линасветлана
758 el resultado
Щом реши да отвори очи,
твоят сън ще измоли дъжда си.
Дотогава ще трупа ръжда
и ще крие лице от света си.
И макар да копнее ветрец ...
  178  14 
Черни черници – зелени листа.
С тях засищаме гладните ларви.
Виж, запридат от нишките светлина
топли пашкули. Дано ги овардим.
Сладкия сън им люлеем, ...
  193  12 
Събуди своя кон денят
и взе да го товари
с несвършени неща,
останали след февруари.
Бе малко по-висок ...
  187  14 
С този път се върви през живота.
Има ни пътят, никой друг, запомни.
Спътници, носим всеки каквото
жал му е още да хвърли встрани.
Спомени. Вещи. Радости и тревоги. ...
  163 
Цитат подпира с рамене
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...
  120 
Светло е,
сякаш в картина надничам.
Слънчево,
както най-много зиме обичам.
Скрежко ...
  194  11 
Зрее обич в зеница.
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път ...
  170 
Подобно рехави снежинки,
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици. ...
  232  13 
Захапа входната врата
завесата на слепия прозорец.
Изохка времето и спря
да дърпа слънцето нагоре.
Кафето, с тъмния си дъх ...
  272  14 
"А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася."
Райчо Русев - rajsun
А аз?! Какво съм? Аз съм само глас.
Гласът се мъчи да те произнася. ...
  240  16 
Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...
  250 
Съмнявам се
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права, ...
  195  14 
Очите му... Събират светлина.
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм ...
  171 
Облак залостил е слънцето,
а ключът е в дъжда.
Няма го. По косите и пръстите
вятърът сплита студа.
И завързва с дима от комините ...
  169 
Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...
  323  12  29 
Не беше мое онова,
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...
  358  16 
Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...
  186 
В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...
  230  16 
Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
  176 
Свикнал на две да дели
неделимото си – живота,
пулсът, на части, дроби
всяка пауза, всяка нота.
Формата оковава страстта, ...
  200  16 
Чакаме отново чудо
да се случи тази нощ.
Да се роди боже чедо,
ой коладе, в звезден кош.
На стобора, вън на двора ...
  387  12 
Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
  187 
Опитах се, да плувам срещу теб,
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...
  119  10 
Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...
  127  13 
На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
  207  10 
Да сложиш
при брашното любовта.
Да видиш
с времето тесто как втасва,
а после ...
  158  11 
Държи, на думи и дела,
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост, ...
  199  11 
Дъждът
разчупва питата на тишината
на малки късчета живот.
Кълват я птиците,
претърсващи водата, ...
  186 
Склонен съм...
да извия стебло
срещу слънцето.
Да пожелая късмет
на онези от вас, ...
  169  11 
Няма Те…
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...
  265 
Можеше да дойде днес, но – не!
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...
  182 
Светата Събота поднася
с безкрайна нежност чашката с кафе.
Отпивам и унасям се
в очакването да разсъмне по-добре.
И слънцето да скочи по-високо, ...
  215 
Верен приятел, временен враг,
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...
  178 
Този ден се изниза навън,
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…
  201 
Люлее се мъгла, като дете,
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...
  146 
В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба, ...
  116 
Денят,
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда ...
  159  14 
Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...
  237 
Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...
  211 
Казвам
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя. ...
  272 
Propuestas