darkness_n_silence
46 el resultado
Боже, как се изправяш след всичките удари?
Как ги преглъщаш и продължаваш да вярваш?
И оцеляваш, препълнен с човеколюбие,
даваш вяра, при все и за теб да е малко?
Аз не мога. Не вярвам във нищо и никого. ...
  1233  12 
Не заслужаваш по-добра любовница.
Не заслужавам подобаващо сбогуване.
Жестоки за стрелките на часовника -
не връщат същото, което сме изгубили.
А помня пътите, когато сме се срещали ...
  1289  10 
Бях на девет. Светът бе свиреп.
А домът ми не беше уютен.
И не вярвах, че има и "след".
И не помнех че има и друго,
по-различно от тези стени, ...
  1603  18 
Понякога копнея за докосване,
което не заплашва целостта ми.
Понеже мойте плещи са износени,
а нежността ми не търпи несръчности.
Понеже не понасям посегателства ...
  1985  16 
Не исках да порасна, но се случи.
Сега боли единствено от спомена.
Ключалките по мене нямат ключове.
Вратите ми навътре са затворени.
Душата ми е повод за съмнения, ...
  1238 
Приятели? Със тебе сме си никакви.
Играеш си, понеже позволявам.
Целуваш ме. Целувките са хиксове,
които като маркер отбелязват.
Целувките са знаци за съкровище, ...
  1272 
Той е толкова крехко-раним, сякаш стъклен.
Ти едва ли допускаш дефекта.
Че е празен и нищичко няма отвътре.
Само твойта измислена летва,
че е може би някак си твърде високо ...
  1376 
Когато ме погледнеш, се смалявам.
И ставам със размерите на точка.
И ставам съответствие на края.
И ставам реципрочното на общо.
Понеже са пустиня разстояние ...
  2993  17 
Обикнах те и беше безопасно,
понеже бях отвикнала да страдам.
И беше преболяло всяко място.
И беше оцеляла всяка вяра.
Обикнах те и нямаше потребност ...
  1222 
Решил си да си тръгваш - е, върви си.
Върни ми болката поне за да ми пука.
Върни ми чудесата. И Алиса.
И другото. Да мога да се влюбя.
Така че да повторя всички грешки. ...
  1960  11 
Създай ме друга. Създай ме стандартна.
Да не искам, не мисля, не чувствам.
Създай ме удобна. И без характер.
Създай ме възможна. И нежна. И нужна.
Създай ме така, че да мога да пасвам ...
  1722  11 
"Я вас любила", но е твърде неуместно
да искам да ми върнете със същото.
Отдавна абдикира в мен принцесата.
Но пак към вас ме водят всички пътища.
И сринах тези кули от мълчания, ...
  1801  16 
"И тишина от огледални непотребности."
Венцислав Янакиев, magnum
Събуди се отдавна в мен заспалото.
А толкова е трудно да съм себе си.
Когато съм самотна, в огледалото ...
  1488  12 
„аз мога и в сълза да се удавя...”
Ивайло Терзийски
Аз мога и в сълза да се удавя.
В дълбокото на твоите зеници.
Че прошката ти рядко е пощада. ...
  1536  10 
Не сме приятели, не си ми и приятен.
И твърде малко ме засягат твойте истини.
За хората, за времето, за хляба...
Горчат и ми присядат между липсите...
На повече от няколко по седем ...
  2760  30 
Обичам те. Но толкова естествено...
А сякаш, че тотално сме се слели.
И аз съм твое пълно съответствие.
Компас за твоя свят без паралели.
Обичам те. Но толкова отколешно... ...
  1566 
Вдъхновено от "Обичам те"
на Tomad
Бих искала да можех да ти кажа,
че утре ще ти мина. Но уви.
Отдавна мен ме няма. А паважът, ...
  1429  15 
От тази резистентност към очите ти
понякога ми иде да крещя...
Очакваш ли да има победители,
където не е имало война?
А болката ми беше опиат, ...
  1812  20 
Започни да броиш наобратно.
Аз отдавна започнах да търся.
Приближавах се лято след лято
и в съня ти ще вляза на пръсти.
Но понякога просто забравям. ...
  2113  20 
Защото много пъти ги крещях,
а думите се връщаха при мене.
Изричах ги през сълзи и през смях.
Изричах ги, примряла от вълнение.
