diesto
1.039 el resultado
Дъжда се е загубил. Вероятно...
Незнайно накъде се изпарѝ.
От слънцето горя до безвъзвратно,
тъй както ме изпепелявяш ти.
Бленувам го задъхано и жадно. ...
  687 
Аз знам, че като мен не вярваш в обичи
от вятър и мъгла на думи.
И някак не усещаш нищо повече,
освен след тях, че все се губиш...
А те си тръгват. Безвъзвратно. ...
  260 
Откакто имам теб, (съвсем теоретично)
отказвам всички набези, любовни.
Все бях преподавател по обичане,
а вечно, ненаучени ме тровеха...
И колко още да отдавам себе си? ...
  315 
Разнежвам те със устни в дъх на шепот.
По кожата ти влага засиява.
Гръдта ти се налива в мойте шепи.
И цялата тъй, тръпнещо узряваш.
А с колко нетърпение в ръцете ...
  1464 
Понеже никога не си отивам,
(поне смъртта ще ме намери)
аз моля да не си обидена,
ако стоя на нечие предверие...
И вероятно пак ще ме излъжат, ...
  280 
Помисля ли за теб ми става нежно
и жлъчната обида я преглъщам.
Ръцете ми са мостове - копнежи,
простили грях за твоето завръщане.
Понеже не умея да си тръгвам, ...
  328 
Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...
  393 
Болиш ме. Още тихо ме болиш.
Очите ми не смеят да изплачат.
Страхувам се да те напиша в стих,
защото стиховете ми за теб са мрачни.
А ти ми светеше. Като зад облак. ...
  355 
Горещо е. И мъчно. И самотно.
На всичкото отгоре - пълна скука.
Такава мижитурка е живота,
замлъкнал от страха да не е чут...
Събрал е вътре в себе си и Тебе, ...
  343 
Спокоен съм. Потънах от обичане.
Брегът ми се удави от сълзи.
За тебе любовта ми стана ничия.
Отгледах си безкрайни тишини.
Разбира се, признавам, че е трудно. ...
  266 
Аз разбирам живота, за Бога!
Отговорих на всички въпроси.
Вие какво научихте, хора?
Че в главите сте адски боси?
Или любов как да чувствате? ...
  268 
Любовта ми си тръгна, уплашена.
Непотребна, сякаш нищо не струва.
Без докосване нищо не значи.
От магия превърна се в лудост.
Вероятно отишла е другаде. ...
  538 
Когато си отида от живота
и болното ми тяло ще изстине,
аз моля - не залепвай некролог!
Едно стихотворение ми стига.
И малко ако може от морето. ...
  287 
Аз не искам сълзите Ви. Не!
Нито моята мъка да жалите.
От душа и разбито сърце,
много моля - Недейте да страдате!
Кръста нося си. (Страшно тежи.) ...
  457 
Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече ...
  334 
Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш. ...
  295 
Сега ще те изпратя, подобаващо
от себе си, а после ще си ида.
Там, дето със сълзите ми, удавящи
душата ми е мъчна от обида.
И някак ще живея във покоя си, ...
  255 
Навярно скоро ще се намълчиш
и вероятно ще потърсиш моя глас,
но с тази тишина ми причинѝ,
че всъщност аз за тебе онемях...
Недей да се насилваш. Преживял съм ...
  331 
Не ме завръщай, след като ме гониш.
Не съм вълна̀ за твоя бряг.
Да бях ти Бог - да ме помолиш,
аз щях да ти простя за всеки грях...
Но аз човек съм. Плътнокръвен. ...
  286 
Не искам да съм камъче във обувката,
трън в петата и пръчката между спиците,
да ме гледат слепци под лупа
и от пълзящи да правя птици!
Аз не мога да съм нейде в ъгъла, ...
  308 
Недей да ме обичаш повече!
Душата ти в безпътица се скита.
Копнежа ти по друга обич,
като кинжал пронизва ми гърдите.
Напразно аз пред теб възкръсвах, ...
  352 
Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла. ...
  294 
Животът ми е вехто портмоне.
Тъй празно, като бедност в промеждутък
на снимка, малко дребни за кафе
и някакъв безумен махмурлук.
В очите ти прочитам неугода. ...
  411 
Ако решиш да ме обичаш истински,
(Поетите не вярват в думи. Парадокс.)
не искам с теб във писмен вид.
Все още лъхам на живот.
Хвърли се в страстите си на безумие. ...
  333 
Когато свърши и това обичане,
тогава вероятно ще съм чист.
Ще бъда сам на себе си и ничий,
като един излишен празен лист.
Счупѝ ми после химикалката! ...
  383 
Премерих любовта си на кантара.
От другата страна сълза изплаках.
Оказва се, че аз съм лека та̀ра.
Тежат ми само мъките в душата.
Изобщо ме завръщай, дето бях! ...
  274 
Аз знам, че някъде дълбоко
си страстно влюбена във мене,
но падала си от високото
с голяма дължина във времето.
И още повече, че всъщност ...
  319 
Тя е тъй многолика.
И предрешена често.
Идва без да те пита.
Влиза с взлом и със нежност.
Като полет на ангел, ...
  1038 
Не искам вече думи за обичане.
От всички обичи се разболях.
Недейте моля да се вричате.
Прилича истината на лъжа...
От днес предавам се на самотата ...
  300 
Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка.
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна.
Уви, за кратко разминаване, ...
  300 
Хиляда пъти сигурно си тръгвах.
Луната безразлично свети в мен.
Отдавна ѝ дотегнало залъгване,
че аз съм вълк със кожа на Поет...
Хиляда пъти вярвах и не вярвах ...
  338 
Ти може нищо да не знаеш,
или си в неведение разсеяно,
но мойте пръсти ще разкажат
за нежно-влюбена самонадеяност.
Ти може нищо да не знаеш, ...
  260 
Онази моя нежност си отиде.
Навярно я уплаши с празни думи.
Ранена е. Злопаметна. Обидена,
а липсата ѝ води ме до лудост.
И вместо нея идва злобата, ...
  283 
Една категорична невъзможност,
като от корен расне помежду ни.
Най-лесното е всъщност много сложно.
Да искаш силно, но да губиш.
Така, че няма нужда да изчезваш, ...
  306 
Един самотен, уморен човек
пред своя спален кът се сгромолясва.
Не стигат сили да се съблече.
(Ще го разголят, щом свещта угасне.)
Препускат в луд световъртеж, ...
  496 
Навярно дотежавам на душата ти.
(Аз сам на себе си съм вповече.)
Побирам повече тъга,
наред със цялата си обич.
Не се изтрива минало със гума, ...
  379 
Аз някога ще си отида от живота.
(От смърт със сигурност се върнах.)
Не знам дали се случи за добро,
или на злото гръб обърнах...
Каквото! Имало така да бъде. ...
  582 
Понякога, при много лошо време
у мен я наболява любовта.
Хронично е. Отдавна наранено -
сърцето ми от мъка изваля...
И някак си оставам само в думи. ...
  734 
Не се променям. Едносъщен съм.
Такъв, чак непонятен до съвсем.
Единствено си сменям само къщите.
Във дом не случих никого за мен.
Вероятно ме намери тъй, случайно. ...
  368 
Напът съм да си тръгна. Много тихо.
И дъжд от блянове ще завали.
Да се разплачат думите от всички
стихове,
че даже болката да я боли. ...
  426 
Propuestas
: ??:??