 🇧🇬

Утрото настъпи с изгряващото слънце. Нямаше и помен от среднощната буря. Капчиците от падналия дъжд блестяха с хиляди светлини. Всичко живо очакваше животворната светлина на топлите слънчеви лъчи.
Кити се събуди и веднага скочи от леглото. Облече си рокля и хукна към кухнята.
- Добро утро, Гертруд, ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

941 1

От днес съм чернокоса! 🇧🇬

Той народът правилно го е рекъл: шило в торба не стои. Ей ме на, гледайте ме! Жив пример! И понеже в скоро време не се бях озовавала в епицентъра на някоя дивотия, отвътре взе да ме човърка. А неясният порив кристализира в конкретна идея, докато се шматках между рафтовете в „Мола”.
М-не, не познахте ...

kapricia

Prose » Humorous

2.3K 8

Камин 🇧🇬

ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41
- Значи отново не се появи?
- А беше обещал...
- Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.
- А ти какво очакваш? ...

RIOT

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Tакъв е животът 🇧🇬

Такъв е животът
На всички столичани добре им е известно колко е редовен градският транспорт в София. До толкова, че понякога ти се налага да чакаш даже повече от 1 астрономически час.
Тази сутрин на спирката на автобус № 280 вече 30 минути чакаха към 20-30 души.
Те нервничиха по различен начин. Едни ...

kovak

Prose » Short stories

1.2K 1

Думи 🇧🇬

Думи
Думи. Всеки говори. Всички говорим прекалено много, а всъщност нищо не казваме. Нищо смислено. Говориш. Не спираш. Понякога си мислиш, че казваш само истини, или правилни неща, или хубави неща. Често нараняваш без да го осъзнаваш.
Денят беше юли 22, ако не се лъжа. Слънцето печеше напук на всич ...

just.neli

Prose » Short stories

1.3K

Най-тъжната пролет 🇧🇬

Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. ...

mini_izku6enie

Prose » Short stories

1.4K 2

Делба 🇧🇬

В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...

azura_luna

Prose » Short stories

1.6K 44

Как се сключва сделка - 19 🇧🇬

Срещата премина толкова експедитивно, че Мелани нямаше време да се притесни. Всичко беше ясно – вариантът, най-доброто, до което достигнаха, получи одобрението на Томас, направена беше уговорка за срещата с възложителя и край! – срещата приключи. Всичка станаха и се заеха да прибират книжата си. Мел ...

DanyD

Prose » Novellas and novels

1.6K 6

Раим 🇧🇬

Раим
(Съвременният Мунчо)
Случвало ли ви се е да пътувате до Триград? Ако отговорът ви е „да”, то със сигурност не сте пропуснали да спрете в уютната хижа на Тешел, за да се подкрепите преди оставащите десетина километра до крайната цел. Така постъпихме с моя любим преди няколко дни. Докато той поръ ...

rarebird

Prose » Short stories

1.6K 16

Притча за истината 🇧🇬

ПРИТЧА ЗА ИСТИНАТА
Кралят на едно далечно кралство решил да си назначи придворен гадател, но се затруднявал с каква задача да намери най-достойния кандидат. Всякакви идеи минавали през главата му, но нито една от тях не била достатъчно трудна или непосилна за разгадаване. Един ден след прибирането н ...

wishpin

Prose

4K 3

Всичко идва от погрешното семе 🇧🇬

ВСИЧКО ИДВА ОТ ПОГРЕШНОТО СЕМЕ
Поредният разговор около нашия „бракоразвод”… Осъзнаване на преповтаряните истини. Но в друго измерение вече, с друга гледна точка. Това са глупости, което правим, отдавна си изпуснахме шанса за корекция на нещата! Онази случка беше в тъмното минало, защо не я оставим ...

AvR1tO

Prose

1.2K

Магарешки неволи 🇧🇬

Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала и до него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало зайчето.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо?
Възмутило се магарето. Даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай! Имаш дълги уши ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

966 2

Край езерото 🇧🇬

Край езерото
На Славе
Чашата винаги е полупълна!
Дъждът валеше така силно, че чистачките едва смогваха да отблъснат водата, която се стичаше по стъклото. Автобусът тромаво се движеше по пътя, лъкатушещ по завоите. На моменти можеше да се види и езерото, покрай което минаваха, но и то беше покрито в ...

MilenaMila

Prose » Short stories

1.3K 1

Фантастична приказка 🇧🇬

ФАНТАСТИЧНА ПРИКАЗКА
Фюуууууууууууу! Пляс! Чу се трясък, нещо падна от близкото дърво и изохка.
- Да, бе, да! Кой каза, че не? Уф! Трябва да внимавам като се приземявам друг път. Какво пък? Вече съм тук, малко паднах, ама ще стана, не се тревожи! Не може иначе, щом човек се опитва да лети. Кажи сега ...

