Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Кокич 🇧🇬

Кокич
Старичката Астра летеше по напечения път към София. В CD плейъра се въртеше диск с музика от 60-те. Бързите парчета караха крака сам да настъпва газта. Участъкът беше прав и широк, движение почти нямаше и шофьорът - млад мъж около тридесетте, не усещаше високата скорост. Стрелката на скоростом ...

perperikon

Prose

2.2K 1 11

Вселенската любов* 🇧🇬

Вселенската любов*
*Е какво пак сега пет реда сълзи и сополи ще бършем, ще си кажат многознаещите и всичкоразбиращи самонадейковци при прочитане на заглавието. Да ви кажа право - не ме е грижа, не ме е…! Не, мили мои, колкото и да е предъвквана темата, изобщо не можете даже да си представите какво с ...

mil_miteva

Prose

1.7K 1

Красива?!... 🇧🇬

Казват, че била красива.Онази жена на улицата, с късата пола, дългите крака, стегнатия корем, с големия бюст... Със светлите очи, чиито цвят не мога да разпозная под солидното количество грим... Господи,колко много грим! Но защо?! Нали била красива?!... Лицето и е бяло, но от изгарящото лятно слънце ...

vampire_blood_kiss

Prose

1.4K 8

18+ Искаш ме... 🇧🇬

Искаш ме....
Целувам те дълбоко, чувствайки докосването ни, бедрата ни, преплетени едни в други, инстинктивно знаейки как и къде да се приспособим един към друг. Целувам те по-дълбоко, ръцете ми те привличат към мен... Езиците ни се преплитат и ти стенеш, започвайки да чувстваш топлината, страстта, ...

NeVaZmOjNaTa

Prose

3.5K 1

Логика 🇧🇬

"Всичко може да бъде доказано по пътя на логиката" - Айзък Азимов
- Ще избягам от всичко и от всички! - Зарече се Щрппстр. - Ще се махна някъде където ще си бъда само аз. Писна ми от толкова болка, упреци, обиди... И ми писна "СИСТЕМАТА" да ме цака. Ще се самоубия!
За миг се замисли.
- Но защо трябв ...

меланхолик

Prose

1.3K 8

Тя 🇧🇬

Той не я обичаше, но тя беше отдавна в живота му и той трудно би се разделил с нея завинаги. Тя го правеше слаб, а тя беше силната. Имаше само едно име.
Беше хладна и бавна, може би беше и красива, но той никога не я беше виждал. Беше я усещал толкова близко до себе си, толкова добре я познаваше, че ...

so_lovely

Prose

1.1K 2

Един ден 🇧🇬

Един ден, когато траурната песен над земята ще ехти. Един ден, когато ме няма, Аз ще се чувствам безкрайно щастлива, че вече не съм жива. Тогава ще се родя отново, отново... там някъде високо в небето и дълбоко в морето, а тялото ми ще е някъде в пръстта. Там ще е моят истински дом, който никога не ...

Voodoo-Kukla

Prose

1.7K 1

Стоя и мълча на себе си 🇧🇬

Стоя и мълча на себе си... не знам дори какво искам... дали да умра, или да живея вечно, за да видя края на света. Гледам заобикалящата ме реалност, а всъщност живея в моята нереалност, сътворена от собствената ми илюзия. Гледам истината, но виждам недействителността... Смея се, а всъщност плача... ...

Voodoo-Kukla

Prose

1.2K 1

Светът на малките иглички 🇧🇬

Стоиш и гледаш... да, едни мънички, сребърни иглички,набодени по аленото кадифе.
И гледаш замечтан и смутенo, премигваш мълчалив.
Погледай ги, виж колко са красиви... стоят си тихо, кротко в своя ред тъй безмълвни.
Ах, тези малки, мънички топлийки, набодени по аленото кадифе във своя ред. Една до др ...

Voodoo-Kukla

Prose

1.3K 1

На прага 🇧🇬

Паднах на колене. Една жена ме изгледа странно, но не се спря да попита има ли ми нещо. А ми имаше. Прорезна болка в сърцето. И сякаш нещо го притискаше, сякаш не искаше да живея, сякаш му пречех. И изведнъж изчезна този натиск. Усетих само твърд бетон под себе си, който изчезваше лека-полека надолу ...

