Contemporary authors work: literature, music, art etc.
3.5K results
Сън на слепец
🇧🇬
От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
Тя е пристан и негова клада.
Хем го милва, а после краде.
Тишината... до него си ляга.
И го тласка... незнайно къде...
Към неверни и луди любови... ...
Ивана Асенова Джерманска - Дали е истина или сънува
🇧🇬
🌹Дали е истина или сънува💖
(Verse 1)
Днес момичето, което вчера поиска,
Не! - Няма време в тъмното да чака светлина...
С усмивка запали си огън в мрака, ...
Виж чашата крехка, тъй глупаво цяла,
секунда преди да се пръсне...
По кралски проблясва надменно кристалът.
И рухва без шанс да възкръсне.
Спомни си светкавица, толкова ярка, ...
Очите ти оставят отпечатък
по моя гръб – и го превръщат в рана.
Обърнах се – ти вече бе оттатък –
сред диплите на тъмнина смълчана.
А стъпките затрупват булеварда ...
Трудно е, знам, да се връщаш при мен.
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести — ...
Поиска си от мен. И пак. И пак.
Изобщо не можах да ѝ откажа.
Стърчеше под полата мъжки крак –
космат и як. И много, много страшен.
Поведе ме напред (?) в опасен танц. ...
Днес имаше само едно бебе, Ленчето и аз. Стояхме на столчетата и чакахме. В джоба имах едно червено топче от пластелин и го стисках здраво. Пръстите ми бяха влажни, не ми се говореше, а Ленчето не спираше да бърбори.
Ох, дали ще ме вземе някой… този път… – мислех си аз.
Снощи ми беше студено. Завих ...
В кухнята шетай и весело пей
внимавай, сълзи без причина не лей
ти винаги здрава и бодра бъди
мъжете не траят болнави жени
В почивки и в делници призори ставай ...
Дрипава циганка обикаляше селото и просеше милостиня. Облечена беше с няколко ката дрехи, та да не мръзне в това студено мартенско утро. Гологлава беше, което караше жените да я имат за гювендия, дето не се свени да се показва пред мъжете им. С двете си ръце държеше момче и момиче на не повече от ше ...
Не се ли умори светът до смърт
с торбите от лъжи на шайка луди?!
Проклето време!... и за кой ли път
присъдата ми е: ужасно буден.
Земята – плоска, с втори похлупак. ...
Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...
— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат.
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе. ...
За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...