Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Единственият и Сърцето 🇧🇬

ЕДИНСТВЕНИЯТ И СЪРЦЕТО
Единственият няма нищо общо с Първия и Последния, защото Единственият е и първи, и последен, там, където останалите ще се опитват да влязат и останат, но няма да могат, защото Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си и няма да позволи на някой друг да го измести от ...

DeAd`AmOnG`aLivE

Prose » Others

2.3K 2

Интервю с... любовта 🇧🇬

Аз: Какво всъщност представляваш ти?
Любовта: Аз съм различна, в зависимост от това как даден човек ме чувства. Едни ме чувстват като тъжна, разочароваща - тогава съм такава. За други съм разтърсваща и покоряваща.
Аз: А за тези, които мислят, че несъществуващ?
Любовта: Аз съществувам и за тях, само ...

gall

Prose » Others

1.9K 6

Как най-сетне открих, че и аз съм част от откачения свят 🇧🇬

Как най-сетне открих, че и аз съм част от откачения свят, може би малко по-различна, а може би не чак толкова...
Спи големият град, притихнал, безшумен и кротък. Луната, по-красива от всякога гледа от синьото чело на небето. Гледа смълчаният човешки свят и тихичко му се усмихва. Хората - тъй умислен ...

МилиВанили

Prose

1.1K 2

Малка приказка за малките неща 🇧🇬

Една мъничка светлинка решила да живее на тъмно, за да осмисли живота си. Избрала си ума на един отчаян човек. Въпреки цялото си желание да постигне добро съжителство с тъмните и оклюмали квартиранти на човешкия ум, никак не и е било лесно. Цялата същност на светлинката тръпнела в желание да се сбли ...

pureblack

Prose » Others

1.3K 5

Отново 🇧🇬

... и отново повярва, и отново накрая остана сама...
Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време ...

lost_in_time

Prose » Others

1.2K

Тя и тя 🇧🇬

Тя и тя
– А ти коя беше...?
– Аз съм тази, която вярва в любовта и че от нея се ражда всичко хубаво!
– Добре... Успех!
– Но чакай, ти трябва да ми помогнеш, нали ти си моята съвест, моята воля, моето свръхАз! ...

teodoraulieva

Prose

1.2K

На една лилия... 🇧🇬

Една малка лилия стоеше самотна на повърхността на мрачно отразяващата вода. Дали бе последната - не знаеше. Дали бе сама? Това още по-малко. Не можеше да се огледа, горката. Беше закрепена безцеремонно за дъното на езерото с корени, по-здрави от желанието й. А нощта бе мрачна, тъмна, студена и влаж ...

Ren_Lean

Prose

974 1

Секс за една нощ 🇧🇬

СЕКС ЗА ЕДНА НОЩ
Никога не съм имал късмет с жените. Не, че съм искал много от тях. Не могат да ме обвинят и че малко съм давал. Но каквото и да правех, накрая винаги аз бях прецаканият. Краят на една връзка винаги ме сварваше неподготвен, като пътник на гара, който с почуда наблюдава как влакът тръ ...

Greg

Prose » Short stories

6.8K 1 23

Коледни звезди 🇧🇬

*гюпка – циганка - диал.
Преместихме се от малкото село в града. Бе чудно и страшно. Бях на седем и трябваше да отида в предучилищна възраст. Още на входа думата „селянче” бе залепена с презрение на лицето ми. Гордо отговорих, че съм от едно малко селце, на чийто баир цъфтят жълти и алени кактуси, а ...

inakrein

Prose » Short stories

2.1K 13

Заслужава ли си? 🇧🇬

Заслужава ли си?
Заслужава ли си все след теб
да тичам?
Заслужава ли си във вярност
да се вричам? ...

darria_92

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K 4

Двете момчета 🇧🇬

Те бяха две момчета. Едното - шумно и популярно, а другото - тихо и самотно. Шумното винаги имаше най-ниските оценки, ала никой не му се подиграваше. Всеки го харесваше, всеки искаше да му бъде приятел. Тихото винаги имаше най-високите оценки, винаги прав, винаги перфектен. Но все пак, когато имаше ...