Rx-Ende

Prose

1.2K 3

Завинаги заедно 🇧🇬

Телефонът иззвъня някак тревожно. Ангелина отвори сънливо очи и вдигна. От другата страна се чу гласът на бай Ставри:
- Ангелина ли е?
- Да... Но как ме намери... Какво става...?
- Няма време за обяснения сега. Съни е много зле. Може би умира... Ела веднага в спешното...
Съни... Сякаш някой прободе ...

skywalker

Prose

1.5K 3

Откровено 🇧🇬

Стоя сама в самотата и слушам тихите стъпки на нищото в нея. Не ми е нужна причина и цел. Не ме е страх да се разплача, имам смелост да летя, макар да знам, че мога да падна. Не искам да получа нищо, щом ти подаря усмивка, не искам да ми плащаш за приятелството, за спомените. Топлите лъчи на нежност ...

Естер

Prose

1.6K 3

Сиво 🇧🇬

Внимание! Редовете по-долу не се препоръчват за лица над 16 години! Ако си над 16 и прочетеш това долу, аз не нося отговорност за реакцията ти! Не ме съдете за моята гледна точка!
Приятно четене!
Някъде там, далеч от нашия има един град. Този град е много странен. Всъщност той прилича на всеки друг ...

Vyrtina

Prose

1.8K 2

Като на първа среща 🇧🇬

Точно като на първа среща бяхме месеци като непознати...
Но аз те обичах лудо...
Ти не го разбра...
Точно като пронизващ нож беше болката в сърцето...
Ти съсипа години от моя живот... ...

petityyy

Prose

893 1

Отчаяние 🇧🇬

Отчаянието е най-голямото наказание на човешката душа. Отчаянието може да ни направи толкова слаби, невидими и нищожни, че да не можем никога да стъпим здраво на краката си. Отчаянието е най-страшното наказание за човек, защото след като той изгуби и последната капчица надежда в себе си и последната ...

Pinky_girl

Prose

1.4K 1

Да заспиш 🇧🇬

Да заспиш
- Ела! Хайде! - прошепва тя. Гласът й е толкова мек и сладък, толкова тих и така загадъчно подканящ. - Ела с мен! Ела!
- Къде? - пита той.
- Някъде. Няма значение. Хайде!
Той улавя с ръката си нейната, усеща я топла и сигурна. Оставя я да го води. Тя сякаш не стъпва по земята. От време на ...

Alice

Prose

1.9K 12

Как ме наричаш?...Твоето име е Болка... 🇧🇬

- Боли...
- Защо ме търсиш в болката?
- Защото ти си самата болка... Твоето име е Болка...
- Какво намираш в мен?
- Онова нещо, което ме кара да плача, но ме прави по един начин толкова щастлив, а е странно... Онова нещо, което е толкова красиво, но и толкова болезнено. ...

vampire_blood_kiss

Prose

2.6K 6

Твоето наказание 🇧🇬

Не те обичм вече! Казах го, но ме боли! Защо ли? Може би, защото е лъжа и те обичам по-силно и от преди. Но никога няма да ти покажа мойте просълзени от болка очи. Очите, в които се оглеждаше, които ти казваха без думи: „Обичам те". Сега могат да ти кажат единствено „Мразя те". Въпреки, че не е исти ...

syrcetoMIpla4e

Prose

1.9K 1

18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 4.Таня 🇧🇬

Таня беше момиче от града, в който следваше Мила. Няколко пъти се бяха засичали по дискотеките... заговориха се... харесаха се и се сприятелиха... Таня беше много естествена и сърдечна, няколко години по-голяма от Мила, с дългата си руса коса и искрящо сини очи завладяваше сърцата на хората... Имаше ...

Mili4ka

Prose

3.1K 14

18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 3.Хазяинът 🇧🇬

Мила живееше с още едно момиче от нейния курс. Стаята беше малка, светла и приятна - на втория етаж... Единственият недостатък беше, че с тях живееха хазяите... Те бяха възрастни хора - пенсионери, Мила не знаеше на колко точно години, но от нейната гледна точка на младо момиче им даваше около 65 - ...

Mili4ka

Prose

14.8K 4

* * * 🇧🇬

Миша се обърна наляво. Не можеше да заспи, а вече се съмваше. Беше се въртяла цяла вечер и спомените-за-които-не-искаше-да-си-спомня бяха полепнали по дразнещо нагънатия и чаршаф. Плъзгаха се. Нагоре. По краката и увиваха се около торса и и се сплитаха на моряшки възли около гърлото. Задушаваха я. И ...

Воркосиган

Prose

1.1K 10

18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 2. Спомен 🇧🇬

В рода на Мила нямаше червенокоси... Чудеха се откъде се взе този ген... не че беше откровено рижа, не - но в по-голямата си част косата й светеше със онзи неповторим блясък... особено когато и слънцето я погалеше... Кожата и беше снежна, бяла, изпъстрена с палави лунички... Мила се ненавиждаше, иск ...

