BG-bodil (Люсил) - Obras

Майчино 🇧🇬

Защото ти си не жена, а мъченица…
Защото ти си прошката за всяка грешка…
Защото ти си в клетка, а остана птица…
Защото ти си издържливост нечовешка…
Защото вече знам какво е да си майка… ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-22T15:47:09+03:00 948 26

Отлив от пълнолудие 🇧🇬

Нека само за миг си отдъхна от теб.
Уморена вълна съм, море прекипяло.
Този шумен от чувства и лутане степ
ми намачка в очите кадифето кафяво.
Само миг - да поема въздух по спомен. ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-20T20:10:29+03:00 854 26

Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІІ 🇧🇬

Въпрос на... отговор
В есенно равноденствие лъчите и капките
половини са мои - слънчева и дъждовна.
И покълват бодли по стъблата ми, гладките,
а листата изсъхват в колебливост сезонна. ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-16T21:04:15+03:00 1.1K 26

Трилогия "Есенно равноденствие" част ІІ 🇧🇬

Ноемврийски дъжд
Ноемврийски Дъжд с посребрено небе
потопи ме във поглед от облаци свъсени.
Притаена, несигурна като малко дете,
препрочитах го в капки, по стъклото наръсени. ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-15T22:09:46+03:00 885 11

Трилогия "Есенно равноденствие" част І 🇧🇬

Октомврийско слънце
Октомврийско Слънце със момчешко лице
ми погали очите с обещаващи пръсти.
Замириса на страст, на любов, на море,
...и на пясъчни нощи, от спомени гъсти. ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-14T23:10:55+03:00 892 13

Романтично решение 🇧🇬

Стоп! И лентата филмова послушно се спира.
На момента, на дъха, на целувката!
Безконечна реклама скорост набира,
ще ú повярвам… (или тя ще ми повярва в преструвката)
А пък кадърът бе абсолютен, върховен, жесток! ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-11T21:56:23+03:00 911 21

Обещание 🇧🇬

Само още веднъж да те взема в ръцете си.
Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.
Не ще те прогоня, ще събера ветровете си
и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.
Само още веднъж да те взема в очите си. ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-10T16:25:37+03:00 799 20

Недовършена 🇧🇬

Китара съм. Електрическа.
В непохватен танц ме въвличат учащи се пръсти.
Звуча ужасно. Готически.
Още малко и ще умра. Но дали ще възкръсна.
А съм песен. Дори плача. ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-09T16:42:22+03:00 971 22

Изтрезняване 🇧🇬

Събуждам се. Изгревът ми измива лицето.
Една нощ (а може би друго е минало)
ме притиска с усещане вляво, в сърцето.
Уж след запиване главоболие имало.
Снощи пих (а може би пила съм повече)... ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-07T19:29:15+03:00 1K 20

Несподелен пейзаж 🇧🇬

Нецелунат изгрев отвори влажни очи.
Като от самосебе си облече се в сиво.
С дъх на разсеяни капки тъгата ръми,
след минута и дъжд зарида мълчаливо.
Откраднат ден се маскира с усмивка. ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-06T16:13:00+03:00 884 20

Небето тази нощ 🇧🇬

Великденски поздрав за Откровенци
Небето тази нощ ще е съвсем магическо,
ще носи тъмносиньо наметало на оракул.
Излязло току-що от хилядно химическо
във вид достоен за Великденски спектакъл. ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-03T17:27:33+03:00 1.2K 28

Двете “Л” 🇧🇬

Денят на Лъжата дойде със признание.
А Поводът влезе не тихо, а с крак.
Разрита по месеци тленно мълчание,
със поглед разрина в душата ми праг.
Лъжата подскочи, изпусна си флейтата, ...