Ilere

Prose » Short stories

1K 1

Oгледало 🇧🇬

на М...
Странен шум... Обърна се. Огледалото усмихнато надзърташе в смахнатото и напоследък ежедневие. Този път бе оцветено в бяло и момичето се учуди, понеже рядко виждаше този цвят в погледа му... сякаш желаеше да я подготви за нещо...
Не след дълго обичливото създание срещна Най-Добрата. Може би ...

agapeiya_polis

Prose » Short stories

827

Отражения 51 🇧🇬

Отражения 51
Любовта може да се сравни с болестно състояние, което разрушава вроденото чувство за самосъхранение и оставя влюбения като беззащитна играчка в ръцете на обекта на неговата любов.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 3

Тъжна история 🇧🇬

Момиче само в стаята стоеше,
нейното сърце разбито беше
и да мисли все не спираше…
Колко самотна се чувстваше –
от лицето й не спираха ...

Pepsi_pz

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

3K 5

Някаква 🇧🇬

Вярвал ли си някога във Бог?
Когато всичко е пресъхнало от безнадеждност,
когато и децата дяволи са в твоите очи,
когато сам не знаеш съществуваш ли, или те няма.
От една във друга форма се променям... безцветна... ...

Little_black_dress

Prose

1.1K

щастието е настинка 🇧🇬

Картината ми беше ясна. Трябваше да съм сама на плажа и да чакам другите да се върнат от среща... Когато се чувстваш толкова нереден е опасно да те оставят сам. Стоях седнала на ронещата се земя и гледах как морето се опитва да ми подаде компания - то, както и небето, сякаш се бяха хванали за ръка и ...

osviencim

Prose

1.6K 2

Писмо до теб 🇧🇬

Здравей, любов моя!
Искам да ти кажа много неща…
Никога няма да забравя първата ни целувка. Беше толкова измамно невероятна, че още тогава нещо в мен ми подсказа – тази любов ще е разтърсваща и погубваща. Аз ти говорех нещо (никога няма да си спомня точно какво), а ти ме гледаше с онзи опознаващ пог ...

teodoraulieva

Prose » Letters

2.1K 1 1

„Приказки за принцеси” 🇧🇬

„Приказки за принцеси”
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...

~iSkRiCa~

Prose

4K 1

А нима бе само игра...!? 🇧🇬

А нима бе само игра...?
Погледнах те и забравих на къде бях тръгнала. В момента си спомнях само тихия, небрежен допир на устните ти, докосващи нежно моите и примамливо отдалечаващи се от тях. Помнех единствено малките ни игрички на любов, в която ние бяхме главните герои, а сюжетът бе филмът от снощ ...

beb4o123

Prose

1.3K

Приятели и още нещо... 🇧🇬

Виждам как стоиш отново сам на плажа. Зная, че трябва да дойда при теб, зная, че точно това желая. Но някаква сила сякаш ме тласка далеч от теб. И тогава си спомних думите ти: „Нека бъдем просто приятели.” ПРИЯТЕЛИ?! Само тази дума отеква в съзнанието ми. Как никога не успя да видиш пламъка в очите ...

arabela_g_s

Prose

948

Усещане 🇧🇬

Сънувах нещо... Сънувах как... Не помня вече, не помня какво сънувах, но помня как се събудих.
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, за ...

Рима

Prose » Short stories

1.6K 10

Пътуване към... 🇧🇬

Той вървеше през полята на отчаянието и безвъздушието го обгръщаше...
Светлината ставаше все по-малка... Огънят гаснеше...
Смисълът отказваше да се появи... Объркан, потъна в забрава, която му донесе истината...
- Ела, хвани очакващата ми ръка! Желанието за живот не е ли груба безкрайност?
Готов си ...