МиленаРозалия

Prose » Others

2.5K 1

Бензин в кръвта 🇧🇬

Видин го харесвам само в неделя. Защо ли? Защото в неделя е по-пуст от призрачен град, дълбоко в дебрите на Австралия. През останалото време...
Седем етажа под прозореца ми е булеварда. Някъде към пет и половина сутринта съседът – той е автобусен шофьор – започва да подгрява стария звяр (автобуса де ...

kapricia

Prose » Humorous

2K 1 5

Винa 🇧🇬

От седмица всяка вечер вали. Не спира да вали и в очите ми, а шумът от удрящите се капки само разяжда раната... отваря се все повече и повече с всяка изминала минута. И как след това да повярвам, когато кажат "времето лекува всичко".
От седмица, откакто вали, дори за минута не успявам да заспя. Усещ ...

elety9730

Prose » Others

1.3K 1

* * * 🇧🇬

Вървяха двамата хванати за ръка. Малките им крачета се забиваха в снега и трудно успяваха да направят поредната крачка. Но толкова много искаха да отидат до там. Светлият прозорец и да погледат играчките. Толкова много играчки. Двамата никога не бяха имали толкова красиво нещо. Мъничките им премръзн ...

Бубчето

Prose » Others

818 1

Един жалък миг съществуване 🇧🇬

Отново и отново, и отново... Отново... Отново... Всеки път, когато иглата пробиваше плътта ù, я изпълваше мисълта за него... Защо живея? Защо продължавам да съществувам? Защо убивам себе си с поредната спринцовка? Защо? Защо? Защо? И всички въпроси имаха един отговор. Как може един малък незначителе ...

eNdleSs-dArk

Prose » Others

1.1K 1

Голямото пътуване 🇧🇬

Топчо и Малчо са две камъчета, живеещи на съседни хълмове. Те били най-добри приятели. Топчо бил кафяво-бял с почти правилна кръгла форма, а Малчо, макар и доста по-голям от приятеля си, бил най-малкото камъче в семейството. Всеки път, когато двамата решили да излязат заедно, просто се търкулвали на ...

imortallove

Prose » Stories for children

1.5K 1

Права колонка 🇧🇬

Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща. Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи ...

Heel

Prose » Short stories

1.1K 1

Чудо 🇧🇬

Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

937 3

Гневът на великия кан 🇧🇬

Гневът на великия кан
След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. ...

Войнов

Prose » Short stories

2.4K 7

Копи и Пейст и мечтите на една жена... 🇧🇬

Ако не виждах живота си празен, щях ли да спра очите си в теб. Отчаяна, самотна и красива. Никога не съм била отчаяна. Или поне до толкова, че да събера смелост да убия отчаянието. Самотна – да. А красотата е доста спорно понятие. Мисля си, че има нещо извратено в мен. Обичам те. Не искам да ме разб ...

mentally

Prose » Letters

1.5K 1

Последното завръщане 🇧🇬

- Дами и господа, до края остава само един месец и после нищо вече няма да бъде същото! Затова живейте като за последно! Направете това, което винаги сте искали, изпълнете всяко свое желание, осъществете всяка своя мечта! Нека живеем живота си на пълни обороти и да го превърнем в истинска приказка! ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1 6

Въртележката на сънищата 🇧🇬

- Сънувах странен сън! - каза Пилина с прозявка и погледна към Пилин, за да срещне неговия поглед.
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...

Лепидоптерия

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 4

Гъбката 🇧🇬

Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти? ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.4K 2

Производни на любовта 🇧🇬

Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...

Romanov

Prose » Short stories

1.1K 7

Любовта на Лотоса 🇧🇬

Любовта на Лотоса
В едно отдавна забравено блато, където дори жабите вече не стъпват, живее един безумно красив лотос. Но той не е обикновено цвете, а едно мълчаливо и вечно сърдито украшение на тъмните блатни води. Неотдавна лотосът бил не само красив, но и много мил. Разгръщал цветовете си широко ...

isabelle

Prose » Others

2.5K 1

За Пенелопите 🇧🇬

Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По ...

Апостолиция

Prose » Short stories

1.2K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Цветът на мълчанието... 🇧🇬

Война и целулит 🇧🇬

18+ За Бобе и приятеля му 🇧🇬

Веско 🇧🇬

Възможно ли е да обичаш някой толкова силно 🇧🇬

Камин 🇧🇬

Пътеводител на галактическата лимка 🇧🇬

Необходимият залог 🇧🇬

Смелото зайче 🇧🇬

Репортер по неволя 🇧🇬

Продължение от втора книга 🇧🇬

Деветнадесетият рицар (2) 🇧🇬

От днес съм чернокоса! 🇧🇬

Камин 🇧🇬

Tакъв е животът 🇧🇬

Думи 🇧🇬

Най-тъжната пролет 🇧🇬

Делба 🇧🇬

Как се сключва сделка - 19 🇧🇬

Раим 🇧🇬

Притча за истината 🇧🇬

Всичко идва от погрешното семе 🇧🇬

Магарешки неволи 🇧🇬

Край езерото 🇧🇬

Фантастична приказка 🇧🇬

Бензин в кръвта 🇧🇬

Винa 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Един жалък миг съществуване 🇧🇬

Голямото пътуване 🇧🇬

Права колонка 🇧🇬

Чудо 🇧🇬

Гневът на великия кан 🇧🇬

Копи и Пейст и мечтите на една жена... 🇧🇬

Последното завръщане 🇧🇬

Въртележката на сънищата 🇧🇬

Гъбката 🇧🇬

Производни на любовта 🇧🇬

Любовта на Лотоса 🇧🇬

За Пенелопите 🇧🇬

Queue