juliet007 (Эоя Михова)

Пианистът 🇧🇬

Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж. ...

juliet007

Poesía

2023-06-02T17:16:54+03:00 544 1 3

Морска вечност 🇧🇬

Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...

juliet007

Poesía » Del paisaje

2018-08-11T18:49:18+03:00 1.5K 3 3

До забрава 🇧🇬

Понякога те искам, а мълча
и думите събудени приспивам,
облечена в очите ти вървя
към спомени, където те намирам.
Докосвам те за кратко, после пак ...

juliet007

Poesía » De amor

2011-12-14T14:43:03+02:00 1.2K 1 6

Нощта във теб 🇧🇬

Ще дойда да разкъсам в теб нощта,
със всичките й демони и сенки,
обслебили душата ти, съня,
и мислите за мене неизбежни.
Ръцете ми навярно ще кървят, ...

juliet007

Poesía » De amor

2011-04-03T21:35:34+03:00 1.2K 2 3

Безмълвен крясък 🇧🇬

Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа, ...

juliet007

Poesía » De amor

2011-04-01T22:38:08+03:00 1.2K 5

Без думи 🇧🇬

Някъде - сред пътища и хора,
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно, ...

juliet007

Poesía

2010-11-16T14:26:39+02:00 1.3K 2 7

Паркът на мечтите 🇧🇬

Има слънце. И много небе.
Спрели птици в очите на парка,
хвърчила, скрили смях на дете
във душите си пъстри и млади.
Има мирис на кестен и дъжд, ...

juliet007

Poesía » Otra

2010-05-03T00:15:08+03:00 1.2K 6

Очи на пролет 🇧🇬

Тук се връщам, когато е топло,
във очите на спрялата пролет,
стари къщи обличат се в птици,
керемидено прашни и боси.
Под асмите белеят дворове, ...

juliet007

Poesía

2010-04-30T16:32:59+03:00 1.2K 2

Някога 🇧🇬

И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът, ...

juliet007

Poesía

2010-04-06T07:48:04+03:00 1.1K 5

Студ 🇧🇬

Снегът навън напомня на молитва,
прошепната от устни на свещеник,
площадите са тихи, много тихи,
мълчат ненужно даже ветровете.
Небето е студено. Като камък. ...

juliet007

Poesía

2009-10-18T07:11:44+03:00 1.3K 6

Една пролетна вечер 🇧🇬

Когато затворя очите си,
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици, ...

juliet007

Poesía

2009-10-16T10:27:37+03:00 1.2K 1

Той/Тя 🇧🇬

Той стоеше самотен на пясъка
и се вслушваше в късния вятър,
той крадеше нощта във душата си
и превръщаше в пепел луната.
Той отдавна не помнеше изгрева, ...

juliet007

Poesía

2009-10-15T10:05:23+03:00 1K 5

Вятърната мелница 🇧🇬

Аз усещам небето и вятъра,
и памучните облаци бели,
а очите ми, пълни със залези,
не заспиват, макар уморени.
Аз говоря с морето, със чайките, ...

juliet007

Poesía » Otra

2009-06-23T01:54:17+03:00 1.5K 15

Да те имам 🇧🇬

Не искам рози, нито чудеса,
(звездите за небето са родени),
във зимата не търся пролетта,
светът след всеки дъжд не се променя.
Дъгата не затваряй в моя дом, ...

juliet007

Poesía

2009-06-16T10:37:32+03:00 1.1K 4

Този град 🇧🇬

В този град, в който сипят се люляци,
по косите на пътища спрели,
всеки дъх е начало жадувано,
всеки миг се превръща във време.
Тук събуждат се хора и улици, ...

juliet007

Poesía

2009-06-10T23:06:27+03:00 1.1K 1 15

Тук 🇧🇬

И не е защото вали,
и не е защото заспиват
дъждовните улици тихи.
Тук времето спира следите си.
И не е защото мъглите ...

juliet007

Poesía » De amor

2009-02-08T21:48:05+02:00 1.1K 15

Тишина 🇧🇬

Тишината заспа във очите ти,
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти, ...

juliet007

Poesía

2009-02-05T09:04:43+02:00 1.1K 10

Нощ и ден 🇧🇬

------------------------------------------------------------------------------------
Изгубиха се късните звезди,
сред облаци от вечност побелели,
невидимите пръсти на мъгли
се впиха във града. И той изстена. ...

juliet007

Poesía

2009-01-23T08:03:26+02:00 1.3K 21

Ще те докосна 🇧🇬

Аз ще те докосна. Като в сън.
Хиляди пространства ще се сблъскат,
див пожар ще пламне, ще е звън,
всеки миг от времето откъснат.
После тишината ще блести, ...

juliet007

Poesía

2008-12-02T06:17:43+02:00 1.5K 18

Поредна роля 🇧🇬

Не е дъжд, и цветята са митове,
преразказани в цветни истории,
чезнещ път, смътна сянка на минало,
тихи стъпки, неидващи хора.
Нещо чака... Дали ще се случи? ...

