Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Кървави целувки 🇧🇬

Кървави целувки
Тишината на мрака бе нарушена. Не от звук, нито от движение. И двамата го усетиха, със сетива, непознати за хората. На лицето на единия се изписа усмивка. От петдесет години те го очакваха и най-накрая той се завърна.
- Времето настъпи. Той се събуди.
- Това може да значи само едно – ...

шанара

Prose » Short stories

1.7K 2

За нея 🇧🇬

Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, прост ...

reason_of_life

Prose » Others

1.5K 2

Обичам те, мило! 🇧🇬

Обичам те, мило!
Събуждам се като петгодишно дете, готова за подвизи. А, нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала даже да ми се поднася в леглото. Какво става?
- Скъпи, къде ми е кафенцето?
- Съжалявам, но не съм спал цяла нощ. Всичко ме болеше, вдигнах и висока температура. Мислех да те ...

svetlanal

Prose » Humorous

7.6K 23

И роди се ангел 🇧🇬

Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 1 1

Не искам 🇧🇬

Не искам
Ти и аз... Има ли изобщо нещо в тези думи, в това, което изпитваме? Истина ли е? Защото не искам да продължава това! Не искам повече така да ме гледаш и да мълчиш. Не искам вече да ми говорят непрекъснато за теб. Но го правят нарочно, нали? Не искам повече да съм до теб, да седя и да не си ...

mimsity94

Prose » Letters

1.9K 1

За истината 🇧🇬

Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...

WIK

Prose » Others

1.1K

Безименно 🇧🇬

Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...

Bunny91

Prose » Others

1.4K 1 1

О, времена! 🇧🇬

Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...

mari45

Prose » Others

1K

Залата на неосъзнатите случайности 🇧🇬

Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...

vseki.sledvasht

Prose » Others

941 1

Луда... 🇧🇬

Затворена съм тук. Между четирите бели стени. Бели стени и ярко осветление. За да няма сенки.
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...

eX_girl

Prose » Short stories

1.7K

Глава първа: „Сух ад” 🇧🇬

Жаркото слънце печеше безмилостно повърхността на планетата. Липсата на облаци в небето само допринасяше за жаркия пек. Природата на Уизън бе еднообразна. Преобладаваше изсъхналата и напукана почва, като тук-там на безводното парче скала се срещаха песъчливи равнини с някое растение, пригодило се да ...

Houkai

Prose » Novellas and novels

1.4K 2

11 декември 🇧🇬

Тъмнината пак нахлу в деня й. За да я избегне, тя отиде при Бен и се сгуши отново в него. Беше я страх от случилото се. Обвземаше я паника непрестанно и имаше нужда от него. Не можеше да приеме факта, че връзката им прекъсва. А Бен не възразяваше да я прегърне, защото я обичаше много, но нямаше как. ...

Genkata

Prose » Short stories

984 1

Тъжна история 🇧🇬

Ще ви разкажа една история. Тя не е истинска, аз си я измислих. Тъжна история. Може би не ви се чете такава, но няма как да бъде друга. Имало някога едно момче - малко пораснало и много самотно. Някак си свикнало с това си усещане и то не му пречело. Веднъж седейки сред самотата си, съвсем случайно ...

МАРК

Prose » Short stories

2.6K 1 3

Неволите на една кикимора 🇧🇬

Та казвам ви, аман от вас! Що не се видите вие, та мен одумвате? Грозна била съм, зарад мен хлябът ви не втасал, а манджата загоряла. И бре, булки!
Я вижте Яна Сербезовата. Откогиш очите не сий мила, а косите несресани оставила? Ама тя, горкана, оплаквала мъжо си, че се бил запилял по чужбинско. Слу ...

rarebird

Prose » Humorous

2K 6

... Около оковите на една Свобода! 🇧🇬

Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...

vseki.sledvasht

Prose » Others

972 1

Влюбена в егоист 🇧🇬

Влюбена в егоист
През лятото на 2007 година, в един топъл и слънчев ден телефонът ми позвъня и на него беше най-добрата ми приятелка Надя, която ме покани на по кафе в тях.
Когато влязох в стаята, още от прага забелязах госта, който стоеше на дивана и пушеше цигара. Надето ме настани на стола близо ...