JIMBO

Prose » Others

965 1

Дъга 🇧🇬

Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк седяха под клоните на чинара, където се бяха скрили от дъжда, който валя допреди малко и мълчаливо се наслаждаваха на великолепната дъга, появила се преди минути.
"Колко красива дъга" - помисли Гар Ван и се усмихна.
"Истинските приятели са тези, с които ти е приятно ...

Bersek

Prose » Short stories

1.1K 1

Предколедна приказка за малки и големи 🇧🇬

Кап... Кап... Кап.. Дядо Коледа се размърда в леглото си. Кап... Кап... Кап... Какъв беше този необичаен звук? Веселият старец се опита да заспи отново, но капките не му даваха мира. Кап... Кап... Кап... Какво ставаше? Дядо Коледа се надигна от леглото и се огледа наоколо. Звукът идваше от вън. Наме ...

моменти

Prose » Others

2.2K 16

Майко 🇧🇬

Майко
Майко, за тебе много се затъжих.
За тебе докато мисля, все сълзите ми не спираха да капят.
Без твоето присъствие полудявам.
Ти беше за мене истинската любов... ...

sabr1na

Prose » Letters

1.9K

Отражения 50 🇧🇬

Отражения 50
Мълчанието на събеседника е по-тягостно от самотата.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 6

Чудно?! 🇧🇬

Нечии незначителни проблеми, закачки, усмивки и мили очи!!!
Чудно!? Как за някой животът е лесен, а за други е само сълзи!!!
За миг да помисля, че може би всичко ще се подреди и след това идват беди...
Всеки следващ ден е все по-гаден и тъжен, отново изпълнен с мъка и болка...
Назад да погледна - не ...

марина93

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

985

Когато небето плаче 🇧🇬

Целият ден беше мрачен. Облаците се събираха малко по малко, мрачните им лица изпълваха цялото небе, докато накрая закриха и слънцето. Заваля дъжд. Отначало само ръмеше, но постепенно дъждът се засили. Докъдето стигаше взорът, всичко беше сиво, тъмно... Цялата тази тъга идваше от небето. То плачеше, ...

Ilere

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 1

Long ago (Много отдавна) 🇧🇬

- Добър ден. Искаме да ви съобщим, че сте арестувани за убийството на едно приятелство. Нямате никакви права, освен това да изкопаете гроба.
Не бях само аз! И тя! Тя участва колкото мен!!!
Качват ме в някаква кола и спират пред гробището.
Ето я. Явно и на нея са казали да копае.
Лицето й е оплескано ...

Vyrtina

Prose

1.3K 3

Люлката 🇧🇬

Сама се прибра. Бе оставила в ръбестата кошница на здрача днешното очакване. Мина равнодушно, оглеждайки за пореден път люлката - онази, която едно време едва не завърташе в кръг. Тогава не познаваше още болката на любовта. Бе влюбена в някакво тайнствено чувство за предстоящо величие. За разлика от ...

agapeiya_polis

Prose » Short stories

1K

Илюзия 🇧🇬

Отива си
любимият човек.
Отиват си
децата.
Отива си ...

670301

Prose » Others

1.1K

Надежда 🇧🇬

- Много е студено днес, Недке, и хората не купуват цветя.
- Да, права си, но на мен не ми стигат парите да се прибера.
- Ето, вземи! Аз ще ти дам пари - каза старата жена без да се замисли - Така и така лекарство няма да мога да си купя!
Жените продължаваха да стоят на тротоара с надеждата, че все н ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

946 3

Шоуто на царя 🇧🇬

26 септември 2002
Шоуто на царя
Идеен проект за забавно-развлекателно тв шоу за народа
Ваше Величество, предлагам на вниманието Ви идейния проект "Шоуто на Царя", водена преди всичко от няколко високоблагородни цели. Най-главната от тях е, че както е ясно от Вашите комюникета, хлябът вече няма да е ...

yossifova

Prose » Others

1.3K 8

Прелюдии от кръчмата Последен грош 🇧🇬

(С намигване към Славян Радев)
... Напоследък все по-често се отбивам там да ям шкембе чорба. Това се налага не толкова поради финансови проблеми (все още не са ме изгонили от работа), а най-вече поради пристрастяването ми към чесъна. Употребявам го редовно и в значителни количества заедно с чорбата ...

radi.

