Prose

41.8 results

Изживяна мечта 🇧🇬

Момичето стоеше на брега на морето. Тъжните очи се взираха във вълните. Сълзите рисуваха по бузите й нежните си скици. Колко ли време бе прекала тук, на тези скали, взираща се в морето и галена от вятъра? За нея вече нямаше никакво значение.
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...
1.5K 1

Излиянието на душата 🇧🇬

Не можах да се въздържа, когато почуствах онова чувство на осезаемост, което ме накара да го излея тук... може би ще го нарека излиянието на душата и няма да му слагам кавички, защото в реалния живот за мен не съществуват...
И така, тази вечер видях толкова много красота в хората(случайни), които ми ...
1.1K 2

Страх ме е... 🇧🇬

Страх ме е от самотата, на която ме обричаш с всяка твоя целувка. Всяка нежност, която оставя болезнени следи, всяко обещание, което ме превръща в страдащо същество. Никога не можеш да поставиш на чувствата си тежката задача да спреш да обичаш, да се влюбиш или да намразиш.
Всеки миг, прекаран с тоз ...
893 1

... Заедно 🇧🇬

продължението...
... Заедно
Каша, за която може би ще съжалявам винаги, но и най-хубавите два дни в живота ми. Отидох в Бургас, без да знае който и да е. Чакаше ме на гарата и ми каза, че от тук нататък проблемите ни стават големи. И наистина беше така. Но въпреки всичко и всички беше невероятно. Бя ...
1.6K 2

Равнината на смъртта 🇧🇬

Равнината на смъртта част 1
Последната танкова бригада на „Конфедерацията” минаваше през разрушени град. Тази военна част можеше да се приеме за ничия, тъй като държавата, за която тези хора воюваха, вече не съществуваше. Последната заповед, получената от вече не съществуващия генералски щаб, гласеш ...
1.4K

Царица 🇧🇬

Кога се случи, кога за пръв път те видях. В тъмнината, в задимена нощ, беше с черна рокля, сякаш танцуваше с нощта, а тя самата не искаше да те пуска. Погледът ти се спря върху моите изморени очи, които така отчаяно искаха да бъдат забелязани. Нямаше време, което да тече, нямаше умора, сляхме се зае ...
1.4K 2

Ябълков урок по стрелба с лък 🇧🇬

- Погледни внимателно онази ябълка...
Взрях се в оказаната ми от Ши-ра посока, от пръв поглед си личеше кой точно плод има предвид котаракът - всички без него бяха още неузрели, но точно тази ябълка изглеждаше толкова сочна, че чак лигите ми за малко да потекат.
- Огледай я без да бързаш и запомни в ...
1.4K

Просто една мисия - 1 глава (Наруто фенфик) 🇧🇬

Глава първа
Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия. ...
3K 2

Закъснелият E-mail 🇧🇬

ЗАКЪСНЕЛИЯТ E - MAIL
- И какво ще правиш сега без мен - питаше Ема с онова ехидно изражение, което той мразеше от дъното на душата си?
- Чекии, чекии ще правя - отвърна Мартин с възможно най-самодоволната и подигравателна физиономия, на която бе способен.
Тя затръшна външната врата с такава сила, че ...
1.6K 2

Лепкав мрак 🇧🇬

Лепкав мрак
Нощта бе топла и задушна. Тънък и остър, лунният сърп бе заспал дълбок сън, а звездите около него образуваха ярка мрежа от блестящи кристалчета. Четири фигури вървяха по неравен лъкатушещ път в покрайнините на малкото градче. Дърветата наоколо сякаш се извръщаха след групата, а ни една н ...
1.1K

Писъкът на Дивата 🇧🇬

Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...
1.1K 6

* * * 🇧🇬

Искам да извикам, искам да ме чуят!
Искам да счупя хиляди кристални чаши,
за да видиш на колко парченца е пръсната душата ми!
Останах на 19, а минаха хиляди луни и хиляди слънца,
не мога да видя сянката си на стената пред мен ...
1.2K 1

Писмо до теб 🇧🇬

"Знаеш ли, че още си мисля за теб? Всеки ден, щом мина през мястото, където съм те срещал някога.
Не бих казал, че съм добре. Само споменът за теб ме поддържа жив. А когато и той избледнее, какво ще правя?
За мен ти си остана единствената. Все още си мечтая за момичето с големите кафяви очи, което с ...
1.8K 2

Моето родно място 🇧🇬

Моето родно място - прекрасен кът от България
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...
11K 1

Деликатности от нашенския манталитет 🇧🇬

Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност).
С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувствах ...
2.1K 9

Звярът 🇧🇬

Беше на пътя повече от шестнадесет часа, може би минаваше един след полунощ, по магистралата се виждаха само дългите фарове на преминаващите автомобили. След десетина километра се налагаше да завие по второстепенен път, тук почти нямаше движение. Всичко беше пусто, но най-празно бе сърцето му. Той б ...
1.6K 1

Колко въпроса събира една салфетка? 🇧🇬

Колко въпроса събира една салфетка?
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в ...
1.2K 1

Проститутката на Вилхелм (последна, редактирана версия) 🇧🇬

И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея. ...
987

Признание 🇧🇬

Хей, ти каза, че искаш истината? Е, добре, слушай ме сега. Ще ти разкажа всичко.
Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - ...
1.2K 4

Съдби 🇧🇬

Кап, кап, кап... Кап, кап, кап... Кап, кап, кап, кап, кап, кап...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...
1.2K 1

