Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Честит нов фритюрник! 🇧🇬

Ох, най-накрая ме обзе вдъхновението да изчистя балкона.
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал ...

PLACEBO

Prose

1.4K 14

Винаги ще съм до теб 🇧🇬

Имам толкова много да пиша за това между нас, затова може би този разказ ще има още доста продължения. Tи си човек, който не би разбрал думите ми, сигурна съм в това, но не ме интересува. Аз имам нужда да напиша това, което чувствам. Всеки ден плача и търся частица помощ и спасение от някой, който д ...

angel{P}kiss

Prose

6.2K 1

Бракът - късмет или "закостеняло" разбиране! 🇧🇬

Искам да се видя в бяло. Искам да изкрещя пред целият свят, че обичам - толкова истински, толкова много някого... Искам да се омъжа, но не с това да си сложа "хомот" на врата... Дали един подпис в гражданското има значение? Ако ни е писано да сме заедно и без такива обвързващи подробности ще бъдем. ...

lunna_sianka

Prose

2.2K 26

Коя съм аз? 🇧🇬

Аз... Хм... Какво значи това аз? Моето лице? Моето тяло? Какво се крие зад мен? Кое? Изгубих се... И не знам коя съм. Толкова много лица... Различни лица. Тук съм една... Там друга. Защо? Защо така се получи? Съдбата ми заложи капан... И аз се хванах. Сега се лутам. Изгубена в капана... Чакам някой ...

Stela_Lee

Prose

1.7K 1 3

Спомени 🇧🇬

Нося се на крилата на спомените... Стоя в един затворен кръг. Живея заради спомените. Те ме карат да се усмихвам. Чудиш се как още съм жива? Как стоя на краката си, въпреки всичко? Въпреки всичко, което ми се случи, въпреки хората, които ме нараниха толкова силно... Хора, които аз продължавам да оби ...

Stela_Lee

Prose

1.6K 2

Момичето с кървавия нож... 🇧🇬

Ушите ми заглъхнаха... Не можех да те чуя повече... Не исках да те чувам никога повече. Очите ми бяха затворени. Направих няколко опита да ги отворя, но, уви... Тези опити бяха безполезни. Всичко в мен беше спряло. Ти беше убила всичко. Аз пак бях сама... Не осъзнавах какво става... Как стана... Про ...

Stela_Lee

Prose

1.6K 2

Завинаги един до друг 🇧🇬

Разказ от поредицата ми "ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ ИСТОРИИ"
Съпрузите Андонови - Олимпия и Петко (Боже, какво съчетание на имената), бяха женени точно от 22 години. Точно 22 години взаимно отчитаха недостатъците, взаимно признаваха положителните си качества. Две деца - дъщеря на 21 и син на 16 години, добра ...

PLACEBO

Prose

1K 6

Ето такива дребнички неща ми се случват 🇧🇬

Ето такива дребнички неща ми се случват
На осемнайсет съм, но съм запазена и с гърди. Да те оглеждат на осемнайсет и да ти говорят зад гърба за красивите формички е нормално. Да минават покрай теб и да те пипат просто за късмет по гърдичките, сякаш си коминочистач и това сме преживели. Това е като и ...

svetlanal

Prose

1.4K 35

Добре, ще пия едно кафе 🇧🇬

Добре, ще пия едно кафе
Работя в банка. Краят на работния ден е. Приключваме. Един млад мъж застава пред мен и ме моли да му приема документите. Бързал, трябвало да заминава за Италия... Това е всеки ден. Винаги някой бърза, моли... А аз не мога да отказвам. Все искам да помогна. Понякога знам, че м ...

svetlanal

Prose

1.6K 18

Разказ за смъртта 🇧🇬

Един свят, обвит от злоба, една загубена пътека към света. Нечий плач разцепва светлината, нечий вик за помощ глухо губи се в мъглата, но през нея в далечината се очертава детски силует. Сред дъжда почти умряло лежи едно дете, а до него някаква спринцовка, ръцете му целите одрани с безброй дупки от ...

Liv_

Prose

1.5K 1

Pазказ за скитник 🇧🇬

Колко малко е нужно на човек?
Колко малко е нужно, за да видиш усмивката на някой?
Колко е лесно всъщност да подадеш ръка и да помогнеш на някой в беда!
Навън тихо се сипе снега и хората са си в къщи на топло и празнуват, радват се на това, че са заедно...
... Но някъде навън сред студа, сред снега ...

Liv_

Prose

1.4K 1

Кой е дяволът 🇧🇬

МмМм, да, лека нощ... Така започна всичко! Уж бях заспала, но май грешaх. Усетих адска топлина и една ярка червена светлина сякаш се мъчеше да отвори очите ми, а на мен така ми си спеше... изведнъж чух силен писък и това май ме събуди! Отворих очите си и какво да видя - около мен всичко беше във огъ ...