BG-bodil

Poesía

2010-04-01T19:53:31+03:00 880 14

Цвете мое 🇧🇬

На дъщеря ми
Щастлива се изгубих в бездна на бездумие,
когато дъх пое си жадно твойто пълнолуние.
Погледна през стъклото образа ти вън нощта
и, мисля си, прикрито тя за теб ми завидя. ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-28T12:47:32+03:00 1.7K 15

Последен танц 🇧🇬

Навярно чувам стоновете на последния ни танц,
кънтят във залите на опустяла сграда.
Естествено, не му подхожда да е някакъв романс,
не му отива да звучи като балада.
Но нека да застанем с тебе пак лице в лице, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-27T09:05:03+02:00 833 11

Вътрешен одит 🇧🇬

Мълчаливият звук ми припомня дистанция.
Не е нужно. Аз не забравям по принцип.
Помня как ти написах последна квитанция
за брашното, което ми връщаше в трици.
Калкулирам сега на спокойствие стойности, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-26T15:01:44+02:00 846 15

Не ме познавай 🇧🇬

Не съм безпомощно ранима. Няма начин диря
по мене да оставиш, нито пък следи.
Отлично знам как раната от болка да съсиря
или кога да я оставя да кърви.
Не се залъгвай толкова елементарно. Виждаш образ, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-25T14:22:32+02:00 831 13

Безценна 🇧🇬

Като линия на хоризонта ще те наблюдавам,
докато ти разливаш ласкаво вълни по пясъка.
За отровата в сърцето няма да се съжалявам,
по-скоро съм признателна на римите за блясъка.
Като прожектор отдалеч ще те преследвам, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-24T17:05:25+02:00 888 14

Познатото ново 🇧🇬

Днес ще започна писането отначало!
Изваждам нов лист, съвършен като дете.
Приемам безусловно - времето е спряло
и неопетнено, гладко бие моето сърце.
Извайвам букви в смисъл и значение, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-23T14:34:45+02:00 761 11

Надежда за пролет 🇧🇬

Първа пролет е! Времето е цъфтежно,
дълго бленувано природно възкръсване.
Във небето се смее с усмивка безбрежна
Слънце! И е светло и топло до пръсване!
Недослушани птици прочистват гърла, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-21T19:01:21+02:00 927 14

Въздъхнато 🇧🇬

Капка росна, кацнала на сочните устни,
ще изпия като жаден щурец.
Цвят от ябълка, развълнувал плещи изкусни,
ще поема като нежен ветрец.
Слънчев лъч, настанил се удобно в очите ти, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-19T14:52:32+02:00 750 11

Въпреки теб 🇧🇬

Прекърши ми крилете, да откъснеш пера
и дано да ти стигнат на паун за опашката.
Пресуши ми морето, да напълниш вода,
май не си чувал за вместимост на чашката.
Събори ми двореца, да си вземеш две тухли, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-18T11:18:47+02:00 784 15

Моят ден 🇧🇬

В мартенското утро ме буди Моят ден.
Може да е всякакъв, не обикновен.
Сутринта е хладна, още предпазлива,
само след минута става приказлива.
Слънцето надига се някъде след девет, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-17T12:54:46+02:00 743 10

Слънчево 🇧🇬

Какво ли усмихна днес толкова слънцето,
в приятно веселие подава свой тон.
Намигва, закача дете по носленцето,
провесило китки през синкав балкон.
В снега си рисува блестящи принцеси, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-12T20:47:02+02:00 699 11

Предпочитам удобно 🇧🇬

Идваш. Но този път май предпочитам лъжата.
И без друго свикнах ù, станахме приятелки с нея.
Влез с обувки, а истината остави пред вратата,
ще си я прибера по-късно... за да ме разпилее.
Сега предпочитам просто силно да те прегърна, ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-11T14:58:46+02:00 751 13

Осъдена? 🇧🇬

Какво прави от нас тази дума - “Любов”?
Галопиращ през вятъра безразсъден ездач,
смел до лудост, яхнал непокорния зов,
незаконно подведен, че ще бъде водач.
Какво прави с нас тази дума - “Любов”? ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-10T13:35:52+02:00 715 10

Любовна задача 🇧🇬

Настойчиво двама се борим над едно уравнение:
да се умножим как? - като между нас е деление.
Опитваме с корени, степени, дори и с квадрати,
но не успяваме да настроим верни координати.
В разрешаването на нашата така трудна дилема, ...

