линасветлана
835 el resultado
С този път се върви през живота.
Има ни пътят, никой друг, запомни.
Спътници, носим всеки каквото
жал му е още да хвърли встрани.
Спомени. Вещи. Радости и тревоги. ...
Има ни пътят, никой друг, запомни.
Спътници, носим всеки каквото
жал му е още да хвърли встрани.
Спомени. Вещи. Радости и тревоги. ...
309
2
7
Цитат подпира с рамене
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...
244
1
9
Светло е,
сякаш в картина надничам.
Слънчево,
както най-много зиме обичам.
Скрежко ...
сякаш в картина надничам.
Слънчево,
както най-много зиме обичам.
Скрежко ...
404
1
11
Зрее обич в зеница.
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път ...
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път ...
289
1
4
Подобно рехави снежинки,
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици. ...
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици. ...
464
1
13
Захапа входната врата
завесата на слепия прозорец.
Изохка времето и спря
да дърпа слънцето нагоре.
Кафето, с тъмния си дъх ...
завесата на слепия прозорец.
Изохка времето и спря
да дърпа слънцето нагоре.
Кафето, с тъмния си дъх ...
552
7
14
"А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася."
Райчо Русев - rajsun
А аз?! Какво съм? Аз съм само глас.
Гласът се мъчи да те произнася. ...
който се мъчи да те произнася."
Райчо Русев - rajsun
А аз?! Какво съм? Аз съм само глас.
Гласът се мъчи да те произнася. ...
420
4
16
Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...
725
1
8
Съмнявам се
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права, ...
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права, ...
377
4
14
Очите му... Събират светлина.
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм ...
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм ...
367
5
8
Облак залостил е слънцето,
а ключът е в дъжда.
Няма го. По косите и пръстите
вятърът сплита студа.
И завързва с дима от комините ...
а ключът е в дъжда.
Няма го. По косите и пръстите
вятърът сплита студа.
И завързва с дима от комините ...
382
4
6
Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...
501
11
29
Не беше мое онова,
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...
1026
7
16
Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...
469
4
2
В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...
500
7
16
Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
429
4
9
Свикнал на две да дели
неделимото си – живота,
пулсът, на части, дроби
всяка пауза, всяка нота.
Формата оковава страстта, ...
неделимото си – живота,
пулсът, на части, дроби
всяка пауза, всяка нота.
Формата оковава страстта, ...
507
6
16
Чакаме отново чудо
да се случи тази нощ.
Да се роди боже чедо,
ой коладе, в звезден кош.
На стобора, вън на двора ...
да се случи тази нощ.
Да се роди боже чедо,
ой коладе, в звезден кош.
На стобора, вън на двора ...
1357
8
12
Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
433
4
7
Опитах се, да плувам срещу теб,
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...
440
5
10
Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...
433
5
13
На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
529
6
10
Да сложиш
при брашното любовта.
Да видиш
с времето тесто как втасва,
а после ...
при брашното любовта.
Да видиш
с времето тесто как втасва,
а после ...
900
5
11
Държи, на думи и дела,
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост, ...
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост, ...
517
6
11
Дъждът
разчупва питата на тишината
на малки късчета живот.
Кълват я птиците,
претърсващи водата, ...
разчупва питата на тишината
на малки късчета живот.
Кълват я птиците,
претърсващи водата, ...
477
6
7
Склонен съм...
да извия стебло
срещу слънцето.
Да пожелая късмет
на онези от вас, ...
да извия стебло
срещу слънцето.
Да пожелая късмет
на онези от вас, ...
578
5
11
Няма Те…
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...
575
4
7
Можеше да дойде днес, но – не!
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...
432
6
6
Светата Събота поднася
с безкрайна нежност чашката с кафе.
Отпивам и унасям се
в очакването да разсъмне по-добре.
И слънцето да скочи по-високо, ...
с безкрайна нежност чашката с кафе.
Отпивам и унасям се
в очакването да разсъмне по-добре.
И слънцето да скочи по-високо, ...
613
5
7
Верен приятел, временен враг,
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...
463
3
6
Този ден се изниза навън,
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…
583
3
6
Люлее се мъгла, като дете,
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...
411
2
8
В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба, ...
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба, ...
254
3
5
Денят,
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда ...
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда ...
309
5
14
Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...
490
6
6
Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...
447
6
8
Казвам
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя. ...
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя. ...
565
7
6
Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...
539
4
9
Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...
599
3
8
Не аз идеята държа и вая:
начало, път, среда… До края.
На мен ми дай да се завръщам
в ей тази виртуална къща.
Да дойда неусетно, да поседна, ...
начало, път, среда… До края.
На мен ми дай да се завръщам
в ей тази виртуална къща.
Да дойда неусетно, да поседна, ...
422
7
11
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