Prose » Short stories

2.1K 4

Отражения 49 🇧🇬

Отражения 49
Лицемерието и подлостта са качества, които подобно на сходни цветове от дъгата е трудно да се разграничат.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 3

Резерве за най-далечната от теб маса 🇧🇬

Исках да се докажа с нещо пред себе си.
Исках да докажа на теб и на мене, че не съм това,
за което ме смяташ... НЕ!
Видя грозната ми страна, но не бях виновна аз... НЕ...
Просто ти я отприщи, а аз я показах на бял свят, ...

ivelina_gospodinova

Prose » Letters

1.4K 1

Бях всичко... за да съм с теб 🇧🇬

Превърнала се от красив изгрев в тъжен залез, търся те навсякъде, но те няма. Превръщам се във вятър, после в слънце, в тъжна луна, но те няма. Или може би те има? Може би ти си там някъде, но сърцето ми такъв не те позна. Аз не търся този, в който се превърна, а този, който беше, но... прав си, нев ...

iRinKa_bE

Prose » Short stories

1.8K 1

Дълбоки размисли за глобалното замърсяване 🇧🇬

ДРАЗНОДУМЕН ТЪЛКОВАТЕЛ - 5
ДЪЛБОКИ РАЗМИСЛИ ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ
Често мисля какво би било, ако...
Ако всички богове и богини слязат на земята...
Ако всички големи принцове станат Малки принцове... ...

otkroven4o

Prose » Humorous

1.5K 5

Раздяла 🇧🇬

Раздяла
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...

Незнам_коя_съм

Prose » Others

1.3K 1

Отражения 48 🇧🇬

Отражения 48
Един човек считаме за "стиснат" или "пестелив" в зависимост от отношението ни към него.
Георги Гълтбов

vihren

Prose

1.5K 7

Short stories and prose by contemporary authors

Единственият и Сърцето 🇧🇬

Интервю с... любовта 🇧🇬

Как най-сетне открих, че и аз съм част от откачения свят 🇧🇬

Малка приказка за малките неща 🇧🇬

Отново 🇧🇬

Тя и тя 🇧🇬

На една лилия... 🇧🇬

Секс за една нощ 🇧🇬

Коледни звезди 🇧🇬

Заслужава ли си? 🇧🇬

Двете момчета 🇧🇬

Oгледало 🇧🇬

Отражения 51 🇧🇬

Тъжна история 🇧🇬

Някаква 🇧🇬

щастието е настинка 🇧🇬

Писмо до теб 🇧🇬

„Приказки за принцеси” 🇧🇬

А нима бе само игра...!? 🇧🇬

Приятели и още нещо... 🇧🇬

Усещане 🇧🇬

Пътуване към... 🇧🇬

Дъга 🇧🇬

Предколедна приказка за малки и големи 🇧🇬

Майко 🇧🇬

Отражения 50 🇧🇬

Чудно?! 🇧🇬

Когато небето плаче 🇧🇬

Long ago (Много отдавна) 🇧🇬

Люлката 🇧🇬

Илюзия 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Шоуто на царя 🇧🇬

Прелюдии от кръчмата Последен грош 🇧🇬

Отражения 49 🇧🇬

Резерве за най-далечната от теб маса 🇧🇬

Бях всичко... за да съм с теб 🇧🇬

Дълбоки размисли за глобалното замърсяване 🇧🇬

Раздяла 🇧🇬

Отражения 48 🇧🇬

Queue