Hunterszone
201 el resultado
... от жегата вън... От скритите погледи.
Безветрието кани мухите на пир –
да похапнат остатъци.
Да откраднат от просяка.
Всички сме леко изнервени – ...
  479 
,,Stay hungry, stay foolish!”
– Steve Jobs
Лесно се минава през врати в полето.
И лесно се пропада в черни дупки.
Усмивката на малкия човек – по светло. ...
  413 
Изтънелите платна на разрушената гондола
филтри са за парещите спомени.
Финикийците са се отдали на разврат и видимо
знаците им са изгнили из основи.
Жертвоприношенията са закъснели, даже ...
  713 
В тунелите на разума е хлад.
Жалко само, че е доба...
Сред несигурност и страх –
признаци на зла тревога.
Някои сцени са недосънувани. ...
  529 
До коя глава от Книгата на мъртвите
сме стигнали?
Всяка следваща е копие на копието –
изгубен символ.
Доказателствата са без тежест във процеса... ...
  393 
Поуките са консервирани в буркан от спомени.
За съжаление – с бомбирала капачка.
И нравите сега са силно перхидролени,
напук на мозъчната стачка.
Дали ще се намерят ...
  461 
Черен дим от блудни сенки
блика из недрата на земята.
Сплетени души опасват вечността –
в несъвършената ù цялост.
Със прогизнали криле, ...
  400 
С теб се знаем от деца –
от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.
От тогава до сега –
с теб сме преболяли много и различни патила.
Спомняме си стари случки – ...
  319 
Разпродажбата на чадъри приключи.
Остана разграбена, пуста сергия.
В дъждовно настроение се случи
небесната сива фуния.
Отвсякъде шляпащи стъпки ...
  374 
Катерим миналото откъм настоящето.
И плащаме – накуп, на вноски.
Преотдаваме за безвъзмездно ползване
мигове и блянове.
Които никога не сме използвали. ...
  337 
Кой как започва със писането?
Едни са докрай ненаситни.
Други – ,,от себе си дават.”
Трети го правят за слава.
Защото римите не убиват – ...
  401 
В тази координатна мрежа
няма разлика между
недосънувано и неизследвано.
Обречени сме да потънем.
Разстояния да пропътувме. ...
  344 
Празен прашен шкаф
гримасничи ужасно;
онемял е сякаш...
Надписи, крещящи върху сив талаш.
Смях през сълзи, ...
  295 
Неспирното хищническо жужене стихва за миг –
няма живи свидетели, жилата не оставят следи.
Кошерът беше кутия за спомени – вече не.
Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.
Восъчни рими се стичат по устни от восък – ...
  321 
Ще повисим ли малко с теб в пространството,
където няма граници, във паралелната реалност.
И всичко ще се изпари...
Като илюзии в лепкава мъгла – като невъплатени същности.
Смирени в земните недра, ...
  396 
И бурите черни имат свой дом –
със стъклени двери, с мъгли по прозорците.
Отвъд каменния, окалян перон.
В тишината на всеки оркестър от горести.
Паважът на тесния, прашен площад ...
  405 
Камбанният звън, съвършен и едва доловим,
подлежи на проверка от Кошмарния сън –
в стадий ,,гъсеница” крилата са още незрими.
Сиво е, снежно е, мъртво е;
няма небе, нито земя. ...
  469 
Мълчаливите пейзажи многословни са –
източник на многотомното невежество.
И пироните на кръста божий, тежък,
приковали са до кръв отечеството.
Най-отровни са ядливите подробности ...
  461 
Очните дъна са неизследвани,
по тях
полепнала е твърде много прах –
дълбоко напластена.
Под нея са погребани жени-сирени. ...
  372 
Живея с вярата, че
перката на вентилатора
не се върти напразно...
Нощта мълчи, прикрита в себе си.
Денят не казва нищо важно. ...
  355 
От Големия взрив се родиха
големи проблеми,
а поредният сив кардинал
се превърна в емблема –
на това, което днес е животът: ...
  496 
Времето плува във формалин.
И кожата му е сивкаво-синя.
Изчезващо бързо в кълбета от дим.
Загиващо... Вече загинало.
Вести от миналото, пристигащи късно, ...
  372 
Макар че често плевя душата си,
там не растат цветя,
не пеят птици;
не търся извора на мойта самота,
а под килима си ...
  411 
Всеки един възел
е съвкупнoст от пътища,
някога прави –
ширнати, пъплещи
по широкия свят, ...
  377 
Декември – едно име
на месец последен, един път в годината;
а зад него са скрити –
толкова жестове, толкова мимики,
толкова мръсно-отровни, отровно-бели мъгли; ...
  464 
Гръбнакът на един народ
е всеки плужек, всеки скот
и всеки мракобесник...
Минорни песни за едно падение –
мажорни - за един възход. ...
  393 
И в живота, и в смъртта
дрипата е просто дрипа.
Нищо повече и нищо по-различно
от една раздърпана и парцалива прозаичност.
Нищо скрито и магично ...
  370 
Въздухът навън е синкав, ледено-парлив.
Чифт ръце разнасят спомени – портрети разнолики.
Чифт мечти отплуват в чифт очи... Отвъд.
А небето разпродава облачните пити.
Мислите се губят в нощния ефир. ...
  469 
Мъглата се спусна
с внезапен, глух тътен,
прокънтя във съня,
премина с ледени стъпки
през дебрите на съзнанието, ...
  473 
Изчезналите безвъзвратно свети думи
заместени са
от ръмженето на зимата.
В безмълвни жертви
на прищявките на времето ...
  466 
Сърцето, което отнел съм,
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата ...
  391 
В далечината всяка нощ се вият лешояди.
Кръжат над кървавите, лепнещи квартални спомени.
А словото ни мъртво е под форма на тирада,
изстискано от кръговрата на сезоните.
В нюансите на сивотата вграждаме душите си, ...
  306 
Смъртта е свъсен, начумерен облак,
застиналият дъх на господ-Бога,
един откъснат, многотомен спомен,
просмукан от тревоги.
Една превита свещ от черен восък, ...
  434 
И аз съм полегнал до теб, но отвъд
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята ...
  430 
1.
Преди да кажа, каквото имам да казвам, бих желал да заявя една моя скромна молба към уважаемия читател: посъветвай ме откъде да си хвана златна рибка?
Но не от тези, плацикащи се в аквариумите на зоомагазините. Става въпрос за онези, изпълняващи по три (а защо не и по повече) желания. И преди да ...
  1022 
Какво е поемата?
Какво е поетът без гъвкава схема
от нищо неказващи епитети...
Какво е бюджетът общински
без келепира на кмета? ...
  377 
Небесните войни понякога също играят хазарт.
Тогава и аз съм спокоен – че душата ми няма да спи на тротоара.
Постилам пред себе си поне по един булевард –
и тръгвам с усмивка. Натам, накъдето не трябва.
Описват по спомени някои от небесните зими – ...
  393 
Сега е удачното време да пиша –
когато поемам
по капка мастило.
Когато във рими издишам
небръснати, бледи, разрошени стихове, ...
  393 
Навярно не знам
как мога да дам
малко повече вяра
на всеки под слънцето.
Навярно обичам, ...
  361 
До месец, до два, до няколко стотин години,
стръковете ще станат гъста гора, а гората – на стърготини.
До днес и до утре, не, до колкото можем да вземем,
ще носим с очи безутешна тъга – и ще я продадем.
До черно, до бяло, до който и цвят да застанем, ...
  372 
Propuestas
: ??:??