Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Безмерност 🇧🇬

Никога човек не може да се мери с любовта. Тя е по-силна и от вечността. Когато двама се обичат няма нужда от трети, който да затваря кръга. Било то и приятел. Тъжно е, когато нещата се променят, а не знаеш защо. В теб ли е вината или не? Въпросът те измъчва, а няма отговор, няма и да има, защото ня ...

Ниня

Prose » Others

774

Пътят 🇧🇬

… Крачех бавно, а есенното слънце огряваше лицето ми. Забила поглед в кафявата земя, вървях без посока - просто вървях към безкрайният простор от самота. Натежалият въздух изпълваше дробовете ми и всяка клетка от тялото ми. Чувах глухия плач на остарелите клечки и опадали листа, задушени от стъпките ...

alexein

Prose » Short stories

1.5K 3

Открито писмо с молба за помощ 🇧🇬

Здравейте,
Става въпрос за един приятел, който има сериозни проблеми. Изпращам това писмо тук, защото се надявам, че ще попадна на хора, които са достатъчно начетени и ще ми дадат съвет. Не е нужно да са професионалисти в тази област, просто се надявам, че ще ме насочат в правилната посока. Твърдо с ...

Heel

Prose » Short stories

2.3K 6

Изкупление / 6 / 🇧🇬

6.
Лора се сблъска с него на излизане от кафенето. Дори нямаше да го забележи, ако не беше онова типично за тийнеджърите „Ей, маце, по-полека!” Разминаха се - но тя усети изучаващия поглед, който ù хвърли младежът.
Седна уморено на масата отвън и извади почти смачкания кроасан на масата. Колежките ù ...

LEOMAX

Prose » Novellas and novels

1.7K 3

Намерено щастие 🇧🇬

Беше студен юнски ден. Дъждът валеше като из ведро и гърмеше толкова силно, сякаш на небето се водеше война.
Госпожица Лили се прибираше с лимузината си от урок по изобразително изкуство.
- Тони, спри! – изкрещя на шофьора си тя. На една пейка в градската градинка седеше момченце със скъсани дрехи, ...

veli

Prose » Short stories

1.3K 2

Просто сън 🇧🇬

В закъснял поглед догаря пак димът от поредната цигара...
Жаркото слънце вече се бе скрило някъде зад перестите черни облаци
и надничаше срамежливо. Те поглъщаха лъчите му и отнемаха жарката му мощ. Вятърът пееше своята тъжна песен.
Небето ронеше черни сълзи... зашумя. След миг настана тишина.
Чуха ...

samomen

Prose » Short stories

1.3K

Неочаквано 🇧🇬

Не мога да си спомня датата, когато се случи, но ясно в съзнанието ми се е запечатало съобщението, което получих.
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топли ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

1.2K 6

18+ Да устоиш на самотата... 🇧🇬

Да устоиш на самотата...
phantom: Тук ли си?
larkspur: Да
Защо ми трябваше да му отговарям? Сякаш не е достатъчно, че до сега бяхме заедно. Вярно, че не бяхме сами, ама все пак... Знам за какво ще иска да говорим - за онази нощ, когато бяхме на вилата на Бряновщица... Ммм, беше хубаво! Беше много ху ...

Armageddon

Prose » Others

1.5K 9

Началото на края (І част) - На кръстопът 🇧🇬

На кръстопът
Маруся се беше отпуснала на задната седалката в автобуса. Успя да го хване в последния момент и това я наведе на мисълта, че не всичко е свършено.Каква душевна борба се разиграваше в нея, чувства на гняв, обида, възмущение, отмъщение, съжаление и какво ли още не, главата ù не побираше т ...

dimi49

Prose » Novellas and novels

1.6K 11

Защо? 🇧🇬

Живееш без желание да имаш.
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...

vivy84

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Сърцето на убиеца [4 глава] 🇧🇬

~Глава четвърта~
Предател
Кайлън почука три пъти по вратата и натисна дръжката, влизайки вътре. Стрелна с един бегъл поглед Кейтлин, която стоеше със скръстени ръце до прозореца и се насочи към леглото си, заемайки се да събира малкото си вещи.
- Какво правиш? – попита тя с нотка на учудване в гласа ...

^Never^Good^Enough^

Prose

835

Няма те 🇧🇬

Тъмно... Студено... Зловещо... Викам те... Крещя твоето име... Къде си ти?... Имам нужда от теб сега...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...

presito0o0

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 7

Поглед от върха 🇧🇬

На ръба вятърът вее косите ми, огън изгаря сърцето ми, а аз се колебая. Надвесвам се за миг, само да погледна. Какво ли им е долу на малките хора? Там, където парите и властта не важат? Дали живеят по-добре в свойта нищета? За момент се колебая дали да скоча и да бъда щастлив, но бързо се отдръпвам. ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А тук, над гробето, той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисни в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидимата лодка, за да донесе утеха в душата ù. Той вс ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.3K 3

из Приказки от никъде 3 🇧🇬

- Но - обърна се онзи ден към вълка Сянка. - Ще правим ли крос в гората днес?
- Ох - тежко въздъхна Но Щен Вълк, който блажно се беше излегнал на дивана. - Мързи ме.
- Радвам се да го чуя - ухили се Сянка. - Защото и мен много ме мързи.
- Добре тогава - махна с лапа вълкът. - Хайде да тръгваме.
- ОК ...