Liv_

Prose

2.6K

СЛЕД ИЗНЕВЯРАТА 🇧🇬

"ЩЕ ТАНЦУВАШ ЛИ С МЕН, МОЯ ЛЮБОВ ?"
- Осемнадесет червени рози, моля. - каза мъжът на възрастната
продавачка на цветя.
Такива имаше много по улиците винаги, а на св.Валентин бяха повече от всякога. Жената извади свежите цветя от кофата, опакова ги нескопосано, взе подадената й банкнота със стойност, ...

LONTANA

Prose

4.6K 4 27

Едно лято, изпълнено с чувства 🇧🇬

Едно лято, изпълнено с чувства
Много ми се искаше да живея щастливо, та кой ли не го иска?! Обаче попаднах в семейство, в което скандалите бяха ежедневие. Усмивки - никакви. Такова бях гледала само по филмите и изведнъж се оказах в този кошмар. Дълго време бях чуждия човек. Това се отразяваше на наш ...

svetlanal

Prose

2.3K 21

Най-обичаното.... 🇧🇬

"Всеки спомен е едно пътуване..." - из песен на Лили Иванова
Когато в студен зимен ден си сам в къщи, снегът дращи по стъклата, а студът владее пейзажа. Котката се е свряла някъде да си дреме блажено, а камина не бумти. Отегчил си се от ТВ, а спокойствието ти е смутило друго ЕФИР-но излъчване. Слага ...

Mobby_Dick

Prose

2K

Из сънищата за възрастни 🇧🇬

Мразя го този телефон, иззвъня още в девет и ме събуди. Така и не можах да проведа разговор, но се разсъних, и докато си пия кафето, реших да се отдам на новото си хоби - да си записвам съня, преди да се е изпарил от мен.
Та летяхме някъде из облаците, или по луната. Не си спомням точно. Бяхме шест ...

Mobby_Dick

Prose

1.1K 1

az-amorreto-chat-07-03-2002 🇧🇬

В мигове на тъга, ако приятелят не е до теб, ако се е преселил в един друг свят, какво остава, освен да се поровят старите кореспонденции.
С amoreto никога не са къси, а са дълги и изобилни, изпълнени с контрасти, хармонии, доброта и любов. Все неща, които дори аз не успях да разруша с моя сприхав з ...

Mobby_Dick

Prose

999

Интересни гости:) 🇧🇬

Аз обичам много своя град. Колкото и голям да изглежда, понякога толкова малък ми се струва, че е станал, защото като изляза навън и срещам толкова хора, които познавам! Много съм щастлива, че така се засичаме. Но с някои от тях това става много често и не само за "Здравей, Как си?", ами за часове.. ...

lunna_sianka

Prose

1.1K 23

07 - Беседите 🇧🇬

Беседите
Откакто съм тук – в санаториума, освен за санитари с моите братя по съдба водим и много дълги и логични беседи. Беседи за науката, беседи за политиката, спорта... хората и други такива наши си работи.
Както винаги всичко бива опропастено от онези дебели хора с белите манти и шоковите палки. ...

Melancholy

Prose

1.3K 1

Яна 🇧🇬

Яна ходеше бавно и спокойно по павирания Софийски площад. Една сълза се стече бавно по лявата й буза. Сестра й мина и й се усмихна. Тя беше със своя приятел. Яна й кимна с глава. Тя се чувстваше зле. Главата я болеше, мускулите я боляха, а сърцето я болеше най-много.
Стефан също вървеше, но не беше ...

gucci

Prose

1.2K 1

След филма (разказите за Джесика) 🇧🇬

Джес тъкмо бе излязла от апартамента на приятелите си. Бе прекарала там последните няколко часа в гледане на вече гледани от нея хоръри. Сега се прибираше сама по познатия до болка път за вкъщи и вече поизносените й токчета звънтяха по цимента. Досега бе седяла в една стая с Дънкан - човекът, за кой ...

Ейндж

Prose » Short stories

1.7K

ХАРТИЕН ДИАЛОГ 2 🇧🇬

Бележка от автора:
Две момичета стоят пред две бири в една люлка с един тефтер. Но не става въпрос за двама мъже, а за трима, защото едната от тях страда от раздвоение на любовта...
Мария: Люлеем се в люлка на "Зелено", а от мъжки силуети все по-разлюлени сме...
Гери: Смеем се насила, а отдавна се г ...

without_a_definition

Prose

916 1

Ангел на любовта 🇧🇬

Тъмно е. Всичко живо спи, но не и аз. За поредна вечер се замислих над това, че ако аз или ти, или всеки един друг човек на този свят не се беше родил, светът щеше да е различен, така, както щеше да е различен света без дъжд, без слънце, без различни сезони и така нататък. А колко ли пусто щеше да е ...