BG-bodil

Poesía » De humor

2010-03-09T13:04:12+02:00 1.6K 10

Късчета жена 🇧🇬

В пролетно утро не подарявай пищен букет -
от поле откъсни ми синчец, теменуга, кокиче.
Напиши с незабравки измислен сюжет,
в който аз съм завинаги твойто момиче.
В летния зной не опитвай да бъдеш Нептун - ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-07T21:04:53+02:00 907 11

Завръщане 🇧🇬

Във старите стъпки се чу топлина.
Звук споменен, парещ… изстинал,
прилепващ познато с едни ходила
на някой, от мене отдавна заминал.
Пропука кора от изсъхнали листи ...

BG-bodil

Poesía

2010-03-05T20:24:05+02:00 621 7

Клеймо 🇧🇬

Красива вечер в разкаляни улици.
Любов ненаситна, обвита в позор.
И ние – поредни отчаяни блудници
в граничещ с живота морален затвор.
Красива утрин в разплакани облаци. ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-24T12:25:21+02:00 710 11

Самопризнание 🇧🇬

Не съм достойна да бъда наричана цвете.
В осанка грацилна ми липсват безчет:
и нежност, и феерия, и словестни корсети,
и грация, с която да пристъпвам напред.
Не съм достойна да бъда наричана цвете. ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-23T10:47:51+02:00 663 4

Любовни лица 🇧🇬

Заспиваш с мисълта за мен. Разбрах.
Възглавница съм мека, топло одеяло,
постеля нежна, везана със звезден прах,
сатенен дъх по изтощеното ти тяло.
Сънуваш мен. В съня си се усмихваш. ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-19T16:31:46+02:00 720 6

Неизвестно как 🇧🇬

Съжалявам. Сигурно има някакъв начин
да се преглътне вкуса на чуждите устни.
Това, че го има, обаче изобщо не значи,
че твоите от горчиви ще ми станат вкусни.
Съжалявам. Сигурно има някакъв начин ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-18T15:10:26+02:00 688 5

Дъждовни мисли 🇧🇬

Дали на дъжда му е също студено,
нали от студ се превръща във сняг.
Дали пък сърцето му не е наранено
и от небето прогонен се спуска във бяг.
Дали всяка негова капка сълза е горчива, ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-16T14:26:03+02:00 1K 7

Монолог 🇧🇬

Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах
твоите думи да погалят слуха ми.
А аз моите пред излизане ще прехапвам,
ще те прегръщам с тях само в съня ми.
Говори ми, да, чувам те, значи са истина ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-12T14:53:30+02:00 688 5

Слабости 🇧🇬

В един миг просто ще спра.
Да храня това неблагодарно очакване.
Срещу вятъра ще се завъртя
и ще хвърля надеждите без протакане.
В един миг просто ще спра. ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-11T11:47:48+02:00 799 5

Без делник 🇧🇬

В полумрака заслепяващ на кризата,
в бързината влечаща на делника,
поомачкахме ръбовете на ризата
на онзи, познат наш, безделника.
Който преди толкова много години ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-10T13:29:34+02:00 696 2

Зазори ме 🇧🇬

Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,
като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.
Един стон може пътя между нас да прочисти,
да усмихне теб, а мен да направи щастлива.
Една капка роса по стъблото разтече омая, ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-09T14:22:18+02:00 766 5

Непоискано 🇧🇬

И ти можеше в мене да станеш “Специален”,
видях го в очите ти потресаващо сини,
във усмивка, контрастираща с тон официален,
в тези нечакани и непоискани рими.
И ти, като предишния смел рицар без броня, ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-04T15:10:41+02:00 719 2

Иронично 🇧🇬

Ти не си такъв – аз те създадох, вдъхнах ти живот
като Пинокио, направен от дърво и вдъхновен от фея.
Повярвах си, поисках да не си обикновен робот,
а как човек от теб да стане, нямах и идея.
На първо място пожелах си ти да си реален ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-03T15:32:47+02:00 813 4

Умираме с любов 🇧🇬

Отшумява като порив на вятъра,
лист по лист от дървото на тъжен пейзаж.
И затихва като аплаузи в театъра,
след последния бис на любим персонаж.
Избледнява като лунен бял облик ...

BG-bodil

Poesía

2010-02-02T10:33:40+02:00 760 4