Чана Пена често идеше при майка ù. А ква обич беше се появила между двете. Виждаха ги вечер край огнището потаени, с искрящи очи. Но Гергана не можеше да се досети отде идеше всичко.
Ето защо и Чапкан Ленче обичаше двете жени и със скрита болка жадуваше и тя да бъде тяхна дружка, на която можеха да ...
Таман завъртях да тръгна по другата улица и две ръце ме сграбчиха. Грамадни лапи ме стиснаха така, че едва успях да извикам.
- Пускай, ще ме удушиш! Само бай Иван имаше такива лапи и само той имаше кучешкият навик да ме сграбчи и да ме подруса, докато се нарадва, че сме се видяли. Тоя път ме подруса ...
- Хъм, странно - почеса се озадачено зад ухото Но Щен Вълк. - Мислех, че трябва да си е вкъщи тази нощ, но явно съм се объркал и е на работа... Нищо - махна с лапа той. - Ще го изчакам.
...
Когато се прибрах в къщи след втора нощна, заварих Но Щен Вълк да ми спи на леглото, което леко ме подразни, з ...
Безпътни часове
Градът се беше сгушил в мъглата и тихичко спеше, докато някои негови обитатели не можеха да затворят очи, разкъсвани от трескави мисли. Това бяха страхът, желанието за отмъщение и налудничавия стремеж да се сложи край – на някого или поне нещо. Това се случва в наречените в стари нар ...
Беше средата на май, привечер, ухаеше на люляк.
Улицата, по която се прибирах след даскало, беше пресечена от ЖП прелез. Около него бяха разположени няколко малки магазинчета и една фурна. С течение на времето, прелезът се бе утвърдил, като едно от интересните места в града. Причината бе редовно пре ...
ПО ПЪТЯ
Действието в следващите редове се развива на едно познато за всички бургазлии място. Там, малко преди първи пост, където природата се е скрила като уплашено животно в последното си убежище от този забързан и шумен свят. Необяснимо как на това място, можеш да си сам, сякаш многохилядният град ...
Искам да ви разкажа за Градския транспорт. Навремето една от моите орисници дошла на орисването ми с рейс "Чавдар" и в яда си ме орисала, и аз така да пътувам цял живот. От тогава, ако на ден поне веднъж не се кача на автобус, после ми е нервно. Най-много обичам да стоя до стъклото зад шофьора и да ...
"Дай ми една целувка!", казах и затворих очи в очакване Неви да ме целуне. Усещах как топлината на детските ù устни ме докосва по бузата, която съм обърнал към нея. Още не бях отворил очи и... Каква мила изненада! Усещах целувка и по другата ми буза. Още една целувка, без да съм я поискал. Тя беше н ...
"Ако още сега, на момента изпиеш до дъно тази чаша, пълна с лимонада, ще те целуна."
"А ако откажа, Пан?"
"Тогава никога няма да ме обикнеш, Дара."
Изпи я. До дъно. Ужасно лимонено-газирано преживяване. Едно от най-истинските в живота ù. Пан я целуна, но тя не го обикна.
"Нищо", каза той, "очаквах го." ...
Глава трета
- Заподозряна ли? Заподозряна! Смятате, че съм убила Светла? Чудесно! - бях шокирана, наистина не предполагах, че господин Петров ме е поканил у дома си, за да ме поразпитат - Добре, господа, мислете си каквото желаете, но не съм извършителят на убийството - не усетих как драстично бях п ...
Ти не можеш да обичаш, блуднице, дъще на нощта. Ти не можеш да обичаш, защото си белязана от самотата. Обречена си да скиташ и ограбваш чуждите сърца. Твоята съдба е като демон да се промъкваш в храма на любовта и да го опустошаваш непрестанно. Ах, глупачке, спри да мечтаеш за рамо, на което да опре ...
Déjà vu - 3
Споменът за съня в деня на смъртта на Фил остана малка съкровена тайна за Дара. Тoй винаги връщаше мислите ù към истинската любов.Чувство, което правеше хората щастливи един друг и превръщаше най-обикновените моменти в съвършени.
Един обикновен мъж я люлее на една обикновена люлка под зв ...
Денят се сви зиморничаво и пое на запад подплашен. Лай на куче, хлопната врата и селото притихна. Баба Вида с усилие се изправи, взе менчето с млякото и погали козичката:
- Оооо, Кротушката ми тя, милата на баба. Да избутаме и февруари, да порасте денят, пък оттам нататък, каквото Бог покаже.
Излезе ...
Нели
Време е за сън и в тайнствената и студена тропическа нощ се гушваме по двойки. Светла и Грег, Миa и Марко... ха-ха-ха! Не се смейте, защото аз гушвам Арчи или по-точно той се гушва до мен. Мисля, че точно аз ударих джакпота. Арчи е най-доброто одеяло, което ми е необходимо за момента. Заспивам, ...
Уроци на възмъжаването - 1 ("Размяна на любезности")
🇧🇬
Уроци на възмъжаването - 1
"Размяна на любезности"
Вървеше забързано. Тревогата стискаше гърлото и дишането му беше накъсано, на пресекулки. Сърцето му блъскаше в гърдите така, че ако се заслушаше, щеше да го чуе. Той обаче се напрягаше да чуе какво става зад него, докато очите му шареха, въпреки че ...
МАНАСТИРЪТ
Слънцето едва беше близнало бялото теме на върха, а долу още цареше сянката на нощта. Пътеката вървеше край реката след това се извиваше като змия по голия склон на планината. Назад останаха стените с манастира. Яките катъри опъваха шии към крайпътните храсти и лакомо забелваха жълтите си ...
