670301
1.387 el resultado
Изчезнала,
стопила се,
като неслучен миг;
безболково,
безревностно, ...
  311 
Не публикувахме романа си
и ще мълчат отчаяните утрини
от наше нямане,
ще свети през деня тревожно лампата,
ще се търкалят сенки ...
  319 
Измислих ли си
прегръдката ти?
Там бяха само ръце.
Ръце, които не искаха
да усещат. ...
  376 
Във съня си се сепвам и протягам ръка
към леглото до мен, но те няма.
Лунен лъч разпиля мекота
и се плъзна по рамото ми.
Аз усещам дъхът ти като нощен ветрец. ...
  471 
То е като да ти запаля звезда
и да ти кажа "Лека нощ, мили".
Аз почти ти усещам дъха
във косите ми как се свива.
То е като да ме помилваш със страст ...
  347 
Мадам Памет изтръсква лачената си чанта на масата и тършува из спомените. Повечето, уви, се оказват тъй овехтели, избелели и изпокъсани, че Мадам Памет ги гледа със съжаление. После обаче размисля и ги връща обратно в лачената си чанта.
  530 
Е, добре,
грабвай чука
и удряй!
Удряй
да я натъпчеш ...
  367 
очите му са безкрайност
две лилави фунии
които те всмукват
до черно
ти се вкопчваш в ръба им ...
  424 
В облог съм с нея - да мълчи.
Понякога ме изненадва -
разбутва мойте дълбини
на тишината и напада.
Започва в стих - душа без плът. ...
  366 
Ще бъда силует за теб
и мирис на жена,
докосване на къдри
по брадата,
потръпване ...
  384 
- Откъде си?
- От Враца. Два дни не съм ял.
Како, дай ми пари - почти плаче.
Аз го гледам - момче е, до клекбара спрял,
и пристъпва, прилича на свраче. ...
  361 
Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата. ...
  350 
С всяка следваща стъпка
един от друг надалеч
по подметките - кал,
като гети.
Грайферите ни - котки, ...
  324 
Закъснява ли зимата
или просто не идва?
Само сянка от облак се стеле
и дъждовните капки
се отронват унило ...
  326 
наваляха листа
наваляха червени слънца
наваляха
едри есенни капки слана
ги попари ...
  319 
Сега оттам минава магистрала;
пресича с черна лента пустошта.
Тревата – прежълтяла, изгоряла,
полегнала в примирие в пръстта.
По нея гладни врани обикалят. ...
  376 
Да прокараш по бледите устни
дискретно червило,
да напудриш горчивите бръчки
пропуснати спомени,
да затвориш очите, ...
  312 
Сега, когато съм натиснала вече спусъка и гледам как куршумът лети право към главата ми, а душата ми се намира в онази тръба, насочена под наклон към хоризонта, която всички предсмъртно описват, а в края ù виждам онази бяла светлина, най-после ще разбера дали има Бог. Пътувам назад във времето със с ...
  433 
Обичаше да разказва за дъщеря си. Сигурно защото я виждаше само веднъж в годината. На обяд, в къщата на бившата си жена. На път за Гърция, ако беше през лятото, или на път за Боровец, ако беше през зимата. Единствената възможност да види внуците си. Големи сладури! - както мислят повечето дядовци за ...
  533 
Аааа, ето те днес! Внимавай! Тревата е висока! Никой не я коси. Никой не реже бурените. А тук, знаеш, почвата е плодовита. Остани! Носиш цветя? Хайде, разчисти малко! Знаеш, че ги обичам! Сложи ми ги по-близо. Така.
Сега казвай! Къде се изгуби? В началото идваше всеки ден! Но така е в началото. Посл ...
  466 
Сънувах те жив.
Пристъпваше нервно
на спирката -
чакаш трамвай.
През рамо под ъгъл ...
  443 
Видях,
как след нея
се втурнаха глутници
за да ръфат сълзите ù,
вкоравени ...
  546 
ангелите
обичат плът
и обичат да им е жега
затова
ни болят ...
  322 
Не е дебел.
Нито груб с жените, които разлюбва.
Като млад даже мисля е бил доста красив.
Разказва ми, че когато е вкъщи, е друго -
най-прекрасен баща и съпруг изключително мил. ...
  333 
Някак смело от моя страна
в пещерата със спомени влизам
и си казвам - в онази врата
е монтиран ръждив механизъм;
трябва копчето само с ръка ...
  377 
Бъдещето спи?
Я го събудете!
Плискайте с вода!
Щипкайте ръцете му!
Хващайте с уста ...
  323 
Разруши се небето
и от него
космически късове лед се посипаха.
Падна мрак.
"По библейски наказва ни Бог" - ...
  388 
Уплашено
от едрите бетонни късове
на мастодонт-хотел,
морето
се е свило в своя плаж, ...
  286 
Толкова значи траело
едно щастие!
Колкото
да запалиш огън в огнището,
да свалиш вълнените чорапи, ...
  426 
Те не знаят защо.
Те са толкова земни,
че когато заспят,
не сънуват, когато мълчат -
във главите си ...
  336 
Съшивам химери.
Добре че не съм генетик.
Съшивам илюзии
с тънко влакно от стомана.
Особено искам ...
  304 
Тежи следобедът,
увиснал в градоносен облак. Всеки миг
ще се разкъса от сълзи
и обещания ще се посипят,
като измокрени пера на ангели. ...
  333 
Два бистросини облака,
като вода от Тихи океан,
се плискат в погледа ти.
Кафяви точици - като тела
на морски костенурки. ...
  345 
Господи, как се страхуваше
Блатният дух!
Много жени бе издавил
в прегръдка зелена!
Още по-много - окалял ...
  447 
(Да се чете отсечено)
Оцеляват коравите;
тези с каменна броня
осопани, които
с бавни крачки догонвате ...
  262 
След Големия взрви
Унитарната Чиста Душа,
попиляна на части,
се понася с космическа скорост
в различни страни, ...
  407 
Нямаше начин -
беше реален,
истинска лятна мъгла!
Сякаш прониквах
в нещо нетрайно, ...
  462 
Подгонена
се втурна песента,
разсипана,
като торба стотинки,
по тротоара. ...
  761 
Смеете се, нали,
на Барон фон Мюнхаузен,
че успял за косите сам себе си
да издърпа?
Смейте се! ...
  378 
впрочем
изведнъж ми се отщя
пред теб
да разказвам
за нещастно детство ...
  417 
Propuestas
: ??:??