Bersek

Prose » Short stories

692

Анастасия 🇧🇬

Каруцата спря на площадчето в непознато село. Като котенца, двете със сестра ми се притиснахме една в друга. Плашеше ни намръщеният човек, който говореше ядосано с мама и размахваше ръце като перки на вятърна мелница. Тя притискаше пръсти към лицето си и отстъпваше ту крачка напред, ту назад.
- Как ...

inakrein

Prose » Short stories

1.5K 23

Сноп лъжи 🇧🇬

Този следобед е различен. По-горещ и по–влажен. Дори и погледът ми е такъв.
Само мислите ми потъват все по-дълбоко в горещия пясък.
Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе дете, да го понесе през огнения свят на неразгаданост и божествена сила. За здраве. То про ...

stef_bobi

Prose » Others

2.9K 30

Изкупление / 5 / 🇧🇬

5.
- Да, Лора, ще прибера детето от училище! - едва простена Филип, триейки избилата по челото му пот.
Беше едва началото на работния ден, а вече се чувстваше смазан от умора... Тепърва му предстояха задачи за изпълнение.
Вече няколко дни този проект му убягваше, не се получаваше, чертаеше детайл сл ...

LEOMAX

Prose » Novellas and novels

1.4K 2

Обсебване - Разпитът 🇧🇬

Катя се прибра в огромния си апартамент, където нямаше кой да я посрещне. Тук тя се чувстваше сигурна. Да, беше чувала за нападения, влизане с взлом и т.н., но по някакъв странен начин не се чувстваше застрашена. Вярваше, че беше обезопасила жилището си по възможно най-добрия начин – съответно и себ ...

FRACLA

Prose » Novellas and novels

1.1K 17

Любов и омраза Dessy Kestern 23-26p 🇧🇬

- Жалко! Успя да се скараш с мен заради една непозната, която така и няма да разбере колко мъжки си я защитил и да ти благодари.
След това Дара напълно изгуби желание да приказва, дори съжаляваше, че изобщо си бе отворила устата, защото Здравко, за разлика от другите мъже, беше отчайващо предвидим. ...

dessy

Prose » Novellas and novels

1.3K 9

Къса синя пола 🇧🇬

КЪСА СИНЯ ПОЛА
(Из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
Часът бе 9 вечерта, но времето не даваше никакви признаци за разхлаждане. Душният тропически ден бе преминал в душна тропическа нощ, която обвиваше като плътна пелена разхождащите си по Кокусай-доори – главната улица на Наха, най-големия град н ...

remer

Prose » Short stories

1.3K 3

Забавно приключение 🇧🇬

Беше слънчево юлско утро. Аз (Франсоа Бурде - обикновен собственик на малък автомобилен сервиз), заедно с жена ми Мишел (стюардеса в известна авиокомпания), решихме да направим малко пътешествие до Хаваите. Без много-много да се чудим - заминахме. С нас бяха и децата ни- Катрин (на 21 години) и Люк ...

citroenbx3

Prose » Stories for children

856 7

Да бъдем истински 🇧🇬

Да бъдем истински
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, раз ...

Armageddon

Prose » Short stories

2.2K 5

Промяна 🇧🇬

Да пътуваш далече, толкова далече отвъд времето и пространството, и да се озовеш там, където толкова силно желаеш, че би било трудно и необяснимо за другите, които не те разбират. Да вземеш машината на времето и да преминеш през много светове, а времето да бъде относително, даже да не съществува, за ...

Вирассами

Prose » Short stories

1.1K 1

Вълкът единак 🇧🇬

Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависим ...

SKY

Prose » Short stories

2K 5

Решения - прости и болезнени. 🇧🇬

… Денят беше мрачен. Слънцето, което жареше кожата ми предния ден, днес се инатеше и отказваше да изгрее. Дъждът биеше с жестока ярост по напуканата от топлина земя, а студен вятър брулеше клоните и откъсваше зелените листа от родният им дом. През нощта почти не спах, както и предната нощ, както и п ...

alexein

Prose » Short stories

1.2K 2

Един прекрасен ден 🇧🇬

Беше Април. Прохладен и студен ден се очертаваше. Едно момиче седеше на леглото и размишляваше. Косите му бяха сресани и добре прибрани, като прилежно бяха сплетени в красива плитка. Очите ù гледаха към земята. Сякаш беше потисната или наранена от нещо. С никой не ù се говореше. Погледът ù беше съср ...

diana1992

Prose » Short stories

1.4K 1

Вечно 🇧🇬

Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше п ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 4

Епилог 🇧🇬

Появяването му разбуди духовете в градчето. Беше един от известните, по онова време, артисти. Отдавна е излязъл от тук. Завръщаше се рядко, по за ден, два и пак заминаваше. Играеше в най-големия театър и от неговата сцена беше стигнал висините. Стана легенда. Сега се задържа тук по-дълго. Заживя в н ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

748

Но Щен Вълк и Розовият слон 🇧🇬

- Не може да бъде! - възкликна Но Щен Вълк и невярващо разтърка очите си, а после отново се взря в летящия розов слон, който жизнерадостно пърхаше с уши над главата му. - Все се чудех, кога ли съвсем ще откача...
След това пак разтърка очи, но невероятното зрелище си остана там.
- Хъм - замислено из ...

