Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат.
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе. ...

За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...

част от мен
си е отишла
с теб
другата
те чака ...

Изпълнява: Мими Иванова
Продуцент: Развигор Попов
Текст: Румяна Захариева
Композитор: Николай Киселов
Аранжимент: Валери Костов ...

ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...

IVANA BOYCHEVA - MOYAT DOM / Ивана Бойчева - Моят дом
Една авторска песен, родила се от обичта ми към родния край.
Моят дом
Моят дом, човече, не е между четири стени,
погледът ми сочи на далече, ...

През портата ми февруари влиза. В сърцето да се сгуши е готов,
облякъл е искрящо бяла риза. Кълне ми се и гледа ме с любов.
С красиви думи, знам, ще ме омае. Ще сипе вино чаша или две
и вятър – лекомислен и нехаен, в мен лудостта среднощно ще зове.
Безсъниците тихо ще валсират, часовникът ще бъде съ ...

Шевици и потури със гайтани,
затъкнат в пояс нож – за чест и бран!
Красив от спомени и много рани –
Народът ми от Господ е избран!
Народът ми съвсем не е наужким! ...

Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...

Ей така, след последната глътка,
ще разлае махленските кучета
оверлогът на моите стъпки –
нестинар върху ледени кубчета.
— На жарава е лесно, ще кажа, ...

Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...

Последваш ли ме – гледай да не видя,
бъди ми сянка. Вятър ми бъди.
Понякога горча, като обида,
понякога съм тази – отпреди.
Последваш ли ме – пътят ми е трънен, ...

На екс! До дъното на този свят!
До скритата печал на лицемера.
Без правото на сбъркан кръговрат –
на екс! – преди от хлад да потреперя.
По датите на моя календар, ...

БЛАГОДАРЯ
В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил. ...

Ще бъде тихо в бялата ми стая
и розите отвън ще ми ухаят
през крехкия и разлюлян прозорец –
на топла капка кръв от трън в сърцето,
на нещо разпиляно и отнето, ...

Той ме обожава – каза ми го снощи,
много се уплаших… Минах на диета,
за да го поканя по бельо на гости.
С този целулит? Каква ти Жулиета…
Той ме обожава – сигурно ще иска ...

Госпожа Пембъртън държеше здраво юздите. Сърцето ѝ биеше лудо, тя постоянно се обръщаше и поглеждаше към задната седалка на файтона. Духаше студен нощен вятър и едри капки дъжд плющяха по покрива.
Дали щеше да стигне навреме? Приближаваше площада, някои от прозорците на огромните къщи светеха и на ф ...

Караулът на зимата вече е тъй уморен,
че му иде да легне връз чергата току до прага.
Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен
и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.
За неспирния грохот в ума си кого да виниш? ...

За глината сега ми разкажи.
и как под пръстите ти става чудо.
Как съхнат дълго калните води
далеч отнесли камъни. И луди,
оставили в агония пръстта, ...

Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...

Музика , текст и изпълнение: Явор Георгиев
Аранжимент: Бойко Иванов
Получи се един своебразен новогодишен подарък за Явор. И нека винаги има поне трохичка хляб.

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма място за погребани мечти. Няма място за разочарование. И не, няма място за отчаяние.
Представяш си живота като едно дълго и забавно пътуване, в което всичко лошо, което може да ти се случи е да пропуснеш ...