diesto
979 el resultado
Недей да ме обичаш повече!
Душата ти в безпътица се скита.
Копнежа ти по друга обич,
като кинжал пронизва ми гърдите.
Напразно аз пред теб възкръсвах, ...
  299 
Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла. ...
  235 
Животът ми е вехто портмоне.
Тъй празно, като бедност в промеждутък
на снимка, малко дребни за кафе
и някакъв безумен махмурлук.
В очите ти прочитам неугода. ...
  347 
Ако решиш да ме обичаш истински,
(Поетите не вярват в думи. Парадокс.)
не искам с теб във писмен вид.
Все още лъхам на живот.
Хвърли се в страстите си на безумие. ...
  275 
Когато свърши и това обичане,
тогава вероятно ще съм чист.
Ще бъда сам на себе си и ничий,
като един излишен празен лист.
Счупѝ ми после химикалката! ...
  279 
Премерих любовта си на кантара.
От другата страна сълза изплаках.
Оказва се, че аз съм лека та̀ра.
Тежат ми само мъките в душата.
Изобщо ме завръщай, дето бях! ...
  210 
Аз знам, че някъде дълбоко
си страстно влюбена във мене,
но падала си от високото
с голяма дължина във времето.
И още повече, че всъщност ...
  260 
Тя е тъй многолика.
И предрешена често.
Идва без да те пита.
Влиза с взлом и със нежност.
Като полет на ангел, ...
  813 
Не искам вече думи за обичане.
От всички обичи се разболях.
Недейте моля да се вричате.
Прилича истината на лъжа...
От днес предавам се на самотата ...
  243 
Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка.
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна.
Уви, за кратко разминаване, ...
  208 
Хиляда пъти сигурно си тръгвах.
Луната безразлично свети в мен.
Отдавна ѝ дотегнало залъгване,
че аз съм вълк със кожа на Поет...
Хиляда пъти вярвах и не вярвах ...
  267 
Ти може нищо да не знаеш,
или си в неведение разсеяно,
но мойте пръсти ще разкажат
за нежно-влюбена самонадеяност.
Ти може нищо да не знаеш, ...
  203 
Онази моя нежност си отиде.
Навярно я уплаши с празни думи.
Ранена е. Злопаметна. Обидена,
а липсата ѝ води ме до лудост.
И вместо нея идва злобата, ...
  220 
Една категорична невъзможност,
като от корен расне помежду ни.
Най-лесното е всъщност много сложно.
Да искаш силно, но да губиш.
Така, че няма нужда да изчезваш, ...
  239 
Един самотен, уморен човек
пред своя спален кът се сгромолясва.
Не стигат сили да се съблече.
(Ще го разголят, щом свещта угасне.)
Препускат в луд световъртеж, ...
  248 
Навярно дотежавам на душата ти.
(Аз сам на себе си съм вповече.)
Побирам повече тъга,
наред със цялата си обич.
Не се изтрива минало със гума, ...
  273 
Аз някога ще си отида от живота.
(От смърт със сигурност се върнах.)
Не знам дали се случи за добро,
или на злото гръб обърнах...
Каквото! Имало така да бъде. ...
  483 
Понякога, при много лошо време
у мен я наболява любовта.
Хронично е. Отдавна наранено -
сърцето ми от мъка изваля...
И някак си оставам само в думи. ...
  670 
Не се променям. Едносъщен съм.
Такъв, чак непонятен до съвсем.
Единствено си сменям само къщите.
Във дом не случих никого за мен.
Вероятно ме намери тъй, случайно. ...
  301 
Напът съм да си тръгна. Много тихо.
И дъжд от блянове ще завали.
Да се разплачат думите от всички
стихове,
че даже болката да я боли. ...
  361 
Не вярвай на затръшната врата!
Не вярвай на гнева и на обидата!
Капани са това на любовта.
Заблуда е от теб, че си отивам...
Не пускай от окото си сълза - ...
  379 
Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя. ...
  387 
След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли? ...
  284 
Аз трябва много да съм ти сърдит!
Да съм избягал, страдащ и ядосан.
Да моля в някой друг да заболиш
и него да превърнеш в просяк...
Ала не съм. Крещи ми тишината. ...
  355 
Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни. ...
  329 
Аз мълча и забравям наужким
всеки спомен в сълзи, извалял.
Всяка нежност, копнеж или нужда.
Всичко, дето с любов съм ти дал...
Няма как да се сбъднем отблизо. ...
  322 
Защото си единствена сред многото.
Защото си в душата ми, душа.
Защото всеки път, когато казвам сбогом,
ти казвам пак - добре дошла!
Защото първо те видях, след туй прогледнах. ...
  402 
Не сме си обещавали блаженство
и болка до сълзи, порой от мъка,
но свърши се, макар да не е честно.
И сбъднахме единствено разлъката.
Ти много вероятно ще ме спомняш. ...
  299 
Защото някак си се свят обръща
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия, ...
  415 
Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...
  648 
Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно - ...
  286 
Усещам, всъщност ти ще си отидеш,
след всяка моя болка и оставане.
Внезапно си сърдита от обида
и ставам непознат до разминаване...
Тогава ни очаква затъмнение. ...
  278 
Няма да се оплаквам повече.
Всичко, пито – платено. Точка.
Ще посипя с пепел и тая обич.
(От твоята, че още горя впрочем.)
Ще си взема на рамо болката ...
  313 
Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла - ти, ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...
  511  12 
Това е някаква ужасно тъжна визия.
Да гледаш как мечтата ти умира,
когато точно милиметър близо си,
а пóлетът ѝ в тебе спира...
И Ти, като в безплодното поле, ...
  323 
Колко тегав е пътят към вкъщи!
До последния миг те държах,
но разплитаме възел от пръсти.
Всеки влиза в различна врата...
И тогава светът замълчава. ...
  806 
В две празни чаши от уиски
изветряват капките от дъното.
Вкусът на устните ти липсва ми,
макар че дишам с твоя дъх...
Едно голямо още си наливам. ...
  475 
От мене взимали са плът и кръв.
И рани имал съм, ужасно мъчни.
На Господа му имам зъб,
че под носа вратата ми затръшна.
Умирал съм. Наистина. Аз помня, ...
  412 
Нощта е предизвестие за сън.
За сън ли? Не заспивам, нецелунат.
Очертва се безкрайност. Но отвън,
а този свят без теб е кръгла нула...
Луната е студена стъкленица, ...
  438 
Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина! ...
  314 
Propuestas
: ??:??