Bersek

Prose » Short stories

884 2

Животът е проста игра 🇧🇬

Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство ...

krashkov

Prose » Short stories

1.1K 3

Приятелко... 🇧🇬

Ти си моята единственна приятелка и за всяка моя болка с мене страдаш ти, разбираш кога съм щастлива и кога съм плакала, познаваш ме по-добре от самата мен дори.
Той ми причини това, приятелко, той разби живота ми и сега погледна ли се в огледалото, виждам колко ми личи!
Не бърши сълзите ми, приятел ...

samichko

Prose » Letters

1.1K

Надявах се като затворя очи, да изчезна, но не стана така - просто затворих очи... 🇧🇬

От живота на хората остават малко неща, от тях самите - нищо!
Любовта носи болка, а болката е кармата, която трупаме през хилядите си безсмислени прераждания. Разумът е това, което убива тялото, опитвайки се да го превърне в идол на собствените му желания. Вуду кукла, прободена от стрелата на любовт ...

stanef

Prose » Letters

3.5K 1 11

Руски стандарт 🇧🇬

Обажда ми се Грег по телефона.
- Липсваш ми. Трябва да те видя спешно.
- О, интересно. Тъкмо си мислех и аз и...
- Професионално!
- Трябва да се видим професионално, за да: ...

svetlanal

Prose » Humorous

2.3K 50

Игра 🇧🇬

1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...

qhve

Prose » Short stories

1.1K

Защото си ти 🇧🇬

Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 3

Легенда за жабалака 🇧🇬

Легенда за жабалака
Руслан беше прекарал целия си досегашен живот в селото, в което беше роден. В началото всичко вървеше нормално – от безгрижното детство, през осемте години в училище до първите седенки, на които вече заглеждаше някои момичета. Откъде се взе братовчедката на Мара Алтъновата едно л ...

rarebird

Prose

1.2K 19

Пожълтялата снимка 🇧🇬

Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката ù непрекъснато се чуваше отнякъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста ù. Той се беше изкривил на дъга и все повече я притискаше към земята. Когато главата ù ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

845 4

Сряда или как на Ко Та Рак му дойде в повечко 🇧🇬

Мър Мяу беше мислил и планирал как точно да действа в ситуация като тази:
- Как можа да направиш такова нещо?! - за пореден път недоумяващо нареждаше Ко Та Рак. - Кажи ми с каква глава мисли, преди да я свършиш тая?!
- С моята глава - напълно спокойно отговори малчуганът, а после почуквайки леко по ...

Bersek

Prose » Short stories

731 2

Среднощно 🇧🇬

Тихо и тъмно е. Само един лунен лъч плахо се прокрадва в стаята през спуснатите щори. Този път е приятно. Защо ли? Защото днес не спя сама. Защото съм с Него!
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и д ...

stefitopz

Prose

898 2

Short stories and prose by contemporary authors

Безмерност 🇧🇬

Пътят 🇧🇬

Открито писмо с молба за помощ 🇧🇬

Изкупление / 6 / 🇧🇬

Намерено щастие 🇧🇬

Просто сън 🇧🇬

Неочаквано 🇧🇬

18+ Да устоиш на самотата... 🇧🇬

Началото на края (І част) - На кръстопът 🇧🇬

Защо? 🇧🇬

Сърцето на убиеца [4 глава] 🇧🇬

Няма те 🇧🇬

Поглед от върха 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

из Приказки от никъде 3 🇧🇬

Анастасия 🇧🇬

Сноп лъжи 🇧🇬

Изкупление / 5 / 🇧🇬

Обсебване - Разпитът 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 23-26p 🇧🇬

Къса синя пола 🇧🇬

Забавно приключение 🇧🇬

Да бъдем истински 🇧🇬

Промяна 🇧🇬

Вълкът единак 🇧🇬

Решения - прости и болезнени. 🇧🇬

Един прекрасен ден 🇧🇬

Вечно 🇧🇬

Епилог 🇧🇬

Но Щен Вълк и Розовият слон 🇧🇬

Животът е проста игра 🇧🇬

Приятелко... 🇧🇬

Надявах се като затворя очи, да изчезна, но не стана така - просто затворих очи... 🇧🇬

Руски стандарт 🇧🇬

Игра 🇧🇬

Защото си ти 🇧🇬

Легенда за жабалака 🇧🇬

Пожълтялата снимка 🇧🇬

Сряда или как на Ко Та Рак му дойде в повечко 🇧🇬

Среднощно 🇧🇬

Queue