Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Прощавам ти 🇧🇬

Прошка
Самотно ми е. Просто не е същото, когато тя не е тук. С нейното присъствие, като че ли тази малка стая се изпълва с живот. Винаги успяваше да ме накара да се усмихна, а сега я няма. Чувствам една огромна празнота... в сърцето си. Липсва ми. Имал съм много други приятелки. Идвали са и са си от ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

949 3

Балада 🇧🇬

На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости ...

WIK

Prose » Others

867 2

Победител 🇧🇬

"Победител"
... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла с ...

bori1478

Prose » Letters

1.2K 6

"Ксанакс" ще свърши работа 🇧🇬

Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2.3K 7

Момчето 🇧🇬

Гласът на майка му идваше през открехнатата врата. Момчето не смееше да я затвори, за да не би шумът да стресне майка му. Вече беше ставало, тогава майка му беше отворила вратата на стаята му рязко и го стрелна с изпепеляващ и обвинителен поглед. Момчето беше научило нещо - възрастните му се сърдеха ...

akonitin

Prose » Short stories

1.5K 22

Раят е на небето 🇧🇬

Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека ...

svetlioo

Prose » Short stories

1.7K 5

Майка 🇧🇬

МАЙКА
* * *
Ах, син отгледах, мамо, Затова е той самотник. Скита
син отхраних - Змей Горянин. без любима и другар.
Все за другите да жали, Никой не надникна във очите му ...

alistef

Prose

968 2

Играта 🇧🇬

И Г Р А Т А
Пясъкът хрущеше под краката му, горещ и блестящ на обедното слънце. Душният въздух пареше дробовете му и сякаш с всяко вдишване изгаряше по нещо в него. Започна със спомените, обгаряйки първо ъгълчетата, после светкавично ги изпепеляваше.
Мислите му уморено се блъскаха. Надничаха през ед ...

wishpin

Prose » Short stories

837 5

Страсти и разум (ІІ част) - Колелото на късмета 🇧🇬

Колкото и притеснения да имаше, Ивета продължаваше да живее с нейния сириец – Мохамед – така се казваше той. Не знаеше иска ли дете или не ù беше оставила всичко просто да се случи. Ако стане, значи така е трябвало; ако не – пак.
Тази сутрин беше нетипично топла и приятна. Ив се излежаваше в леглото ...

FRACLA

Prose » Novellas and novels

1K 10

За любов... 🇧🇬

Един танц, две тела, две души, две сърца, биещи в ритъма на музика... Един поглед, едно докосване, нежност, усмивка или очи, пълни със сълзи... Целувка, лудо биещо сърце... Една мисъл! Едно желание! Една любов!
А какво е любовта? Пропадане или израстване?
Искаме я или не, тя се настанява в сърцата н ...

Mirror

Prose » Others

1.8K 2

Живот в спомен 🇧🇬

Вечер, когато всички заспят, тихо пускам спомените си да влязат през прозореца. Позволявам им да ме обладаят, а после, също толкова тихо, лея горчиви сълзи. И на сутринта по улицата има локви.
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 5

Тялото 🇧🇬

През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която м ...

stanef

Prose » Short stories

1K 7

* * * 🇧🇬

Ето ме тук сега, останал сам, озверен.
Изпълнен съм със злоба, гняв, омраза.
След всичките години, в които бях до теб.
След всичките премеждия... едно голямо нищо!
В един ден сме приятели, а в друг просто непознати. ...

B3n1f10s

Prose » Letters

1.2K 1

Кутийка спомени 🇧🇬

Пътувах до Петрич с малката дъщеричка. Беше горещо във влака, въпреки отворените прозорци. Дългият път изтощаваше, а спирането по незнайни причини на незначителни спирки или направо в полето ме караха да се замисля дали следващия път да не предпочета скъпите автобуси.
До Кресна водата бе изпита, лак ...

inakrein

Prose » Short stories

2K 23

Раздяла 🇧🇬

Всичко започна, за да свърши днес.
Не вярвах, че ще боли, не вярвах,
че ще се чувствам така, знаейки,
че си до мен за последно,
че от утре не сме " ние", а "аз" и "ти". ...

the-phantom-lady

Prose » Letters

6.5K 1

Един (не)обикновен ден 🇧🇬

Беше слънчев, пролетен ден. Прибирах се от разходка, забравяйки тъжната и студена зима. Седях сама в автобуса, слушайки музика. Не очаквах, че ще запомня този ден до края на дните си. Докато не чух неговия глас. Неговия глас, който някак странно ме смущаваше.
Изминаха пет, десет минути, а гласът му ...

presito0o0

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 1

Светъл лъч 🇧🇬

Някъде там в безкрая, много, много далеч все търсех, жадувах за моето най-съкровено желание. Не успях да го покажа на показ, не защото не е за пред хора, а защото все ме отбягва. Страхува се от мен, знае, че ако го хвана и прегърна много силно, ще загуби своята магическа сила, ще престане да блести ...