Liv_

Prose

2K 1

Една сълза... за теб 🇧🇬

Една сълза, пропита с мъка, капе по белия лист, една сълза, която иска нещо да ти каже, една сълза, прокапала от влюбено сърце. Поглеждам луната, поглеждам звездите, едновременно тъй близки и далечни за мен и теб. Усещам вятъра, чувствам дъжда и отново си мисля колко еднакви и различни са за мен и т ...

Liv_

Prose

2.7K 1

Пожар... 🇧🇬

Пожарррр... Пожаррррр... Пожаррр... Навсякъде има пламъци, всичко гори, а в него горя и аз. За миг изчезвам, все едно никога не съм била тук, а с мен изчезват мечтите и надеждите ми, изчезва всичко познато, а дори и непознатото... И изведнъж се събуждам, цялата обвит в малки капчици, а от очите ми, ...

Liv_

Prose

1.4K 1

Молитва за дъжд 🇧🇬

Напеклу ни йе. Веке две нидели пече идно слънце, ни ти йе работъ. Ни мой съ свъртим нъ идно место. Слънциту съ йе исцъклило нъ нибету и ни съ мърда. Прижуря яко. Жините ут силоту съ фърлиа дъ одът пу минеджупи, а мъжети пу кратки гащи. Амъ пак съ ни издържа. Денем сичко живо съ изпукривъ пу къщятъ н ...

Романтик

Prose

2.1K 10

Животът е Любов, Младоста е Надежда 🇧🇬

Животът е любов, младостта е надежда.
Всеки един човешки живот се крепи на нея - Любовта!
Какво по-хубаво и какво по-лошо може да ти се случи от това да си влюбен?
Любовта е главната движеща сила в света... Щом е главна движеща сила, защо довежда толкова много хора до лудост...? А то всеки влюбен си ...

Sla7iNsKIa_pI4

Prose

2.7K

Имате ли огънче ?(разказ за синята велурена запалка и сините велурени ботушки ) 🇧🇬

Винаги си ме удивлявал... Как винаги успяваш да намериш своя малък начин да ми покажеш, че ме обичаш...
С теб сме толкова различни... аз например мога да ти го кажа хиляди пъти, мислейки, че всеки път е единствен, че думите ми могат да изразят всичко онова, което чувствам... и най-важното - че може ...

Mili4ka

Prose

1.4K 5

Един сън 🇧🇬

Заспиваш неусетно изморен от тежкия ден. Отваряш очи, привидно спокоен. Спокойствието изчезва бързо, намираш се сред житата. Паника! Оглеждаш се и някъде там съзираш мен. Стоя насред житата и те чакам да дойдеш. Тръгваш, вече уверен, че не си в някой кошмар. Почти си стигнал до мен и побягвам. Викаш ...

mert

Prose

1.6K

нейната любовна история 🇧🇬

И ето, ТЯ пак отваряше очи, събудена от слънчевия лъч, прокраднал се през плътната завеса. Отново беше в стаята си, всичко си бе същото, освен това странно чувство. Сякаш летеше, сякаш се беше преродила, сякаш не бе Тя. Какво и ставаше, защо се чувстваше по този особен начин. Толкова свободна и щаст ...

aHrEJLkA

Prose

1.4K 3

Желание 🇧🇬

- Не мисля, че добре си обмислил желанието си. Ако изпълня това, което искаш, ще се изненадаш от последиците.
- Така ли? Аз съм този, който желае, а ти си изпълнителят на желания. Нещата са прости, а ти ги усложняваш. Затова повтарям: моето желание е да притежавам абсолютно знание. Искам когато възн ...

selsal

Prose

1.2K 5

Проза и цигарен дим 🇧🇬

Проза и цигарен дим
На кафе с колегите едва ли беше най-добрата идея, но този път Тео реши да направи изключение, което съответно предизвика няколко доста учудени погледа. Колегите му отдавна бяха спрели да го канят с тях, когато отиваха заедно някъде след работа, понеже знаеха какъв отговор ги очак ...

lestat11

Prose

1.3K 8

Синьото лято 🇧🇬

1.
Цяла нощ пътувахме - с новото возило на Мравчо - един оранжев бус, втора ръка... Мравчо беше сложил седалките, та последните няколко часа се изтегнахме и дремнахме, Дияна и Тина поспаха.
На зазоряване бяхме вече в Бургас. Бусът бързо пое по пътя край морето. Минахме Созопол, Къмпинг Смокините, Ки ...

aranhuez

Prose

1.1K 1

Крадецът на люляк 🇧🇬

Без пари.
Как можа да го допусне! Точно за нейния рожден ден, той да остане без пари! Ядоса се на себе си, защото можеше да е спестил някой и друг лев, а не да е толкова ларж. Хайде, да не е за подарък, ама пари поне за един букет цветя като хората да беше заделил!
Пълен провал. Момичетата не прощав ...

