chvassilev
223 el resultado
ТАНЦ
Танцувам лунен валс със вечерта
под звуците на нощния оркестър
звездите с бални рокли от тъга
завъртат леко дансинга божествен ...
  542 
НАДЕЖДА
Вървя през време бездуховно
съдбата хванал под ръка
а мислите летят виновно
и после гаснат в пепелта ...
  557 
НОЩ
Нощта играе с нашите души
подръпва струните им чрез луната
и тъжен лебед пак ще загнезди
във клоните на самотата ...
  544 
СЪДБА
Минават хиляди лица
в живота ни горчив и кратък
едни оставят в нас следа
и ярък грапав отпечатък ...
  525 
ЖЕЛАНИЕ
Забождам времето с карфици
на пясъчния ми часовник
но литват дните като птици
рисувани от стар художник ...
  566 
ВРЕМЕ
Ефирен облак спуска се над нас
разтваря се във времето греховно
дъждът отмива лунната ни страст
споглеждаме се мило и виновно ...
  584 
ВЕЧЕР (2)
безлунна вечер е обгърнала света
забулила е морното му тяло
почуква пак самотната тъга
а времето далеч е отлетяло ...
  556 
Нощта невидима се спуска
покрива малкия ни свят
докосва ни със лунна ласка
поръсва ни със звезден цвят
подръпва струните минорни ...
  569 
Стоя замислен и смирен
пред собствения храм духовен
душата ми е в тъмен плен
и чувствам се пак аз виновен
дали суетен съм – не знам ...
  489 
Летя спокойно над гората
усещам вятъра смутен
а красотата на Земята
е някъде далеч под мен
духът ми птица е крилата ...
  477 
Под булото на вечерта
очи притварям и заспивам
чрез силата на мисълта
на мило място аз отивам
По уличките на едно градче ...
  517 
Отивам на любимото ми място
което е закътано в гората
по пътя стар – отбивка вдясно
и после в манастира на душата
Поемам по пътеката позната ...
  482 
Стоя пред слънчевия диск,
смирено гледайки Земята,
от царството на светлината
ме лъха огненият бриз...
  445 
Вървя по слънчева пътека
на склон уханен и красив
ели и борове – полека
редят се край поток игрив
и синьо пламъче в тревите ...
  550 
Душата ми усмихната и нежна
се рееше свободна като мисъл,
полюшваше са бавно и небрежно
като балон от вятъра понесен.
Не знаех откъде е тази сила, ...
  593 
Самотен воин – скитник бял,
забулен, тайнствен, устоял
на хиляди жестоки битки,
върви по пътя опустял
и вече – много уморен, ...
  589 
Вървя забързан към гората
по пътя леко каменист
а спомените във душата ми
пренасят ме във свят по-чист
И сякаш пак съм тук – но вече ...
  482 
Старинен замък. Повей плах.
Невидим пламък. Вълшебна прах.
Път блазнещ - тайнствено зовящ
Забулен в лунния си плащ.
И странен пътник – конник бял ...
  462 
Омайна вечер. Въздухът трепти.
Светулки блеснали - оставящи следи.
Липата стара е разстлала аромат
в загадъчен и омагьосан свят.
И като морски фар - последните лъчи ...
  588 
Седя на пустия ти бряг
и гледам синьото ти тяло
и в приказното огледало
откривам целия ми свят
  523 
Зелени клони. Полумрак.
Мъждукащ пламък. Полъх слаб.
Усойно място. Мъглив килим
като разстлан над мъховете дим.
Невидим тайнствен силует ...
  538 
Усмивка мила. Игриво пламъче във нежните очи.
Гласът е галещ, ръцете топли и мека светлина струи.
Прекрасна вечер, потръпващ мрак.
Светулчен облак, полъхващ хлад.
  496 
Денят лениво се събужда. Красив е - леко недоспал.
Усещам полъха на вятъра, игрив и малко натежал.
И къс от облаче в ръката ми стои и се просмуква в мен.
Приятно е. Прекрасен допир - звучащ като познат рефрен.
И много, много тишина. Лъчи, погалващи Земята. ...
  621 
Propuestas
: ??:??