Стъкълце 🇧🇬

Имало едно време... или поне така започват приказките - тези с щастливия край. Но има ли такива и в исинския живот? Както и да е...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...
1.3K 5

А ако утре мен ме няма? 🇧🇬

"Лека нощ, обич моя, до утре"- думите, които ми казваш всяка вечер преди сън, а след това затваряш телефона.
Колко обичам тези думи, какво невероятно спокойствие ми носят. Те ме утешават всяка вечер, когато не си до мен, когато не съм сгушена в твоите прегръдки. Добре ми е, защото знам, че има утре. ...
4.8K 1 5

През пустинята 🇧🇬

Вече трети ден се влача сам през пустинята без храна, а последната глътка вода изпих тази сутрин, сега мъкна празната манерка с надеждата да намеря някъде вода и да си налея. Не, не си мислете, че съм се юрнал безотговорно да прекосявам пустинята без необходимата подготовка; до преди три дни бях час ...
813 1

Бум 🇧🇬

БУМ
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...
1.5K

Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 4 🇧🇬

Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове... ...
1.6K 6

Споделено 🇧🇬

Обади се, че ще дойде след дежурство - дано е преодолял комплексите си - ризата му била каре, а не райе, пък и от подмишниците понамирисва, не е успял да вземе душ и още нещо банално... гледам го в очите с все по-непознат цвят, ей сега, казвам си, ще предложи вечеря, а после нещо необуздано, а то... ...
1.1K 6

Леко конфузни ситуации 🇧🇬

Леко конфузни ситуации
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма ...
1.4K 16

Майсторство 🇧🇬

Има нещо по Пътя ти, което никой не може да ти даде, никой не може да те научи и то е това, което ще те прави майстор в избраната от теб дисциплина.
Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата н ...
794

Бъди с мен 🇧🇬

Бъди с мен
Ако се съдеше по красотата на човек за неговата душевна доброта, то Франсоаз Оливие бе едно от най-добрите същества на този свят. Разкошните тоалети, с които всекидневно се обличаше, бяха така наречената й „отличителна марка". Всеки, дори случайните минувачи по „Ла Мартин" още отдалеч поз ...
1.2K 1

Сбогом 🇧🇬

Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не б ...
1.2K

С дъх на горски теменуги - 2 част 🇧🇬

Съпроводена от лекия южен вятър и унесена в сладките си момичешки мисли, Виктория бързо стигна до любимото си кътче в хладната, просторна гора. Отново седна там, където сядаше всеки следобед и отново опря гръб на същото дърво, на което го правеше всеки ден. Но през другите дни тя се отпускаше и се у ...
1.1K 1

Любов, война и разкаяние 🇧🇬

Червеникавото небе притъмняваше. Беше горещо и нямаше жива душа. Алекс се огледа уплашено. "Какво е това място, по дяволите?" - помисли си той.
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени. ...
1.4K 6

С дъх на горски теменуги - 1 част 🇧🇬

Тя стоеше на тревата, опряла гръб на едно дърво и прегърнала коленете си. В гората беше толкова тихо, че тя чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки от алените й устни. Наоколо беше толкова зелено и чисто, че тя сякаш забравяше името си с всеки поглед, насочен към околната природа. "Виктория, ...
1.1K

Загуба 🇧🇬

Сълзите се стичат по мрачното лице. Очите, кръвясали гледат тъжно в нищото. Тялото стои замислено. Душата чувства самота. Вятър подухва леко и разнася из света историята на момиче загубило най-добрата си приятелка. Всички чуват безпомощният й зов. Чува го дори и момичето, което й беше приятелка. Две ...
1.1K 2 1

Пътуване към обратната страна на вината 🇧🇬

Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...
1.6K 15

За теб ... 🇧🇬

Какъв си ти сега? Какво те накара да се промениш? ДАли бях аз или моето държане? Дали бяха постъпките ми, толкова грешни, че всички ме осъждаха?Мислиш ли, че съм го искала? Мислиш ли, че исках да те нараня и да те накарам да ме мразиш?
Май сама трябва да си отговоря на тези въпроси, защото ти не иск ...
1.6K 1

Монолог на един съвременен Бай Ганьо 🇧🇬

МОНОЛОГ НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН
БАЙ ГАНЬО
На днешно време е модерно да членуваш в партия някаква или движение. Аз да не съм по-изостанал от другите, че да стоя настрана и да си давам вид на аполитичен.
Реших и аз да съм кат` хората и да си осигуря топло местенце в некоя партия.
Хубаво, ама те зеха, че из ...
4.3K 10

Един ден в Париж... 🇧🇬

Отново слънцето се опитва да пробие мрачните облаци и както всяка сутрин е трудно да предвидя „какво ще бъде времето днес"... затова слагам дънки, една тениска, взимам си якето и „отивам в центъра".
Докато се блъскам в RER-а с разни „цветнокожи" си задавам въпроса „всъщност... къде съм?". Все още е ...
3.1K 2

Моето спокойствие в 9 здравословни хапки 🇧🇬

Моето спокойствие в 9 здравословни хапки
1. Една хапка хубава мисъл.
2. Една хапка радост.
3. Една хапка благопожелание.
4. Една хапка смях. ...
1.2K 7

Изповед на един активен потребител 🇧🇬

Както си шарех в нета, открих един сайт за лично творчество. Супер! И аз едно време съчинявах стихове, даже още си пазя тетрадката. Избрах едно стихче и го пратих в сайта. Беше нещо от рода:
О, защо, приятелко, ти ми го отне?!
Толкова го аз обичах!
Защо злата съдба така ме прокле?
Ден и нощ аз в нег ...
2.5K 27