Mili4ka

Prose

2.5K 21

Жената от Петия ред 🇧🇬

Завесата падна. Натежала, прашна, избеляла... Продърпаните ресни се удариха в разместения паркет на сцената и дъските изстенаха...
В залата се разнесоха аплодисменти... Червена роза падна на сцената, а аплодисментите продължаваха да кънтят...
Образът на актьора потръпна иззад завесата, но той не се ...

HighHanged

Prose

1.5K 3

Боли 🇧🇬

Знам, че я обичаш, че тя е всичко за теб !
Но днес, когато те видях, не можех да повярвам...
Не видях усмивката ти, когато ме видя, а просто едно безразличие...
Поздрави ме и отмина...
Продължи натам с нея, без дори да се обърнеш... ...

ELL

Prose

1.7K 7

Среща 🇧🇬

Преди време срещнах едно момиче. Тя много приличаше на мен, по това, че емоциите излизат на повърхността, преди чувствата да намерят мястото си. Направи ми впечатление начина, по който тя разговаряше с мен, сякаш ме познава от години, а всъщност от часове.
Започна да разказва за нейната любов. Как у ...

Speedy

Prose

1.2K

Разкази по еротичните дневници на Мила - 1. Брат 🇧🇬

На прозореца тихо почука камъче... това беше сигналът - Мила беше предупредила всичките си приятели да не звънят, за да не безпокоят хазяите... Показа се на терасата - беше Кольо - брата на първото и (вече бивше) гадже... с учебник под мишница. Кольо беше още ученик - но не от ония прилежните, а от ...

Mili4ka

Prose

3.4K 6

Юли 🇧🇬

Денят пареше. Сенките бягаха и тези, които съумяваха да ги открият, бяха щастливци. Горещият юли сякаш нарочно криеше сенките си, смятайки, навярно, че всеки си има своя сянка и че който желае да се скрие от слънцето, би могъл просто да сложи ръка над очите си. Юли вярва в сенките и напълно оправдан ...

henryoliver

Prose

1.1K 10

Краят 🇧🇬

Кап... кап... кап...
Леки капки дъжд се сипеха по листата на брезата. После се плъзваха по гладката им повърхност и падаха върху съцветията на розата. Обикаляха всяко едно от кървавочервените цветни листчета, попиваха силния аромат, докато накрая на накланяха натежалия цвят надолу и не се озоваваха ...

Golden_Girl

Prose

1.3K 2

В едно сърце 🇧🇬

В далечината се чуваха крясъците на чайките. Слънцето бавно потъваше, давейки червенината си в морето.
Далече, някъде навътре в скалите, стоеше Тя. Недостижима като русалка. Дългите й, огнено червени коси, се спускаха по черния шал, обгръщащ раменете й, и стигаха до кръста. Стоеше неподвижна, навела ...

virginia

Prose

1.3K 2

Моля те… Отвори очи… 🇧🇬

- Спри вече!!!
- Кое?
- Моля те, спри!!!
- Какво?
- Как какво? Спри с този поглед, престани да ме гледаш! ...

vampire_blood_kiss

Prose

2.3K 1 11

Човекът с бялата шапка ( клошар ) 🇧🇬

Не го познавам, но ми е познат, не се страхувам, страх ме, искам бързо да отмина, но не мога.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си с ...

Nikmorgul

Prose

1.1K 1

Моите страхове 🇧🇬

Обичам живота... обичам и смъртта... тя е неразделна част от живота... Най-много ме е страх от това... да не умра внезапно - бързо и леко... Искам да умирам бавно, с дни, да осъзная, че умирам, че това е краят... Искам да умирам в мъки, да имам време да оценя всеки миг от живота, да имам време да се ...

Mili4ka

Prose

1.9K 5

Когато си влюбен 🇧🇬

Истина е това което казват за любовта, че е сляпа. Има хора около теб, които те съветват, но ти не обръщаш внимание на тези съвети. Обръщаш им гръб, за теб съществува само този, който обичаш. Любовта е чувство, което те кара да летиш в облаците, но паднеш ли, боли жестоко. Когато си влюбен, мечтаеш ...

mimi_jd

Prose

3.3K 6

Локвата 🇧🇬

Ето я, локвата в двора на бащината ми кооперация.
Изминаха толкова години, а тя седи. Невинаги е пълна с вода и тогава не е никаква локва, а една малка дупка, получена от изкривяване на плочките. Почти набор ми е.
Вижда се точно от нашия прозорец.
Когато бях малка и локвата си беше истинска локва, с ...