Искам да ти кажа, нищожество
(Посветено на един тъпак)
Какво си ме зяпнал, сякаш ме виждаш за пръв път? Познаваме се от толкова години, че като си спомня броя им, чак се чувствам стара. Не се рови в миналото! Там няма живот! То е гробище и на единия кръст пише твоето име. Аз те погребах там, не съще ...
Празнота. Безкрайна и опустошителна, превземаща цялото ти същество. Това бе единственото, което ми остана след теб. Но не, аз не съм сама…
Ще се слея с тълпата,
ще бъда ничия и на всички едновременно…
Ще прониквам в умовете им,
ще вадя най-съкровените им мечти… ...
Бели престилки
Странно самотно усещане. И тази песен – смазва ме. Сякаш малко по малко ме разкъсва, от тялото ми се отделя онази червена лепкава течност и след това някой я изпива, оставяща ме съвсем безжизнена. Приличам на онези хора с празни погледи или поне ми се иска да е така. По-скоро съм като ...
Когато си тръгваше, ми каза: "Ще ме забравиш.". Исках да ти повярвам и всеки ден се опитвах. Зверски се мъчих - всеки ден, всяка нощ, всеки час, всяка минута, миг подир миг... Толкова време изгубих в опити да ти повярвам... Всяка вечер си казвах: днес не успях, но утре, утре продължавам напред. Сутр ...
Чудати неща
На Ж.
Беше тиха вечер. Навън валеше и дъждовните капки се стичаха по стъклото, удряха се в перваза на прозореца и се чуваше онова характерно „тан-тан”. Той седеше в полумрачната стая, която се осветяваше единствено от екрана на компютъра и се опитваше да довърши поредната си книга. До не ...
Déjà vu - 2
Тези сутрешни моменти неизменно я връщаха назад във времето, когато за пръв път разбра, че може да усеща страданието, смъртта, любовта и тъгата на любими и особено близки за нея хора. Върна я кошмарно към първия сън, който пречупи ръцете ù и я постави лице в лице със смъртта. Тогава беше ...
Здравейте! Аз съм Евлоги Ст. Георгиев, по прякор “Малкия булевард”. Пощальон в клон 1232 – Тръстеник, пътешественик, любител каратист, даже имам черен колан, защото жената забрави ютията отгоре му. Да я питаш защо й е да глади колан... Имам едно първо място по хвърляне на чук, защото ми беше писнало ...
„Неочаквано тропически нощи” като софтуер с отворен код
Здравейте, приятели!
Някои от вас сигурно са попадали на разказите ми от цикъла „Неочаквано тропически нощи”, а за онези, които не са, прилагам списък в края на този текст.
Стори ми се, че „отварянето” на програмата, която стои зад този наистин ...
Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...
Църквата Света Петка. Баба Петра, дядо Рачо, чана Пена, Керана и малката Вяра влязоха в нея. Днес беше един тържествен ден за тях. Тишина цареше наоколо. Само спасителят Исус от иконата ги наблюдаваше.
От сребърния котел се издигаше пàра. Топлата вода привличаше в прегръдките си малкото телце. На тр ...
Затварям очи. Изтръпвам. Поемам си дълбоко въздух и се вцепенявам. Ароматът на кожата ти навлиза в мен като наркотик. Попивам го с всяка клетка от тялото си. Миг. Само миг ми бе нужен, за да те усетя.
Туп Туп… чуваш ли го? Да, това е сърцето ми. Удря така силно само при мисълта за допира ти. Самата ...
На следващата сутрин подполковник Ангел Георгиев – началникът на районното, седеше на стола зад бюрото. Вече изтичаше времето на ареста на г-ца Данаилова и предстоеше преместването ù в следствието. Стигнеше ли до там – почти невъзможно беше да се отърве... Във времето, когато не обясняваше по телефо ...
Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзел ...
Заблудени куршуми
1.
Първите живи същества, които заблудените куршуми убиха, бяха десетина листни въшки, обядващи кротко върху един дъбов лист. Тяхната смърт остана неизвестна за широката общественост, но пък и медиите едва ли биха проявили интерес към лична им трагедия. Тези хора обаче, които изпит ...
Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е ...
-Защо тоя човек те мрази толкова?
-Много ли?
-Абе не знам много ли е, малко ли е, но, като стане дума за теб, се оплюва. Със сигурност, едва ли мрази някого повече.
-Ами сигурно си има основание човека. Аз съм си объркано същество и чат-пат правя объркани неща.
-Е, дрън-дрън. Всички знаят, че, кога ...
Беше се сгушила между новите триетажни къщи, които по-скоро приличаха на хотели. По цялата дължина на улицата само тя беше останала, напомняйки за старото време. Когато в дворчетата, окъпани в цветя, асми и смокинови дръвчета, край дървените маси привечер се накачулваха курортистите. Защото и кръчми ...
Красива жена! Много красива.
Рядко красива.
И всичко красиво, което може да се каже за нея.
Мъжете сигурно не са ù никакъв проблем. С тия руси коси. С тия сини очи.
Откак я видях, ме гони безсъние. Или, ако заспя, ми се присънва тя. ...
Не помня кога точно приютих Немезида в сърцето си, но до последния момент на пребиваването й там, нейните настроения превръщаха дните ми в лудост, а нощите – в кошмар. Така или иначе, вече бях отворила врата за нея и тя се наслаждаваше на своите игри до насита. Може би всяка мъртва богиня очаква нов ...
Калояница
(Легенда за цар Калоян)
В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци, и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йо ...