Маргарита

Prose » Short stories

1.5K 12

Продължение от книгата 🇧🇬

ИЗБОРИТЕ
Не беше лесно човек да бъде кмет на един град. Трябваше да се грижи да административните работи, за настроението на общинските съветници - българи, евреи, турци, гърци и арменци. Мнозина от тях следяха всяка крачка на кмета. Слушаха какво е казал и така преиначаваха всяка негова дума, и пре ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.2K 2

Дано душата ми ми прости 🇧🇬

Понякога душата ми прилича на капки дъжд по зацапано стъкло. Когато бавно се свличат по него и оставят чисти следи в иначе засрамено от грозота и непълноценност малко прозорче, от което не можеш да видиш нищо. Или както, когато автомобил се движи с бърза скорост и капките приемат причудливи форми, в ...

~iSkRiCa~

Prose » Short stories

1.4K 3

Изкупление (2) 🇧🇬

2.
- Защо никога не си ми казвал, дали ме обичаш? - тя го погледна, сякаш засрамена от собствения си въпрос.
- Нима е нужно?!? – този път не успя да прикрие собствената ирония в гласа си.
- Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на ...

LEOMAX

Prose » Novellas and novels

2.1K 12

Любов и омраза Dessy Kestern 20 - 23p 🇧🇬

- Да, ходех на състезания, печелех ги понякога, но това отдавна и няма никакво значение. Чувстваше се огорчение в гласа ù. Всеки път, когато си спомняше за ученическите години това, което бе най-силното, беше случката в десети клас. От тогава се научи да трие паметта си, но това е невъзможно, подобн ...

dessy

Prose » Novellas and novels

1.2K 6

Дилър 🇧🇬

Милко беше буден отдавна, но се излежаваше. Чувстваше се отмалял и с мътна глава от снощното пиене. Рязко се изправи и седна отстрани на леглото, задъхан от скока на сърцето си. Около минута гледа тъпо и унило в една точка, някъде надолу и вляво. Погледът му падна и той видя мравки, щъкащи усърдно п ...

scrich

Prose

910

Страсти и разум (ІІ част) - Две момичета и едно момче 🇧🇬

Докато си мислеше за своята „мимолетна” любов и подреждаше в главата си събитията, Мая се сети отново за приятелката си Милена. Тя учеше някакви обществени науки по това време, животът ù беше лайф, беше много отракана и говореше почти непрестанно. След запознанството с двамата мъже, двете приятелки ...

FRACLA

Prose » Novellas and novels

939 10

Перфектни?! 🇧🇬

Идваме и си отиваме, сякаш никога не ни е имало. Стоим отстрани и гледаме чуждата болка безучастно, макар да можем да помогнем. Там сме само тялом и се преструваме, че ни пука. Дори не се насилваме да се усмихнем.
Продължаваме да правим нищо, да се преструваме, че разбираме чуждата болка, че и нас н ...

MaRtiTyyy

Prose

1.3K 8

Зелените очи около пилона 🇧🇬

Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края. На следващата се качваше тя, бързаше да седне на някоя свободна седалка, предпочиташе самостоятелните, дооправяше грима си, изглежда времето не й до ...

lubara

Prose » Short stories

912 7

Светлина и мрак 🇧🇬

СВЕТЛИНА и МРАК
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...

sui4i-bel

Prose

1.2K 1

Ружини градини 🇧🇬

РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...

alistef

Prose » Short stories

1.1K 3

Изкачване 🇧🇬

Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...

kitke

Prose

1.1K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Утрото дойде като зимният сняг. Колю стана рано. Чана Пена и вуйчо Михо още спяха. Запали огъня в огнището, сипа вода в джезвето и оная билка, ментовата, за да успокои бурята, която все още бушуваше в гърдите му. За запева ше му трябва много вино, месо и самуни хляб. Плат за блузата на Керана, а и т ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Залез 🇧🇬

Залез
Надвиснали са тъмни дъждовни облаци, които те карат да потрепериш от нереална студенина. А някъде там, далече в края на хоризонта се вижда обагрено в червено-жълто, пламтящото небе. Слънцето с последните си сили се опитва да те стопли преди да се предаде и нощта да превземе небесата и да посип ...

Leprous

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 1

Сърцето на убиеца [3 глава] 🇧🇬

~Глава трета~
Обещание
Шана се размърда леко и се разбуди, но продължи да стои със затворени очи. Усещаше лъчите на слънцето върху лицето си, нежния повей на ветреца през отворения прозорец, а до слуха ù долитаха някакви далечни гласове, говорещи сякаш през хиляди затворени врати. Не разбираше думит ...

