670301
1.387 el resultado
представи си
срещата на летището
ти пътуващ към Щатите
аз към нищото
по случайност съвпадат ни полетите ...
  635 
Тъмносиньонаситени,
перести,
като разляти петна
от мастило
от гигантски тест на Роршах ...
  432 
Eеех!
Виждаш ли ги онези младежи
в полунощ насред "Витошка"
пред витрините осветени?
Той - прегърнал през кръста любимата, ...
  364 
(на един приятел, който ми каза, че винаги пишел приказки, родени от живота)
животът обикновено ражда
гадните приказки
хубавите ние си ги измисляме
просто спираме времето ...
  525 
Той проплака,
докато се любехме
снощи.
Не за мен,
за нея проплака. ...
  1118 
Бих седяла
на мократа пейка
в дъжда
под листата
на есенна слива ...
  479 
Ще взема да го кръстя това чекмедже с твоето име, Ре! Оказвали ли са ти такава чест? Онова чекмедже на скирина в спалнята, точно под огледалото. Държа го полуотворено, за да мятам в него носени чувства. Затова и не го затварям - ще се вмиршат съвсем. Питаш защо не ги мятам в коша с мръсните дрехи? К ...
  531 
Аз спах във твоето легло
и ядох твоята вечеря,
и мъката ти споделих,
и плаках, и болях, и креех
във твоя малък, тъжен хол, ...
  474 
Уважаеми Господине!
Да, да! Вие! С втренчените синьозелени очи, зачервено лице и розовочервена тениска! Да, Вие, който ни срещнахте онази вечер на гара Церово! (Церово ли беше?). Да, Вие, който седнахте безцеремонно да си допиете джинчето на нашата маса и много държахте да си поговорим! Ама само как ...
  616 
(не съвсем за птичките и пчеличките)
Светулките всъщност
излъчват сигнали,
подобни на кликване
по космически джиесем ...
  677 
Исках да опиша ръцете ти -
толкова са нежни и здрави,
когато прихлупват моите с шепи.
Широки мъжки длани
с кафяви лунички ...
  803 
(и на 20, и на 40 винаги е едно и също - казваш)
не
всеки път е различно
все по-тесен e первазът ни под краката
все по-страшно се вие свят ...
  597 
"Нищо лично!" -
колко си прав!
Само думи.
Леко флиртуване.
Без тревоги. ...
  508 
Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък, цяла канара; ...
  462 
Ти -
долу в ниското
по склона;
гол,
сред избуялата зеленина ...
  534 
Драга ми приятелко Нати,
Това беше една толкова абсурдна и виртуална история, че вероятно ще се смееш от сърце и ще ми кажеш: "Ама как можа!" Ами на! Можах! Попаднах в клопката на собствените си желания!
Ти знаеш, мила ми приятелко, че първоначално най-чистосърдечно исках да влизам в онзи сайт, без ...
  653 
Не "някаква целувка", а една,
получена в средата на шосето,
когато в мрачината на нощта
със фарове колите ни просветват,
а вечерта ни скрива в своя мрак. ...
  645 
тя е толкова хубава
господи
толкова бяла
като лилиум зрял сред цветята
във китна градина ...
  561 
Погребах се.
Не беше много зле.
Така успях да се издигна
над тленното си тяло.
Но небе ...
  552 
Ти си моето раждане.
Ти си моята тиха история,
пренаписана върху времето.
Ти си хармония
на природата със душата ми. ...
  556 
Скъпа моя приятелко непозната,
виртуалният мъж се вмъква в женски души;
разпознава те не по цвета на косата,
а по болката ти, която струи.
Той е умен, но не задължително гений, ...
  649 
Тази нощ в полунощ,
не, не бе полунощ;
а по-скоро - преди да заспя,
Събирачът на грешници
ме посети. ...
  500 
Сега ми трябва - мъдра и спокойна,
една река, в която да поплувам;
под кичестите сенки на върбите
една любов да потопя безшумно.
И в лодка, дето сам-сама се носи, ...
  499 
"Здравей" - не ми каза ти. - "Радвам се да те видя!
Толкова дълго отсъствах от твоя град!"
"Здравей" - не ти отговорих. - "Забрави ли за обидата?
Всеки ден се питах къде си из Божия свят."
"Бях зает; покорих върхове” - не ме успокои, ама никак! ...
  613 
(по повод на “Дон Жуан”)
Елвири сме в началото.
И вярваме
в легендата си
за любов споделяна. ...
  595 
Не оправдавам твоето очакване
да стъпвам самодивски, по тревите
да разпилявам стихове любовни.
Не са ми с руси кичури косите.
Не пея песни, от които тръпнещ ...
  596 
Не вярваш ли, че свърши се студът,
из който толкова самотно крачихме?
Сега по хлъзгавия леден път
да стигнем онзи връх ни е задачата.
Сега светът е бяла тишина. ...
  601 
Когато ми се иска да съм песен,
а нямам подходящи полутонове,
когато вън е есен (пак е есен!),
добре че идваш с теб да поговорим!
Когато ми се иска да заплача, ...
  2168 
Няма мост.
Само тънък воал от органза
над дълбоката пропаст.
  465 
Искаш да си сянка,
която във безплътие пристига
и си тръгва пак така внезапно,
разкъсана на слоеве,
като пресована от времето; ...
  593 
Във пашкула на тъмна утроба
едно твърде дълго мълчание
е отглеждало тиха ненавист и
през пъпа се е захранило със отрова.
Озверяло, то изяжда плацентата си ...
  737 
О, ти, който се скиташ със дивия северен вятър
и проправяш пъртини в сърцето на гъсти гори,
който пиеш в потоците най-бистрото от водата
и се къпеш в мъгли, и се будиш в дълбоки треви,
не видя ли тъдява край теб да се скита момчето, ...
  668 
ако ще живея в харема
да знаеш че ще се сближа
с другите ти жени
ще ги питам
доволни ли са от теб ...
  624 
Отиде си момчето ми;
порасна;
отиде да живее другаде
и стаята му се изпразни -
по дънките познавам. ...
  649 
Тук морето е църква -
ветровита, тържествено пуста.
И под купола звезден
блещукат на кораби мачтите
като хиляди свещи. ...
  616 
Приличаме
на сгазен таралеж
върху шосето:
бодлите ни - разперени,
муцуните - озъбени, ...
  563 
твоят кораб
ми прилича на Ноев ковчег
заминаваш
за мен неизвестно къде
посред бурни морета ...
  509 
Отвързал си се.
Хвърчило си.
Люшкаш се в шепищата
на вятъра.
Мяташ се накъм билото ...
  531 
В четири сутринта телата ни се пропукват и душите ни се показват за малко навън, за да вдишат от този свят. В четири сутринта - тогава най-често се случват инфарктите и инсултите. Старите ни шушулки не могат да издържат на напора на жилавите ни души.
В четири сутринта - тогава се раждат най-много ст ...
  758 
тъй съм затънала
до уши в тинята
дърпайки сала
с твоето име
късайки с пукане ...
  849 
Propuestas
: ??:??