Mimityyy

Prose » Novellas and novels

2K 2

М***** 🇧🇬

Нощта завладява всичко наоколо...
Тъмна и непрогледна - като душата ми...
Но всичко е за кратко.
После идва зората, новият ден - красив, завладяващ, светъл - като усмивката ти.
И аз продължавам напред с нови сили. ...

ivo_karamanski

Prose

1.7K 5

Безмислена измислица 🇧🇬

Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...

Shade

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K

История на демокрацията 🇧🇬

Великата Френска революция даде свобода на хората, братство, равенство. Или поне им даде понятието за това. След нея революции и "еволюции" се опитваха да отстояват "висшите ценности", но и до днес те си остават философски размишления и обществена нагласа.
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...

WIK

Prose » Others

1.6K

Никакво 🇧🇬

Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много д ...

Katia

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Една лъжа 🇧🇬

Една лъжа и колко болка
причинява тя.
Една лъжа, зад на приятелка
гърба.
Една лъжа, ...

pisatelkata_vt

Prose » Letters

1.1K

Тишината – мисли за теб 🇧🇬

Тишината – мисли за теб
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...

mimsity94

Prose » Others

2.1K 2

Какво е? 🇧🇬

ЛАСКАТЕЛСТВОТО - сънотворно, седативно, психотерапевтично, понижаващо температурата, противовъзпалително, съдоразширяващо и обезболяващо средство.
КАК ДА ТОНИЗИРАМЕ НЕРВНАТА СИ СИСТЕМА?
1. Системно правете гимнастика на устата си като бърборите непрекъснато!
2. Постепенно увеличавайте силата на нати ...

mari45

Prose » Humorous

2.4K 1

Ти... 🇧🇬

Сякаш съм виждала лицето ти... да виждала съм го... много ми е познато... да... ти беше... ти беше този, който сънувах вчера... беше този, който ме приспиваше с усмивка. Знам, че когато ме докоснеш, ще потрепна, нещо в мен ще напира да те целуна, да те прегърна, да бъда с теб... Но е толкова трудно, ...

puholinka

Prose

1.8K 1

Раздяла, облечена в бяло 🇧🇬

Раздяла, облечена в бяло
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...

LeCoeurGothique

Prose » Others

1.8K 2

Ваш приятел 🇧🇬

Скъпи Боб,
Искам да ви напомня, че имате още малко време, за да предадете оръжието си на местните военни! Разбирам необходимостта ви от него, но моля ви, не прекалявайте!
Понякога хората са просто невинни, не заслужават временната ви невменяемост!
Боб, музиката, която слушате до 4 часа през нощта е ...

FaLL`oUt`giRL

Prose » Letters

1.4K

Живот след смъртта 🇧🇬

Събуди се като последен в редицата, безкрайна редица, виеща се напред. Първото нещо, което осъзна, бе, че е гол като охлюв, без нищо по тялото - лъснало голо сред нищото. Прокара ръка по главата си - беше гладка като стъкло. Не разпозна нито ръката, нито тялото си, сякаш не бяха негови, а нечии чужд ...

ГФСтоилов

Prose

932

Изповедта на върховния Бог в БГ вариант 🇧🇬

Писна ми от разправии. Ще взема да абдикирам и ще тръгна на стари години да паса козите по чукарите на Олимп. Ама няма кой да ме замести. Гледам ги и им се чудя на тези моите олимпийци.
Това не са богове, а мушмороци. На кого да гласуваш доверие. Хвани единия - блъсни другия.
Викам му на онзи вманиа ...

radi.

Prose » Short stories

1.5K 4

Няколко кратки 2 🇧🇬

Едно
- Добре ли си? - загрижено го попита Гар Ван.
- Да - отвърна й По Ни. - Защо?
- Нещо разсеян ми се виждаш - продължи да настоява сенчестата.
- Не, няма проблем - каза понито. - Добре съм! ...