PLACEBO

Prose

991 5

16 🇧🇬

Последните отблясъци на кърваво-червената лятна луна се стичаха по ъглите на прозореца ми, заминавайки си заедно с чувството ми за самосъхранение. След себе си оставяха малки лепкави капчици безвъзвратност. Затворих очи или ги отворих - не помня. Помня само луната, себе си и... нея. Не бях спал - от ...

Воркосиган

Prose

1.5K 7

Имаше ме едно време 🇧🇬

Имаше ме едно време една такава усмихната, не вярваща в повечето неща. Но сега е различно и аз вярвам, вярвам в това, което преди смятах за невъзможно. Вярвам, че можеш да плачеш, дори и да няма за какво, вярвам, че можеш да си тъжен, дори и да няма за кого, вярвам, че може да си самотен, дори и око ...

f_soul

Prose

1.7K 1

Въпреки всичко 🇧🇬

Сутринта Далия се събуди от натрпчивата мелодия на мобилния си телефон. По дяволите, човешко ли е да те будят в 7 сутринта и то през почивните дни? С досада погледна името, появило се на дисплея - Евгени, какво ли иска?
- Ало...? - с прозявка отговори тя
- Добро утро се казва като за начало - дори и ...

ByF

Prose

1.3K

Закъсах го с тоя мъж 🇧🇬

Закъсах го с тоя мъж
Леле к'во стана! Аз от акъла си патя. Нали летя като линейка кога, кой ми звънне. И нали милото ми, не ме вижда често. Поради тази причина, реших да се снимам в цял ръст. Извадих две снимки и му ги дадох. Викам му: „Ще целуваш едната като ти домъчнее за мен. Като се измокри - хв ...

svetlanal

Prose

1.5K 20

Среща 🇧🇬

Среща
Уж се оженихме по любов, уж всичко ни беше наред и какво стана, просто нямам идея. Когато детето навърши годинка и някак всичко тръгна назад. Аз имах чувството, че затъпявам от това висене вкъщи. Мъжът ми започна да не ме забелязва, да закъснява, а аз да го ревнувам. Играел карти с приятели. Д ...

svetlanal

Prose

1.4K 30

18+ Изненадата 🇧🇬

Телефонът иззвъня в ръката ти. Погледна го. Аз бях. „ Къде си? – те попитах.” Учуди се. „ Защо питаш? Нали си далече. Какво? Тук? Къде си, не те виждам?” Огледа се. Никъде ме нямаше. „ Да, в онова кафе съм. В градинката. Да, ще се видим там.” Успях да те изненадам. Две нощи говорихме до късно и аз н ...

Романтик

Prose

1.6K 19

Short stories and prose by contemporary authors

Честит нов фритюрник! 🇧🇬

Винаги ще съм до теб 🇧🇬

Бракът - късмет или "закостеняло" разбиране! 🇧🇬

Коя съм аз? 🇧🇬

Спомени 🇧🇬

Момичето с кървавия нож... 🇧🇬

Завинаги един до друг 🇧🇬

Ето такива дребнички неща ми се случват 🇧🇬

Добре, ще пия едно кафе 🇧🇬

Разказ за смъртта 🇧🇬

Pазказ за скитник 🇧🇬

Кой е дяволът 🇧🇬

СЛЕД ИЗНЕВЯРАТА 🇧🇬

Едно лято, изпълнено с чувства 🇧🇬

Най-обичаното.... 🇧🇬

Из сънищата за възрастни 🇧🇬

az-amorreto-chat-07-03-2002 🇧🇬

Интересни гости:) 🇧🇬

07 - Беседите 🇧🇬

Яна 🇧🇬

След филма (разказите за Джесика) 🇧🇬

ХАРТИЕН ДИАЛОГ 2 🇧🇬

Ангел на любовта 🇧🇬

Една сълза... за теб 🇧🇬

Пожар... 🇧🇬

Молитва за дъжд 🇧🇬

Животът е Любов, Младоста е Надежда 🇧🇬

Имате ли огънче ?(разказ за синята велурена запалка и сините велурени ботушки ) 🇧🇬

Един сън 🇧🇬

нейната любовна история 🇧🇬

Желание 🇧🇬

Проза и цигарен дим 🇧🇬

Синьото лято 🇧🇬

Крадецът на люляк 🇧🇬

16 🇧🇬

Имаше ме едно време 🇧🇬

Въпреки всичко 🇧🇬

Закъсах го с тоя мъж 🇧🇬

Среща 🇧🇬

18+ Изненадата 🇧🇬

Queue