^Never^Good^Enough^

Prose » Science fiction & fantasy

979

За какво мислят мислите? 🇧🇬

Днес е сряда. Средата на седмицата, както сте се досетили вероятно. Средата на поредното лято. Топло е. Така мислят всички и аз ги разбирам. Тялото ми е една дехидратирана кожа, за душата по-късно или пък никога. Никога ми е любимата дума. Защото обичам нещата, които не се случват. Те те карат да се ...

stanef

Prose » Short stories

1.2K 10

Изкупление 🇧🇬

"Нужна е само минута, за да се увлечеш по някого... Един час, за да го харесаш... Един ден, за да се влюбиш в него... И цял един живот, за да го забравиш след това"
1.
Силите на Филип бяха на привършване....
Усещаше студената пот по цялото си напрегнато тяло, не успяваше да контролира мислите си, съ ...

LEOMAX

Prose » Novellas and novels

1.4K 6

Мучо 🇧🇬

МУЧО
В село всички пияници умираха по празниците. И то все на големите празници - Великден, Коледа, Цветница, Гергьовден, Спасовден... Цецо умря на Цветница, Васко – на Великден, Кенди - на Гергьовден, Пиката пък много искаше да умре на Спасовден, като се напиеше, все за булки говореше...
На Мучо пр ...

Раш

Prose » Short stories

1.3K 7

Времената сигурно са полудели - 37 глава 🇧🇬

37.
Изкарах остатъка от деня, образно казано, в пост и молитва, а реално погледнато – без пости, но с постоянни горещи молби към Йохан и останалите “Не правете нищо, не правете нищо, не правете нищо...”. Обета за мълчание си го спазвах стриктно... но хайде стига манастирски метафори. Сърбежът по кит ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

963 2

В силата се крие слабостта 🇧🇬

Къде са хората, които ме съдиха? Къде са хората, които ме мразеха? Къде са хората, които ме унижаваха?
Няма ги, защото пораснах. Няма ги, защото ми писна, защото се опълчих.
Лесно е да си силен, когато те е страх. Когато собствените ти съмнения те притискат.
Лесно е да разплачеш някого, когато на те ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 6

Цената 🇧🇬

Каква роля играят парите в нашия живот? Ролята на безразлични хартиени господари, диктуващи живота на хората.
Но какво може да се купи с пари? Ами.. нищо. Без любов, без приятелство и щастие, животът е нищо, а парите избледняват на фона на човешките чувства и вълнения.
Зависимостта на човека от пари ...

didivid

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1 2

18+ Петък вечер, преди събота 🇧🇬

Агенцията ми за запознанства "Клеопатра" едва креташе. Въпреки името, клиентелата бе от застаряващи моми и вече оплешивели ергени. В този петъчен следобед една муха уморено се блъскаше в стъклото на единствения прозорец и нарушаваше тишината в стаята. Скрит зад купчината папки, тихо дремех, унесен о ...

Bardejov

Prose » Erotic

1.8K 8

Страсти и разум /ІІ част/ - Има ли виновни? 🇧🇬

Случи се точно преди 10 години. Тъкмо се беше разделила с приятеля си и вечерта не обещаваше нищо по-различно от други вечери – сама в къщи, пред телевизора, с купа салата или пуканки. Вече сменяше каналите в търсене на поредната драма, която да й покаже, че не е единствената нещастна в любовта. Щеш ...

FRACLA

Prose » Novellas and novels

954 14

Ще 🇧🇬

А може би не искам да вървя напред и всичко да бъде тъй малко и просто - само аз и ти и всички останали, които представляват нищото. И да сме тъй независими в уединението на двустранния ненаписан пакт; и да ни е тъй вятърно безгрижието на студентските шибано скучни години... И да сме така безмилостн ...

KuKli4kaTa{}

Prose » Others

1.3K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Прощавам ти 🇧🇬

Балада 🇧🇬

Победител 🇧🇬

"Ксанакс" ще свърши работа 🇧🇬

Момчето 🇧🇬

Раят е на небето 🇧🇬

Майка 🇧🇬

Играта 🇧🇬

Страсти и разум (ІІ част) - Колелото на късмета 🇧🇬

За любов... 🇧🇬

Живот в спомен 🇧🇬

Тялото 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Кутийка спомени 🇧🇬

Раздяла 🇧🇬

Един (не)обикновен ден 🇧🇬

Светъл лъч 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Дано душата ми ми прости 🇧🇬

Изкупление (2) 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 20 - 23p 🇧🇬

Дилър 🇧🇬

Страсти и разум (ІІ част) - Две момичета и едно момче 🇧🇬

Перфектни?! 🇧🇬

Зелените очи около пилона 🇧🇬

Светлина и мрак 🇧🇬

Ружини градини 🇧🇬

Изкачване 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Залез 🇧🇬

Сърцето на убиеца [3 глава] 🇧🇬

За какво мислят мислите? 🇧🇬

Изкупление 🇧🇬

Мучо 🇧🇬

Времената сигурно са полудели - 37 глава 🇧🇬

В силата се крие слабостта 🇧🇬

Цената 🇧🇬

18+ Петък вечер, преди събота 🇧🇬

Страсти и разум /ІІ част/ - Има ли виновни? 🇧🇬

Ще 🇧🇬

Queue