PLACEBO

Prose

1.1K 7

Мечти 🇧🇬

Момиче с леко русолява коса вървеше по тънката пътечка към плажа. Бялата й ленена рокля леко се развяваше зад нея, повяна от топлия въздух, идващ откъм синята равнина, простираща се на няколко крачки. Тихият ромон на водата и лекият полъх на вятъра събуждаше приятни емоции и спомени.
Тя спря за моме ...

AgainST

Prose

1.5K

Песента на палача 🇧🇬

Капките бавно се сипят по стъклото на колата. Тропат безритъмно по покрива и бавно ме побъркват. Цялото това чакане ме изнервя. Иска ми се да запаля колата и да изхвърча към малкият ми апартамент. Ала не мога. Поех поръчката и трябва да свърша работата. Просто поредната жертва. Някоя си проститутка, ...

foos

Prose

1.1K 1

АЗ, РЕНЕ СОАРЕ 🇧🇬

АЗ, РЕНЕ СОАРЕ
Да ми се свият топките като свински оченца, ако знам какво да правя! Да взема да отида до църквата - не е далеч. Може. Падретата от приюта ще ми отделят легло в общата спалня и ще ме нагостят с паница варен грах. Само че за тая милост ще ме вдигнат на бдението посред нощ и ще трябва д ...

Uorar

Prose

1.3K 1

Аз, Теодоро 🇧🇬

156....година Аз, Теодоро...
Все още бях слаб, но слабостта преминаваше, заместваше я огнена ненавист. Това бяха тримата, които бяха прегазили живота ми и бяха убили жена ми и синовете ми. Бяха ме пратили на смърт и заспиваха спокойно, дори ме бяха забравили съвсем. Защо да помнят такива мъртъвци, к ...

Uorar

Prose

1.1K

ВРЕМЕ ЗА МОХИТО!!! 🇧🇬

Разбърквах Мохитото си с розовата сламка, която се оплиташе в ментовите листа и губеше очертанията си. Вглеждах се във вихрушката, която се надигаше от дъното на стъклената чаша, достигаше кулминацията си по средата и се губеше някъде близо до ръба. Виждах как слънчевите лъчи минават през стъклото и ...

maca

Prose

987

ВЪОБРАЖАЕМ ПРИЯТЕЛ 🇧🇬

Тими - пет годишно момченце, с бяла кожа и сини очи - стоеше на прозореца, отпуснал чело на стъклото. Гледаше към децата, играещи си на улицата; те скачаха, викаха, крещяха, смееха се, гонеха се, бутаха се. Чудеше се защо правят всичко това.
Майка му пък, минаваше старателно целия хол с прахосмукачк ...

меланхолик

Prose

2.1K 8

Short stories and prose by contemporary authors

Кокич 🇧🇬

Вселенската любов* 🇧🇬

Красива?!... 🇧🇬

18+ Искаш ме... 🇧🇬

Логика 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Един ден 🇧🇬

Стоя и мълча на себе си 🇧🇬

Светът на малките иглички 🇧🇬

На прага 🇧🇬

Завинаги заедно 🇧🇬

Откровено 🇧🇬

Сиво 🇧🇬

Като на първа среща 🇧🇬

Отчаяние 🇧🇬

Да заспиш 🇧🇬

Как ме наричаш?...Твоето име е Болка... 🇧🇬

Твоето наказание 🇧🇬

18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 4.Таня 🇧🇬

18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 3.Хазяинът 🇧🇬

* * * 🇧🇬

18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 2. Спомен 🇧🇬

Жената от Петия ред 🇧🇬

Боли 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Разкази по еротичните дневници на Мила - 1. Брат 🇧🇬

Юли 🇧🇬

Краят 🇧🇬

В едно сърце 🇧🇬

Моля те… Отвори очи… 🇧🇬

Човекът с бялата шапка ( клошар ) 🇧🇬

Моите страхове 🇧🇬

Когато си влюбен 🇧🇬

Локвата 🇧🇬

Мечти 🇧🇬

Песента на палача 🇧🇬

АЗ, РЕНЕ СОАРЕ 🇧🇬

Аз, Теодоро 🇧🇬

ВРЕМЕ ЗА МОХИТО!!! 🇧🇬

ВЪОБРАЖАЕМ ПРИЯТЕЛ 🇧🇬

Queue