juliet007

Poesía

2008-11-25T09:08:56+02:00 973 6

Моята вечер 🇧🇬

Загърни ме със плащ от безсъници,
потопили се в късната вечер,
скитащ вятър, неонови улици,
искам в себе си аз да усетя.
Всеки полъх, ухаещ на люляци, ...

juliet007

Poesía

2008-10-26T20:06:00+02:00 1.1K 11

Задъхано от празност 🇧🇬

Заваля ли? Дъждът се обърка,
да се спре по прозорците търсещо,
моят дом е от празност задъхан,
всичко тука е пусто до пръскване.
А стените са черни изгнаници, ...

juliet007

Poesía

2008-07-29T09:58:16+03:00 1K 15

Тихи спомени 🇧🇬

Смълчаното небе е огледало,
на спомени, изникнали внезапно,
разкъсва вятър чувства остарели,
(боли, когато с ноктите си дращи).
Лицето ми е младо, много младо, ...

juliet007

Poesía

2008-07-26T13:29:17+03:00 1.2K 15

Загубих есента си 🇧🇬

Загубих есента си неусетно,
житата си оставих да линеят,
забравих да говоря със листата,
под стъпките ми тихи приютени.
Отучих се да чувствам дъждовете, ...

juliet007

Poesía

2008-07-25T09:56:47+03:00 1K 1 9

Изсънувах те 🇧🇬

Не умряха цветята със утрото,
просто късно след тях се събуди,
появи се денят - някак смръщено,
свойте зеници нейде изгубил.
В езерата отглеждам змиите си, ...

juliet007

Poesía

2008-07-23T10:27:35+03:00 1.1K 8

Бяг 🇧🇬

Тичам през пустинни небеса,
стъпките ми парят като огън,
леко намирисва на мъгла,
пръснала се тук да ме затвори.
Тичам, а зад мен горят цветя, ...

juliet007

Poesía

2008-07-22T12:45:51+03:00 1K 7

Избрах си зима 🇧🇬

Не ме съди за туй, че съм родена
от бурите на лудите сезони,
слънцата си изгубих. Счупих време.
Изсипах се. Угаснаха огньове.
Избрах си зима, после я облякох, ...

juliet007

Poesía

2008-07-15T05:14:11+03:00 921 9

Непременно 🇧🇬

И аз ще ти се случа. Непременно.
От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет, ...

juliet007

Poesía

2008-07-13T22:52:48+03:00 2.2K 14

Обречено 🇧🇬

Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...

juliet007

Poesía

2008-07-11T07:08:19+03:00 1.1K 13

И ето го дъжда 🇧🇬

И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове, ...

juliet007

Poesía

2008-07-01T09:14:04+03:00 1K 12

Помниш ли 🇧🇬

Ти помниш ли онези планини,
които се оглеждаха в небето
и вятъра, разказващ за съдби,
превърнали следите си във вечност?
Ти помниш ли, че пихме от дъжда, ...

juliet007

Poesía

2008-06-26T14:37:08+03:00 1.1K 18

Пътища 🇧🇬

Посока изток. Пътят е прашасал.
Заспал е светофарът. На червено.
Денят е странно дълъг и нечакан,
оттук минават само ветровете.
Посока запад. Губи се небето ...

juliet007

Poesía

2008-06-25T06:02:22+03:00 1.1K 9

* * * 🇧🇬

Днес слънцето заляза неочаквано,
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше, ...

juliet007

Poesía

2008-06-24T07:26:48+03:00 916 9

Във църквите 🇧🇬

Във църквите е тихо. И заричащо.
Изчезват дни, минути, разстояния,
а въздухът напомня за... обричане,
пътувало във времето. И спряло.
Във църквите е светло. И пречистено. ...

juliet007

Poesía

2008-06-22T21:41:50+03:00 1K 14

Не вярвам във сивата вечер 🇧🇬

Аз не вярвам във сивата вечер,
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци, ...

juliet007

Poesía

2008-06-21T13:16:10+03:00 1.1K 16

Не те избрах 🇧🇬

Не ме видя, а аз ти се показах -
светулка тиха, идваща към тебе,
душата си опарих, за да може,
от огъня на времето да взема.
Не ме позна, когато ме погледна, ...

juliet007

Poesía

2008-06-20T07:08:33+03:00 1.2K 12

А исках да ме пазиш 🇧🇬

Изгуби ме, а исках да ме пазиш
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше, ...

juliet007

Poesía

2008-06-19T10:58:49+03:00 1.2K 10

Поисках 🇧🇬

А аз поисках просто да те видя,
защото не достигнах върховете си
и слънцето не можех да усетя,
а ти го носиш още. Във сърцето си.
А аз поисках просто да ме видиш, ...

juliet007

Poesía

2008-06-18T06:49:57+03:00 1K 6

В тебе 🇧🇬

Разбра ли, че погребах си зениците в очите ти?
Дори не ги оплаках.
Опари ли те мойта кръв изстрадала,
прокле ли я?
Косите си отрязах, а растяха ...

juliet007

Poesía

2008-06-17T05:48:45+03:00 965 2

Храм 🇧🇬

Прашаса опустелият ми храм,
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга, ...

juliet007

Poesía

2008-06-15T13:28:36+03:00 1K 13