Bersek

Prose » Short stories

1.1K 2

Лаком 🇧🇬

Боб - малкият плъх,
от цялото си сърце ви моля да не изяждате всичкия сладолед! В него има наистина важни, за мен, неща, не мога да поискам някога да се лиша от тях!
Бих желал да го скриете в малката, тъмна стаичка, която е на достатъчно дълбоко място под земята, за да не може слънцето - Рапи да се ...

FaLL`oUt`giRL

Prose » Letters

1.4K 1

История за едно сърце 🇧🇬

Искам да ти разкажа една история. Историята на едно сърце.
То бе едно невинно сърце, наранявано не веднъж. Белезите по него още личаха. Белези, които се бяха превърнали в източници на омраза.
Докато един ден не срещна теб. Ти го взе внимателно и го постави до своето. Погрижи се за него, заличи грозн ...

ThE_vAmPiRe

Prose » Letters

2.2K 3

Ние... хората... 🇧🇬

Ние, хората, сме едни от най-сложно изградените създания на този свят...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щ ...

puholinka

Prose

1.6K 2

Дали 🇧🇬

Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...

Леа-Естер

Prose » Others

1.2K 1

Но Разплаканият глас не умее да лъже. Или аз не умея да вярвам. 🇧🇬

Уютно е да чувам разплакания ти глас в телефонната слушалка.
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...

Vyrtina

Prose

1.5K 5

Промоция 🇧🇬

ПРОМОЦИЯ
Имаше в нашата махала един ресторант, който все си стоеше затворен. То всъщност не беше ресторант, а Ресторант – Градина. Чувал съм от баба ми, че още нейната прабаба й казвала, че си стоял все така. Минавал съм аз понякога покрай него.
Има една табела -“Затворено поради ремонт! ”. Какво то ...

vesben

Prose » Short stories

1.8K 1

Натюрморт 🇧🇬

Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.
На бледожълтия фон на картината - три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. "Какви грамадни домати! - мисля си. Тъкмо за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха... Само в света на приказките."
Един де ...

mari45

Prose » Humorous

1.1K

Да, но то винаги успява да избяга... 🇧🇬

А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...

osviencim

Prose » Others

1.7K 6

Още един ден в ада 🇧🇬

ОЩЕ ЕДИН ДЕН В АДА
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е им ...

Greg

Prose » Short stories

1.9K 20

Последният ден 🇧🇬

Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 3

Сняг 🇧🇬

Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...

Апостолиция

Prose » Novellas and novels

1.8K

Short stories and prose by contemporary authors

Кървави целувки 🇧🇬

За нея 🇧🇬

Обичам те, мило! 🇧🇬

И роди се ангел 🇧🇬

Не искам 🇧🇬

За истината 🇧🇬

Безименно 🇧🇬

О, времена! 🇧🇬

Залата на неосъзнатите случайности 🇧🇬

Луда... 🇧🇬

Глава първа: „Сух ад” 🇧🇬

11 декември 🇧🇬

Тъжна история 🇧🇬

Неволите на една кикимора 🇧🇬

... Около оковите на една Свобода! 🇧🇬

Влюбена в егоист 🇧🇬

М***** 🇧🇬

Безмислена измислица 🇧🇬

История на демокрацията 🇧🇬

Никакво 🇧🇬

Една лъжа 🇧🇬

Тишината – мисли за теб 🇧🇬

Какво е? 🇧🇬

Ти... 🇧🇬

Раздяла, облечена в бяло 🇧🇬

Ваш приятел 🇧🇬

Живот след смъртта 🇧🇬

Изповедта на върховния Бог в БГ вариант 🇧🇬

Няколко кратки 2 🇧🇬

Лаком 🇧🇬

История за едно сърце 🇧🇬

Ние... хората... 🇧🇬

Дали 🇧🇬

Но Разплаканият глас не умее да лъже. Или аз не умея да вярвам. 🇧🇬

Промоция 🇧🇬

Натюрморт 🇧🇬

Да, но то винаги успява да избяга... 🇧🇬

Още един ден в ада 🇧🇬

Последният ден 🇧🇬

Сняг 🇧🇬

Queue