линасветлана
837 el resultado
Черни черници – зелени листа.
С тях засищаме гладните ларви.
Виж, запридат от нишките светлина
топли пашкули. Дано ги овардим.
Сладкия сън им люлеем, ...
  420  11 
Събуди своя кон денят
и взе да го товари
с несвършени неща,
останали след февруари.
Бе малко по-висок ...
  603  13 
С този път се върви през живота.
Има ни пътят, никой друг, запомни.
Спътници, носим всеки каквото
жал му е още да хвърли встрани.
Спомени. Вещи. Радости и тревоги. ...
  415 
Цитат подпира с рамене
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...
  364 
Светло е,
сякаш в картина надничам.
Слънчево,
както най-много зиме обичам.
Скрежко ...
  500  11 
Зрее обич в зеница.
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път ...
  400 
Подобно рехави снежинки,
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици. ...
  590  13 
Захапа входната врата
завесата на слепия прозорец.
Изохка времето и спря
да дърпа слънцето нагоре.
Кафето, с тъмния си дъх ...
  663  14 
"А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася."
Райчо Русев - rajsun
А аз?! Какво съм? Аз съм само глас.
Гласът се мъчи да те произнася. ...
  534  16 
Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...
  963 
Съмнявам се
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права, ...
  482  14 
Очите му... Събират светлина.
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм ...
  487 
Облак залостил е слънцето,
а ключът е в дъжда.
Няма го. По косите и пръстите
вятърът сплита студа.
И завързва с дима от комините ...
  564 
Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...
  612  11  29 
Не беше мое онова,
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...
  1364  16 
Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...
  585 
В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...
  584  16 
Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
  551 
Свикнал на две да дели
неделимото си – живота,
пулсът, на части, дроби
всяка пауза, всяка нота.
Формата оковава страстта, ...
  629  16 
Чакаме отново чудо
да се случи тази нощ.
Да се роди боже чедо,
ой коладе, в звезден кош.
На стобора, вън на двора ...
  1828  12 
Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
  549 
Опитах се, да плувам срещу теб,
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...
  560  10 
Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...
  568  13 
На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
  653  10 
Да сложиш
при брашното любовта.
Да видиш
с времето тесто как втасва,
а после ...
  1349  12 
Държи, на думи и дела,
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост, ...
  634  11 
Дъждът
разчупва питата на тишината
на малки късчета живот.
Кълват я птиците,
претърсващи водата, ...
  601 
Склонен съм...
да извия стебло
срещу слънцето.
Да пожелая късмет
на онези от вас, ...
  704  11 
Няма Те…
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...
  678 
Можеше да дойде днес, но – не!
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...
  548 
Светата Събота поднася
с безкрайна нежност чашката с кафе.
Отпивам и унасям се
в очакването да разсъмне по-добре.
И слънцето да скочи по-високо, ...
  726 
Верен приятел, временен враг,
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...
  579 
Този ден се изниза навън,
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…
  730 
Люлее се мъгла, като дете,
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...
  523 
В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба, ...
  329 
Денят,
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда ...
  385  14 
Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...
  609 
Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...
  540 
Казвам
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя. ...
  733 
Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...
  666 
Propuestas
: ??:??