А думите се връщаха по ехото ...
  1721  17 
Как така се събуждам, та ми липсват пантофките?
И краката ми някак непристойно разтворени.
Ето - принцове няма. Само жаби из локвите.
А къде са се дянали тези снощните спомени?
И главата ми просто ще се пръсне от болка, ...
  1426  13 
Ограничаваш моя свят до огледалото,
където вместо мене търся теб.
Ти си началото и краят на спиралата.
И буквите на всеки следващ ред.
Побъркваш. Тази близост подлудява. ...
  1790  20 
Ти си доблестен и прав. А аз съм крива.
Какво пък толкова. Видя ми сметката.
Дори и не разбрах, че си отиваш.
Разбрах го по следите от подметките.
А съдейки по периферното ù зрение, ...
  1670  20 
Това надграждане ме прави нестабилна.
Като обърната надолу пирамида.
Върхът е здрав. Основата се срива.
Вървя към теб, а всъщност си отивам.
А чакам още. Може би съм луда. ...
  1395  15 
Твойте грайфери се впиват във снега
и сриват крехките и нежни очертания
на меката снежинкова дъга,
превръщайки я във преосъзнаване
на всички действия със някаква посока – ...
  1196  12 
Вдъхновено от Alisa (Яна) и Елена Биларева
Принцът гледа мач пред телевизора.
Бирата с фъстъци му спори.
Аз съм му жена. По подразбиране.
Във капана между четири стени. ...
  1350  20 
Прозорецът на скайп е много блед.
Най-липсват в него тези думи – „липсваш ми”.
Мирът във мен е крехък като лед,
държащ се върху нещо недописано.
А липсата е нехронологична. ...
  1049 
Ще се изпиша, не докрай ще се разкажа.
По междуредия, по петолиния, по длани.
По счупените плочки на паважа.
По водещи към тебе тротоари,
по сивите фасади на блоковете, ...
  1615  15 
Когато стигна, ще съм толкова нечакана -
почти такава, както във началото.
И пак ще е приклещена душата ми
между зачеркнатите цифри в календара ни.
А може би сме крайни песимисти, ...
  1246 
Не трябва да звъня. Неделя е.
А адски ми се иска да те чуя.
Условното пространствено разделяне
от смътното усещане за друга.
А там, във подменюто с смс-ите, ...
  1236  21 
Мисля, че отдавна падна Троя.
А и по паспорт не съм Елена.
Може би съм вярвала в герои.
Може би – преди да те намеря.
Може би съм имала предимството ...
  1240  19 
Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото. ...
  1137  14 
"По стълбите се качват чужди стъпките"
adiveil - Нина
Не виждам вече смисъл да остана.
И времето ми с теб е отброено.
А болката от бъдещата рана ...
  1036  11 
Светът е тесен за подобно разминаване.
С пресечна точка шестдесет минути.
За трийсет ще се опознаваме.
И двадесет и девет – ще се губим.
Последната минута плаща глобата ...
  1346  21 
Навреме заваля. Съвсем навреме.
Не онзи летен, в цъфналата ръж.
А есенен, прощален и лечебен.
Съвсем навреме рукнал дъжд.
Не онзи дъжд, под който се целуваме, ...
  1074  16 
Нямам своя стадна принадлежност.
Даже нямам своя глутница.
В мен намери да се влюбваш безнадеждно.
Женски род на блудник- блудница.
Много преди тебе са ме галили. ...
  1218  22 
"Забравям те - премерено, разчетено,
със точност до последната минута..."
adiveil, Нина
Уютът на притиснатите длани
все повече прилича на капан. ...
  1202  15 
Болеше, все едно ще свърши времето
и моят свят, незаслужаващ съществуване.
След всичките грабежи и отнемане,
не зная ние с теб дали си струваме
Душеше тази мисъл преди лягане, ...
  1180  13 
Видя ли ме, когато ме разнищи?
Не те обичам. Всъщност аз съм слаба.
Претенции, базирани... на нищо.
Предимството - да мога да забравям...
Видя ли ме? Ребро от твойто тяло. ...
  1366  13 
Обикнах те, но доста закъсняло.
Когато спря да бъде жизнеопределящо.
Не станах половинката на цяло.
Онази, защитена от отделяне.
А дълго се приучвах на зависимост. ...
  1243  14 
Propuestas
: ??:??