Hekredel
1.524 el resultado
Усмихне ли ми се луната
и романтичните звезди,
във пазвата на тъмнината
се връщам в мойте младини...
Аз съм в Драгойново, на село... ...
  490 
За любовта Човек ще стана,
от искреност ще заблестя!
Най-скъпа тя за мен остана,
в сърцето ми живее тя!
Тя майка е на красотата. ...
  521 
Търся те неповторимо...
Твоя сянка станах аз...
В моя стих ти търся рима.
Жаден съм за твоя глас!
Теглиш ме с неземна сила, ...
  664 
О, тия гадни антихристи,
разправят ни какво ли не...
Че помислите им са чисти,
че най-добри в света се те!
Но аз ги знам, те носят Злото. ...
  556 
Чупи и разкъсвай
яремите стари.
Лъжите на пух
и на прах направи.
Ти имаш зад себе си ...
  371 
Да вярвам ли в доброто на човека,
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!
Тук всеки те разглежда като плячка ...
  510 
На времето почувствах аз, че изоставам,
че моят пулс е бавен - не горя!
И тъй на мойте врагове предимство давах,
в борбата бях със вързани ръце...
Това бездействие за мене бе позорно. ...
  548 
Изхвърлиха ме на боклука.
Нима съм вече непотребен!?
Отритнаха човек от тука!
И го направиха с "молебен"!
Такъв съм аз от две години... ...
  451 
До гуша ми дойдоха много хора.
Не искам да се срещам вече с тях.
Настъпи в мен Сезифовска умора...
От тия хора и аз остарях!
Общуването ми със тях бе мъка. ...
  496 
Дошъл съм пак за жътвата на село.
Пшеницата си аз да прибера.
Пак жар се сипе горе от небето
и лятото ни кожите дере!
Не можеш ти навън да се покажеш, ...
  525 
Аз знам от другите не съм по-умен,
но сигурно е, че не съм глупак!
Не съм и някой хвалипръцко шумен,
дори не мисля, че съм гений, чак...
Аз все съм бил пред другите"отличник", ...
  613 
Завихриха се облаци в небето...
Навярно скоро ще вали.
Застенаха житата по полето.
Артритът ми започна да боли.
Засвятка се... и почнаха гърмежи... ...
  441 
Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден ...
  451 
Хоро по чужда свирка не играя!
Не искам да съм звяр сред зверове...
Пъртина своя искам да оставя.
До опозная свойте светове.
Аз вярвам във доброто у Човека. ...
  557 
Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб ...
  429 
За този свят
не ме е жал...
За него няма
да заплача.
Аз своя път ...
  1003  18 
Задъхвам се от бързане.
И все не ми достига време!
Какво по спешност да направя,
питам се сега?
Да скътам плодовете ли? ...
  514 
О, свири в ушите ми
вятър
и стене,
от мъка, че сам е
в дълбокия дол... ...
  443 
Навън вали и е студено...
Прогизва моята душа.
Аз гледам вече уморено...
О, до кога ще издържа?!
И тази сивота голяма ...
  454 
На село тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош
.И аз така си нося риска.
Протягам своята ръка... ...
  470 
По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.
От всякакви несгоди съм на кръст. ...
  406 
По урви и по скатове пълзяхме!...
Посрещаше ни вятър вледенен...
Но въпреки туй, все напред вървяхме...
Посрещахме Деня си нероден!...
Надеждата когато зарастеше, ...
  460 
Я виж,
навъси се небето.
Ядосано започна
да гърми.
Изля пороя си ...
  491 
1/ Поетесата
Дойде с поличка,
с деколте,
с кръстосани крака
на стола. ...
  593 
Излязох да се срещна в Кърджали с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...
Тук бе мравуняк истински от пъстри хора... ...
  484 
Като болник посърна цялата природа...
Най-неочаквано ни сграбчи есента!
И слънцето със "реквиеми" вместо с "оди",
оплаква днеска уморената земя...
И вместо с топлина, се топлим с топли багри... ...
  437 
Безизразно пак дните ми се нижат.
И сякаш времето върви с бастун.
За мене пак проблемите се грижат.
Отнася ме космически тайфун.
Оглеждам се на хората в очите ...
  446 
О, жив си ти!
Жив си!
Но не на Балкана,
а тука,
дълбоко в сърцата, ...
  1065 
Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни. ...
  457 
Какъв и този месец Май?!
О, та това е още Зима...
Не се усмихваш, Слънчев край.
Ах, колко мъка в тебе има!
Със твоите безброй сълзи, ...
  434 
Като юмрук
сърцето се е свило
и удря по килийната врата...
Изстисква сокове
и сетните си сили, ...
  452 
Това, което вчера бе добро,
то днес е безнадеждно остаряло...
Измита времето като с гребло,
и цветове, и всичко в черно-бяло...
1977г. София
  402 
На свойта душевна трапеза те канят,
по стар ненаписан закон!
Тъй както се кани рожденната майка,
нали сме и ние от твоята плът...
А ти си на всички ни общата майка, ...
  535 
Ти никога не си била на завет
и все си духана от ветрове...
Душманите за миг не те оставят
и все те ръфат, като зверове...
Ти си земя, любимката на Бога, ...
  1477 
Пред теб стоя, о, мой човек,
написан с Главна, или в скоби.
Ти властваш тук, от памтивек,
роден от демони и роби...
Палач на себе си! Зевзек! ...
  545 
Далече съм, на много километри...
Не знам в кое"безвремие" съм спрял?!
Мен чужда буря, тука ме обветри,
а мислят хората, че съм успял...
Край мен е всичко безнадеждно чуждо... ...
  510 
И тази сутрин съм във парка.
И срещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка
ме срещна вятърът студен.
Край мен се стелнаха листата... ...
  522 
О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!
Какво величие и героизъм! ...
  457 
Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...
  364 
ПО ЯВОРОВ, "ГРАДУШКА" и" НА НИВАТА
/поема/
/основно преработена!/
Нощта над селото тъмнее.
Дълбоко още спи Денят . ...
  488 
Propuestas
: ??:??